Полибий, Всеобща история – кн. 35 – фрагменти

ФРАГМЕНТИ ОТ ТРИДЕСЕТ И ПЕТА КНИГА1


I КЕЛТИБЕРИЙСКАТА ВОЙНА

(От Суда)

1. Огнена била наречена войната между римляните и келтиберите. Толкова удивителен и непрекъснат бил характерът на военните действия. Защото докато войните в Елада и Азия като правило приключват след едно решително сражение, или по-рядко след две, и изходът на битките да се решава за кратко време, с резултата от първото нападение и сблъсък, в тази война всичко беше обратно. Стълкновенията като правило се прекратяваха едва по мрак, като сражаващите се отказваха както да отстъпят по дух, така и да се предадат на телесната умора, но отново придобиваха увереност, обръщаха се и пак нападаха. Войната като цяло и непрекъснатите решителни сблъсъци в нея вяха донякъде възпрени единствено от зимата. Тъй че изобщо ако можем да наречем една война огнена, то ще бъде тази и никоя друга.

2. След като келтиберите бяха сключили договор с римския стратег Марк Клавдий (Марцел)2 и бяха изпратили посланици в Рим, те запазиха спокойствие, изчаквайки решението на сената, стратегът Марк, след експедицията си в Лузитания, по време на която завзе с щурм града Неркобрика,3 се прибра в зимния си лагер при Кордова.4 Когато посланиците пристигнаха в Рим, тези на белите и титите, които бяха взели страната на Рим, бяха допуснати в града, но на пратениците на араваките,5 понеже бяха врагове, се нареди да вдигнат стан от другата страна на Тибър, докато не получат решението на проблема в цялост. Когато дойде часът за тяхната аудиенция, градският стратег (т.е. претор урбанус) най-напред представи съюзниците.6 Макар да бяха варвари, те говориха дълго и се постараха да представят пред сената едно ясно послание по всички спорни въпроси, като посочиха, че ако тези, които бяха вдигнали оръжие, не получат полагащото им се наказание, веднага щом римляните изтеглят войските си от Иберия, ще им отмъстят заради предателството и това отново ще доведе до бунтове и безредици, ако избегнат наказанието за предишната си грешка, и като си въобразят, че са достойни съперници на римляните, всички винаги ще бъдат готови да подновяват враждебните действия срещу Рим. Ето защо поискаха или легионите да останат в Иберия и там ежегодно да пребивава по един римски консул, за да защищава съюзниците и да възпира злодеянията на араваките, или ако сенатът реши да изтегли войските, то бунтът на араваките да се накаже по такъв начин, че да стане пример за всички останали да не дръзват да правят отново подобни неща. Такава беше същината на речите, произнесени от белите и титите, съюзниците на Рим. След това бяха представени пратениците на враждебните племена. Когато се представиха, араваките показаха в словата си едно примирено и покорно поведение, но стана явно, че в душите си нито са склонни на пълно подчинение, нито могат да приемат поражението. Защото не веднъж наблегнаха на несигурността на Съдбата и като изтъкнаха, че сраженията са били доста оспорвани, създадоха впечатлението, че във всички битки според тях те са се били по-храбро от римляните. Същината на посланието им беше в това, че ако им бъде наложена някаква определена глоба заради тяхната грешка, то те биха се съгласили да я платят. Но съгласявайки се на това, те в същото време настояха римляните да възстановят тяхното споразумение със сената от времето на Тиберий Гракх.7

3. След като сенатът изслуша и двете страни, бяха въведени легатите на Марцел. Когато разбраха, че те също са склонни и че самият стратег проявява склонност да бъде дадено предимство по-скоро на враговете, отколкото на съюзниците,8 те дадоха отговор на араваките и на своите съюзници, че Марцел ще уведоми и двете страни в Иберия за сенатското решение. Но понеже собственото им мнение беше, че това, което казаха съюзниците бе едновременно вярно и в полза на Рим, че араваките все още са с високо самочувствие и че стратегът се страхува от войната, те дадоха тайни нареждания на легатите, които стратегът бе изпратил при тях, да продължи да воюва смело и достойно за тяхната държава. След като по такъв начин предопределиха продължаването на войната, преди всичко, понеже повече нямаха доверие на Марцел, бяха склонни да изпратят друг стратег в Иберия. Защото Авъл Постумий (Албин) и Лукий Ликиний Лукул вече бяха избрани за консули и поели своите постове.9 След това предприеха усърдни и грандиозни подготвителни действия за кампанията, като мислеха, че с това начинание изцяло ще се реши проблема с тяхната власт в Иберия. Защото предполагаха, че ако този противник бъде поразен, всички останали ще се покорят на тяхната власт, но ако враговете им избегнат сегашната заплаха, то не само араваките ще бъдат окуражени да се бунтуват, но и всички останали племена.

4. Но колкото по-нетърпелив ставаше сенатът да продължи войната, толкова по-тревожно ставаше положението. Защото след като Квинт Фулвий Нобилиор, техният стратег в Иберия10 от предната година, и воювалите в неговата войска бяха разпространили информацията в Рим за непрекъснатото редуване на редови сражения, за големите загуби, които претърпяваха римските войски и за храбростта на келтиберите, и след като Марцел очевидно се боеше от продължаването на войната, сред младия войскови набор настъпи такава необичайна паника, каквато по-възрастните не помнеха да е имало преди. Този страх се разпространи до такава степен, че нито опитни командири се кандидатираха за хилиарси и тези войскови длъжности оставаха незаети, макар по-рано да се кандидатираха много повече от необходимото количество хора с опит, нито пък легатите, определени от сената, които щяха да придружават стратега, искаха да служат.11 Но най-лошото беше, че младежите отбягваха да се запишат в армията, намирайки си такива предлози, за които бе срамно да се говори, нередно да се проверява и невъзможно да се наказва. Накрая, когато и сенатът и архонтите изпаднаха в невъзможност да се справят с с това безсрамно поведение на част от младежта – защото така бяха принудени да нарекат ставащото – Публий Корнелий (Сципион) [Африкански], който все още бе млад и за когото се смяташе, че е посъветвал да се продължи войната, след като вече си бе спечелил безусловна репутация със своето благородно поведение и умерен начин на живот, но който бе решен да си спечели също такава репутация на храбрец, като схвана трудността, пред която се бе изправил сената, стана и помоли да му се разреши да бъде изпратен в Иберия било като хилиарх или като легат с консулите.12 Беше готов да поеме която и да е от двете длъжности. Макар, каза той, що се отнася лично до него, да е и по-безопасно и по-приемливо за самия него да замине за Македония, защото по същото време той бе получил специална покана от македоните да отиде там и да им помогне да прекратят споровете помежду си, все пак в този критичен момент неговата родина изисква и спешно зове в Иберия всички, които искрено се стремят към славата. Всички се изненадаха от това предложение поради младостта на Сципион и поради неговия спокоен характер изобщо, и Сципион стана много популярен в момента и още повече през следващите дни. Защото тези, които досега се бяха отклонявали от задълженията си, засрамени от изобличаването им, когато другите съпоставяха тяхното поведение с неговото, започнаха някои от тях да се предлагат доброволно за длъжността легат, а други да се стичат на групи и да се записват за войници.

(Суда)

5. Полибий: Сципион бе обзет едновременно от импулс да влезе в двубой с варварина и от съмнение дали трябва да го направи.13

(Суда)

Конят на Сципион бе поразен от удара, но не падна съвсем, така че той успя да се приземи на крака. По Полибий.

II ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА АХЕЙСКИТЕ ИЗГНАНИЦИ

(От Плутарх, Катон Стари. 9.)

6. (В 151 – 150 г. пр. Хр.) Сципион се обърнал към Катон в подкрепа на ахейските изгнаници под влияние на Полибий и след дълъг дебат в сената, където някои защищаваха тяхното връщане, а други се противопоставяха, Катон станал и заявил: “Сякаш нямаме какво друго да правим, та седим тук цял ден и обсъждаме за някакви си гръцки дъртаци, дали да бъдат отнесени в гробовете им оттук или пък от Ахея.” А след като тяхното завръщане било гласувано и няколко дни по-късно Полибий, който имал намерение да се яви в сената и да поиска на изгнаниците да бъдат възстановени почестите, с които някога били удостоени в Ахея и помолил Катон за съвет, Като се усмихнал и казал, че Полибий, като Одисей, искал да се върне в пещерата на Циклоп, защото си е забравил вътре шапката и колана.14

БЕЛЕЖКИ КЪМ ТРИДЕСЕТ И ПЕТА КНИГА:

1В запазените фрагменти от тази книга има информация за събитията от първата и втората година на 157 Олимпиада, което съответства на 151 и 150 г. пр. Хр. Те се допълват от сведенията у Апиан [App. Hisp. 44-45] и Диодор [Diod. XXXI, 39-42].

2Избраният за консул през 152 г. пр. Хр. М. Клавдий Марцел действал енергично в Иберия с цел да приключи войната до идването на новия консул за 151 г. пр. Хр. Л. Лициний Лукул.

3Един от най-значителните градове в Лузитания.

4Най-старата римска колония в Иберия.

5Араваките били смятани за най-войнствени сред келтиберийските племена.

6Т.е. белите и титите, които били благосклонно настроени към Рим и дори станали техни съюзници.

7Тиберий Семпроний Гракх бил претор в Иберия през 179 и 178 г. пр. Хр. На следната 177 г. пр. Хр. бил избран за консул и съдействал за усмиряването на Иберия. Апиан [App. Hisp. 48] твърди, че преди делегациите на клтиберите да тръгнат към Рим те помолили Марцел да се върнат към клаузите на споразуението от времето на Тиберий (Семпроний Гракх).

8по думите на Апиан [App. Hisp. 49] Марцел написал писмо до сената с препоръка да приемат мирните условия. Неговите пълномощия били към края си и консулът бил доволен от постигнатите успехи.

9Те били избрани за консули през 603 г. от основаването на града, т.. 151 г. пр. Хр., за което има кратка информация и в епитомето към XLVIII книга на Ливий.

10През 153 г. пр. Хр. Нобилиор претърпял няколко срамни поражения в Иберия със значителни жертви сред римските спомагателни и редовни войски. Тези събития са описани доста подробно от Апиан [App. Hisp. 45-47].

11За това информация и в епитомето към XLVIII книга на Ливий. Според традицията всички, които желаели да встъпят в съответната длъжност предварително трябвало да заявят лично на комициите.

12Т.е. избраните консули за 151 г. пр. Хр., споменати по-горе.

13Апиан [App. Hisp. 53] съобщава, че някакъв едър варварин предизвикал римляните на единоборство под стените на Интеркатия. Предизвикателството било прието от Сципион, тогава военен трибун, който излязъл победител в двубоя.

14След завръщането си от Иберия през 151 г. пр. Хр. Сципион се застъпил за ахейските заложници, които вече 17 години били в Италия и Рим. Павзаний [Paus. VII, 10,12] обяснява, че в родината се върнали по-малко от 300 души от повече от 1000 заложници, тъй като повечето били измряли или екзекутирани при опитите си да напуснат Рим или италийските градове чрез бягство.

===========================================================================

Към книга тридесет и четвърта

Към книга тридесет и шеста

Advertisements
Published in: on 15. 11. 2008 at 9:55 am  Коментарите са изключени за Полибий, Всеобща история – кн. 35 – фрагменти  
%d bloggers like this: