ФРАГМЕНТИ ОТ ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА КНИГА1
I СЪБИТИЯТА В ЕЛАДА
(146-145 г. пр. Хр.)
1. Авъл Постумий2 беше един човек, заслужаващ да бъде споменат по следната причина. Той произхождаше от една от знатните фамилии, но по характер беше изключително устат, приказлив и бъбривец. Още от дете той се бе посветил на усвояването на елинската култура и на елинския език, и в своята привързаност към тях бе станал толкова отегчителен, че отчасти заради него възхитата към елинското стана предмет на осъждане от страна на по-възрастните и по-изтъкнати римляни. В увлечението си той стигна дотам, че направи опит да напише поема на елинска реч, както и едно сериозно историческо съчинение,3 в чийто предговор той моли читателите да го извинят, ако като римлянин не владее до съвършенство езика на елините, нито техните методи за писане на история. Мисля, че по този повод Марк Порций Катон му даде много подходящ отговор. Каза му, че се чуди защо е трябвало да пише това извинение. Ако му е било поръчано от Съвета на Амфиктионите да напише история, сигурно извиненията му са щели да бъдат уместни. Но след като се е заел сам, без никой да го кара, да пише история, да предлага извинения за своите варваризми е очевидно толкова смешно и толкова безполезно, колкото ако някой се запише за участие в състезанията по юмручен бой или панкратион, но щом излезе на стадиона, когато дойде момента за състезанието, да се обърне към зрителите и да се извини, ако не може да издържи на усилията и на ударите на съперника. Очевидно е, че такъв човек ще бъде осмят и наказан. Същото се полага и на такива историци, за да не смеят да се захващат с неща, които са неподходящи за тях. И в други прояви на живота си този мъж бе усвоил най-лошите пороци на елините. Например с това, че обичаше наслажденията и избягваше усилието. това ще стане очевидно от самите факти. Още щом се появи в Елада, по времето, когато се водеше битката за Фокида, той се престори на болен и се оттегли в Тива, за да не участва в сражението.4 А когато битката приключи, пръв написа до сената за победата, добавяйки изобилни подробности, сякаш сам беше взел участие в схватките.
Завладяването на Коринт
(от Страбон, VIII.6.23.)
2. Полибий, събуждайки нашето чувство на състрадание в разказа си за гибелта на Коринт, наред с останалите неща споменава за пренебрежението на войниците към произведения на изкуството и свещените дарове. Казва, че сам присъствал там и видял картини, хвърлени на земята и как войниците играели върху тях на дама.5 Сред тях той споменава и картината на Дионис, дело на Аристид,6 заради която, казват, възникнала фразата “Дионис няма равен”, и на Херакъл, измъчващ се в хитона на Деианейра.
3. Поради дълготрайната обич на народа към Филопоймен,7 неговите статуи, които били издигнати в някои от градовете, все още стояли непокътнати. Ето защо ми се струва, че всичко, което е извършено в духа на истината, буди неувяхваща обич от към тези, които са се възползвали от нея.
Затова с основание може да се приведе поговорката, че той е бил измамен не на входа, а на улицата.
(от Плутарх, Филопоймен 21.)
В различните градове имаше много статуи и декрети в негова чест и някакъв римлянин в това гибелно за Елада време, когато Коринт беше разрушен, се опитал да ги унищожи сякаш все още бил жив и искал да го изгони от страната като враг и злоумишленик на римляните. Но когато този въпрос бил обсъден и Полибий отхвърлил лъжливите обвинения, нито Момий, нито легатите8 понесли да бъдат унищожени почестите към този изтъкнат мъж.
Полибий9 се заел подробно да обясни на легатите какъв е бил Филопоймен, съгласно това, което първоначално казах за този държавник. Макар често да се е противопоставял на заповедите на римляните, то неговата съпротива се е ограничавала до това да ги уведомява и съветва по спорните въпроси и той винаги правел това много внимателно. Истинското доказателство за неговата политика, казал той, било в това, че по време на войните с Антиох и Филип10 той ги е измъкнал, както се казва, от огъня. Защото тогава, бидейки най-влиятелният мъж в Елада, поради собствения си авторитет и силата на Ахейския съюз,11 той в истинския смисъл на думата поддържал приятелството си с Рим, като помогнал да се приеме решението на съюза, според което четири месеца преди римляните да се прехвърлят в Елада те решили да обявят война от Ахея на Антиох и на етолите, макар всички останали елини по това време да изпитвали лоши чувства към римляните. Ето защо легатите, като се в слушали в това и одобрили поведението на оратора, позволили знаците на почит, които Филопоймен бил получил във всички градове, да останат недокоснати. Полибий се възползвал от този повод и ги помолил да бъдат възстановени всички статуи, макар вече да били отнесени от Пелопонес в Акарнания. Имам предвид изображенията на Ахей,12 на Арат и Филопоймен. Хората до такава степен се възхитили от поведението на Полибий, че издигнали в негова чест мраморна статуя.
4. След назначаването на десетимата легати,13 което стана в Ахея, те наредиха на ковчежника, който щеше да разпродава имуществото на Дией, да отдели и подари на Полибий всички предмети, които той си избере, а останалите да продаде на търг. Полибий не само че не прие този дар, но дори помоли приятелите си да не пожелават да придобиват нищо от онова, което продаваше ковчежникът, който в това време мина из градовете и разпродаде имуществото на всички, които бяха взели страната на Дией и бяха осъдени, с изключение на онези, които имаха деца или родители. Някои от приятелите му не обърнаха внимание на неговия съвет но тези, които го послушаха, си спечелиха горещото одобрение на своите съграждани.14
5. След като уредиха тези неща за шест месеца, на пролетта15 десетимата легати си заминаха за Италия, давайки на Елада един добър пример за римска политика. Напускайки, те натовариха Полибий да обиколи градовете и да разясни на хората всички въпроси, по които имаше колебание, докато свикнат с политическата уредба и законите. След известно време той успя да накара хората да възприемат държавната уредба, която им бе дадена и се погрижи да не възникват никакви законови затруднения по какъвто и да е въпрос, било то частен или обществен. Тъй че макар от самото начало да бяха одобрили и почели Полибий, в този последен период в своето задоволство от съветите му, за които казах по-горе, всеки от градовете реши да отдаде нему най-високи почести приживе и след смъртта му. И всички смятаха, че това е напълно справедливо. Защото ако не бе усъвършенствал и написал законите в съгласие с общото законодателство, всичко щеше да остане нерешено и в голямо объркване. Ето защо трябва да смятаме, че това бе най-доброто постижение на Полибий от всички, за които съм споменал.
6. Римският стратег,16 след като събранието напусна Ахея, възстанови терена на Истмийските игри и украси храмовете в Делфи и Олимпия, и в следващите дни посети отделните градове, където му бяха отдадени почести и доказателствата за благодарността, която му дължаха. Наистина беше естествено да бъде почитан и публично, и частно. Действията му бяха решителни и неопетнени, а в поправянето на положението в цялост се бе отнесъл сдържано, макар да разполагаше с такива големи възможности и такава абсолютна власт в Елада.17 Ако и да смятаха някои, че с нещо се е провинил в изпълняване на службата си, то аз поне смятам, че това не е станало заради него самия, а заради приятелите, които бяха с него. Най-забележителен случай беше този с халкидските конници, които изби.
II СЪБИТИЯТА В ЕГИПЕТ
7. Птолемей,18 царят на Сирия, умря от раните си по време на войната. По мнението на някои той заслужава възхвала и възпоминание, но други смятат обратното. Вярно е, че той беше сдържан и добър, колкото не е бил никой от предшествениците му. Най-силното доказателство за това беше, че първо той не осъди на смърт нито един от приятелите си по каквото и да е обвинение, внесено срещу тях. И аз не вярвам, че той е виновник за смъртта на който и да е александриец. На второ място, че брат му е причина за неговото детрониране, първо, когато в Александрия според признанието на всички той имаше възможност да му отмъсти, той реши, че това прегрешение може да бъде опростено, и след това, когато брат му отново устрои заговор срещу него, за да го лиши от Кипър, и в Лапет19 той стана господар и на тялото, и на живота му, той не само че не го наказа като свой враг, но го натовари с дарове в добавка към това, което бе получил според договора и му обеща да му даде дъщеря си за жена. За съжаление, във времена на щастие и успех духът му стана отпуснат и слаб, и той изпадна в присъщите за египтяните безпътство и безгрижие. И тъкмо когато беше в това състояние, бедите връхлетяха върху него.
III ОТ ЕПИЛОГА
(145-144 г. пр. Хр.)
8. В края на своя труд Полибий казва следното:
И тъй, като постигнах всичко това, аз се върнах от Рим у дома си. И имах възможността да сумирам резултатите от своята досегашна политическа дейност, възможност, която дължа на своето благоразположение към Рим.20 Прочие моля се но боговете, щото в остатъка от своя живот да се запазя такъв, какъвто съм сега, като виждам как съдбата завижда на хората и особено как тя налага своята воля тогава, когато ние си мислим, че нашият живот е протекъл най-блажено и успешно.
Та така се получи. А сега, когато стигнах до края на целия си труд, аз искам, припомняйки на своите читатели за първоначалната схема, която им бях представил като основа на своя труд, да им предложа накратко цялостната си тема, като създам в цялост и поотделно връзката между началото и края. Прочие, в началото обясних, че във встъпителните си книги ще предам събитията оттам, откъдето е прекъснал Тимей и след кратък преглед на събитията в Италия, Сицилия и Либия – защото този автор се е занимавал в свята история само с тези райони – като стигна до момента, когато на Ханибал бяха поверени картагенските войски, когато Филип, синът на Деметрий, наследи царството в Македония, когато спартанецът Клеомен бе изгнан от Елада и когато Антиох наследи трона на Сирия, а Птолемей Филопатор – този в Египет, аз се заех да започна началото на същинската си история от тази дата, тоест от сто тридесет и деветата олимпиада, и оттам да се занимая с всеобщата история на целия свят, подреждайки я по олимпиади, разделяйки олимпиадите по години и правейки съпоставка между хода на събитията до завладяването на Картаген, битката на ахеите и римляните при Истмос и последвалото я възстановяване на елините. Както казах, от този труд любознателните ще се сдобият с най-добрата и похвална придобивка – да разберат как и чрез каква политическа система целият свят бе подчинен единствено на римската власт – събитие, подобно на което не би могло да се намери в миналото. Сега, след като свърших всичко това, не ми остава нищо друго, освен да означа датите, включени в тази история, да дам списък на номерата на книгите и показалец на целия труд.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА КНИГА:
1Запазените фрагменти от тази книга описват събитията в Елада и Египет през 146/145 г. пр. Хр. и на практика бележат края на огромния труд на Полибий.
2Авъл Постумий бил консул през 151 и претор в 147 г. пр. Хр., а след разрушаването на Коринт избран в колегията от 10 вегати, които да се заемат с бъдещото устройство на Елада. Полибий се спира на него във връзка с дейността на тази колегия, която бележи края на независимостта на Елада.
3За това усилие на Постумий с известна насмешка се отнасят Цицерон в “Academica”, писано през 45 г. пр. Хр. [Cicero Acad. II, 45], Авъл Гелий в прочутите се “Атически нощи” [Gellius, Noct. Att.q XI, 8], както и Плутарх в биографията на Катон Стари [Plut. Cato, 12].
4Решителната битка между Дией, който предвождал ахеите и Мумий станала край Коринт. Римската армия наброявала 23 000 пехота и 3500 души конници, а ахеите разполагали с 14 000 хоплити и 600 конника. След поражението Дией не се оттеглил в Коринт, където би могъл да организира някаква съпротива, а избягал в родния Мегалопол. Там той убил жена си, за да не попадне в ръцете на нападателя и сам погълнал силна отрова. Тези драматични за ахеите и всички елини събития са отразени в античната традиция чрез Юстин [Iust. XXXIV, 2], Павзаний [Paus. VII, 16,6], Флор [Flor. I, 32], “Римската история” на Велей Патеркул (19 г. пр. Хр. – след 30 г.) [Vell. Paterculus, I,11], Павел Оразий [Oros. V, 3] и в най-късния от тях Зонара [Zon. IX, 31].
5Самият Мумий също нямал никакво отношение към произведенията на изкуството. Велей Патеркул е записал анекдот според който той бил убеден, че превозвачите на статуи и картини на големите елински майстори за удобство можели да ги заменят със свои произведения, включително и загубените по една или друга причина [Vell. Paterculus, I, 13].
6Аристид бил един от най-известните атически живописци на IV в. пр. Хр. В цитирания параграф Страбон твърди, че видял изображението на Дионис в храма на Церера в Рим и го нарича прекрасно произведение. Сюжетът ва другата картина е известен от написаната през 20-те години на V в. пр. Хр. трагедия “Трахинянки” на Софокъл (496 – 406 г. пр. Хр.).
7Плутарх [Plut. Philop. 21] и Ливий [Liv. XXXIX, 50] изрично отбелязват, че след смъртта си Филопоймен бил удостоен с божествени почести и много градове в Елада почели неговата пмет със статуи.
8Известно е името само на още един легат – проконсул Албин чрез краткото сведение на Цицерон [Cic. Epist. XIII, 30].
9Вж. подробната информация за Филопоймен [Polyb. XXIV, 13-15].
10Т.е. с Антиох III Велики и Филип V Македонски.
11През 207 г. пр. Хр. Филопоймен в качеството си на стратег на Ахейския съюз разбил спартаните в битката при Мантинея.
12Ахей е легендарният родоначалник на ахейските племена. Той бил син на Ксут и внук на Елин [Paus. VII, 1,2-8].
13Полибий присъствал при превземането на Картаген през пролетта на 146 г. пр. Хр. Той обаче не бил свидетел на разрушаването на Коринт през есента на същата година. Историкът бил допуснат при обсъждане съдбата на Ахайя от десетте легати и консула Мумий.
14Павзаний [Paus. VIII, 30, 8-9] изрично отбелязва, че в Мегалопол близо до храма на Ликейския Зевс имало релефно изображение на Полибий с надпис. Именно той в качеството си на римски съюзник смекчил и дори прекратил техния гняв срещу елините. Всичките елински градове, членове на Ахейския съюз, благодарение на Полибий получили справедливи закони (от римляните).
15Пролетта на 145 г. пр. Хр.
16Т.е. проконсулът Мумий.
17Подобна характеристика с изтъкване на неговите качества и достойнства има и в епитомето към LII книга на Ливий, в трактата на Цицерон “За задълженията”, писан през 44 г. пр. Хр. [Cic. De offic. II, 22] и в една от “Стратегемите” на Фронтин, написана през последната четвърт на I в. [Front. Strateg. IV, 3,15].
18Цар Птолемей VI Филопатор бил гежко ранен в главата по време на победно сражение над сирийския владетел Александър Балас, но починал на третия ден след това събитие. Събитието със сигурност е датирано през 145 г. пр. Хр. Победеният Александър избягал в Арабия и бил наследен от Деметрий II Никатор (145 – 140 г. пр. Хр.). В Египет след кратко двувластие скиптърът бил поет от по-малкия му брат Птолемей VIII Евергет Фискон (145 – 116 г. пр. Хр.). Кратка инфрмация за това има в епитомето към LII книга на Ливий.
19Град в северната част на о-в Кипър.
20Историкът има предвид дейността си, свързана с новото устройство на Елада след есента на 146 г. пр. Хр.
===========================================================================
Антични автори 