ГРЪЦКИ ФРАГМЕНТИ
I ОБЩИ БЕЛЕЖКИ. ЗА ПРЕДМЕТА НА ТАЗИ КНИГА1
(Страбон, VIII. 1.1, C 332)
1. Тези автори, които в рамките на всеобща история са се занимавали отделно с топографията на континентите, както са направили Ефор и Полибий.
(Пак там, X. 3.5, C 465)
Полибий казва, че за Елада Евдокс е дал добри и Ефор – много добри описания на основавания на градове, генеалогии, преселения и основатели на преселничества. “Но аз”, добавя той, “ще опиша действителното разположение на градовете и действителните разстояния помежду им, което е най-същественото в хорографията.” И все пак тъкмо ти, Полибий, си авторът, който е въвел популярни, но погрешни твърдения за разстояния и то не само извън Елада, но и в самата нея.
(От Геминус, Елементи на астрономията, C 16.)2
Историкът Полибий е съчинил книга, озаглавена “За земите под екватора”, тоест в средата на горещата зона. Той казва, че тази област е населена и че климатът там е по-умерен, отколкото в краищата на горещата зона. От една страна той се позовава на твърденията на хора, които наистина са посещавали този район и могат да свидетелстват за това, а от друга заключава това от самия характер на движението на слънцето. Защото по време на слънцестоенето слънцето се намира близо до тропичните кръгове, докато се приближава и отдалечава от тях, в продължение на около четиридесет дни. Тъй че поради дългия си престой над зоните, лежащи под тропическите кръгове, по необходимост този район изгаря и е необитаем, заради изключителните горещини. Но от равноденствения кръг на екватора слънцето се оттегля бързо, тъй че дължината на деня рязко се увеличава или намалява след равноденствията. Следователно разумно е да очакваме, че зоните, разположени под небесния екватор са по-умерени и че слънцето не се задържа там дълго в най-горещата си фаза, но че рязко се оттегля. И всички, които живеят между двата тропически кръга, са еднакво изложени на слънцето. Но то се задържа по-дълго над онези, които се намират под самите тропици. И по тази причина областта под екватора в средата на горещата зона е с по-умерен климат от онези, които са в нейните краища, под тропическите кръгове.
(Страбон, II. 3.1, C 96.)
Полибий прави шест зони, две от които лежат под арктическите кръгове, две между тях и тропическите и две между последните и равноденствения кръг (екватора).
(Пак там, II. 3.3, C 97.)
Полибий е сгрешил, като казва, че някои зони са ограничени от арктическите кръгове, две точно между тях и две между тях и тропическите кръгове.3
Но ако, както твърди Ератостен, зоната под екватора е с умерен климат, съгласявайки се на това с Полибий – последният добавя, че тя е твърде планинска и че северните облаци, носени от пасатите, се задържат на големи маси от височините – то тогава е много по-добре да приемем, че това е трета тясна умерена зона, вместо да въвеждаме в случая две зони, разположени под тропическите кръгове.
Посидоний възразява на твърдението на Полибий, че областта под екватора е много височинна.
(От Ахил, Въведение към Явления, C 31.)
Авторите след Арат не са единодушни за броя на зоните. Някои, като Полибий и Посидоний, казват, че те са шест, като разделят горещата зона на две.
II ЗА ПЪТУВАНЕТО НА ОДИСЕЙ, ОСОБЕНО БЛИЗО ДО СИЦИЛИЯ
(Страбон I.2.9, C 20.)
2. Не е присъщо на Омир да гради недостоверен разказ за чудотворства, без да се основава на никакви достоверни факти. Защото е вярно, че лъжата става по-достоверна, когато се смеси с малко истина, както казва и Полибий, когато се заема да анализира пътешествията на Одисей.
(Пак там, I.2. 15-17, C 23-25.)
Полибий е прав в мнението си за пътешествията на Одисей. Защото той казва, че Еол,4 който му дал наставления как да плава през местата близо до проливите, които имат течения и в двете посоки и са трудни за преминаване поради приливите, е бил смятан за ключар на ветровете и за цар, също както Данай,5 който пръв научил аргосците как да завиряват водите и Атрей,6 който пръв е открил, че движението на слънцето е в посока обратна на (звездното) небе, както и прорицателите и гадателите по жертвени животни са били удостоявани с името царе. Същото важи за египетските жреци, за халдеите и магите, които са се отличавали сред останалите хора с някакви особени знания и са били удостоявани в ранни времена с ролята на първенствуващи и с особена почит. Точно както и всеки от боговете е зачетен като автор на някакво полезно изобретение. След като ни е подготвил по този начин, той не ни позволява да смятаме Еол, както и всички Одисееви пътешествия за митични, но казва, че макар и да има добавени някои митични елементи, както е в случая с Троянската война, основното твърдение за Сицилия съответства на твърденията на други автори, които са се занимавали с местната история на Италия и Сицилия. Нито пък хвали казаното от Ератостен, според когото ще можем да разберем къде е пътувал Одисей едва когато намерим шивача, който е ушил торбата, в която Еол държал ветровете. И, казва Полибий, това, което Омир е споменал за Скила е в пълно съгласие с фактите за облика на скалата Скила7 и за начина, по който се лови рибата – меч:
С тях край скалата се взира и риби под нея нагълтва,
кучета, морски делфини, а още и едри животни.
(превод: Георги Батаклиев. Одисея. София, НК 1971)
Защото тунецът, който плува на стада покрай италийския бряг, когато бива отнесен и не може да достигне сицилийския бряг, става плячка на по-едрите морски животни, като делфини, акули и други морски чудовища. Като се храни с тях, рибата – меч (галеотата), наричана още ксифия и морско куче, надебелява. В този случай, както и при вдигане нивото на Нил и на други води, става същото, както при горски пожари. Дивите зверове се сбират на стада, за да избягат от огъня или водата и стават плячка на по-силните.
3. Като казва това, той описва рибата – меч край скалата Сцила. Има един наблюдател на цялата група от малки двувеслени лодки. Във всяка лодка, щом наблюдателят подаде сигнал за появата на риба-меч, един мъж гребе, а друг застава на носа с копие в ръцете. Рибата плува с една трета от тялото си над водата. Когато лодката я доближи, човекът я удря отблизо и измъква от тялото й дръжката на копието, оставяйки върха, който е извит и нарочно е поставен разхлабено върху дръжката, и е завързан на дълга връв. Те отпускат връв на рибата, докато тя се умори от борбата и усилието да се измъкне. След това я довличат до сушата или пък я качват в лодката, стига да не е прекалено тежка.8 Ако се случи дръжката да падне в морето, тя не се губи, защото е направена от дъб и бор, така че дъбовата част потъва от тежестта си, докато другата остава да стърчи на повърхността и може лесно да се хване. Случва се понякога гребецът да бъде наранен през лодката, поради дължината на рибешкия меч и заради това, че със своята сила и с начина, по който се лови, той наподобява горски звяр.
От всичко това, казва той, може да се заключи, че според Омир Одисей обикаля край бреговете на Сицилия, тъй като приписва на Сцила този начин на ловуване, който е характерен за местните жители край Сцилската скала и също така защото това, което разказва за Харибда, напомня онова, което става в проливите. Що се отнася до “три пъти на ден тя ги избълва” (Од. XII, 105), това е по-скоро грешка в текста вместо “два пъти”, отколкото фактическа грешка. А това, което става на остров Менинкс9 съвпада с описанието на лотофагите.
4. А това, което не съвпада с действителността, трябва да го отдадем на промените, на грешка или на поетическа волност, защото (епосът) е комбинация от история, сказание и мит. Докато целта на историята е истината и затова виждаме как поетът в своя Каталог на корабите10 споменава странни характеристики за всяко място, като нарича един град “скалист”, друг “далечен”, трети – “богат на гълъби”, друг – “крайморски”. Целта на сказанието е живост, както е в описанието на баталните сцени, докато тази на мита – да предизвика наслада и удивление. Но да се измисля всичко нито звучи достоверно, нито е присъщо на Омир. Защото всички смятат неговите поеми за философски творби и отказват да следват съвета на Ератостен, който ни казва да не съдим поемите по тяхното значение или да търсим в тях история. Полибий също така казва, че да се разбира стиха:
Девет дни цели бях носен от буря, вещаеща гибел,
като едно кратко пътуване и по-вероятно, тъй като силните ветрове не ни носят в права посока, отколкото да го тълкуваме, че той е излязъл в океана, сякаш всички попътни ветрове са задухали тъкмо навреме. И като си дадем сметка, че разстоянието от нос Малея до Херакловите стълбове е двадесет и две хиляди стадия, той казва, че ако това разстояние е взето (от Одисей) за девет дни с една и съща скорост, това би означавало всеки ден по 2500 стадия. Но чувало ли се е някой да е преплавал от Ликия или Родос до Александрия за два дни, след като това разстояние е 4000 стадия. А на тези, които питат как така Одисей, след като три пъти е стигал до Сицилия, нито веднъж не е минал през Сицилийски проток, той отговаря, че всички след него също са отбягвали този проток. Това прочие казва Полибий.
III КРИТИКАТА НА ПОЛИБИЙ СПРЯМО ПРЕДХОДНИТЕ МУ ГЕОГРАФИ
(Пак там, II.4.1-3, C 104.)
5. Полибий казва, че по отношение на Европа няма да се занимава със по-старите й земеописатели, но ще разгледа тези, които ги критикуват, Дикеарх11 и Ератостен,12 последният автор, който се е занимавал с география, както и Питеас,13 който е въвел много хора в заблуждение с твърдението си, че е обходил цяла Британия пеша, като приписва на този остров обиколка от четиридесет хиляди стадия, и като ни разказва също така за Туле14 и онези места, в които вече нямало здрава земя, нито море или въздух, но представлявали смесица от трите, подобна на морско мекотело, в която се сливат земята и морето, тази среда, в която не може нито да се върви, нито да се плава и която свързва всичко заедно, така да се каже. Той твърди, че сам е видял това медузоподобно вещество, но останалото предава от чужди разкази. Такова е описанието, което ни дава Питеас и той ни казва, че като се върнал оттам, тръгнал отново и като следвал по цялото протежение на океанското крайбрежие на Европа, от Гадейра15 стигнал до Танаис.16 Полибий по този повод коментира, че само по себе си е невероятно едно частно лице и един беден човек да е изминал такива огромни разстояния с кораб или пеша, но че Ератостен, макар и да се съмнява дали трябва да се вярва на това, все пак приема за вярно описанието на Британия и съседството на Гадейра и останалата част на Иберия. Но Полибий казва, че е много по-добре да се вярва на месенеца Евхемер17 (известен рационалист, автор на тезата, че боговете са били някога исторически личности, който твърдял, че на о-в Панхая18 намерил доказателства за своето твърдение – Б. пр.) отколкото на Питеас, защото Евхемер поне казва, че е доплавал само до една страна, Панхая, докато Питеас твърди, че е посетил цялото северно крайбрежие на Европа до краищата на света, нещо, в което не бихме могли да повярваме, дори да го беше твърдял самият Хермес. Ератостен обаче, казва Полибий, нарича Евхемер “бергеец” (т.е. голям лъжец, като Антифан от Берга, пътешественик, разказвал много чудновати истории – Б. пр.), но вярва на Питеас, комуто не е повярвал дори Дикеарх. Да се казва обаче “комуто не е повярвал дори Дикеарх” е смешно, сякаш трябва да го приемаме за канон, след като той е един автор, у когото самият Полибий намира толкова грешки. Вече говорих по-горе за Ератостеновото погрешно мнение за западната и северна част на Европа. Но ако трябва да извиним Дикеарх, който никога не е посещавал тези места, то можем ли да извиним Полибий и Посидоний?19 Кой друг, ако не Полибий нарича техните твърдения за разстоянията в тези и в други случаи популярни заблуждения, но в същото време сам греши, когато ги изобличава.
6. Дикеарх прочие казва, че разстоянието от Пелопонес до Херакловите стълбове е десет хиляди стадия, а това до най-вътрешната част на Адриатика е повече. Разстоянието от стълбовете до протока20 той изчислява на около три хиляди стадия, тъй че остатъкът е около седем хиляди. По този повод Полибий казва, че не коментира дали Дикеарх е прав или не в твърдението си за трите хиляди стадия, но за седемте хиляди не е прав, независимо дали плаваме покрай крайбрежието или по права линия в морето. Защото крайбрежната линия наподобява на тъп ъгъл, двете от страните на който лежат на стълбовете и на протока, а върхът му е при Нарбон,21 така че се образува един триъгълник, чиято основа е правата линия през морето, а двете му страни са тези, които оформят гореспоменатия ъгъл. От тези страни едната, която е от протока до Нарбон, е десет хиляди и двеста стадия, а другата е малко по-малка от осемстотин стадия. Най-дългото разстояние от Европа до Африка не е повече от три хиляди стадия. През Сардинско море тя е малко по-къса, но нека, казва Полибий, да приемем, че и там е три хиляди стадия, и нека да приемем, че дължината на носа на Нарбон, или да го наречем перпендикуляра от върха до основата на тъпия ъгъл, е две хиляди стадия. Следователно, казва той, очевидно е от школската геометрия, че цялата крайбрежна линия от протоците до стълбовете е с почти петстотин стадия по-дълга от правата линия през морето. И ако към това прибавим тези три хиляди стадия от Пелопонес до протоците, то цялото разстояние по тази права линия ще се получи повече от двойно на това, което смята Дикеарх, а според него трябва да смятаме разстоянието до най-вътрешната част на Адриатическо море дори по-голямо от това.
Но на човек му се иска да каже: “Скъпи мой Полибий, лъжовността на всичко това ясно проличава, ако се провери от собствените ти твърдения, след като казваш, че разстоянието от Пелопонес до Левкада е седемстотин стадия, същото е разстоянието от Левкада до Коркира, отново същото е от Коркира до Керавнийските планини и че разстоянието покрай цялото илирийско крайбрежие надясно та чак до Йапидия от Керавнийските планини е шест хиляди сто и петдесет стадия. Така че и двете горни твърдения са лъжливи, както това на Дикеарх, че от протоците до стълбовете са седем хиляди стадия, така и твоето собствено, което ти си въобразяваш, че си доказал. Защото почти всички са съгласни, че прякото разстояние по море е около дванадесет хиляди стадия.
Как тогава основателно да не смятаме, че с безсмислиците, които Ератостен ни разказва, той е надминал дори Антифан от Берга22 и че е направил невъзможно нито един последващ го автор да го надмине по абсурдност?
(Страбон, II.4.4, C106)
7. По-нататък Полибий поправя Ератостен, в някои случаи основателно, а в други като сам допуска още по-големи грешки. Защото докато Ератостен казва, че разстоянието от Итака23 до Коркира е триста стадия, Полибий твърди, че то е повече от деветстотин, и докато Ератостен ни определя разстоянието от Епидамн до Тесалоники на деветстотин стадия, то Полибий го прави над две хиляди. В тези случаи той е прав, но след като Ератостен е казал, че между Масалия24 и Херакловите стълбове имаме седем хиляди стадия, а от Пиренеите до стълбовете – шест хиляди, Полибий допуска още по-голяма грешка, като определя тези разстояния съответно на девет хиляди и осем хиляди, макар че Ератостеновото твърдение е по-близо до истината. Защото днес всички са съгласни, че ширината на цяла Иберия, от Пиренеите до западното й крайбрежие, ако човек извади кривините на пътищата, не е повече от шест хиляди стадия. Но Полибий казва, че дължината на реката Тагос от изворите до устието й е осем хиляди стадия, без, предполагам, да смята завоите й, защото това не би било коректно в географията, но имайки предвид по права линия. Прочие разстоянието от изворите на Тагос до Пиренеите е повече от хиляда стадия. Отново той е прав, като твърди, че Ератостен е сгрешил по отношение на Иберия, и че в някои случаи неговите твърдения за тази страна са очевидно противоречиви. Ератостен наистина е казал, че по-далечната страна на Иберя откъм Гадейра е заобиколена от галатско население, в който случай, ако галатите наистина обитават външния край на Европа до Гадейра, защо забравяйки това, в подробното описание на Иберия той изобщо не споменава за галати? И когато твърди, че дължината на Европа е по-малка от тази на Либия и Азия, взети заедно, той прави една лъжлива съпоставка. Защото казва, че протокът през стълбовете на Херакъл се намират на равноденствения запад, докато Танаис тече от югоизток.
(Пак там, II.4.8, C 108)
Има няколко носа, които се издават навън от Европа, и Полибий ни е дал по-добро описание от това на Ератостен, но не достатъчно. Последният казва, че те са три, единият е този, който с спуска към Херакловите стълбове и на който се намира Иберия, другият, който се спуска към протоците и е зает от Италия и третият – този, който свършва с нос Малеа и включва всички народи от Адриатика до Евксинския понт и реката Танаис. Полибий е съгласен с първите два, но определя за трети този, който стига до Малеа и Сунион,25 зает от цяла Елада, Илирия и част от Тракия, четвърти, който е Тракийският Херсонес, при който е протокът между Сест и Абидос, населен от траки, и пети – този на Кимерийския Боспор и устието на Меотида.26
IV ЗА ЛУЗИТАНИЯ
(по Атеней, VII. p. 302e)
8. Полибий от Мегалопол, в своята тридесет и четвърта книга на своите ИСТОРИИ, като говори за тази част от Иберия, която се нарича Лузитания,27 казва, че там имало дъбови дървета, засадени дълбоко в морето, от плодовете на които тунецът (т.е. риба-тон – Б. пр.) се изхранва и затлъстява. Така че не бихме сгрешили, ако наречем тунеца морско прасе.
(Страбон, III. 2.7, C 145.)
Полибий казва, че тези жълъди биват отнасяни от теченията чак до крайбрежието на латинската земя, освен, разбира се, добавя той, ако не ги произвежда Сардиния и нейните околности.
(Атеней VIII. p. 330 c.)
Полибий от Мегалопол, в своята тридесет и четвърта книга на своите ИСТОРИИ, като говори за щедрата природа на Лузитания, един район на Иберия, или както римляните я наричат, Спания,28 ни казва, че поради благоприятният климат там и хората и животните са много плодовити и че земята постоянно ражда. Защото розите, дивите теменужки, аспарагуса и други подобни растения спират цъфтежа си само за три месеца, а що се отнася до морската риба, по количество, качество и хубост тя далече превъзхожда рибата, която се лови в нашето море. Сицилийският медимн ечемик там струва една драхма, един медимн жито – девет александрийски обола, метретата вино – само една драхма, едно козле с прилични размери – един обол. Агнетата вървят по три обола едното, тлъсто прасе с тегло около сто мини се продава по пет драхми, толкова върви и овцата. Един талант смокини може да се купи за три обола, телето е пет драхми, а впрегатен бик – десет. Месото от дивеч дори не се цени, а се дава безплатно или се разменя.
V ЗА ИСПАНИЯ
(Страбон, III. 1.6., C 139.)
9. Тамошните жители са известни като турдетани и турдули,29 като някои смятат, че са едни и същи, а други – различни. Сред вторите е Полибий, който казва, че турдулите обитават северно от турдетаните.
(Пак там, III. 2.15, C 151.)
Плодородието на тяхната страна води до това, че турдетаните, както и келтите, поради своето съседство, или както казва Полибий, поради родството им, имат спокоен и разбран характер.
(Пак там, III. 5.5, C 170.)
Дикеарх, Ератостен, Полибий и повечето елини поставят Херакловите стълбове при протока.
(Пак там, III.5.7, C 172.)
Полибий казва, че в храма на Херакъл при Гадейри има извор, няколко стъпки надолу водят до водата, която е за пиене. Той се държи по обратен начин при приливите и отливите, като при прилив изчезва, а при отлив се напълва отново. Причината за това е, че на въздуха, който идва от земните недра към повърхността на земята, когато тя се покрие от морето при прилива, се запушват естествените канали за изход и той се всмуква навътре, като по този начин спира течението и причинява пресъхването на извора. Но когато е непокрита, въздухът възстановява своето движение и отваря вените на извора, при което той отново започва да блика в изобилие.
(Пак там, III. 2.10, C 147.)
Полибий, като споменава за сребърните мини близо до Нови Картаген,30 казва, че са много големи и се намират на около двадесет стадия от града, и обиколката им е четиристотин стадия. Там живеят четиридесет хиляди миньори, които по онова време произвеждали за римската държава дневно по двадесет хиляди драхми. Няма да кажа нищо повече за работата в мините, защото разказът ми би станал дълъг, но но буците сребърна руда, които се отмиват от потоците, се трошат, казва той, и минават през поредица от водни басейни. Това, което остава, отново се троши и докато водата тече отгоре, се трошат за трети път. Това се прави всичко на всичко пет пъти и петата утайка, след като бъде извлечено оловото, дава чисто сребро.
(Пак там, III.2.11, C 148.)
Полибий казва, че тази река (Бетис), както и Анас,31 текат от Келтиберия,32 като разстоянието между двете е около деветстотин стадия.
(Пак там, III.4.13, C 62; Атеней I. p. 16 c.)
Изброявайки племената и градовете на вакеите33 и келтиберите, Полибий включва сред останалите градове Сегезама и Интеркатия.
(Атеней I. p. 16 c.)
(Постройката и великолепието на двореца на Менелай, както е описан от Омир,) напомня Полибиевото описание на двореца на някой си иберийски цар, който, казва той, съперничел на феаките по лукс,34 само дето кратерите в средата на дома, направени от злато и сребро, били пълни с бира.
VI ЗА ГАЛИЯ
(Пак там, VIII. p. 332 a.)
10. Полибий в своята тридесет и четвърта книга на своите ИСТОРИИ казва, че след Пиренеите чак до реката Нарбон има равнина, която се пресича от реките Илеберис и Роскюнос, които преминават през градове със същите имена,35 населени от келти. В тази равнина се намира така наречената подземна риба. Равнината е с тънък слой почва и в нея расте много трева за фураж. Под растенията, където почвата представлява пясък с дълбочина два-три лакътя, се просмуква водата от реките при наводнения и заедно с водата се промъква и част от рибата в търсене на храна – тя много обича корените на дивата трева – при което равнината се изпълва с подземна риба, която тамошните жители хващат, като я изкопават.
(Страбон, IV.1.8, C 183.)
Що се отнася до устията на реката Родан, Полибий поправя Тимей, като казва, че те не са пет, а само две.
(Пак там, IV.2.1, C 190.)
Реката Лигер се влива в морето между пиктоните и намнитите.36 Преди на тази река е имало търговско пристанище, наричано Корбило,37 което Полибий споменава, когато обсъжда измислиците на Питеас. Той казва, че никой от масалиотите, които посрещнали Сципион и били разпитани от него, имал някаква съществена информация, която можел да му даде за Британия, нито народът на Нарбон или тези от Корбило, най-хубавите градове в този регион, и въпреки това Питеас се е одързостил да изложи толкова много лъжливи твърдения за нея.
(Пак там, IV.6.10, C 207.)
Полибий казва, че в Алпите живее едно странно животно, което прилича на елен, с изключение на шията и козината, които са като на глиган. Под брадичката му стърчи твърд израстък около педя дълъг, обрасъл с косми, дебел колкото опашката на жребче.
(Пак там, IV.6.10, C 208.)
Полибий казва, че по негово време била разкрита една златна мина недалече от Аквилея,38 в страната на норическите тавриски, която било толкова лесна за разработване, че когато изгребали земята на повърхността на две стъпки дълбочина, копачите веднага се натъкнали на златото. Залежът бил не по-дълбок от петнадесет стъпки. Златото се състояло отчасти от самородни парчета, с големина колкото бобено зърно или лупина, като само една осма част от тях трябвало да се претопява, и отчасти от материал, който изисквал доста топене, но бил много богат. След като италийците разработвали тази мина заедно с местните жители в продължение на два месеца, цената на златото в Италия изведнъж паднала с една трета. Но тавриските, като забелязали това, прогонили другите златотърсачи и установили монопол над мината.
(Пак там)
Полибий също така когато говори за размерите и височината на Алпите, ги сравнява с най-големите планини в Елада, Таугет,39 Ликейон, Парнас, Олимп,40 Пелион и Осса,41 както и с Хемус, Родопи и Дунакс42 в Тракия. Той казва, че всяка от тези планини може да бъде изкачена от пешеходец за един ден и че обиколката на всяка от тях изисква почти толкова време, но за да се изкачат Алпите са нужни най-малко пет дни, а дължината на тази част от планинската верига, която се издига от равнината, е две хиляди и двеста стадия. Той споменава само четири прохода, един през Лигурия най-близо до Тиренско море, този през земята на таврините, през който минал Ханибал, друг през земята на саласите43 и четвърти през земята на ретите,44 като всички те са много стръмни. Казва, че сред планините има няколко езера, три от които са много големи, Бенакос45 (Гарда – Б. пр.) е петстотин стадия дълго и тридесет широко, като от него изтича реката Минкиос. След него е Ларис46 (Комо – Б. пр.), четиристотин стадия дълго, но по-тясно от първото, и от него изтича река Адуа. Трето е езерото Вербанос (Маджоре – Б. пр.), триста стадия дълго и тридесет широко, от което се стича голямата река Тикинос. Тези три потока се сливат в реката Падос.
VII ЗА ИТАЛИЯ
(Атеней I. p. 31d.)
11. Полибий казва, че виното, което се прави в Капуа от увивни лози е с особени качества и никое друго не може да се сравни с него.
(Страбон, V.1.3, C 211.)
Полибий казва, че крайбрежието от Япигия47 до протоците по крайбрежния път по суша, който се мие от Сицилийско море, е три хиляди стадия. По море разстоянието е по-малко от петстотин стадия.48
(Пак там, V.2.5, C 222.)
Най-голямата дължина на крайбрежието на Етрурия от Луна до Остия49 казват, че е две хиляди и петстотин стадия, а най-голямата й ширина близо до възвишенията е по-малко от половината на това. От Луна до Пиза е повече от четиристотин стадия, от Пиза до Волатерра е 280 стадия и от там до Популония – 270. От Популония до Коса е почти осемстотин стадия, или както твърдят някои – 600. Полибий греши, като определя цялото разстояние на хиляда триста и тридесет стадия.
(Стефан Византийски)
Етале, остров на Тирения. Полибий в своята тридесет и четвърта книга казва, че Лемнос се е наричал Еталейя.
(Страбон V.4.3, C 242.)
Заливът, който се образува между двата носа, Мисенон50 и храма на Атина, го наричат “Кратер”. Над този бряг лежи цяла Кампания, най-плодородната от всички равнини. Антиох51 казва, че тази област се населява от опиките, които също така се наричат авзони.52 Полибий обаче очевидно ги смята за два народа, защото казва, че областта близо да Кратера се населява от опики и авзони.
(Пак там, VI.3.10, C 285.)
Полибий твърди, че от Япигия пътят е оразмерен с милиарни камъни. Петстотин и шестдесет мили са до Сила, а оттам до Аквилея – 17853.
(Пак там, VI.1.4, 261.)
След тези носове идва Лакинион, храмът на Хера, който някога е бил много богат и пълен с многобройни дарове. Разстоянията не са определени ясно. Полибий обаче, като пресмята грубо, определя разстоянието от протоците до Лакинион на хиляда и триста стадия и от там до високата част на Япигия – седемстотин.
(Пак там, VI.2.10, C 276.)
От трите кратера (на свещения остров на Хефест) Полибий казва, че единият се е отчасти срутил, н другите са цели. Ръбът на най-големият от тях е кръгъл и е с обиколка пет стадия. Постепенно той се свива до диаметър от петдесет стъпки. На това място височината право надолу към морето е един стадий, така че при тихо време морето се вижда. Когато ще духа южният вятър, около острова се събират гъсти и тъмни облаци, така че не може да се види дори и Сицилия. Но когато се кани да духа северният, от кратера, за който говорих, излизат нависоко пламъци и се чува тътен, по-силен от обичайното. Признаците, че ще задуха западният, са нещо средно между по-горните. Другите кратери са подобни на описания, но силата на техните изригвания е по-малка. И (Полибий) твърди, че по разликата в тътена, както и по посоката, в която се отнасят изригванията, пушека и пламъците, човек може да предскаже какъв вятър ще задуха дори три дни предварително. Поне някои хора от Липара, казва той, когато вятърът духа в обратна на курса посока, предсказваха какъв вятър ще задуха и не грешаха. Тъй че онова, което ни изглежда у Омир най-митично твърдение, когато нарича Еол ключар на ветровете, не е просто празна приказка, но една загатната истина.
VIII ЗА ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ И ЕЛАДА
(Страбон VII. 5.9, C 317.)
12. Наред с други невероятни неща, Теопомп твърди, че Йонийско море и Адриатика са свързани под земята, понеже в близост до Нарон са намирали хиоска и тасоска керамика, както и че двете морета могат да се видят от някаква планина, и че Либурнидите имат обиколка чак петстотин стадия, и че едно от устията на Истрос се вливало в Адриатика. Тези, както и някои твърдения на Ератостен, са грешки на простолюдието, както казва Полибий, когато говори за последния и за други автори.
(Пак там, VII.7.4, C 322.)
От Аполония Егнациевият път върви на изток към Македония.54 Той е размерен и маркиран с милиарни камъни чак до Кипсела55 и реката Хеброс, като разстоянието е петстотин тридесет и пет мили. Ако приемем, че една миля е осем стадия, както е според повечето хора, това прави 4280 стадия, но ако като Полибий добавим към осемте стадия два плетра, т.е. една трета от стадия, трябва да добавим 678 стадия, третината от броя на милите. Пътниците, тръгнали от Аполония и от Епидамн, се срещат на този път на еднакво разстояние от точките на тръгването им. Целият път се нарича Егнациев, но първият му участък, който минава през града Лихнида и през Пюлос, тази точка от пътя, която отделя Илирия от Македония, носи името си от Кандавия,56 планина в Илирия. Оттам пресича планината Барнос през линкестийска Хераклея и Еордея,57 до Едеса и Пела, и накрая до Тесалоники. Според Полибий, дължината на този участък е 267 мили.
(Страбон, епитоме VII. 57.)
От Перинт58 до Бизантион разстоянието е 630 стадия, от Хеброс и Кипсела до Бизантион чак до Кианейските скали59 е 3100 стадия според Артемидор,60 а цялото разстояние от Йонийския залив при Аполония до Бизантион е 7320 стадия, като Полибий добавя още 180 стадия, понеже смята една миля за осем и 1/3 стадия.
(Пак там, VIII. 21, C 335.)
Обиколката на Пелопонес, като се плава от нос до нос, е според Полибий 4000 стадия.
(Пак там, VIII. 8.5, C 335.)
Полибий казва, че разстоянието на север от нос Малеа до Истрос е около 10000 стадия, но Артемидор го поправя, и не е чудно. Според него разстоянието от Истрос до нос Малеа е 6500 стадия. Причината за това разминаване е че Полибий не отчита разстоянието по права линия, но по маршрута, по който някакъв стратег избрал да мине.
IX ЗА АЗИЯ
(Пак там, XIV. 2.29, C663.)
13. Артемидор е съгласен с Ератостен в неговите изчисления на прякото разстояние от Ефрат до Индия. Полибий казва, че за информация за Индия трябва да разчитаме главно на Артемидор.
X ЗА АЛЕКСАНДРИЯ61
(Пак там, XVII. 1,12, C 797.)
14. Полибий във всеки случай, който е посетил града, бил отвратен от условията по онова време. Той казва, че градът е населен от три съсловия хора, най-напред египтяните, местното население, които са акуратни и цивилизовани хора. След това наемниците, многобройна група от груби и невъзпитани хора, понеже тук е стара традиция да се поддържа въоръжена сила от чужденци, които поради слабостта на царете са свикнали по-скоро да управляват, отколкото да се подчиняват. На трето място идват самите александрийци, хора, които по същите причини не са истински цивилизовани, но все пак стоят по-горе от наемниците, защото въпреки слуховете, че са смес от различни народи, те имат елински произход и не са забравили елинските обичаи. Но след като това население било почти унищожено, главно от Евергет Фюскон, по време на чието управление Полибий дошъл в Александрия, защото Фюскон62 често бил подклаждан от наемниците срещу жителите на града и ги нападал и изтребвал, при което градът изпаднал в такова състояние, че фразата на Омир се оказала вярна:
(…) по път продължителен тежък
аз да се върна в Египет63 (…)
(превод: Г. Батаклиев)
Б ЛАТИНСКИ ФРАГМЕНТИ
(Плиний, Nat. Hist. IV. 121.)
15. Полибий твърди, че ширината на Европа от Италия до океана е 1150 мили, защото истинското разстояние не е било определено по негово време. Защото, както казах, дължината на Италия до Алпите е 1120 мили и оттам до през Лугдунум до пристанището Морене в Британия, което изглежда е разстоянието, измерено от Полибий, е 1169 мили.64
(Пак там, VI. 206.)
Полибий казва, че разстоянието от Годитанския проток до устието на Меотидското езеро (дн. Азовско море) е 3437 мили, от същата точка по права линия до Сицилия 1250 мили, оттам до Крит 375 мили, оттам до Хелидонските острови65 пак толкова, оттам до Кипър 225 мили, а оттам до Селевкийска Пиерия в Сирия 115 мили, като цялото разстояние е 2340 мили.
(Пак там, IV. 119.)
Недалече от самият връх на Бетика, двадесет и пет мили от устието на протока се намира островът Гадис,66 12 мили дълъг и три мили широк, според Полибий. Той отстои от континента в най-близката си точка на не по-малко от 700 стъпки, като разстоянието на по-голямата част от него е повече от седем мили.
(Пак там, III. 75.)
Морето отвъд Сицилия до Салентини се нарича от Полибий Авзонско море.
(Пак там, IV. 77.)
Между двата Боспора, Тракийския и Кимерийския, разстоянието според Полибий е 500 мили.67
(Пак там, V. 40.)
Агрипа определя цялата дължина на Африка от Атлантическото море и включително Долен Египет на 3050 мили. Полибий и Ератостен, които се смятат за най-точните автори, го изкарват 1110 мили от океана до Картаген и 1628 мили от Картаген до Канопус, най-западното устие на Нил.
(Пак там, V. 9.)
Когато Сципион Емилиан управлявал Африка, историкът Полибий обиколил с една войскова част, екипирана от пълководеца, с цел да изследва този континент, и ни казва, че от планината Атлас на запад до реката Анатис в продължение на 496 мили има гори, пълни с онези диви животни, които обитават Африка.
(Пак там, V. 26.)
До малък Сиртис от Картаген според Полибий разстоянието е 300 мили, като самият Сиртис и на 100 мили от брега и с 300 мили обиколка.
(Пак там, VI. 199.)
Полибий заявява, че Керне е остров в най-външната част на Мавритания68 срещу планината Атлас, на 8 мили разстояние от брега.
(Пак там, VIII, 31.)
16. Размерът на слонските зъби може да се установи най-вече в храмовете, но все пак в най-крайните части на Африка, които граничат с Етиопия, те се използват в къщите за диреци на вратите и оградите около къщи и обори се правят от слонски бивни, както ни предава Полибий позовавайки се на африканския династ Гулуса.
(Пак там, VIII. 47.)
Полибий, който придружавал Сципион Емилиан, ни казва, че старите лъвове нападат хора, понеже вече нямат достатъчно сила да преследват зверове. Тогава те нападат покрайнините на градовете и по тази причина Сципион видял няколко такива лъва разпънати на кръст, за да се спрат другите да нападат хора от страх от подобно наказание.
(Пак там, XXXI. 131.)
Трог разказва, че близо до Ликия виреят много малки гъби на дъното на морето, по места, където са били посадени. Полибий казва, че ако тези гъби се поставят на болен човек, неговите нощи стават по-спокойни.
Бележки към тридесет и четвърта книга:
1Преди Полибий, другият голям историк и негов предшественик Ефор от Куме (405 – 330 г. пр. Хр.) отделил две от тридесетте си книги на своята “История” за географски сведения или описания. Очевидно Полибий следва знаменитея изследвач на елинския свят и отделя една отделна книга са своите географски познания, с цел да оспори или коригира информацията за този дял от тогавашната наука за земята и астрономията на своите предшественици от Омир насетне, особено Дикеарх и Ератостен. Историкът постъпил по този начин и воден он мисълта, че и честите географски сведения ще се наруши целостта на историческия разказ, което било същността на неговото изследване.
2Геминус бил известен географ и астроном, живял през I в. пр. Хр., но за жалост от неговото съчинение (или съчинения ?!) са оцелели само отделни фрагменти.
3Въпреки критичния тон на Страбон към Полибий, той се смята за негов последовател. Не случайно почти всички фрагменти от тази XXXIV книга на Полибий са запазени чрез “Географията” на Страбон.
4Еол е споменат в “Одисея” като господар на ветровете [Hom. Od. X, 1-75].
5Данай е митологичен родоначалник на аргосци. Още Хезиод (VIII – VII в. пр. Хр.) изрично отбелязва, че Данай успял да превърне сухия Аргос в изобилна с вода област.
6Легендарен цар на Микена. Неговата генеалогия е описана у Тукидид [Thuc. I, 9,2].
7В Месенския пролив срещу о-в Сицилия.
8Всъщност подробното описание на Полибий позволява на някои издатели да предположат, ч харпунът вече е бил познат за съвременниците му.
9Плодороден остров при входа на т.нар. Малка Сирта.
10т.е. част от II песен на “Илиада, ст. 484-779.
11Дикеарх (345 – 285 г. пр. Хр.) от Месапа, Сицилия, ученик на Аристотел и приятел на Теофраст, последовател на перипатетическата школа. В древността се ползвал с голям авторитет заради разнородните си познания. Автор на “Животът на Елада” в три книги, географсска, историческа и с общ (битов) характер, от които са оцелели отделни фрагменти. Дикеарх бил един от най-известните съставители на географска карта на тогавашния свят.
12Ератостен (275 – 195 г. пр. Хр.) от Кирена, Северна Африка, ученик на Калимах. От него наследил ръководството на Музейона в Александрия. Ератостен бил енциклопедично образован особено в областта на математиката, астрономията и хронологията. Прочее тоя е признат за “баща” на географията и хронологията. Според неговите изчисления например обиколката на земята била 252 000 стадия = 39 700 км.
13Питеас от Масалия (Марсилия) бил съвременник на Аристотел като разцветът на творчеството му е около и след средата на IV в. пр. Хр. Той бил прочут географ, астроном, математик и голям мореплавател, включително и в Атлантика. Благодарение на него елините имали информация за крайбрежието на дн. Западна Европа от Гибралтар до Шотландските острови. От неговите познания черпили важна информация Ератостен и Хипарх.
14Най-големят от Шотландските острови за който пръв пише Питеас. Полибий и особено Страбон [Strabo, II, 4,8; IV,5,5] смятат сведенията му за Туле като чиста измислица.
15Гадейра (лат. Gades), известна финикийска колония основана в XI в. пр. Хр. под името Gadir (съвр. Кадикс). Дълго време смятан за краен търговски център в западна посока.
16Танаис е съвременната Сър-Даря.
17Евхемер от Месена бил съвременник на цар Касандър и творчеството му се отнася към последната четвърт на IV и началото на III в. пр. Хр. Написал “Свещени книги”, от които не е останало почти нищо.
18Измислен от Евхемер остров по пътя между Арабия и Индия.
19Посидоний (128 – 45 г. пр. Хр.) от Родос написал съчинения “За океаните”, “Метеорология” и “История”. Той бил един от най-известните познавачи в областта на математическата и физическата география, много често цитиран от Страбон.
20Полибий има предвид Сицилийския пролив.
21Този град бил в т. нар. Трансалпийска Галия, дн. Южна Франция на р. Од.
22Антифон (последна четвърт на V – първа половина на IV в. пр. Хр.) от Берга, град в югозападна Македония до езерото Керкенитис в непосредствена близост с Амфиполис. Този Антифон бил прочут като комически поет, но и печално известен като географ с лъжливите си или измислени сведения.
23Итака е най-малкият от Йонийските острови между бреговете на Акарнания и о-в Кефаления. Итака бил много близо до о-в Керкира.
24дн. Марсилия.
25Малеа е нос в Лакония, а Сунион крайната южна точка (нос) на Атика, известна и с големия храм на Атина.
26Меотидското езеро съответства на съвременното Азовско море.
27Провинция Лузитания през която протичала р. Таг съответства на дн. Португалия.
28Тук е употребена тази форма на името вместо широко известната Hispania, финикийското и латинско име на Иберия.
29На името на турдетаните е наречена и областта Турдетания, която съответства на сегашната Андалусия и Гренада. От текста личи, че Страбон също така смята турдетаните за отделен народ.
30Съвр. Carthagena в испанската провин;ия Мурция на нос Saturni. Пълното име на града в древността е Colonia Victriix Julia Nova Carthago.
31Анас е съвременната Guadiana, ь Бетис съответства на Гуадалкивир, преминава през Бетика (т.е. Андалусия и Гренада) и се влива в Атлантическия океан.
32Келтиберия с главен град Нуманция съответства на части от областите Арагон, Сория и Бургос. Келтиберите били смес между келтите от Галия и местните ибери. Диодор [Diod. V, 33-34] подробно описва тяхната войнственост.
33Те били част от келтиберите.
34Както личи от Атеней и Елиан [Aelian. Var. hist. VII, 2] разкоша на феаките бил нещо като поговорка в древността. Великолепните дворци на техния цар Алкиной са описани в “Одисея” [Hom. Od. VII, 84-89], както и разкоша, в който живеели феаките [Hom. Od. VIII, 284-290].
35Тези реки и градове били в югозападната част на Галия между Пиренеите и Нарбон.
36Тези племена обитавали по течението на р. Лигер, съвременна Лоара.
37Пристанище по горното течение на Лигер.
38Градът бил на брега на Триесткото езеро и бил свързан с Рим чрез via Aemilia.
39Таугет (Тайгет) е планина в Пелопонес (западната половина на Лакония), която завършва с нос Тенар.
40Ликейон е планина в Аркадия, Парнас е свещената планина във Фокида и на границата с Локрида, а Олимп е на границата между Тесалия и Македония.
41Пелион е съвр. Плесиди, а Осса е съвр. Кисаво.
42Дунакс най-вероятно съответства на Рила.
43Саласите обитавали т.нар. Цизалпийска Галия.
44Ретите живеели в района на Тирол.
45Най-голямото езеро в Италия дн. Lago di Garda.
46Дн. Lago di Como, от него извира р. Адуа, съвр. Adda.
47Т.е. дн. Калабрия.
48Голямата разлика в разстоянията по суша и море се дължи на многобройните заливи по южния бряг на Италия, включително и на големия Тарентски залив.
49Т.е. крайните северни и южни точки на Етрурия.
50съвр. Ponto di Miseno.
51Антиох от Сиракуза, творил през първите десетилетия на V в. пр. Хр. и написал изследвания върху Сицилия и Италия, които не са запазени.
52Гръцки названия на самнитите.
53Напомням, че една миля е равна на 8 стадия.
54Името на пътя изва от града Gnathia в Апулия, до който стигала via Appia. Продължението на този път от другата страна на Адриатика започвало от Аполония и свършвало при Бизантион.
55Дн. Ипсала на левия бряг на р. Хеброс (Марица).
56Планински масив в Илирия до западния бряг на ез. Лихнида (Охридско езеро).
57Линкестите и еордите са общности в древна Македония на чиито имена са наречени и съответните области.
58Град в Източна Тракия на брега на Пропонтида.
59Кианеи (Симплегади), скали разположени при влизането от Босфора в Понта (Черно море).
60Артемидор от Ефес (последните десетилетия на II – I в. пр. Хр.), известен пътешественик и географ, последовател на Полибий. Написал “Периплус” в 11 книги, където са пресъздадени пътешествията му в Черно, Средиземно и Червено море.
61Цитираният разказ на Полибий всъщност се отнася към времето след смъртта на Клеопатра VII в 31 г. пр. Хр. и покоряването на Египет от Рим.
62Полибий наистина бил в Египет след 145 г. пр. Хр. по време на управлението на Птолемей VIII Евергет Фискон (145 – 116 г. пр. Хр.).
63Страбон цитира този стих на Омир [Hom. Od. IV, 483], тъй като според предните осем стиха цар Менелай бил ужасен от прорицанието на Протий, според което трябвало да се върне в Египет за извършване на хикатомба.
64В този текст Плиний всъщност извършва корекция на измерванията, извършвани от Полибий.
65Група от пет скалисти о-ва в югозападната част на Ликия при нос Хисра.
66Точното название на острова у Плиний е Angusta Julia Gaditana.
67Плиний има предвид разстоянието между дн. Босфор и пролива при Керч на северния бряг на Черно море.
68Мавритания съответства на граничната зона с големи части от западен Алжир и източно Мароко.
===========================================================================
Антични автори 