Полибий, Всеобща история – кн. 37 – фрагмент

ФРАГМЕНТ ОТ ТРИДЕСЕТ И СЕДМА КНИГА

МАКЕДОНСКАТА ВОЙНА

1. Мусейон, място край Олимп в Македония. Полибий в тридесет и седма.

===========================================================================

Към книга тридесет и шеста

Към книга тридесет и осма

Полибий, Всеобща история – кн. 17

От тази книга не е запазено нищо.

===========================================================================

Към книга шестнадесета

Към книга осемнадесета

Полибий, Всеобща история – азбучен показалец (Р-Я)

Р

Рабатамана – град в Арабия: V. 71.

Рабди – (лат.) фасци, пръчки носени от ликторите, чл. от свита на висши р. сановници: VI. 53.

Равки – XXX. 23.

Равкос – XXII. 15; XXX. 23.

Равнината на Арес – XIII. 9.

Равноденствен – XXXIV. 1.

Рафия – град в Койле – Сирия: V. 80,85,86,107.

Регини – гражданите на Регион в Бруциум: I. 7; X. 1.

Регул – Марк Атилий Р., вж. Атилий: III. 106.

Рети – XXXIV. 10.

Риган – XXX. 26.

Ригосаги – галатско племе: V. 53.

Ризон – крепост и река в Илирия: II. 11

Рим – passim.

Римляни passim.

Римска, -и – passim.

Риос – XII. 12.

Риноколура – град в Койле – Сирия: V. 80.

Рион 1. – нос в Етолия срещу Рион в Ахея: IV. 6; V. 94.

Рион 2. – нос и пристан в Ахея: IV. 10,19,26; V. 28,29,30.

Рион 3. – проток между двата носа Р. в Етолия и Ахея: IV. 64.

Ритон – XIV. 11.

“Ро” – X. 46.

Родан – река (дн. Рона): II. 15,22,34; III. 35,37,41,42,44,47-49,60,61,64,76; XXXIV. 10.

Родопи – XXXIV. 10.

Родос – остров Р.: IV. 50,56; V. 24,28,63,89,100; VIII. 15,16; IX. 27; XI. 4; XIII. 4, 5; XV. 23; XVI. 14, 26, 34, 35; XXI. 6, 17; XXII. 5; XXIII. 9; XXIX. 3, 4, 10, 11, 19; XXV. 4, 5, 6; XXVII. 3, 4, 6, 7, 14; XXVIII. 2, 16, 23; XXX. 1, 4, 5, 6, 7, 9, 21, 23, 30, 31; XXXI. 4, 5, 32; XXXIII. 6, 15, 16; XXXIV. 4.

Родосец – Ханибал р., вж.: I. 46,47.

Родосец – X. 29.

Родоска – Р. държава: III. 3; V. 88; XVI. 7, 31; XXVII. 7; XXXI. 17; XXXIII. 16.

Родоски – р. кораби: V. 88. XVI. 4, 5, 7, 15, 26; XXI. 7, 29; XXIX. 19; XXXIII. 4, 13.

Родоско – XIII. 4, 5; XV. 22; XVI. 7, 26; XXVII. 4; XXVIII. 2, 17; XXIX. 19.

Родосци – населението на о-в Родос: III. 2,3; IV. 19,37,47-53; V. 88,90; IX. 27; XVI. 4, 6, 8, 9, 10, 14, 15, 24, 26, 28, 30, 34; XVIII. 1, 2, 6, 8, 52; XXI. 10, 19, 22, 23, 25, 30, 31, 42, 45; XXII. 5; XXIV. 15; XXIX. 3, 4, 10, 11, 19; XXV. 4, 5; XXVII. 3, 4, 7; XXVIII. 17; XXX. 4, 5, 8, 9, 23, 31; XXXI. 4, 5, 31; XXXIII. 16, 17.

Родофон – XXVII. 7; XXVIII. 2; XXX. 5.

Росителес – XXII. 3.

Роскюнос – XXXIV. 10.

Ростра – нос на кораб; трибуна; (прен.) Народно събрание: III. 85; VI. 53; XXX. 4.

Рутилий – XXXIII. 2.

С

Сабини – племе в Италия: II. 24.

Сагаласи – XXI. 36.

Саис – XXII. 17.

Саламинец – XII. 25.

Салапия – X. 33.

Саласи – XXXIV. 10.

Салентини – XXXIV. 15.

Самария – XVI. 39.

Самбука – струнен онструмент; обсадна стълба: V. 37; VIII. 4,5; XV. 25.

Самбуков – с. оркестър: VIII. 5.

Саме – XXI. 32.

Самикон – град в Аркадия: IV. 77,80.

Самнитец – Магон С., вж. Магон: IX. 25.

Самнити – италийско племе: I. 6; II. 19,24.

Самнитида – земята на самнитите: III. 92; IX. 5.

Самнитска – с. земя: III. 90,91.

Самос – остров: III. 3; V. 35; V. 9; XXI. 8; XXIII. 10.

Самотраки – XXIX. 8; XXVIII. 21.

Сангарий – XXI. 37.

Сапорда – град в Пизидия: V. 72.

Сарапис – египетски бог с храм в Тракия, на Босфора: IV. 39.

Сарданапал – асировавилонски цар от VIIв. пр. Хр.: VIII. 10; XXXVI. 15.

Сарди – град в Лидия, седалище на Ахей: I. 2; VII. 15,18; VIII. 15,17; XXI. 11, 13, 16, 38; XXIX. 12; XXXI. 6.

Сардини – населението на Сардиния: I. 88.

Сардиния – (гр. Сардон), остров: I. 24,43,79,82,83,88; II. 23,27; III. 10,13,15,22, 23,24,27,28,30,96; VIII. 1; XXXIV. 8.

Сардинско – С. море: I. 10,42; II. 14; III. 37,41,47,75; XXXIV. 6.

Сардон – XII. 4; XV. 3, 7.

Сариси – оръжие в тежката пехота: II. 69.

Сариси – XVI. 33; XVIII. 18, 26, 29, 30.

Сармат – XXV. 2.

Сарсинати – племе в Апенините: II. 24.

Сасон – остров на входа на Йонийско море: V. 110.

Сатион – град в Илирия близо до езерото Лихнида: V. 108.

Сатрап – управител на сатрапия в Персийската империя: V. 41.

Сатрапия,-ии – провинция в Персийската империя, подчинена на сатрап: III. 6; V. 41,43,44,48,54,55.

Сегезама – XXXIV. 9.

Секст – XXXII. 10; XXXVIII. 9, 10, 11, 12.

Селассия – град в Лакония: II. 65.

Селгеи – гражданите на Селгея, град в Пизидия: V. 72-77; XXXI. 1.

Селевк 1. – С. I Никанор, сирийски цар, баща на Антиох I: II. 41,71; V. 67.

Селевк 2. – С. II Калиник, наречен Погон, сирийски цар, баща на Селевк III и Антиох III: II. 71; IV. 48,51; V. 40,89; VIII. 20.

Селевк 3. – С. III Кераунос, големият син на С. II, брат на Антиох III: II. 71; IV. 1,2,48; V. 34,40,41.

Селевк 4. – С. IV Филопатор, син на Антиох III: III. 5.

Селевк – X. 27; XVIII. 50; XXI. 6, 10; XXII. 1, 7, 9; XXIII. 5; XXVIII. 20; XXX. 31; XXXI. 2, 13.

Селевкиди – династия в Сирия: V. 86.

Селевкиец,-ци – гражданите на Селевкия: V. 58; V. 54.

Селевкийска – XXXIV. 15.

Селевкия 1. – град в областта Пиерия в Сирия: V. 58-61,66,67.

Селевкия 2. – град на река Тигър: V. 43,45,46,48,54.

Селевкия – XIII. 9.

Селинунт – град в Сицилия: I. 39.

Селлазия – IV. 69.

Селласия – XVI. 16, 37.

Селюбрия – XVIII. 49.

Семеофори – началници на семеи: VI. 24.

Семея,-и – пехотно подразделение: I. 40; III. 113; VI. 24,28-30,33-36,38,40; VIII. 37; IX. 3.

Семпроний 1. – Гай С. Блез, римски консул в 253г.: I. 39.

Семпроний 2. – Тиберий С. Лонг, римски консул в 218г.: III. 40,41,61,68-70; IV. 66; V. 1.

Семпроний – XXXI. 1.

Сена – галатски град край Адриатика: II. 14,16,19.

Сенат – висш законодателен орган в Римската република: II. 8; VI. 11-17,51,58.

Сенатор – член на сената: VI. 17.

Сенатски – VI. 12,17; XXX. 30; XXXIII. 7; XXXVI. 4.

Сенатско – XVIII. 47; XXII. 4; XXIII. 2, 3; XXXI. 11, 17; XXXV. 3.

Сенатус – с. консултум – сенатски декрет: VI. 16; XXIX. 27; XXVIII. 13, 16.

Сенони – галатско племе край Адриатика: II. 17,19-21.

Сенуесани – ж. на Сенуеса в Кампания: III. 91.

Сервий – С. Фулвий, вж. Фулвий: I. 36; XXVII. 2.

Сервилий 1. – Гней С. Цепион, римски консул в 253г.: I. 39.

Сервилий 2. – Гней С. Гемин, римски консул в 217г.: III. 75,77,86,88,96,106,114,116.

Сервилий – XXXI. 15.

Сергий – XV. 1; XXXI. 1.

Серип – XXIII. 4, 9.

Сест – град в Тракия при входа Хелеспонта: IV. 44,50; XVI. 29; XVIII. 2; XXXIV. 7.

Сестос – XVI. 29.

Семея, -и – X. 15, 35, 49; XV. 4, 9, 15; XVIII. 25, 26, 28, 32; XXVIII. 11.

Сибарис – град във Велика Гърция (Ю. Италия): VII. 1.

Сибарити – гражданите на Сибарис: II. 39.

Сибирт – XXI. 26.

Сиде – град в Пизидия: V. 73; XXXI. 17.

Сидон – град във Финикия: V. 69,70.

Сикион – най-укрепеният град в Ахея: I. 3; II. 40,43,52,54; IV. 8,13,57,67,68,72; V. 1,27; XVIII. 16; XXII. 3, 8, 11, 12; XXIV. 6, 8; XXIX. 23, 24; XXVIII. 6, 13; XXX. 10, 29.

Сикка – либийски град край Картаген: I. 66,67.

Симиас – XI. 18.

Симон – XXII. 4.

Симонид – XXIX. 26.

Синедрион – събрание (на питагорейците): II. 39; XII. 25.

Синопе – град на Понта в М. Азия: IV. 56,57; XXIII. 9.

Синопеи – гражданите на Синопе: IV. 56.

Сипунт – X. 1.

Сиракуза – град в Сицилия: I. 8-12,15,52-54; II. 39; III. 2; V. 88; VII. 2,4,8; VIII. 2,3,7,37; IX. 19; XII. 4, 15, 23, 25, 26; XV. 35.

Сиракузки – I. 43; VII. 3; VIII. 3.

Сиракузко – VII. 4.

Сиракузци – гражданите на Сиракуза: I. 8,9,11,12,15,16,62; VII. 2,7,8; VIII. 37; IX. 19.

Сирийска – с. експедиция: V. 79; XXIX. 27.

Сирийски – с. воини: V. 85; XXIX. 27; XXVIII. 20.

Сирийско – с. царство: II. 71; III. 5; XXVIII. 20.

Сирийци – населението на Сирия: V. 36; VIII. 17; XXXI. 12.

Сирия – царство в Азия: V. 34,57-59,66,67,87; VIII. 17; X. 40; XII. 17; XIV. 11; XVI. 18, 22; XVIII. 39; XXI. 43; XXIX. 12, 27; XXVII. 19; XXVIII. 1, 17, 20; XXXI. 2, 8, 9, 11, 12, 13; XXXII. 2; XXXIII. 19; XXXIV. 15; XXXIX. 7, 8; XXXVIII. 5.

Сирия (Койле-С.) – област в Сирия: III. 1,2; V. 1,29,31,34,40,42,48,49,58, 59,63,67,68,80,86,87,105.

Сиринкс – X. 31.

Сиртис – район в Либия, Голям и Малък С.: I. 39; III. 23,39; XXXI. 21; XXXIV. 15.

Сицилийска – с. планина: I. 55; I. 83; II. 15; IX. 11а; III. 9,20,32; VIII. 35.

Сицилийски – с. проток: V. 110; VIII. 10; IX. 23; XII. 5; XXXIV. 2, XXXIV. 4, 8.

Сицилийско – С. море: I. 42; II. 14,16; IV. 63; V. 3,5;X. 1; XII. 4; XXXIV. 11.

Сицилийци – населението на Сицилия: III. 2; VII. 4; XII. 5, 6; XV. 35.

Сицилия – остров: I. 2,5,8,10-13,16-18,20,22,24-27,29,36-39,41,42,49,52,55,59,62, 63,67,68,71,74,83; II. 1,20,24,36,37,43; III. 3,13,20,22-29,32,75,96,108; V. 33,104; VII. 2,4; VIII. 1-3,7,37; IX. 10,22,23,26а,27; X. 1; XII. 4, 15, 23, 25, 26; XV. 3, 6, 7, 8; XXIV. 13; XXVIII. 2; XXXI. 15; XXXIV. 2, 3, 4, 11, 15; XXXIX. 8; XXXVI. 5.

Скардос – XXVIII. 8.

Скердилаид – илирийски вожд: II. 5,6; IV. 16,29; V. 3,4,95,101,108,110; X. 41.

Скила – XXXIV. 2.

Скипион – Публий Корнелий С., вж. Корнелий: III. 97; XVI. 23; XVIII. 35; XXI. 8, 13; XXIX. 14.

Скиради – XVI. 16.

Скирон – ефор на Месена: IV. 4.

Скирониси – XVI. 16.

Скитска – С. стоа: VIII. 3.

Скопас – етолийски стратег: IV. 5,6,9,14,16,27,37,62; V. 3,11; XIII. 1, 2; XV. 25; XVI. 18, 19, 39; XVIII. 53, 54, 55.

Скопион – местност във Фтиотида край Тива: V. 99.

Скотитас – XVI. 37.

Скотуса – X. 42; XVIII. 20.

Слейон – XXI. 34.

Слънцестоене – XXXIV. 1.

Смирна – град в Йония: V. 77; XVIII. 52; XXI. 13, 14, 17, 22, 45.

Смирна (благовоние) – XIII. 9.

Созифан – XXVIII. 1, 22.

Сократ – беотиец, пълководец при Птолемей IV: V. 63,65,82.

Сократ – XXVII. 7.

Солон – XXVII. 6.

Солпикий 1. – Гай С. Патеркул, римски консул в 258г.: I. 24.

Солпикий 2. – Публий С. Галба, началник на римския флот: VIII. 1; IX. 6,7,42.

Солпикий – XVI. 24; XVIII. 23; XXXI. 1.

Сосандър – XXXII. 15.

Сосибий 1. – управител на Египет при Птолемей IV: V. 35-38,63,65-67,83,85,87.

Сосибий – VIII. 15-17; XV. 25, 32, 34; XVI. 22.

Сосикрат – XXXVIII. 18.

Сосил – гръцки хорнист: III. 20.

Сострат – гръцки скулптор: IV. 78; VIII. 22.

Сотерия – празници на спасението, празнувани от Прузий: IV. 49.

Софагасен – XI. 39.

Софакс – XI. 24; XIV. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9; XV. 3, 4; XVI. 23.

Спания – XXXIV. 8.

Спарта – град-държава в Пелопонес, = Лакедемон: II. 41,45,53,65,69,70; IV. 21,23,34,35,36; V. 9,17,18,22,37,92; VI. 3,43,45,47,48; VIII. 35; IX. 8,9,18,23,26а,28; XI. 18; XIII. 6, 8; XVI. 13, 16; XVIII. 17; XX. 12; XXI. 1, 32; XXII. 3, 10, 12; XXIII. 6, 11, 17; XXIV. 7, 9; XXXVI. 9; XXXVIII. 2.

Спартанец,-ци – граждани(н) на Спарта: I. 63; II. 69; III. 32; IV. 19,23,36,80; V. 34,91; VI. 48; VII. 4; IX. 8,23,34,37; XV. 25; XX. 5; XXXIX. 8.

Спартански – с. институции: II. 47; IV. 7; XXII. 11; XXIII. 6.

Спартиати – XXXVIII. 2.

Спейра,-и – военно подразделение = manipulae: II. 30; V. 4; VI. 24; XI. 23.

Спендий – кампаниец, избягъл римски роб, наемник в картаг. войска и вожд на наемнич. въстание: I. 69,70,72,76-80,82,84-86.

Спурий – XXXI. 2.

Стакте – XIII. 9.

Стареи – XVI. 33.

Статер – златна монета, = 20 атически драхми: I. 66; XXIII. 1; XXVIII. 20.

Стела – XXIII. 18.

Стелгида – XXV. 4.

Стембанос – XXXVI. 16.

Стенелай – спартански благородник, убит от етолийски заговорници: IV. 22.

Стертиний – XVIII. 48.

Стилангион – град в Аркадия: IV. 77,80.

Стимфал – град в Аркадия: II. 55; IV. 68.

Стимфали – гражданите на Стимфал: IV. 69.

Стимфалия – района на Стимфал: IV. 67.

Стоа – портик: V. 8; VIII. 3.

Страбон – XXX. 15; XXXIV. 1, 2, 7, 8, 9, 10, 11, 12; XXXIX. 2.

Стратегеми – XI. 22; XXVIII. 18.

Стратегикон – X. 44.

Стратегион – (лат.) преториум, място за палатката на стратега (претора) в римския лагер: VI. 31,32,41.

Стратий – XXVIII. 6; XXX. 2; XXXVIII. 13, 17.

Стратокъл – XXVII. 7.

Стратон – XII. 25; XVIII. 10.

Стратос – град в Аркадия: IV. 63,64; V. 6,7,13,14,96.

Стратоникея – XXX. 21, 31.

Стримон – XXXVI. 10.

Стрютанос – XXXVI. 3.

Стюбера – XXVIII. 8.

Суза – град в Египет: V. 48.

Сузиана – областта на Суза: V. 46,52,54.

Сулпиций – XXXI. 6.

Сунес – местност в Сицилия: I. 11.

Сунион – XXXIV. 7.

Сфрагида – XVI. 22.

Сцила – XXXIV. 3.

Сцилска – XXXIV. 3.

Сципион – X. 3, 4, 5, 7, 9, 12, 15, 17, 18, 34, 35, 40; XIV. 2, 5, 6; XV. 15, 35; XVI. 23; XXI. 16, 24; XXIII. 14; XXXI. 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29; XXXIV. 10, 15, 16; XXXV. 4, 5, 6; XXXVI. 8, 16; XXXVIII. 8, 14, 19, 20, 21, 22.

Сципиони – XXI. 25.

Сципионов – XXXI. 30.

Съархонти – XXIII. 16.

Сърцебран – (лат.) пекторале, броня на гърдите: VI. 23.

Сюкюрион – XXVII. 8.

Сюмпетезис – XXXI. 18.

Т

Таби – XXXI. 9.

Таврини – галатско племе в подножието на Алпите: III. 60; XXXIV. 10.

Таврион – представител на Антигон II в Пелопонес: IV. 6,10,19,80,87; V. 27,92,95,103; VIII. 12; IX. 23.

Тавриски – племе в Италия отсам Алпите: II. 15,28,30; XXXIV. 10.

Тавър – планина в Мала Азия: III. 3; IV. 2,48; V. 40,41,77,107,109; VIII. 20; XXI. 17, 21, 24.

Таг – река край границите на карпесиите: III. 14.

Таги – X. 29.

Тагма – ‘редица’, подразделение в пехотата: VI. 24.

Тагос – X. 7, 39; XXXIV. 7.

Тайнар – лаконски нос на Критско море: V. 19; IX. 34.

Таксиарх,-си – командири на тагми в пехотата: III. 84; VI. 24,34-36,39,41; XV. 25; XXI. 38.

Талами – укрепено място в Елида: IV. 75,84; XVI. 16.

Тамбракс – X. 31.

Тамиас, -и – X. 17, 19.

Танаис – река в Скития, вливаща се в Меотида (дн. р. Дон): III. 37,38; X. 48; XXXIV. 5, 7.

Танет – селище в Цизалпинска Галатида: III. 40.

Танталова – т. мъка – от Тантал, мит. цар на Фригия, наказан след смъртта си на вечна жажда и глад: IV. 44.

Тапурия – X. 49.

Таракон – град в Иберия: III. 76,95; X. 20, 34, 40; XI. 33.

Тарент – град в Италия: II. 24; III. 75; VIII. 24-26,28; IX. 9; X. 1; XIII. 4; XVI. 18; XXIX. 12.

Тарентини – гражданите на Тарент: I. 6,20; III. 118; IV. 77; VIII. 24,30-34; X. 1; XI. 12, 13.

Тарентска,-и – VIII. 30,31.

Тарракинити – народ в Лациум: III. 22,24.

Тарсейон – град западно от Картаген: III. 24.

Тарсимене – езеро в Тирения: III. 82.

Тасос – XV. 24; XVIII. 44, 48, 50.

Тасоска – XXXIV. 12.

Тасосци – XV. 24.

Тафрос – местност в Месения: IV. 33.

Таугет – XXXIV. 10.

Теадет – XXII. 5; XXIX. 11; XXVII. 14; XXVIII. 2, 16; XXX. 5, 21.

Теарк – Т. от Клейтор: II. 55.

Тевта – илирийска царица: II. 4,6,8,9,11,12.

Тегеати – гражданите на Тегея: II. 58; V. 17; IX. 28; XI. 18; XVI. 36; XVIII. 14.

Теарид – XXXII. 7; XXXVIII. 10.

Тегеатида – XVI. 17.

Тегея – град в Аркадия: II. 46,54,58,70; IV. 22,23,82; V. 17,18,20,24,92; IX. 8; XI. 11, 18; XVI. 17, 36, 37; XXXVIII. 10, 11.

Тектосаги – XXI. 39.

Телеас – XI. 39.

Теламон – град в Тирения: II. 27.

Теледам – XVIII. 14.

Телезия – град в Самнитида: III. 90.

Телеклес – XXXII. 3; XXXIII. 1, 3.

Телемнаст – XXIX. 4; XXXIII. 16.

Телмесос – XXI. 45.

Телокрит – XXVIII. 12.

Телфуза – град в Аркадия: II. 54; IV. 60,73,77.

Теменидски – Т. порти на Тарент, от Теменидите, мит. основатели на македонския царски род: VIII. 25,28.

Темизон – пълководец на Антиох III: V. 79,82.

Темист – военачалник на Александрова Троада: V. 111.

Темистокъл 1. – атински политик: VI. 44.

Темистокъл 2. – стратег при Ахей: V. 77.

Темнити – гражданите на Темнос в Еолида: V. 77.

Темнос – XXXII. 15.

Темпи – XVIII. 27, 33, 48.

Тенедос – XVI. 34; XXVII. 7.

Теии – гражданите на Теион в Йония: V. 77.

Теогейтон – XVIII. 14.

Теогнет – XVI. 33.

Теодект – XXXVIII. 17.

Теодор – XXX. 22.

Теодорид – XXII. 3; XXIX. 23.

Теодот 1. – управител на Койле-Сирия при Птолемей IV: IV. 37; VII. 16,18; V. 40,61,62,67,79,81.

Теодот 2. – син на Хемиолий, пълководец при Антиох III: V. 42,59,68,69,71,79,83,87.

Теодот – XVIII. 10; XXVII. 16; XXX. 7; XXXII. 11.

Теопомп – Т. от Хиос, гръцки историк: VIII. 9,10; XII. 4, 25, 27; XVI. 12; XXX. 22; XXXIV. 12.

Теос – т. ек. махина, ‘бог от машина’, термин в драмата – неочаквана развръзка: III. 48.

Теофан – XXXIII. 16.

Теофилиск – XVI. 2, 4, 5.

Теофраст – XII. 11, 23.

Тераид – XXXVIII. 10.

Теренций 1. – Гай Т. Варон, консул в 216г.: III. 106,116; V. 108.

Теренций – XVIII. 48, 50.

Терис – XXVIII. 20.

Терм – XXXIII. 11.

Термес – XXI. 35.

Термесеи – XXI. 35.

Термийска – Т. равнина край Термос: V. 8.

Термон – XXVIII. 4.

Термопили – проход в Локрида, между Калидром и Малийския залив: II. 52; X. 41; XX. 8.

Термос – главен град на Етолийския съюз: V. 6,7,8,13,18.

Терсит – XII. 26.

Терсити – иберийско племе: III. 33.

Тесалиец,-и – населението на Тесалия: IV. 9,76; V. 63,65,70,79,82; VII. 4; IX. 28,33,38; XVI. 32; XVIII. 11, 46, 47; XXII. 1, 6; XXIII. 1; XXXVI. 10.

Тесалийска – XVIII. 22.

Тесалийски – т. конници: IV. 8; V. 99.

Тесалия – област в сев. Гърция: II. 49,52; IV. 57,61,62,66,68; V. 5,17,26,29,99,100; VII. 11; VIII. 35; IX. 33; X. 42; XVIII. 3, 10, 14, 17, 18, 28, 38; XXII. 1, 11; XXV. 6; XXVII. 16; XXVIII. 3, 12, 13; XXX. 7; XXXVIII. 17.

Тесалоники – XXII. 11; XXIX. 4; XXXIV. 7, 12.

Тесери – дъсчици с паролата на римската стража: VI. 36.

Тесмофория – XV. 29, 33.

Теспии – XXVII. 1.

Тетидион – XVIII. 20, 21.

Тестии – град в Етолия: V. 7.

Тетраполия – XVI. 40.

Тетрера – четирипалубна галера: I. 47; II. 10; III. 33; V. 62;XVI. 7, 31; XXVII. 7; XXXIII. 13.

Тианити – гражданите на Тиан в Кампания: III. 91.

Тиатейра – XXXII. 15.

Тиберий – Т. Семпроний, вж. Семпроний: III. 40,41,61,68-70,72,74,75; IV. 66; V. 1; VIII. 35; XXII. 6; XXV. 1, 4; XXVII. 3; XXX. 27, 30, 31; XXXI. 1, 3, 15, 27, 32; XXXII. 1; XXXV. 2.

Тибойт – чичо на Прузий I: IV. 50,51,52.

Тибър – река в Италия: VI. 14,55; XXXI. 12, 14; XXXV. 2.

Тива – град в Беотия: IV. 23; V. 27,28,99,100,101; VI. 43,44; VIII. 35; IX. 8,28; XVI. 1; XVIII. 3, 8, 19, 38, 47; XXVII. 1, 2; XXVIII. 3; XXXI. 22; XXXIX. 1.

Тиванец – XXVII. 9.

Тиванска – т. войска: IX. 8; XXI. 10.

Тивански – XXVII. 2.

Тиванци – гражданите на беотийска Тива: II. 39,62; IV. 27,31; V. 10,100; VI. 43; VIII. 35; IX. 8,34,39; XII. 25; XVIII. 38; XX. 5; XXVII. 2, 5; XXVIII. 3; XXXVIII. 2, 16.

Тиест – лаконец при Филип V: IV. 22.

Тизип – XXX. 13.

Тикин – река в Цизалпинска Галатида: III. 64; XXXIV. 10.

Тимагор – XXVII. 7.

Тимарх – гражданин на Елевтерни: IV. 53.

Тимей – Т. от Тавромен, гръцки историк: I. 5; II. 16; IV. 34; VIII. 10; IX. 34; XII. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 23, 24, 25, 26, 28; XV. 35; XXXIV. 10; XXXIX. 8.

Тимократ – XVIII. 17.

Тимоксен – ахейски стратег: II. 53; IV. 6,7,82; V. 106.

Тимолай – XVIII. 14; XX. 12.

Тимолеонт – XII. 23, 25, 26.

Тимотей – аркадски законодател: IV. 20; XXVIII. 1; XXXII. 10.

Тиндар – град в Сицилия: I. 25,27.

Тиос – XXV. 2.

Типанея – град в Трифилия: IV. 77-79.

Тир – град във Финикия: III. 24,110; IV. 37; V. 61,62,70.

Тирани – упражняващи монархична (еднолична) власт чрез насилие: VI. 8.

Тиранически – т. управления: VI. 3.

Тирания – еднолична власт чрез насилие: VI. 4,7.

Тирени – населението на Тирения (Етрурия): I. 6; II. 16,17,19,20,24,26,59.

Тирения – област в сев. Италия: II. 16,19,23-27; III. 49,56,61,75,77,78,80,82,84,86,108; V. 101,105.

Тиренско – Т. море: I. 10; II. 14,16; III. 61; XXXIV. 10.

Тисамен – цар на Спарта, син на Орест: II. 41; IV. 1.

Тисбе – XXVII. 5.

Тисей – X. 42.

Тит – Т. Отакилий, вж. Отакилий: I. 20; II. 31; XVIII. 1, 2, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 33, 34, 36, 37, 38, 39, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 50; XX. 7; XXII. 4, 10; XXIII. 3, 4, 5; XXXI. 10; XXXVI. 14.

Тилчец – XXX. 26.

Тирени – XII. 4.

Тити – XXXV. 2.

Тихон – стратег при Антиох III: V. 54.

Тлеполем – XV. 25, 26, 27, 29; XVI. 21, 22; XXVIII. 19.

Тоант – XXI. 17, 31; XXVIII. 4; XXX. 8.

Тога – римска дреха, (гр.) хламида: III. 33; X. 4, 5; XXVI. 1; XXX. 18.

Торкват – XXXI. 10, 17, 18, 19, 20.

Трагюрион – XXXII. 9.

Тразилох – XVIII. 14.

Трагиск – съмишленик на Никон при предаването на Тарент на Ханибал 5.: VIII. 27,28.

Траки – племена, населяващи Тракия; наемници: IV. 38,45,46,51,66; V. 7,65,79,82; VIII. 22; X. 41; XVIII. 4, 26, 37, 50; XXI. 46; XXII. 13; XXIII. 10; XXX. 25; XXXIV. 7.

Тракийски – Т. Боспор: IV. 39; XXXIV. 15.

Тракийски династи – XXII. 14.

Тракийско – XIII. 9.

Тракия – област на Балканския П-в и в Мала Азия: IV. 39,44,45; V. 34,74; VIII. 22; IX. 28; XIII. 9; XVIII. 48, 49, 50; XXII. 1, 6, 11, 13; XXIII. 1, 3, 8; XXIV. 3; XXXIV. 7; XXXVIII. 6.

Трали – XXI. 45.

Трансалпини – племена отвъд Алпите: II. 15.

Трансалпински – т. галати: II. 15,19,21.

Трасеос – баща на Птолемей, военач. при Птолемей IV: V. 65.

Трасон – сиракузки заговорник срещу Хиероним: VII. 2.

Требия – река в Цизалпинска Галатида: III. 67,68,69,72,108; XV. 11.

Триарии – подразделение в римската пехота: I. 26-28; II. 33; VI. 21,23,29,33,35,40; XIV. 8; XV. 9, 14.

Трибунал – XXII. 4; XXXVIII. 18.

Тригаболи – местност при устията на Падос: II. 16.

Триемиолии – XVI. 2, 3, 7.

Триери – военни кораби с три реда гребци: I. 20,63,73; II. 62; III. 33; IV. 52; V. 62,89; XV. 2; XVI. 3, 7.

Триере – град във Финикия: V. 68.

Триерарх – XVI. 5.

Триполис – област в Лакония: IV. 81.

Тритеи – гражданите на Тритея: IV. 6,59,60; V. 95.

Тритея – един от 12-те града, основали Ахейския съюз: II. 41; XXVIII. 6; XXXVIII. 13.

Тритон – бог, един от свидетелите на договора между Филип V и Картаген: VII. 9.

Трифил – син на Аркад, епоним на Трифилия: IV. 77.

Трифилия – област в Пелопонес, между Елида и Месения: IV. 77,79-81; V. 27; XVIII. 42, 47.

Трихонида – езеро в Етолия: V. 7; XI. 7.

Тронион – град при Малийския залив: IX. 41; град в Етолия: IV. 3; V. 7; XVIII. 10.

Трихониянин – гражданин на Трихонион: V. 13.

Троада – Александрова Троада в Мала Азия: V. 78,111.

Троизен – град в Арголида: II. 52.

Трокми – XXXI. 8.

Тронион – XVIII. 9.

Тропични – XXXIV. 1.

Троя – XII. 4; XXXVIII. 22.

Троянска – XXXIV. 2.

Троянци – XII. 4.

Тукидид – гръцки историк (460-400г.): VIII. 10.

Туле – XXXIV. 5.

Тунец – XXXIV. 2, 8.

Тунис – XIV. 10; XV. 1.

Турба – „вълнение” – лат.: I. 67.

Турдетани – XXXIV. 9.

Турдули – XXXIV. 9.

Турии – град във Велика Гърция (Ю. Италия): III. 24; X. 1; XVIII. 10.

Турия – XXIII. 17.

Тюатейри – XVI. 1.

Тюлис – резиденция на Кавар: IV. 46.

Тюлос – XIII. 9.

Тюреи – XXI. 29.

Тюрейон – XXVIII. 5.

Тюрии – XVI. 22.

Тюрион – град в Акарнания: IV. 6,25.

Тюхайон – XV. 3.

У

Уламон, улами – подразделения в конницата: VI. 28,29,30,33,36; X. 3, 23, 49; XVIII. 19, 21.

Умбри – племе в сев. Италия: II. 16,24; III. 86.

Унции – XXI. 42.

Урбанус – XXXV. 2.

Утика – град в Либия: I. 70,73-76,82,83,88; III. 24; VII. 9.

Ф

Фабий – римски историк: I. 14,15,58; III. 8,9.

Фабий 1. – Квинт Ф. Максим Кунктатор, римски диктатор: III. 87-94,101,103,105.

Фабий – X. 1; XV. 1; XVIII. 10; XXI. 43; XXIX. 14; XXXI. 23, 28; XXXIII. 7; XXXVI. 5.

Фаетон – син на Хелиос (мит.): II. 16.

Файсола – (лат. Фесуле), град в Тирения: III. 82.

Факос – XXXI. 17.

Фаланга – боен строй на пехотата: V. 23,53,65,79,82,84-86; X. 31; XI. 12, 15, 16; XII. 22; XVI. 18, 19; XVIII. 28, 29, 31, 32.

Фалангит, -и – бойци във фаланга, тежки пехотинци: IV. 12; V. 2,7,65,82,83,85; XI. 11, 12, 16; XVII. 18, 19; XVIII. 24, 26, 30, 32.

Фалангитска – XVIII. 28.

Фалара – XX. 11.

Фаларис – тиранин на Акрагант: VII. 7.

Фаларид – XII. 25.

Фаласарна – XXII. 15.

Фалерн – град в равнината на Капуа: III. 90,92,94.

Фалернски – X. 24; XII. 13; XXIX. 21.

Фамеас – XXXVI. 8.

Фаний – XXXII. 9, 13; XXXIII. 7.

Фанотеи – град във Фокида: V. 96; XXVII. 16; XXIX. 12.

Фареи – гражданите на Фари: IV. 7,60.

Фари – един от 12-те града, основали Ахейския съюз: II. 41; IV. 6,7,25,59,60,77,82; V. 30,94,95; XVI. 16; XXIII. 17.

Фарик – етолиец, разрушил храма на Хера в Аргос: IX. 34.

Фарнак – понтийски цар: III. 3; XXIII. 9; XXIV. 1, 5, 14, 15; XXV. 2; XXVII. 7, 17.

Фарос – остров с едноименен главен град в Адриатическо море: II. 10,65,66; III. 18,19; IV. 16,19,37,66; V. 12,101,108; VII. 9,12.

Фаросити – населението на Фарос: II. 11.

Фароски – Деметрий Ф.: III. 16.

Фароски – XXXII. 13.

Фарсал – град във Фтиотида в Тесалия: V. 99; XVIII. 3, 8, 38, 47.

Фарсалия – XVIII. 20.

Фаселида – XXX. 9.

Фаселити – XXX. 9.

Фасис – река в Колхида: IV. 56; V. 55.

Фасци – XI. 29.

Фаулос – водач на войската на Ахей при Гарсиерид: V. 72,73.

Феаки – XXXIV. 9.

Фебид – спартанец, завзел Кадмея с хитрост: IV. 27.

Федерати – съюзници на Рим: VI. 14.

Фейада – о-в при Елида: IV. 9.

Фенеас – XX. 10; XXI. 25, 29, 30.

Фенее – XVIII. 4.

Феней – XVIII. 1, 3, 4, 7, 37, 38; XX. 9, 10.

Фенеон – град в Аркадия: II. 52.

Фенике – XXXII. 6, 14.

Фере – г. в Тесалия: V. 99; XXXVIII. 6.

Фери – XVIII. 10, 19, 20.

Фесола – г. в ?: II. 25.

Фестос – г. на о-в Крит: IV. 55.

Фиала – VI. 39; XII. 4.

Фиалея – г. в ?: V. 4.

Фиалофорос – XII. 5.

Фиботида – V. 108.

Фигалеити – ж. на Фигалея: IV. 3,79.

Фигалея – г. в Пелопонес: IV. 3,6,31,80.

Фидий – XXX. 10.

Фиксион – V. 95.

Фила,-и – VI. 14,20; XVI. 25.

Филаделф – XIV. 11.

Филамон – XV. 25, 26, 33.

Филарх – гр. историк: II. 56-62.

Филемен – VIII. 24-26,29,30.

Филен – олтарите на Ф. ?: III. 39; X. 40.

Филетер – XXXVIII. 14.

Филиад – XVIII. 14.

Филид – етолийски стратег: IV. 77-80.

Филин – гр. историк: I. 14,15; III. 26; XXXVIII. 18.

Филип – Ф. V цар на Македония: III. 2,3,6,7,19; V. passim; IX. 18,22,23,28,30-33,35-37,41,42; X. 26, 41; XI. 5, 6, 7; XIII. 3, 4, 5; XV. 20, 21, 22, 24, 25; XVI. 1, 2, 3, 4, 6, 8, 9, 10, 11, 15, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 33, 34; XVIII. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 19, 20, 22, 24, 25, 26, 27, 28, 33, 34, 36, 37, 38, 39, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 50, 54; XX. 5, 11; XXI. 11, 25; XXII. 1, 4, 6, 10, 11, 13, 14, 16, 18; XXIII. 1, 2, 3, 7, 8, 9, 10, 11; XXIV. 11; XXV. 3; XXVII. 15; XXIX. 23, 24; XXX. 13; XXXII. 15; XXXVI. 10.

Филипи – г. Тива преименуван от Филип: V. 100.

Филипова – Ф. война: III. 32; XVI. 7; XXI. 20.

Филипови – XXII. 6; XXIII. 9.

Филипов – XV. 23; XVI. 34.

Филипопол – XXIII. 8.

Филиск – XVI. 9.

Филодем – VII. 2.

Филоклей – XVI. 24.

Филократ – XXX. 4, 5.

Филоксен – аркадски законодател ?: IV. 20.

Филокъл – XXII. 14; XXIII. 1, 3.

Филомел – IX. 33; XXI. 35.

Филон – XIV. 11; XV. 30, 33; XXI. 17, 42; XXXVIII. 17.

Филопатор – Птолемей Ф. елинист. владетел: I. 3; II. 71; III. 2; IV. 2; V. 34; XIV. 11; XV. 25, 34; XXXIX. 8.

Филопимен – XXII. 1.

Филопоймен – Ф. от Мегалополис: II. 40,67,69; X. 21, 22, 24; XI. 8, 9, 10, 11, 12, 16, 17, 18; XVI. 36, 37; XX. 6, 12; XXI. 9, 32; XXII. 3, 4, 7, 9, 10, 11, 12, 19; XXIII. 5, 12, 16; XXIV. 11, 12, 13; XXXIX. 3.

Филострат – XVI. 5; XXVII. 16.

Филотерия – г. при устието на р. Йордан: V. 70.

Филофрон – XXII. 5; XXVII. 14; XXVIII. 2, 16; XXX. 4, 5, 21.

Финике – XVI. 27.

Финики – (пуни), населението на Финикия: VI. 52.

Финикийски – ф. конници: III. 33; III. 78.

Финикия – област в Азия: III. 2; V. 59,66,67,87; VIII. 17; XXVIII. 1.

Фиромах – XXXII. 15.

Фирон – Ф. от Кносос, пълководец при Птолемей IV: V. 65.

Фисий – елеец, пленен от Люкос: V. 94.

Фитеон – град в Етолия: V. 7.

Флагмански – XVI. 3, 5.

Фламиний 1. – Гай Ф., народен трибун и консул в 223г.: II. 21,32,33; III. 75,77,78,80,82,83,84,86,106; XV. 11; XVIII. 1, 17, 34; XXIII. 5; XXVII. 15; XXXIII. 9.

Флегрейска – Ф. равнина в района на Капуа и Нола: II. 17; III. 91.

Флейтистки – XIV. 11.

Флиасия – земята на Флиунт: IV. 67.

Флиунт – град в Пелопонес: II. 44,52.

Фойнике – град в Епир: II. 5,6,8; IV. 68.

Фойтия – град в Етолия: IV. 63.

Фокея – пристанищен град в Йония: V. 77; XXI. 6.

Фокида – област в средна Гърция: IV. 15; V. 24,26,28,96; X. 42; XVIII. 10; XXI. 6; XXXIX. 1; XXXVIII. 16.

Фокидско – XVI. 32.

Фокидци – населението на Фокида: IV. 9,25,55; XI. 5; XVI. 32; XVIII. 11, 46, 47; XXI. 6, 45; XXXVIII. 3.

Фоксид – мелитеец, пълководец при Птолемей IV: V. 63; V. 65,82,85.

Френтани – племе в централна Италия: II. 24.

Френтанска – земята на френтаните: III. 88.

Фригия – страна в Мала Азия: V. 57; XXI. 22, 45.

Фрикса – град в Трифилия: IV. 77,80.

Фтиотида – град и местност в Тесалия, същ. Фтия: V. 99;XVIII. 38.

Фтиотида – XVIII. 20, 38.

Фтия – XVIII. 3, 46, 47.

Фулвий 1. – Сервий Ф. Петин Нобилиор, консул в 255г.: I. 36.

Фулвий 2. – Гней Ф. Центумал, консул в 229г.: II. 11,12.

Фулвий 3. – Гней Ф. Центумал, консул в 211г.: IX. 6,7.

Фулвий 4. – Квинт Ф. Флак, консул в 224г.: II. 31.

Фулвий – XVIII. 10; XXI. 27, 32; XXXV. 4.

Фурий – Публий Ф. Фил, консул в 223г.: II. 32.

Фурий 1. – Гай Ф. Пацил, консул в 251г.: I. 39.

Фустиариум – наказание в римската войска: VI. 38.

Фюскон – XXXIV. 14.

Х

Хагезий – XXVIII. 16.

Хагезилох – XXVII. 3; XXVIII. 2, 16.

Хагеполис – XXIX. 10; XXVIII. 16, 17; XXX. 4.

Хагесиполис – XXIX. 10.

Халдеи – XXXIV. 2.

Халкедонец – гражданин на Халкедон: VIII. 22.

Халкедонци – XV. 23.

Халепос – XX. 9.

Халиарт – XXIX. 12; XXVII. 1, 5; XXX. 20.

Халис – XXI. 39; XXIV. 14.

Халкея – град в Етолия: V. 94.

Халкида – град в Евбея: V. 2,26; X. 42, 43; XVIII. 11, 45; XX. 3, 8; XXVII. 2, 7; XXXVIII. 3.

Халкидика – XX. 8.

Халкидската – Х. планина в Сицилия: I. 11.

Халкидски – XXXIX. 6.

Халкидци – граждани на Халкида: IX. 28; XXI. 17, 42.

Хамарийски – Зевс Х., вж. Зевс: II. 39.

Хамилкар 1. – картагенски стратег, баща на Ханибал 3.: I. 24,25,27,28,30,44.

Хамилкар 2. – Х. Барка, картагенски стратег, баща на Ханибал 5.: I. 13,56,57,58,60,64,68,75-86; II. 1,4; III. 9-14.

Хамилкар 3. – картагенски наварх: III. 95; VIII. 1.

Хамилкар – XXI. 42; XXXVI. 3, 8.

Ханибал 1. – картагенски стратег: I. 18,19,21,23,24,43.

Ханибал 2. – картагенски стратег, син на Ханибал 1.: I. 43,82,86.

Ханибал 3. – картагенски триерарх, син на Хамилкар 1.: I. 44,46,82,86.

Ханибал 4. – X. Родоски: I. 46,47.

Ханибал 5. – картагенски стратег, син на Хамилкар 2.: I. 64; II. 4,14,24,36; III. 6-17,20,27,30,33-36,39-56,60-72,77-107,110-118; IV. 1,2,28,37,66; V. 1,29,33,101, 108,110; VI. 58; VII. 1,2,4,9; VIII. 24-26,28,29,31-34; IX. 3-7,9,22,24-26.

Ханибал – X. 3, 33, 37; XI. 1, 2, 3, 6, 19; XIII. 4; XIV. 6, 9; XIX. 2; XV. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 11, 12, 13, 15, 16, 19; XVI. 23; XVIII. 28, 37; XXI. 17, 42; XXIII. 13; XXXIV. 10; XXXIX. 8.

Ханибалов – VIII. 28.

Ханибалова – Х. война: I. 3,65; II. 37,71; III. 1,2,28,30,32,95; VI. 11,51; IX. 3; XVIII. 28.

Ханон 1. – картагенски пълководец, баща на Хасдрубал: I. 18,19,27,28,30,60,79.

Ханон 2. – картагенски пълководец: I. 67,72-74,79,81,82,87,88.

Ханон 3. – картагенски управител на Иберия при Ханибал 5.: III. 35,76.

Ханон 4. – картагенски вожд, син на Бодмилк: III. 42,114.

Харадра – град в Епир: IV. 63.

Харет – атински държавник: IX. 23.

Харибда – XXXIV. 3.

Хариксен – етолийски стратег: IV. 34.

Харимортова – XVIII. 55.

Хармион – XXII. 15.

Хармости – управители: IV. 27.

Харопс – XX. 3; XXVII. 15; XXX. 12, 13, 32; XXXII. 5, 6.

Хасдрубал 1. – картагенски стратег, син на Ханон 1.: I. 30,38,40.

Хасдрубал 2. – картагенски стратег: I. 13; II. 1,13,22,36; III. 6,8,12,13,15,21,27,29,30,36.

Хасдрубал 3. – картагенски стратег, син на Хамилкар 2., брат на Ханибал 5.: III. 33,56,76,95,96,98; IX. 22,37.

Хасдрубал 4. – картагенски стратег при Ханибал 5.: III. 66,102,114,116.

Хасдрубал 5. – друг картагенски стратег при Ханибал 5: III. 93.

Хасдрубал 6. – картагенски стратег, син на Гескон: IX. 11,22.

Хасдрубал – X. 7, 10, 35, 37, 38, 39, 40; XI. 1, 2, 20, 22, 24; XIV. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8; XV. 2; XXXVIII. 7, 8, 20.

Хасдрубалова – Х. алчност: III. 8.

Хастати – XIV. 8; XV. 9, 13, 14.

Хастати – подразделение в пехотата: VI: 21,23,29,30,33,40; XIII. 9.

Хасти – вид римски копия: VI. 23.

Хатения – XIII. 9.

Хеброс – XXXIV. 12.

Хегезианакс – XVIII. 50.

Хегезианакт – XVIII. 47.

Хегий – XXI. 6.

Хезиод – гръцки поет: V. 2.

Хейлон – спартанец, противник на Ликург 2.: IV. 81.

Хеймар – XXIX. 6.

Хейрокрация – власт на насилието: VI. 9.

Хекайдекера – XXXVI. 5.

Хекатодор – управител на Византион: IV. 47,78.

Хекатомбайон – жертвоприношение от 100 бика; местност в района на Дюме: II. 51.

Хекатонпилос – град в Либия, подчинен на Картаген: I. 73.

Хекатонпюлон, -с – X. 28, 29.

Хексадекера – XVIII. 44.

Хексапили – пристанищата на Сиракуза: VIII. 3,37.

Хексера – боен кораб с шест реда гребци: I. 26; XVI. 7.

Хелеспонт – дн. Дарданели, проток между Мала Азия и Тракийския Херсонес, наречен на Хела: IV. 44,46,50; V. 34,79,111; XVI. 29; XVIII. 41, 54; XXI. 15, 22, 45; XXVII. 7; XXXIII. 12, 13.

Хелея – град в Лакония: V. 19,20.

Хелидонски – XXXIV. 15.

Хелике – град от Ахейския съюз, потънал в морето: II. 41.

Хеликран – укрепление в Епир: II. 6.

Хелиотропион – местност край Тива във Фтиотида: V. 99.

Хелла – XVI. 40.

Хелмантика – град на ваккеите в Иберия: III. 14.

Хелоний – XXI. 34.

Хемиолии – леки плавателни съдове, пиратски кораби: V. 101.

Хемиолий – Теодот Х., стратег при Антиох III: V. 42,59,79,87.

Хемус – XXIV. 3; XXXIV. 10.

Хептера – боен кораб със седем реда гребци: I. 23; XVI. 7.

Хера – богиня, съпруга на Зевс, лат. Юнона: VII. 9; IX. 34; XXXIV. 11.

Хераклеон – светилище на Херакъл при Акрагант: I. 18; XXVIII. 11, 13, 17.

Хераклея 1. – Х. Миноа, град в Сицилия: I. 18,19,25,30,38,53.

Хераклея – X. 42; XX. 9; XXV. 2; XXXIV. 12.

Хераклид – XIII. 4, 5; XVI. 15; XVIII. 22; XXI. 13, 14, 15; XXVIII. 1, 22; XXXIII. 15, 18.

Хераклиди – потомци на Херакъл, царски род в Спарта: II. 41; IV. 34; XII. 12.

Хераклит – Х. от Ефес, философ: IV. 40; XII. 27.

Хераклови – X. 7; XVI. 29; XXXIV. 4, 6, 7.

Хераклови – Х. стълбове, дн. Гибралтар: II. 1; III. 37,39,57; XVI. 29; XXXIV. 9.

Херакъл – мит. герой: IV. 35,59; VII. 9; X. 40; XII. 25; XXIX. 18; XXXIV. 7, 9; XXXIX. 2.

Хералдически – XXX. 25.

Хербес – град в Сицилия: I. 18.

Хереас – гръцки историк: III. 20.

Хереопол – XVIII. 47.

Херея – град в Аркадия: II. 54; IV. 77,78,80; XVIII. 42.

Херкте – м. между Ерикс и Панорм в Италия: I. 56.

Хермеас – Х. от Кария, управител при Антиох III: V. 41,42,45,49-51,53,54,56.

Хермейон – нос в Либия: I. 29,36; IV. 43.

Хермес – XXXIV. 5.

Хермион – град в Арголида: II. 44,52.

Хермип – XXX. 22.

Хермоген – пълководец при Антиох III: V. 60.

Хермократ – XII. 25.

Херодот – XII. 2.

Херон – XXIII. 4, 18; XXIV. 7.

Херонея – град в Беотия: V. 10; XVIII. 14; XXII. 16; XXVII. 1.

Херос – полубожество; обожествен герой или цар: III. 47,48; VIII. 12.

Херофил – XII. 25.

Херофон – XXIX. 4, 6.

Херсонес – XVIII. 50; XXI. 15, 22, 45; XXV. 2; XXXIV. 7.

Хестии – възвишения при Боспор Тракийски: IV. 43.

Хестия – олтар на Х., богиня на домашното огнище, в Хомариона: V. 93;

Хестия – XXIX. 11.

Хесуфон – XXII. 17.

Хетайри – царска конна свита от благородници: V. 53; VIII. 9; XVI. 18; XXX. 25.

Хефест – X. 10; XXXIV. 11.

Хефестия – XVIII. 48.

Хиацинт – любимец на Аполон, убит от бога при хвърляне на диск: VIII. 28.

Хиера – XVI. 1.

Хиера Коме – XXXII. 15.

Хиеромнемон – длъжност във Византион: IV. 52.

Хиерон – Х. II, цар на Сиракуза: I. 8,11,15-18,62,83; II. 1; III. 2,75; V. 88; VII. 3,7,8; VIII. 7.

Хиероним 2. – сиракузки цар, внук на Хиерон II: VII. 2,3,4,7; VIII. 3.

Хиероним – XVIII. 14.

Хиероон – светилище на Пропонтида: IV. 39,43,50,52.

Хикезий – XXVIII. 19.

Хилиарх,-си – командир на хиляда пехотинци, лат. ‘трибуни милитум’: I. 23,49; II. 11,26,27,33; III. 41,61,84,92; VI. 12,19-21,26-41; VIII. 7,37; X. 15, 16, 17, 19, 20; XI. 22, 25, 26, 27, 30, 32; XIV. 3, 6; XV. 5; XVIII. 8, 21, 26, 34; XX. 10; XXI. 5, 39, 40; XXXV. 4.

Химатион – „върна се към химатиона” – към цивилния живот, от химатион – горна дреха: V. 50; VIII. 20; IX. 17;

Химатион, -и – XI. 9; XVI. 6; XXIII. 5.

Химилко – картагенец, комендант на Лилибеон: I. 42,43,45,53.

Хиомара – XXI. 38.

Хиос – остров: V. 24,28,100; XI. 4; XVI. 2, 5, 6, 8, 14, 40; XVIII. 2.

Хиосец – X. 29.

Хиосци – XXI. 45.

Хиоска – XXXIV. 12.

Хипакрите – град в Либия: I. 70,73,77,82,88.

Хипана – град в Сицилия: I. 24; IV. 77,79; XXI. 5.

Хипарх – водач на конницата: V. 95; X. 24; XVIII. 22; XXI. 32; XXII. 5.

Хипархии – X. 23.

Хипата – XX. 9, 10, 11; XXI. 4.

Хипербат – XXIV. 8; XXIX. 23.

Хипий – XXII. 4; XXIX. 3; XXVII. 1, 2, 6; XXVIII. 9, 10.

Хипитас – приятел на Клеомен III: V. 37.

Хиподром – място за конни състезания: VII. 17.

Хипократ – узурпатор в Сиракуза: VII. 2; VIII. 3; IX. 22.

Хипокрит – XXX. 7.

Хиполох – Х. от Тесалия, хипарх при Птолемей IV: V. 70,71,79; XXVII. 15.

Хипомедонт – спартански цар, син на Агезилай и внук на Евдамид: IV. 35.

Хипостен – пратеник на Хиероним в Картаген: VII. 4.

Хиркания – X. 29, 31, 48.

Хирканско – Х. море: V. 44,55; X. 48.

Хироново – Х. имение, близо до Месена: IV. 4.

Хирпински – Х. места, през които минава пътя за Капуа: III. 91.

Хискана – XXVIII. 8.

Хитон – горна зимна дреха: I. 85; III. 114; XI. 9; XII. 26; XIV. 11; XXXVIII. 20; XXXIX. 2.

Хламида – къса дреха: IV. 4; XI. 9; XV. 27, 33; XVIII. 53.

Хлеанеас – етолийски пратеник при лакедемоните: IX. 28,31-33,37.

Хомарион – свещен участък близо до Егион: V. 93.

Хоплити – тежко въоръжени пехотинци: I. 76; II. 3; IV. 14,67,69; V. 73; XVI. 16.

Хоплити – XXVIII. 11.

Хораций 1. – Публий Х. Коклес: VI. 55.

Хораций 2. – Марк Х., първият римски консул: III. 22.

Хории – гражданите на Хорион в Крит: IV. 53.

Хортензий – XXXIII. 1, 7.

Хостилий – XXVII. 16.

Хремас – XXVIII. 5; XXX. 13.

Хризеида – жената на Антигон II: V. 89.

Хризогон – баща на поета Самос, пълководец при Филип V: V. 9; V. 17,97; VII. 11; IX. 23.

Хризондион – град в Дасаретида: V. 108.

Хризопол – град във Витиния на Боспора: IV. 44.

Хюпербас – X. 31.

Хюпсас – река край Акрагант: IX. 27.

Ц

Цезар – XXXII. 10; XXXVIII. 9.

Цецилий 1. – Лукий Ц., претор, загинал в битката с галатите при Арециум: II. 19.

Цецилий 2. – Лукий Ц. Метел, консул с Гай Фурий в 251г.: I. 39,40.XXII. 6; XXXVIII. 12, 17, 18.

Циклоп – XXXV. 6.

Ш

Шафран – XXX. 26.

Шкодра – XXVIII. 8.

Щ

Щандарти – отлич. знаци на войсковите подразделения: II. 32; III. 105; IX. 3.

Ю

Юдейски (народ) – XVI. 39.

Юлий – XXXII. 10; XXXVIII. 9, 10.

Юний 1. – Лукий Ю. Брут, пръв консул заедно с М. Хораций: III. 22.

Юний 2. – Лукий Ю. Пул, консул в 249г.: I. 52,54,55;

Юний XI. 20, 23, 33; XXXI. 8.

Я

Язон – водач на аргонавтите: IV. 39; V. 96.

Япиги – италийско племе, съюзници на Рим: II. 24.

Япигия – област в Италия: III. 88; X. 1; XXXIV. 11.

Полибий, Всеобща история – азбучен показалец (Л-П)

Л

Лаб – X. 29.

Лабеатида – XXIX. 3.

Лаврови (венци) – XVI. 33.

Лаг – бащата на Птолемей I: II. 41.

Лагий – XXXVIII. 18.

Лагорас – водач на критските наемници при Птолемей IV: V. 61; VII. 15-18.

Лагуна – X. 8, 10, 11, 14.

Ладе – XVI. 10, 14, 15.

Ладикос – акарнанец, назначен за управител на Трифилия от Филип V: IV. 80.

Ладокеи,-я – местност в района на Мегалополис: II. 51,55.

Лаи – галатско племе, обитаващо изворите на р. Падос: II. 17.

Лакедемон – г. в Пелопонес, Спарта: II. 39,46-48; IV. 9,15,23,24,32,54; V. 17,19,20,23,24; VI. 10,43,43; VIII. 35,33; IX. 18,26а; X. 2; XII. 11; XVI. 13, 16, 37; XX. 5, 12; XXII. 1, 2, 3, 7, 10, 11, 12; XXIII. 5, 9, 17; XXIV. 7; XXX. 16; XXXI. 1; XXXVIII. 13.

Лакедемони – XI. 11, 16, 17; XII. 6, 25; XIII. 6; XVIII. 14; XX. 12; XXI. 1; XXII. 3, 7, 10; XXIII. 4, 9, 18; XXIV. 1; XXXVIII. 2, 6, 10, 11, 12, 15.

Лакедемонска – л. войскова част: IV. 80; V. 23; VI. 47,48,51; XI. 15.

Лакедемонски – л. градове: II. 57; III. 6; IV. 1; V. 9,29,37; V. 76; X. 2; XXI. 3; XXIII. 1, 4, 6, 9, 11; XXIV. 1, 2, 8, 10.

Лакинион – нос в Италия, в Брутион: III. 33,56; XV. 1; XXXIV. 11.

Лакони – населението на Лакония: II. 38; IV. 32; V. 39.

Лаконска – л. земя: V. 19; VI. 48,50; XVI. 17.

Лаконско – л. възпитание: I. 32.

Лакония – област в Пелопонес, територията на Лакедемон: II. 54,65; V. 19,20,24,92; VI. 48,49; IX. 33; XVI. 20, 37; XXIII. 5.

Ламий – XVIII. 10.

Ламия – сражението при Л.: IX. 29; XX. 11.

Лампсак – град в Мала Азия: V. 78; XVIII. 52; XXI. 13, 14.

Лаодике – VIII. 20; VIII. 19-21; XXV. 4; XXXIII. 15, 18.

Лаодике 1. – жената на Селевк Калиник, майка на Антиох III: IV. 51.

Лаодике 2. – дъщеря на Митридат IV, съпруга на Антиох III: V. 43,55.

Лаодике 3. – дъщеря на Митридат IV, отгледана от Логбазис, съпруга на Ахей: V. 74.

Лаодикея 1. – град във Фригия: V. 57.

Лаодикея 2. – град в Сирия: V. 45.

Лаодикея – XXXII. 3.

Лаппа – г. на о-в Крит: IV. 54,55.

Лаппеи – гражданите на Лаппа: IV. 53,54.

Ларент – град в Лациум: III. 22.

Ларинас – поле в земята на френтаните в Италия: III. 101.

Ларис – XXXIV. 10.

Лариса – град в Пеласгиотида в Тесалия: IV. 66,67; V. 97,99; IX. 18; XVIII. 3, 8, 19, 33, 38; XXVIII. 5.

Ларюмна – XX. 5.

Ласес – XXVII. 1.

Ласион – град в Елида: IV. 72-74; V. 102.

Латаб – етолиец: IX. 34.

Латини – I. 6; II. 24.

Латинска – Л. земя: III. 22-24,91.

Латински – л. град: III. 22.

Лебекии – галатско племе, обитаващо при изворите на Падус: II. 17.

Левадея – XXVII. 1.

Левкада – остров край бреговете на Акарнания: V. 5,16-18,95,101,108,109; XXI. 26; XXXIV. 6.

Левкани – (лукани), племе в Италия, съюзници на римляните: II. 24; X. 1.

Левки – лаконски град: IV. 36; V. 19.

Левктра – град в Беотия: I. 6; II. 39,41; IV. 81; VIII. 10; XII. 25; XX. 4.

Легати – помощници на главнокомандващия в римския легион: VI. 35,56; XXVII. 1, 3, 6; XXX. 13, 18; XXXI. 1, 2, 3, 8, 10, 15, 17, 18, 20; XXXII. 2, 6, 9, 13, 14; XXXIII. 1, 7, 8, 10, 11, 12, 15; XXXV. 3, 4; XXXVI. 14; XXXVIII. 9, 10, 11, 12, 13; XXXIX. 3, 4, 5.

Легион,-и – (гр. стратопедон), основна единица в римската войска: I. 16,17,26,30,39,61; II. 12,19,21-24,26-28,30,31; III. 40,56,68,70,75,88,106-109,116; VI. 19-21,26-41; IX. 6,26; XI. 20, 26; XXVIII. 17.

Лелий – X. 3, 9, 18, 37, 39; XI. 33; XIV. 4, 9; XV. 9, 12, 14.

Лемнос – XXX. 20.

Ленас – XXXIII. 9.

Ленат – XXXVIII. 12.

Лентул – XVIII. 48, 50; XXXI. 15, 20; XXXII. 16; XXXIII. 1.

Леокрит – XXIV. 14.

Леон – XXVIII. 15.

Леонид 1. – Л. I, спартански цар, загинал в битката при Термопилите срещу персите: IX. 38.

Леонид 2. – Л. II, спартански цар: IV. 35.

Леонт – XVIII. 22.

Леонтий 1. – началник на макед. пелтасти при Филип V: IV. 87; V. 1,2,4,5,7,14-17,25,26,27,29,100.

Леонтий 2. – управител на Селевкия при Птолемей IV: V. 60.

Леонтини – град в Сицилия: VII. 6.

Леонтинска – л. равнина: VII. 6; VIII. 9.

Леонтион – ахейски град в състава на Ахейския съюз: II. 41; V. 94; XXIV. 8; XXXIII. 16.

Лепид – Марк Емилий Л., вж. Емилий: II. 21; XXII. 3; XXXII. 6.

Лепреати – гражданите на Лепреон: IV. 80.

Лепреон – град в Трифилия: IV. 77,79,80.

Лептин – гражданин на Сиракуза, свекър на Хиерон: I. 9.

Лептин – XXXII. 2, 3.

Лептис – град в Либия: I. 87.

Лергети – племе в Либия: III. 33.

Лестригони – канибалско мит. племе, обитавало Леонтинската равнина в Сицилия: VIII. 9.

Лехеон – пристанище на Коринт: V. 2,17,18,24-26,28,101.

Либба – град в Месопотамия на р. Тигър: V. 51.

Либарх – XV. 25.

Либерт, -и – XXX. 18.

Либийски – XII. 3.

Либийци (Либи) – население на Либия: I. 19,65,67,69,70,73,74,76-79,82,84-87,; III. 33,72,74,79,83,87,113-117;V. 65,82; VI. 52; VIII. 29; XI. 19, 22, 24; XV. 11; XXXI. 18.

Либиец – IX. 5,22.

Либийска – Л. война: II. 1; III. 27,28; III. 56,113.

Либийски – л. цар: III. 5; III. 33.

Либийски,а,о – I. 13,37,42,70,77,88.

Либийско – Л. море: IV. 77.

Либия – северната част на Африка: I. 2,3,10,20,26,29,36,39,41,42,66,67,69,71-73,75,82,83,88; II. 1,13,37; III. 3,8,22-24,32-41,57,59,61,96; V. 1,33,105; X. 8, 40; XII. 2, 3, 4, 25, 26; XIV. 1; XV. 3, 6, 7, 8, 9, 10, 18; XVI. 23, 24, 29; XVIII. 28, 35; XXI. 4, 11, 21; XXIII. 14; XXXI. 17, 21; XXXIV. 7; XXXIX. 8; XXXVI. 16; XXXVIII. 10, 18.

Либра, -и – XXI. 42.

Либурнон – планина в Италия: III. 100.

Либурниди – XXXIV. 12.

Ливас, -и – X. 10.

Ливий 1. – Гай Л. Макатус, комендант на Тарент: VIII. 25,27,30.

Лигер – XXXIV. 10.

Лигийци – XII. 28.

Лигистина – град на лигистините: II. 31; III. 41; VII. 9.

Лигистини – племе в сев. Италия (лат. лигури): I. 17,67; II. 16; III. 33; XI. 19; XV. 11.

Лигури – XXXIII. 8, 9, 10.

Лигурийска – XXXIII. 8.

Лигурия – XXXIV. 10.

Лидиад – тиранин на Мегалополис: II. 44,51; IV. 77; XXIV. 8.

Лиди – населението на Лидия: V. 82.

Лидийски – л. стрелци: V. 79.

Лидия – страна в Мала Азия: V. 57; XXI. 45.

Лизаний – династ в Мала Азия: V. 90.

Лизий – XVIII. 47, 50; XXIII. 4; XXXI. 7, 11, 12.

Лизимах 1. – един от диадохите на Ал. Велики, владетел на Тракия: II. 41,71; V. 67.

Лизимах 3. – галат, водач на кардаките при Антиох III: V. 79.

Лизимах – XV. 25; XVIII. 50; XXX. 22.

Лизимахия – град в Тракийския Херсонес: V. 7,34; XV. 23; XVIII. 3, 4, 50; XXI. 15, 45.

Лизимахово – XVIII. 50.

Лизиноя – XXI. 36.

Ликаония – област в Мала Азия: V. 57; XXI. 22, 45.

Ликейски – епитет на Зевс: IV. 33.

Ликейон (Ликеон) – планина в Аркадия: II. 51,55; XXXIV. 10.

Ликийци – XXII. 5; XXIV. 15; XXV. 4, 5.

Ликиний – XXX. 3; XXXV. 3; XXXVI. 14.

Ликиск – посланик на Акарнания, застъпник на макед. царство пред лакедемоните: IX. 28,32; XXVII. 15; XXVIII. 4; XXX. 13; XXXII. 4, 5.

Ликия – XXI. 24, 45; XXII. 5; XXV. 4; XXVII. 7; XXX. 5, 31; XXXI. 4; XXXIV. 4, 16.

Ликополис – XXII. 17.

Ликос – Л. от Фари, началник на ахейските наемници: V. 94,95.

Ликос 1. – река в Асирия: V. 51.

Ликос 2. – река във Финикия: V. 68.

Ликос 3. – река в Мала Азия: V. 77.

Ликофрон – XXV. 5.

Ликортас (Люкортас)- XXII. 3, 9, 10, 12; XXIX. 23, 24, 25; XXVIII. 3, 6; XXXVI. 13.

Ликтори – = ‘пелеки’: III. 87; X. 32; XV. 29; XXX. 22; XXXVIII. 3.

Ликург 1. – лакедемонски цар и законодател: IV. 81; VI. 3,10,46,48,50.

Ликург 2. – цар на лакедемоните след Клеомен III: IV. 2,35-37,60; V. 5,17,18,20-23,29,91,92.

Ликург – X. 2.

Ликургово – Л. законодателство: VI. 49.

Лилибеон – нос и град в Сицилия: I. 25,38-42,44,46-48,52-56,59-61,66; III. 41,61,68,96,106; V. 109,110; VII. 3; XXXVI. 4, 5, 11.

Лимец – зърнено растение: II. 15.

Лимней 1. – династ в Азия: V. 90.

Лимней – XXIX. 4.

Лимнес – XXI. 34.

Лимнея – град в Аркадия: V. 5,6,14.

Лингони – племе в Цизалпинска Галатида: II. 17.

Липара – град на о-в Липара, един от Липарските или Еолийските о-ви СИ от Сицилия: I. 21,24,39; XXXIV. 11.

Липарски – Л. о-ви: I. 25.

Лиссос – град в Илирия: II. 12; III. 16; IV. 16; VII. 6; VIII. 13; XXVIII. 8.

Лихнида – езеро и град в Илирия: V. 108; XVIII. 47; XXXIV. 12.

Лициний – XXVII. 8.

Логбасис – приятел на Антиох 3.: V. 74-76.

Локри – X. 1; XI. 5; XII. 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 26; XVIII. 11, 46, 47; XXXVIII. 3.

Локрида – област във „Велика Гърция” в Ю Италия: I. 56.

Лонган – река в Сицилия: I. 9.

Лотофаги – „хранещи се с лотос”, населението на о-в Менинкс: I. 39.

Лохаг – XXVII. 15.

Лохи – отряди, войскови отделения: IV. 68; X. 23.

Лугдунум – XXXIV. 15.

Лузитания – X. 7; XXXIV. 8; XXXV. 2.

Лукария – римска колония в Дауния: III. 88,100.

Лукий – Л. Постумий, вж. Постумий: I. 17; III. 106; I. 20; I. 26,28,29,39; III. 40; I. 39; I. 52; II. 8,19; II. 23,26,27; III. 16,18,106,108-110,112,116,117; IV. 37; V. 108; III. 22; X. 4; XI. 23; XVIII. 35, 48, 50, 52; XX. 9, 10; XXI. 4, 5, 8, 10, 11, 13, 24, 30, 32, 41, 43; XXIX. 17; XXX. 10, 22; XXXI. 2, 15, 22, 23, 26; XXXII. 5, 6, 10, 16; XXXIII. 1, 7, 9, 11, 13; XXXV. 3; XXXVI. 14.

Лукий Корнелий – XVIII. 49.

Лукреций – XXVII. 7; XXXI. 2.

Лукул – XXXV. 3.

Лупина – XXXIV. 10.

Луси – град в Аркадия: IV. 18,25; IX. 34.

Лусиати – гражданите на Луси: IV. 18.

Лутациев – Л. договор: III. 30.

Лутаций 1. – Гай Л. Катул, римски консул в 242 г.: I. 59,60-62; III. 20,21,29,30.

Лутаций 2. – Гай Л. Катул, римски консул в 220 г.: III. 40.

Луций (Лукий) – XV. 1, 2; XXXI. 25.

Лъжефилип – XXXVI. 9. Вж. и Псевдо-Филип.

Люкастион – XXII. 15.

Люкоа – XVI. 17.

Люкон – XXX. 5.

Люкопос – XXI. 25.

Люкортас (Ликортас) – баща на Полибий, политически деец в Ахейския съюз: II. 40; XXIII. 16, 17; XXIV. 6, 8.

Лютини – гражданите на Лютос: IV. 53,54.

Лютос – град на о-в Крит: IV. 53,54.

М

Маарба – иберийски вожд и началник на хастатите на Ханибал 5.: III. 84-86.

Мавритания – XXXIV. 15.

Маврузии – мавританско племе, прехвърлено от Ханибал 5. в Иберия: III. 33; XV. 11; XXXVIII. 7.

Магас – XV. 25.

Магас 2. – брат на Птолемей III Филопатор: V. 34,36.

Маги – XXXIV. 2.

Магил – династ в Цизалпийска Галатида: III. 44.

Магистратури – премахване на м. при диктатор в Рим: III. 87.

Магнезийска – М. територия: V. 99.

Магнезия – област в Тесалия: V. 63,65,99,100; XXI. 16.

Магнети – XVI. 24; XVIII. 11, 46.

Магон 1. – брат на Ханибал 5.: III. 71,79,114.

Магон 2. – М. Самнитеца, приятел на Ханибал 5. и негов пълководец: IX. 22,25.

Магон – X. 7, 12, 18, 38; XI. 21; XXXVI. 5.

Магонос – представител на Ханибал 5. при договора с Филип V: VII. 9.

Магос – X. 15.

Маджоре – XXXIV. 10.

Майката на боговете – XXI. 37.

Макарас – река близо до К.: I. 75,86.

Македони – passim.

Македония – passim.

Макелла – град в Сицилия: I. 24.

Маккои – африкански наемници при Ханибал 5., заселени от него в Иберия: III. 33.

Макрий – XXVIII. 17.

Максим – XVIII. 35; XXIX. 14; XXXIII. 7; XXXVI. 5.

Мала – XVI. 1; XXI. 45.

Малеа – нос в Лакония: V. 95,101,109; XXXIV. 7, 12.

Малеол – XXXVI. 14.

Малея – XXXIV. 4.

Мамертини – кампанийски наемници при Агатокъл, нарекли себе си м. след като завладели Месена: I. 7,8,10,11,20; III. 26.

Мамилий – Квинт М. Витул, римски консул с Л. Постумий в 262г.: I. 17.

Мандоний – X. 18, 35; XI. 29.

Маний – М. Отакилий, вж. Отакилий: I. 16; I. 16; II. 19; XX. 9, 10; XXI. 2, 4, 5; XXXI. 1.

Манилий – XXXVI. 11.

Манкин – XXXVI. 14.

Манлий 1. – Лукий М. Вулзон, римски консул с Регул в 256г.; с Гай Атилий в 250г.: I. 26,28,29,39,41-48.

Манлий 2. – Тит М. Торкват, римски консул с Квинт Фулвий в 224г.: II. 31.

Манлий 3. – Лукий М., римски претор: III. 40.

Манлий – XXI. 33, 34, 44.

Мантинеец – X. 22.

Мантинеи – XXXVIII. 2.

Мантинеити – гражданите на Мантинея: II. 56-58,61,62; IV. 21,27,33; IX. 8.

Мантинея – най-старият и голям град в Аркадия: II. 46,53,54,57,58; IV. 8; VI. 43; IX. 8,9,34; X. 22; XI. 10, 11, 14; XII. 25.

Мантюа – XVI. 40.

Маратос – град във Финикия: V. 68.

Маргит – XII. 4.

Маргос – тиранин на Каринея: II. 10,41,43.

Марк – М. Атилий, вж. Атилий: I. 26,28-31,34,35; I. 36; II. 21; II. 34; III. 22; III. 87,90,92,94,101-105; III. 106,114,116; VIII. 1; VIII. 1,3,4,5,7,37; IX. 27; X. 6, 32; XI. 20, 23, 26; XVI. 34; XVIII. 42; XXI. 25, 26, 27, 29, 30, 31; XXII. 3, 6; XXIV. 1; XXIX. 25; XXVIII. 1, 13; XXXI. 8, 25; XXXII. 6; XXXIX. 1; XXXV. 2; XXXVI. 14.

Марк Фулвий – XXII. 10.

Маркел – XVIII. 42.

Маркий – XI. 23, 33; XXIII. 4, 8, 9; XXIV. 9; XXIX. 25; XXVII. 1, 2; XXVIII. 1, 13, 16, 17.

Маронея – град в Тракия, подвластен на Египетското царство: V. 34; XXII. 1, 6, 11, 13, 14; XXX. 3.

Маронити – XXII. 13.

Марси – племе, съюзно на римляните във войната за Цизалпинска Галатида: II. 24.

Марсиас – дефиле между Ливан и Антиливан: V. 45.

Марукини – племе, съюзно на римляните във войната за Цизалпинска Галатида: II. 24.

Марукинска – земята на марукините: III. 88.

Марцел – XI. 1; XXXV. 2, 3, 4.

Масалийски – м. кораби: III. 95.

Масалийско – м. устие на р. Родан: III. 41.

Масалиоти – гражданите на Масалия: III. 41,95; XXXIII. 10; XXXIV. 10.

Масалия – град в Галатида, дн. Марсилия: II. 14,16,32; III. 37,41,47,61; XXXIII. 8, 9; XXXIV. 7.

Масаниса (Масанаса) – цар на Нумидия в Либия: III. 5; IX. 25; XI. 21; XIV. 3, 4, 8, 9; XV. 3, 4, 9, 12, 14, 18; XXI. 11, 21; XXXI. 21; XXXVI. 16.

Масесили – африканско племе, преселено от Ханибал 5. в Иберия: III. 33.

Масилии – африканско племе, преселено от Ханибал 5. в Иберия: III. 33.

Мастиани – гражданите на Мастия: III. 33.

Мастия – град в Либия (?): III. 24.

Матиани – мидийско племе: V. 44.

Матос – либиец, водач на въстанието на наемниците срещу Картаген: I. 69,70,72,73,75,77,79,82,84,86,87,88.

Махайра,-и – къс извит меч на въоръжение в леката пехота: VI. 22,23; III. 114; VIII. 20; II. 9,30,33; X. 18; XVIII. 30.

Маханидас – XI. 11, 12, 14, 16, 17, 18; XIII. 6.

Махат 1. – етолийски пратеник при лакедемоните: IV. 34,36; XXVII. 15.

Махина – механизъм: III. 48.

Меандър – XXI. 45; XXII. 5.

Меандъра – XV. 30.

Мегалей – секретар в македонския двор: IV. 87; V. 2,14-16,25-28.

Мегалополис – град в Аркадия: II. 40,44,46,48,50,51,55,62,64,67; IV. 6,7,9,10,25, 33,37,60,77,80,82; V. 92,93; IX. 18,26а; X. 22; XI. 15; XIII. 8; XVI. 17; XX. 12; XXI. 9; XXII. 7; XXIII. 12, 16; XXIV. 8; XXVIII. 6; XXXI. 1; XXXIII. 3; XXXIV. 8; XXXVI. 11.

Мегалополитани – гражданите на Мегалополис: II. 48,50,54,55,61,65,66,68; IV. 13,32,33,69,77; V. 91; IX. 28; XVIII. 14.

Мегалополитянин – XII. 2; XVI. 24; XXI. 3, 9; XXII. 10.

Мегапонт – X. 1.

Мегара – град в Мегарида, близо до Коринтския провлак: II. 43; IV. 67; XX. 6; XXXVIII. 15.

Мегарци – XX. 6; XXII. 4.

Мегистос – река в малоазийска Мизия: V. 77.

Медимн – мярка за обем (крина), 1 атински м. = ок. 52 литра: II. 14; V. 1,73,89; VI. 39; IX. 11а; XVIII. 16; XXI. 34, 36; XXXI. 31; XXXIV. 8; XXVIII. 2.

Меди – X. 41; XXXVIII. 22.

Медиолан – главен град на инсобрите, дн. Милано: II. 34.

Медион – XVIII. 40.

Медионии – гражданите на Медиония: II. 3,4.

Медиония – град в Етолия: II. 2,3.

Меламбион – XVIII. 20.

Меланком – гражданин на Ефес, свръзка между Ахей и Птолемей IV: VIII. 15-19.

Мелеагър – XXVII. 19; XXVIII. 1, 22; XXXI. 13.

Мелийски – М. залив при Мелида, област в Тесалия: IX. 41; XVIII. 1.

Мелитеати – гражданите на Мелитея: V. 97.

Мелитея – град във Фтиотида: V. 63,97; IX. 18.

Мемфис – XXIX. 23.

Менаклид – XXX. 16; XXXVIII. 18.

Менеас – близък на Никий 2.: V. 71.

Менедем – М. от Алабанда, водач на траки наемници при Антиох III: V. 69,79.

Менекрат – XXIX. 6.

Менелай – XXXIV. 9.

Менелаон – местност и планина край Лакедемон: V. 18,21,22.

Менестас – XXI. 31.

Менестей – XXXI. 13.

Менестрат – XX. 10.

Менил – XXXI. 12, 20.

Менинкс – о-в на лотофагите: I. 39; XXXIV. 3.

Менип – X. 42.

Менойтий – XXII. 15.

Менохар – XXXI. 32; XXXII. 2.

Меотида – дн. Азовско море: IV. 39,40,42; V. 44; X. 27.

Меотидско – М. море, = Меотида: IV. 39; X. 48; XXXIV. 15.

Мергане – град в Сицилия: I. 8.

Мерула – XXXI. 10, 19, 20; XXXIII. 11.

Месапии – племе в Апулия, съюзници на Рим: II. 24; III. 88.

Месемврия – XXV. 2.

Месена – град в Сицилия: IV. 3,4,5,7,15,32,33; V. 4,5,17,37,91,92; VII. 10,11; VIII. 8,12; XVI. 14, 17; XVIII. 14; XXIII. 5, 9, 16, 17; XXIV. 9.

Месенец – V. 5,37; VII. 10; XXIII. 5; XXXIV. 5.

Месении – гражданите на Месена: IV. 3-9,15,16,19,31-33,36; V. 3-5,20,92; VII. 10,12; VIII. 8,12; IX. 28,30; XVI. 13, 16, 17; XVIII. 14, 42; XXII. 10; XXIII. 16, 17; XXIV. 2; XXXVIII. 16.

Месения – земята на Месена: V. 5,6,33,77,79,80; XVI. 16.

Месенска – IV. 6; XXIV. 2.

Месенски – IV. 4; VIII. 8; XXIV. 9, 10.

Месопотамия – страна в средна Азия, между реките Тигър и Ефрат: V. 44,48.

Метагонийски – М. градове: III. 33.

Метагония – облат в Либия, владение на Картаген: III. 33.

Метапа – град в Етолия, край ез. Трихонид: V. 7,13.

Метапонт – град във Велика Гърция: VIII. 34.

Метел – XXXVIII. 14.

Метеон – XXIX. 3.

Метидрион – местност край Мегалополис: IV. 10,11,13.

Метимна – XXXIII. 13.

Метрет – мярка за обем (на течности), = ок. 39 литра: II. 15.

Метрета – XXXIV. 8.

Метродор – XV. 24; XXIX. 4, 11.

Метрополис – етолийски град в Акарнания, опожарен от Филип V: IV. 64.

Мигдония – област в Мала Азия: V. 51.

Мидиец – V. 79.

Мидийци – населението на Мидия: V. 44,79,82,85; X. 27; XVI. 22.

Мидия – страна в Мала Азия: V. 40,44,47,51,52,54,55; X. 27.

Мидон – XXVII. 8.

Мизи – населението на Мизия в Мала Азия: V. 76.

Мизийска – М. земя: IV. 52.

Мизийски – м. поселения: V. 77.

Мизийци – XXX. 25.

Мизия – М. в Мала Азия: IV. 50.

Микион – управител на Атина: V. 106.

Микос – М. от Дюме, подстратег на Ахейския съюз: IV. 59.

Микселини – елинизирани варварски племена: I. 67.

Миласи – XXX. 5.

Миле – = Милейска равнина: I. 23.

Милейска – равнина в Сицилия: I. 9.

Милетци – XVI. 15.

Милиада – област в Мала Азия: V. 72,77.

Милиарни (знаци) – XXXIV. 11, 12.

Микена – XVI. 16.

Микипс – XXXVI. 16.

Милет – XVI. 12; XXI. 45; XXVIII. 19, 20; XXXI. 13.

Милетски – XVI. 12.

Милон – XXIX. 15.

Милтиад – XXXII. 10.

Милюада – XXI. 45.

Мимове – XXX. 26.

Миндии – XVI. 12.

Миндия – XVI. 15.

Минкиос – XXXIV. 10.

Миноа – Хераклея М., град в Сицилия: I. 25.

Минукий 1. – Марк М. Руф, началник на конницата: III. 87.

Минукий – XXI. 43.

Мириада,-и – една м. = 10 000: II. 35; VI. 23.

Миркан – картагнец, представител на Ханибал 5. при подписването на договора с Филип V: VII. 9.

Мирта – XII. 2.

Мисдес – XXXVI. 3.

Мисенон – XXXIV. 11.

Митилена – XI. 4.

Митистрат – град в Сицилия: I. 24.

Митографи – автори на митографски съчинения: III. 91; IV. 40.

Митонос – либиец, съюзник на Ханибал 5.: IX. 22.

Митридат 1. – М. IV Понтийски, цар на Кападокия на Понта.: IV. 56; V. 43,90.

Митридат 2. – син на сестрата на Антиох III: VIII. 20,23.

Митридат – XXV. 2; XXXIII. 12.

Миунт – XVI. 24.

Мназип – XXX. 13; XXXII. 5.

Мнасеас – XVIII. 14.

Мнасиад – баща на Поликрат от Аргос: V. 64.

Мнасилох – XXI. 17.

Мнесида – XIV. 11.

Моагет – XXI. 34.

Мойраген – XV. 27, 28, 29.

Моликрия – град в Етолия: V. 94.

Молон – сатрап на Мидия: V. 40-54,61.

Молоти – XXVII. 16; XXX. 7, 15.

Молпагорас – XV. 21.

Мономах – Ханибал М., вж. Ханибал 6.: IX. 24.

Монуний – XXIX. 13.

Морене – XXXIV. 15.

Морзиос – XXV. 2.

Моркос – XXIX. 3, 11.

Мотина – колония на Рим в Цизалпинска Галатида: III. 40.

Мохирин – XXXI. 18.

Музейон – светилище на Музите до форума на Тарент: VIII. 25,27.

Мусей – XXI. 40.

Мюискос – водач на слоновете на Антиох III в битката при Рафия: V. 82.

Мюласа – XXI. 45; XXX. 5.

Мюласи – XVI. 24.

Мюрина – XVIII. 44.

Мюрих – XXII. 4.

Мюртион – XIV. 11.

Мюртис – XVIII. 14.

Мюртон – XXXII. 5, 6.

Н

Набид – лакедемонски тиранин: IV. 81; XIII. 6, 7, 8; XVI. 13, 16, 17; XVIII. 17; XXI. 9.

Наварси – XVI. 3.

Наварх – началник на флота: I. 53,54; III. 95; IV. 50; V. 43,59,62,68,70,94,95; IX. 9; XIV. 10; XVI. 3, 15; XVIII. 1, 2; XXI. 7; XXVIII. 16; XXX. 5; XXXIII. 15.

Навкратида – XXII. 17.

Навпакт – град в Етолия: IV. 16; V. 102,103,107; XVI. 27; XX. 10; XXIII. 5; XXXVIII. 13.

Навпактиец – V. 95.

Навпактия – земята на Навпакт: V. 95.

Назика – XXIX. 14, 15; XXXI. 27.

Нарава – знатен нумидиец, съюзник на Хамилкар Барка: I. 78,82,83,86.

Нарбон – река в Трансалпинска Галатида: III. 37-39; XXXIV. 6, 10.

Нарния – град в Умбрия в Италия: III. 88.

Нарон – XXXIV. 12.

Насос – град в Акарнания: IX. 9.

Неапол – град в Кампания, дн. Неапол: VI. 14.

Неаполитани – I. 20; III. 91.

Нелей – XVI. 12.

Немейски (игри) – Н. празник, събор в Аргос: II. 70; V. 101; X. 26.

Немейски – XXII. 10.

Неокритяни – наемници при етолите, при Птолемей IV, при Антиох III: V. 3,65,79.

Неолай – брат на Молон, оглавява левия фланг в сражението с Антиох III: V. 53,54.

Неолаид – XXXIII. 11.

Неон – XX. 6; XXVII. 1, 2.

Нереида – дъщеря на Пир, майка на Хиероним, царя на Сиракуза: VII. 4.

Неркобрика – XXXV. 2.

Нестор – XXVII. 16.

Никагор 1. – Н. от Месена: V. 37,38.

Никагор – XXVII. 7; XXVIII. 2, 16.

Никандър – XX. 11; XXI. 25, 27, 30; XXVII. 15; XXVIII. 2, 4.

Никанор 1. – Н. и Апатурий, убийци на Селевк III: IV. 48.

Никанор – X. 27; XVI. 27; XVIII. 24; XXXI. 14; XXXII. 5.

Никарх 1. – пълководец при Антиох III: V. 68,71.

Никасип – благородник от Елида: V. 94.

Никефорион – XVI. 1; XVIII. 2, 6; XXXII. 15.

Никея – X. 42; XVIII. 1, 7; XXXIII. 8.

Никий 1. – атински стратег, водач на сицилийската експедиция: IX. 19.

Никий 2. – близък на Менеас, началник на войската на Птолемей IV в Абила: V. 71.

Никий – XXX. 13.

Никип – ефор на Спарта: IV. 31.

Никодем – XXII. 3, 7.

Николай – X. 29.

Никомах 2. – Н. от Родос, свръзка между Ахей и Птолемей IV: VIII. 15.

Никомах – XVIII. 10.

Никомед – X. 28, 29; XXXII. 16; XXXVI. 14.

Никон 1. – заедно с Филемен предава Тарент на Ханибал 5.: VIII. 24,27,28.

Никон – XV. 25, 33.

Никострат – Н. от Трихония в Етолия, бащата на Доримах: IV. 3; IX. 34; XV. 27, 28; XXIX. 10; XXV. 4.

Никофан – мегалополитанец, приятел и близък на Арат: II. 48,50.

Нил – река в Египет: III. 37; XXXIV. 2.

Ниса – XXX. 25.

Нобилиор – XXXV. 4.

Нолани – гражданите на Нола: III. 91.

Ноле – град в северна Италия: II. 17.

Номизми – XXIV. 6.

Норически – XXXIV. 10.

Нотион – XXI. 45.

Нотократ – XXVIII. 15.

Нукерини – гражданите на Нукерина, град в Кампания: III. 91.

Нумидиец – н. Нарава: I. 83; XIV. 1, 2, 7; XV. 3.

Нумидийска – н. конница: I. 19; III. 65,68,71,72,74,113; III. 72; VIII. 26; XXXVIII. 7.

Нумидийски – н. конници: III. 44,45,69; VIII. 26; XIV. 7; XV. 12.

Нумидийци – населението на Нумидия (гр. „номади”), страна в Либия: I. 19,31,65,74,77,78; III. 33,45,55,65,68,69,72-74,112,116,117; VIII. 26,27; IX. 7; X. 32; XI. 21; XIV. 1, 2, 4, 5, 7, 8, 9; XV. 9, 11, 12; XXXVI. 16; XXXVIII. 7.

Нумидия – XXXVI. 16.

Нутрия – град в Илирия: II. 11.

О

Обол – атинска парична единица, = 1/6 от драхмата: II. 15; VI. 39; XXXIV. 8.

Огиг – последният цар на Ахея: II. 41; IV. 1.

Одисееви – XXXIV. 2.

Одисей – героят на Омир: IX. 16; XII. 27; XXXIV. 2, 3, 4; XXXV. 6.

Одомантика – XXXVI. 10.

Одриси – XXIII. 8; XXVII. 12; XXX. 17.

Ойантея – град в Етолия: IV. 57; V. 17.

Ойбонион – град в Италия, лат. Вибо: III. 88.

Ойниади – крайморски град в Аркадия: IV. 65; IX. 39.

Ойнант – XIV. 11.

Ойнанте – XV. 29, 33.

Ойниади – XXI. 32.

Ойнис – месенски ефор: IV. 31.

Оксибии – XXXIII. 9, 10, 11.

Оксос – X. 48.

Октавий – XXXI. 2, 8, 11, 12, 32.

Октера – XVI. 3.

Олана – устие на р. Падос: II. 16.

Олен – един от 12-те града, основали Ахейския съюз: II. 41.

Олигарси – IV. 32.

Олигархична – о. партия: IV. 31.

Олигархично,-и – о. управление: VI. 3,9.

Олигархия – власт, узурпирана от малцинство: VI. 4,8-10.

Олигирт – планина в Аркадия: IV. 11,70.

Олимп 1. – височина в Лакония: II. 65,66,69; V. 24.

Олимп – XXI. 37; XXXIV. 10.

Олимпиадор – управител на Византион: IV. 47.

Олимпион – XXIX. 3, 4.

Олимпих – династ в Азия: V. 90; XXVII. 1.

Олимпия – област в Пизатида: IV. 10,73,75,77,84,86; XII. 4; XXX. 10; XXXIX. 6.

Олинт – град в Халкидическия полуостров: IX. 28,33.

Олкади – племе в Иберия: III. 13,14,33.

Омиас – лакедемонец, водач на спартанските пратеници до Филип V: IV. 23,24.

Омир – гръцки епически поет: IX. 16; XII. 21, 24, 25, 27; XV. 12, 16; XVIII. 29; XXXIV. 2, 3, 9, 11, 14; XXXVIII. 22.

Омиров – XXX. 10.

Онезиген – пратеник на Хиероним 2. при картагенците: VII. 4.

Ономарх – заедно с Филомел унищожил Делфийското светилище: IX. 33.

Ономаст – XXII. 13, 14.

Онхест – XVIII. 20.

Опимий – XXXIII. 9, 10, 11.

Оргес – град в Илирия: V. 108.

Орейкон – планина или планинска област между р. Тигър и Аполония: V. 52.

Ореон – XI. 5; XVIII. 45, 47.

Ореос – X. 43.

Орест – бащата на Тисамен: IV. 1; XXXII. 10; XXXVIII. 9.

Орести – XVIII. 47.

Орети – племе в Иберия: III. 33.

Орион – съзвездие: I. 37.

Ороанди – XXI. 41, 43.

Оронт – река край Селевкия: V. 59; X. 27.

Ороп – XXXII. 11; XXXIII. 2.

Ороферн – О. от Кападокия: III. 5; XXXII. 10, 11; XXXIII. 6.

Ортиаг – XXII. 21.

Ортиагонт – XXI. 38.

Ортозия – XXX. 5.

Орхомен – град в Аркадия: II. 46,54,55; IV. 6,11,12.

Орхоменити – гражданите на Орхомен: II. 54.

Осса – XXXIV. 10.

Остия – XXXI. 14; XXXIV. 11.

Отакилий 1. – Маний О. Крас, римски консул в 263г.: I. 16.

Отакилий 2. – Тит О. Крас, римски консул в 261г.: I. 20.

Офталмия – очно заболяване: III. 79.

Охлокрация – власт на тълпата: VI. 4,57.

П

Павел – XXIX. 1, 20; XXXI. 22.

Павзистрат – XXI. 7.

Павсирас – XXII. 17.

Падос – река в северна Италия, дн. По; Еридан (поет.): II. 16,17,19,23,27,32,34,35; III. 34,39,40,44,47,48,54,56,61,64,66,69,75,86; V. 29; X. 3; XXXIV. 10.

Пазикрат – XXVIII. 16.

Палестина – XVI. 40.

Пакеи – XXXIV. 9.

Пакси – два острова между Коркира и Левкада: II. 10.

Палеи – гражданите на Палея: V. 3.

Палестра – XV. 30.

Палея – град в Кефаления: V. 5,16,17.

Палисада – дървено заграждение на военен лагер или селище: I. 29,48; III. 68,100; V. 2,3,46; XIV. 1; XVIII. 20; XXXVIII. 7.

Памисос – XVI. 16.

Памфилид – XXI. 7, 10.

Памфилия – страна в Мала Азия: V. 34,72,77; XXI. 35, 40, 45; XXXI. 32.

Памфион – (също: Памфия), селище в Етолия близо до Терми: V. 13.

Памфия – вж. Памфион: V. 8.

Панайтол – X. 49.

Панатински – XXVIII. 19.

Панахейска – планина над град Патри: V. 30.

Панбеотийски – П. събор: IV. 3; IX. 34.

Пангей – XXII. 18.

Панеотол – съюзник на Антиох III: V. 61,62.

Панион – XVI. 18; XXVIII. 1.

Панкрат – XXX. 9.

Панкратиас – XXVIII. 19.

Панкратион – XXXIX. 1.

Паноплия – всеоръжие: VI. 23.

Панорм – град в Сицилия: I. 21,24,38-40,55,56; V. 102.

Панталеонт 1. – етолиец, баща на Архидам 2.: IV. 57.

Панталеонт – XX. 9; XXVIII. 4.

Пантаух – XXIX. 3, 4; XXVII. 8.

Пантей – приятел на Клеомен III в Александрия: V. 37.

Панхая – XXXIV. 5.

Папирий – XXXVIII. 12.

Папирия – XXXI. 26.

Парапотамия – област в Асирия: V. 48,69.

Парма – вид щит: VI. 22.

Парменион – XVIII. 52; XXIX. 3, 11.

Парнас – планина във Фокида: IV. 57; XXXIV. 10.

Партенион – планина в Пелопонес: IV. 23.

Партини – гражданите на Партос в Илирия: II. 11; VII. 9.

Партия – страна на юг от Каспийско море: V. 44.

Партон – XVIII. 47.

Пасати – XXXIV. 1.

Пасиадас – XXVIII. 12, 19.

Патара – XXI. 43.

Патри – град в Ахея, един от 12-те основали Ахейския съюз: II. 41; IV. 6,7,25,83; V. 2,3,28,30,91,95,101; XXVIII. 6; XXXVIII. 16.

Патрии – гражданите на Патри: IV. 7.

Пафлагония – XXV. 2.

Пахин – нос в Сицилия: I. 25,42,54; VII. 3.

Пеани – химни в чест на Аполон: IV. 20.

Пеанион – град в Етолия: IV. 65.

Певкетии – племе в Апулия: III. 88.

Педаса – XVIII. 44.

Педнелисеи – гражданите на Пенделисос: V. 72,73.

Педнелисейски – п. пленници: V. 76.

Педнелисос – град в Пизидия: V. 72,73.

Пекторале – медна ризница на гърдите, „сърцебран”: VI. 23.

Пела 1. – столицата на Македонското царство, град на Егнациевия път: IV. 66.

Пела 2. – град в Койле-Сирия, завладян от Антиох III: V. 70.

Пела – XXIX. 4; XXXIV. 12.

Пелагония – област в Македония: V. 108.

Пелекант – планина в малоазийска Мизия: V. 77.

Пелеки – двуостри брадви, носени от ликторите, членове от свитата на висши римски сановници: VI. 53; III. 87; V. 26.

Пелене – град в Лакония: II. 41,52; IV. 13,72,81; XVI. 37.

Пеленец – XVIII. 17.

Пелион – VIII. 9; XXXIV. 10.

Пелопид – тивански държавник: VI. 43; VIII. 35.

Пелопонес – дял от Елада: I. 42; II. 37,40,43,49,52,54,60,62; IV. 3,5,6,8,9,13,14,22, 32,57,61,62,65-67,70,73,77,87; V. 1,3,17,92,102,106,110; VI. 49; VII. 12; VIII. 12; IX. 29,33; XII. 4; XIII. 8; XVI. 13; XVIII. 1, 14; XXII. 3, 7, 10, 11; XXIII. 4, 9; XXIV. 2; XXIX. 23; XXVII. 2; XXVIII. 7, 13; XXX. 10, 29; XXXIII. 3; XXXIV. 6; XXXIX. 3; XXXVI. 11; XXXVIII. 6, 9, 10, 12, 13, 16.

Пелопонески – п. монарси: II. 44;

Пелопонески – XXVIII. 3.

Пелопонесци – населението в Пелопонес: II. 37,38,42,43,49,62; III. 3; IV. 1,7,32,69,77,82,84; V. 36,106; VI. 49; VII. 11; X. 25; XI. 5, 10; XII. 12, 25; XVIII. 11; XXVII. 18; XXXVIII. 3.

Пелопс – XV. 25.

Пелориада – нос в Сицилия: I. 11,42.

Пелтасти – леко въоръж. пехотинци: II. 65; IV. 37,67; V. 4,7,13,15,22,23,25-27,29,82,84; VIII. 13; X. 31 42, 49; XII. 17; XVIII. 24; XXII. 9; XXIII. 16.

Пелтофори – въоръжени с пелти

– леки кръгли щитове: III. 43,75.

Пелузион – V. 62,80; XXIX. 27; XXVIII. 18.

Пелузия – XV. 25.

Пемпте – улица в римския лагер, (лат.) „квинтана”: VI. 30.

Пенелопа – XII. 26.

Пентаконтери – кораби с петдесет гребци: I. 73.

Пентера,-и – в. кораб с пет реда гребци: I. 20,27,59,63; II. 10; III. 33,41,75,96; V. 89,110; VIII. 1,4; X. 19; XVI. 5 6, 7, 15; XXXIII. 11.

Пеония – област в Македония по средното течение на р. Аксий, наречена на тракийското племе пеони: V. 97; XXIII. 10.

Пепарет – X. 42, 43.

Пепарети – X. 42.

Переби – XVIII. 46, 47; XXII. 1, 6; XXIII. 1.

Пергам – град в малоазийска Мизия, столица на царството на Атал: IV. 48; V. 78; XVI. 1; XXI. 10, 20, 33; XXIV. 5, 15; XXIX. 22; XXXII. 15; XXXIII. 7.

Пергамско – XXX. 19.

Перге – град в Памфилия, завзет от Гарсиерид: V. 72; XXI. 41.

Перебия – XXII. 1, 11; XXVIII. 13; XXX. 7.

Перея – XXVII. 7; XXXI. 17.

Периген – наварх при Птолемей IV: V. 68,69.

Периеки – живеещите в околностите на град: II. 65; IV. 34.

Перикъл – прочут атински държавник, умрял в 429г. пр. Хр.: IX. 23.

Перинт – XVIII. 2, 44; XXXIV. 12.

Перипатетикът – XXXIII. 2.

Перипатетическа – школа, основана от Аристотел: V. 93.

Перипии – елейска крепост: V. 102.

Перистили – X. 27.

Персеев – XXIX. 3.

Персей – син на Филип V, цар на Македония: I. 3; XVI. 24; XVIII. 35; XX. 11; XXII. 18; XXIII. 3, 7; XXIX. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 15, 16, 17, 19, 20, 21, 22, 27; XXV. 3, 4, 6; XXVII. 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 14, 15, 16; XXVIII. 1, 2, 5, 6, 8, 9, 10, 12, 17; XXX. 1, 3, 6, 7, 8, 10, 13, 15, 17; XXXI. 25; XXXII. 5, 6, 13; XXXVI. 9, 17.

Перси – поданиците на Персийската империя: I. 2,63; II. 35,37; III. 6; IV. 31; V. 10,43,79; VI. 49; IX. 34; X. 28; XII. 8, 20; XXII. 18; XXIX. 21; XXXVIII. 22.

Персийска – п. империя: I. 2; III. 3,5,6,32; XXIX. 21.

Персийски – п. цар: I. 6.

Персийско – п. нашествие: IX. 39.

Персия – Персийската империя: IV. 31; V. 40,44,54,55; XXXI. 9.

Петелини – гражданите на Петелия: VII. 1.

Петелия – град в Бруциум в Италия: VII. 1.

Петрей – пратеник на Филип V в Лакедемон: IV. 24; V. 17.

Песинунт – XXI. 37.

Петрея – XXI. 26.

Петроний – XXXII. 16.

Пидна – XXX. 4; XXXI. 29.

Пиерия – област в Македония: IV. 62; XXXIV. 15.

Пизантини – илирийско племе: V. 108.

Пизидика – Пизидия, област в Мала Азия: V. 57,72,73; XXI. 22.

Пизистрат – XVIII.

Пикенти – населението на Пикентия: III. 86.

Пикентина – област в сев. Италия: II. 21,23.

Пиктони – XXXIV. 10.

43.

Пилос – крайморски град в Месения: IV. 16,25; IX. 38; XVIII. 42.

Пинар – XII. 17.

Пиндар – елински поет: IV. 31.

Пир – XVIII. 3; XXI. 30.

Пиргос – град в Трифилия: IV. 77,80.

Пирене – град в Иберия: III. 35; X. 39.

Пиренеи – планинска верига в Иберия: III. 37,39; X. 40; XXXIV. 7, 10.

Пиренейски – П. планини, вж. Пиренеи: III. 35,37,40,41.

Пиреон – XXI. 27.

Пирея – XVI. 25; XVIII. 2, 6, 8; XXX. 24.

Пирий – етолийски стратег: V. 30,94.

Пирих – XXIII. 10.

Писеон – град в Пелагония: V. 108.

Питагорейци – последователи на Питагор в Ю. Италия: II. 39.

Питеас – XXXIV. 5; XXXVIII. 14, 16.

Пития – X. 2.

Питодор – XVIII. 52.

Питиад – управител на Еритрейското крайбрежие при Антиох III: V. 46.

Питий – П. от Пелене, градоначалник на Псофис: IV. 72.

Питионик – П. – победител в Питийските игри: VIII. 28.

Питос – XXI. 28.

Плакентия – град до река Падос: III. 40,66,74; XXXIII. 10.

Платан – теснини под П. (платанова гора?) – местност във Финикия: V. 68.

Платон – атински философ, ученик на Сократ (427-347): VI. 5,45,47; VII. 12; XII. 28.

Платор 1. – илирийски вожд: IV. 55; XXIX. 13.

Плеади – съзвездие: III. 53; V. 1.

Плеврат – илирийски цар, баща на Агрон: II. 2; X. 41; XVIII. 47; XXI. 21; XXVIII. 8; XXXII. 9.

Плетрон, -а, Плетър – мярка за дължина = 100 стъпки (ок. 31-33м): III. 46; VI. 27; V. 4,99,100; XVI. 11; XXXIV. 12; XXXVI. 16.

Погон – прозвище на Селевк Калиник – „Брадатия”: II. 71.

Подстратег – IV. 59; V. 94; XXXVIII. 18.

Плиний – XXXIV. 15.

Полемарх, -си – военачалник: IV. 18; IV. 79; XVIII. 10.

Полемократ – XXIX. 4, 8.

Полемокъл – родоски пълководец: IV. 52,53.

Полиарат – XXIX. 11, 27; XXVII. 7, 14; XXVIII. 2; XXX. 6, 7, 8, 9.

Полиасион – XVI. 16.

Полиен – XI. 15, 18.

Поликлейт – П. от Кирене, пратеник на Хиероним при Ханибал 5.: VII. 2.

Поликрат – П. от Аргос, пълководец при Птолемей IV: V. 64,65,82,84; IX. 34; XV. 29; XVIII. 54, 55; XXII. 17.

Поликратова – XXII. 17.

Поликсенид – X. 29.

Полимед – П. от Егион: V. 17.

Полирен – град на о-в Крит: IV. 55.

Полирении – гражданите на Полирен: IV. 53,55,61.

Полифант – X. 42.

Полифонт – лакедемонски благородник: IV. 22.

Полихна – град в Аргос: IV. 36.

Полустадия – от стадий. м. за дължина = 600 гр. стъпки (ок. 180 м.): IV. 83.

Помпид – XXVII. 2.

Понт – Евксински П., Черно море: III. 2; IV. 38-46,50,52,56; V. 43,44,55; VIII. 22; XVI. 29; XXIV. 3; XXV. 2; XXVII. 7; XXXIV. 7; XXXVIII. 6.

Понтийска – Кападокия П.: V. 43.

Понтийски – XXXI. 25.

Понтифекс максимус – XXXII. 6.

Попилий – XXIX. 2, 27; XXVIII. 3, 4, 5; XXX. 9, 16; XXXIII. 9; XXXVIII. 12.

Портик – XXVII. 1.

Порфира – X. 26; XI. 18.

Порфиреон – град във Финикия: V. 68.

Порфирида – XXXVIII. 7.

Порций – XXXIX. 1; XXXVI. 14.

Посейдион – XVI. 12.

Посейдон – един от Олимпийските богове, бог на морето: VII. 9; IX. 8,34; X. 14; XI. 11, 12.

Посидоний – XXXIV. 1, 5.

Постумий – Лукий П. р. консул: I. 17; II. 11,12; III. 106; XXV. 6; XXVII. 3; XXXIII. 1, 13; XXXIX. 1; XXXV. 3.

Потами – Егос п. битката при …: I. 6.

Потейне – XIV. 11.

Праксон – XXVIII. 23.

Претор – XXXV. 2; XXXVIII. 14.

Прасие – г. в Арголида: IV. 36.

Пренесте – г. в Италия: VI. 14.

Прететианска – П. земя обл. в средна Италия ?: III. 88.

Претор – II. 23,24; III. 40,56,106.

Преториум – пространство на претора в р. лагер: VI. 31.

Префект,-и – VI. 26,34,37.

Приам – XXXVIII. 22.

Приене – XXXIII. 6.

Приении – XXXIII. 6.

Принасос – XVI. 10, 11.

Принаси – XVI. 11.

Принкипи – подразделение в р. пехота: VI. 21,23,29,33,40.

Прион – местност край К.: I. 85.

Пристида – XVIII. 1.

Присти – XVI. 2.

Притан, -и – XIII. 5; XV. 23; XVI. 15; XXVII. 3, 7; XXIX. 10.

Пританид – законодател на Мегалополис: V. 93.

Пританион – XV. 23; XVI. 15.

Проагор – XIII. 8.

Проандър – XXVIII. 4.

Проахейска – п. партия в Кинета: IV. 17; XX. 6.

Проклеоменова – п. партия в Аргос: II. 53.

Проконсул – VIII. 35; XXI. 10, 44.

Проксен – защитник на интересите на друга държава: V. 95; XII. 11.

Пролай – П. от Сикион комендант на Псофис: IV. 72.

Промакедонска – XX. 5; XXVII. 1.

Прони – град на брега на Кефаления: V. 3.

Пропонтида – дн. Мраморно море: IV. 39,43,44; XVI. 29; XXII. 14.

Пропретор – = антистратег: VIII. 3.

Пропус – височина в равнината на Кафия: IV. 11.

Проримска – XXVIII. 3, 5.

Проскенион – XXX. 22.

Проскрибирани – XXXII. 6.

Проскрипция – XXXII. 5.

Прузий – IV. 47-53; V. 77,90,111.

Прузий 1. – П. I, цар на Витиния: III. 2-4.

Прузий – XV. 23; XVIII. 4, 5, 44; XXI. 11; XXII. 8, 20; XXIII. 1, 3, 5; XXV. 2; XXX. 18, 19, 30; XXXI. 1; XXXII. 1, 15, 16; XXXIII. 1, 7, 12, 13; XXXVI. 14, 15.

Псевдо – Филип (Вж. Лъже-Филип)

– XXXVI. 10.

Псофиди – гражданите на Псофис: IV. 71,72.

Псофис – град в Аркадия: IV. 68-73.

Птолемаида – град във Финикия: IV. 37; V. 61,62,71.

Птолемееви – XVIII. 50; XXIX. 27.

Птолемеев – П. стратег: V. 61; XVI. 39; XXII. 9; XXXI. 18.

Птолемееви – П. пратеници: V. 66; V. 84; V. 68,70.

Птолемеево – П. владение: V. 67; XVI. 34.

Птолемеи – XXXI. 10.

Птолемей – П. Кераунос, цар на Тракия, победен от галатите: II. 41.

Птолемей 1. – П. I, син на Лаг, цар на Египет след смъртта на Алксандър Велики: I. 63; II. 41; V. 67.

Птолемей 3. – П. III Евергет, цар на Египет: II. 47,51,63,71; V. 35,58.

Птолемей 4. – П. IV Филопатор, цар на Египет от 140 Олимпиада, син на П. III: I. 3; II. 71; IV. 2,30,37,51; V. 1,25,26,29,31,32,34,42,45,55,57,61-68,70,79,80-89,100,105-107; VIII. 15; IX. 11а,35.

Птолемей 5. – П. V Епифан, цар на Египет: III. 2.

Птолемей 7. – един от приближените на Филип V, заговорничил срещу него с Леонтий и Мегалей: V. 25,26,29.

Птолемей 8. – управител на Александрия при Птолемей IV: V. 39.

Птолемей 9. – син на Трасеас, вожд на фалангата на Птолемей IV: V. 65.

Птолемей – XI. 4; XIV. 11; XV. 20, 25; XVI. 18, 22, 27; XVIII. 1, 47, 49, 50, 53, 55; XXII. 1, 3, 7, 9, 17, 22; XXIV. 6; XXIX. 23, 26, 27; XXVII. 9, 13, 19; XXVIII. 1, 12, 17, 19, 20, 21, 23; XXX. 9, 26, 31; XXXI. 10, 12, 17, 18, 19, 20; XXXIII. 5, 11; XXXIX. 7, 8

Публий – П. Клавдий Пулхер, вж. Клавдий: I. 49,50,52; II. 32; III. 40,41,45,49, 56,61,62,64-68,70,76; IV. 66; V. 1; III. 97,99; VIII. 1; IX. 6,7,42; X. 2, 3, 5, 7, 9, 11, 12, 13, 14, 15, 18, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40; XI. 20, 21, 22, 24, 25, 26, 27, 30, 31, 32, 33; XIV. 1, 2, 3, 6, 8, 9, 10; XV. 1, 4, 5, 7, 8, 9, 11, 15, 17, 35; XVI. 23, 24; XVIII. 35, 48, 50; XXI. 4, 5, 8, 11, 13, 14, 15, 16, 17; XXII. 8; XXIII. 14; XXVII. 2; XXX. 3; XXXI. 20, 28; XXXII. 16; XXXIII. 1; XXXV. 4; XXXVIII. 8;

Пулхер – Публий Клавдий П., вж. Клавдий: I. 49,50,52.

Пуническа – XIX. 2.

Пупий – XXXIII. 9.

Пюлос – XXXIV. 12.

Пюрфорос – XXI. 7.

Полибий, Всеобща история – азбучен показалец (E-K)

Е

Еак – синовете на Еак (Еакидите), митичен цар на о-в Егина: V. 2.

Евагор – XII. 25; XXXVIII. 13.

Еванорид – елейски благородник: V. 94.

Евант – планина в Пелопонес: II. 65,66; V. 24.

Евбеи – XI. 5; XVIII. 46; XXXVIII. 3.

Евбейски – е. талант (мярка за тегло): I. 62.

Евбейска Халкида – XX. 8.

Евбейски – XV. 18; XXI. 17, 30, 32.

Евбея – остров срещу брега на Атика и Беотия: II. 52; IV. 67; X. 41; XVIII. 11.

Евбулид – XXI. 42.

Евдам – XXI. 10.

Евдамид – баща на Агесилай, спартански цар: IV. 35.

Евергет – Птолемей Е. вж. Птолемей VII: II. 71; V. 35,58; X. 49; XXVIII. 19, 20.

Евдокс – XXXIV. 1.

Евергет – XXXIV. 14.

Евкампид – XVIII. 14.

Евклид – брат на Клеомен, спартански цар: II. 65,67,68.

Евксин – X. 27.

Евксински – Е. Понт: V. 43,44; XXXIV. 7.

Евлай – XXVIII. 20, 21.

Евмен 1. – Евмен II, най-големият син на Атал I и Аполонида, цар на Пергам (197-159): III. 3.

Евмен – XXI. 3, 8, 10, 16, 17, 18, 22, 24, 41, 42, 45; XXII. 1, 6, 7, 8, 11, 13, 18, 20; XXIII. 1, 3, 9, 11; XXIV. 1, 5, 14, 15; XXIX. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 22, 23; XXV. 2; XXVII. 6, 7, 18; XXVIII. 7, 12, 15; XXX. 1, 18, 19, 30; XXXI. 1, 6, 31; XXXII. 1, 8, 12; XXXIII. 18; XXXVIII. 14.

Евменови – XXVII. 7.

Евменов – XVIII. 53.

Евпатор – XXXI. 7.

Евполем – XVIII. 21; XXVIII. 4.

Еврей – XXX. 30, 32.

Евриклид – управител на Атина: V. 106.

Еврилеон – X. 21.

Еврилох 1. – Е. от Магнет, пълководец при Деметрий II, Антигон II и Птолемей IV: V. 63,65.

Еврилох 2. – Е. от Крит, пълководец при Антиох III: V. 79.

Евримедон – XII. 25.

Еврип – пролив при Евбея: V. 29,101,109.

Еврипид – гръцки трагик: I. 35; V. 106; IV. 19; IV. 59,60-72,83; V. 94,95; XII. 25.

Евромеи – XVIII. 2.

Евромос, -н – XVIII. 44; XXX. 5.

Европ – град в Парапотамия: V. 48.

Европа – континент: passim.

Еврот – река в Пелопонес, край Спарта: V. 21-23; VIII. 33; IX. 8; XVI. 16.

Евтидем – X. 49; XI. 39.

Евфан – XX. 3.

Евхемер – XXXIV. 5.

Егейра – град на Коринтския провлак в Пелопонес: IV. 57; XXIX. 25; XXXIII. 1.

Егейрати – гражданите на Егейра: IV. 58.

Егеста – град в Сицилия: I. 24.

Егея – Егейско море: III. 2; IV. 57; XVI. 34.

Еги – XXXIII. 13.

Егиада – територията на Егион: V. 94.

Егида – XII. 12.

Егии – гражданите на Егион: V. 77.

Егина – о-в Е.: IX. 42.

Егинет – XXII. 8.

Егинети – XI. 5; XXII. 8.

Егинци – населението на Егина: IX. 42.

Егион – град в Ахея, член на Ахейския съюз: II. 41,54,55; IV. 7,26,57,82; V. 1,17,30,101,102; XVIII. 10, 42; XXVIII. 19; XXXIII. 1; XXXVIII. 10, 13.

Египет – XIV. 11; XV. 25, 26; XXII. 17, 22; XXIX. 23, 24, 27; XXVIII. 20; XXIX. 24; XXXI. 2, 10; XXXIV. 14; XXXVIII. 6.

Егира – град в Ахея, член на Ахейския съюз: II. 41.

Егис – град в Аркадия: II. 54.

Егитна – XXXIII. 10.

Егнациев път – XXXIV. 12.

Егос – Е. потами: I. 6.

Егосаги – галатско племе: V. 77,78.

Егуса – о-в пред Лилибеон: I. 60.

Едекон – X. 34, 35, 40.

Едеса – град в Македония, на Егнациевия път: V. 97; XXXIV. 12.

Едетани – X. 34.

Едил – XXVI. 1.

Екбатана – X. 27.

Екдем – X. 22.

Еклипса – XXIX. 16.

Еклипсис – лунен е.: IX. 19.

Екном – планина в Сицилия: I. 25.

Екстраординарии – „извънредни” – елитни части в римската войска: VI. 26.

Елада – антична Гърция: passim.

Елаос – укрепление в Калидония: IV. 65.

Елатея – град във Фокида: V. 27; XVIII. 43, 45; XXVII. 18.

Елеати – гражданите на (В)елия, град в Лукания: I. 20.

Елевтерни – град на о-в Крит: IV. 53,55.

Елеи – населението на Елида: IV. 5,9,19,36,59,67,69-71,73,74,77,78,80,83,84,86; V. 2,3,17,91,94,95; IX. 30; XVI. 13; XX. 3; XXXVIII. 16.

Елейски – е. наемници: IV. 71,77; IV. 73; IV. 84.

Елепор – река във „Велика Гърция” – в Сицилия: I. 6.

Елея – XVIII. 42; XX. 3; XXI. 10; XXII. 3, 7; XXXII. 15.

Елида – област в Пелопонес: II. 5; IV. 9,59,64,73,75,77,80,82-84,86; V. 3,30,92,95,102.

Елимаида – XXXI. 9.

Елини – населението на Елада: passim.

Елпей – XXIX. 4.

Елюмеи – племе в Азия, населяващо областта Елюмаида, със светилище на Артемида: V. 44.

Ематия – XXIII. 10.

Емилиан – XXXIV. 15, 16.

Емилий 1. – Марк Е. Павел, римски консул със Сервий Фулвий Нобилиор в 255г.: I. 36,37.

Емилий 2. – Марк Е. Лепид, римски консул в 232г.: II. .

Емилий 3. – Лукий Е. Папус, римски консул в 225г.: II. 23,26-31.

Емилий 4. – Лукий Е. Павел, римски консул в 219г.: III. 16,18,19,106-108,114,116; IV. 37,66; V. 108.

Емилий – XVI. 34; XVIII. 35; XXIX. 1, 7, 14, 15, 17, 18, 20; XXVIII. 1; XXX. 9, 10, 14, 15, 25; XXXI. 22, 23, 25, 26, 28, 29; XXXII. 5, 6.

Емилия – XXXI. 26.

Емпорион – тържище: I. 82; III. 39,76.

Емпория – XXXI. 21.

Ена – град в Сицилия: I. 24.

Енанта – XV. 25.

Еней – X. 44.

Енера – XVI. 7.

Енипей – река в Тесалия: V. 99.

Енкомион – X. 21.

Енос – град в Тракия: V. 34; X. 42; XXII. 6, 11; XXX. 3.

Енунт – река в Пелопонес: II. 65,66.

Енхелане – град край ез. Лихнида в Илирия: V. 108.

Енюалион – божество на войната; епитет на Арес и Енио (рим. Белона), божества на войната: III. 25.

Еол – XXXIV. 2, 11.

Еолида – област в Елада: V. 77; XXI. 13, 14.

Еордея – XVIII. 23; XXXIV. 12.

Епайнет – XXIII. 16.

Епаминонд – тивански политик и пълководец от IVв. пр. Хр.: IV. 32,33; VI. 43; VIII. 35; IX. 8; XII. 25; XXXI. 22.

Еперат – Е. от Фари, стратег на А. съюз: IV. 82; V. 1,5,30,91.

Епетион – XXXII. 9.

Епиген – един от приближените на Антиох III: V. 41,42,49-51.

Епидавър – град в Арголида, завзет от Клеомен III: II. 52; XXX. 10.

Епидамн – град в Илирия: II. 9-11; VII. 9; XXXIV. 7, 12.

Епидамнити – гражданите на Епидамн: II. 9,11.

Епикид – брат на Хипократ от Сиракуза: VII. 2; VIII. 3,37.

Епиман – XXVI. 1.

Епимелет – X. 17.

Епиполи – част от Сиракуза: VIII. 37.

Епир – област в Гърция: II. 5,6,8; IV. 6,15,30,57,61,63,66,67; V. 3-5,96; IX. 34; X. 41; XVIII. 1, 3, 23; XX. 3; XXI. 26; XXII. 14; XXVII. 15, 16; XXVIII. 13; XXX. 13; XXXII. 5, 6, 14.

Епирот, -и – населението на Епир: II. 5,6,7,65; IV. 5,9,16,25,30,36,61-63,67; V. 3,6; VII. 11; VIII. 24; IX. 38,40; XI. 5; XII. 25;XVI. 27; XX. 3, 10; XXI. 26; XXIII. 1; XXIV. 10; XXVIII. 8; XXX. 12.

Епирска – е. войска: IV. 61.

Епирски – е. градове: II. 8; XXVII. 15.

Епирско – е. невежество и честолюбие: IV. 63.

Епистрат – ахейски хипарх: IV. 11.

Епиталион – град в Трифилия, предал се на Филип V: IV. 80.

Епитафия – надгробен надпис: VIII. 10.

Епифан – Антиох Е., вж. Антиох IV: III. 3; XXII. 3; XXVI. 1.

Епихар – XXX. 9.

Епихарм – XVIII. 40.

Епозогнат – XXI. 37.

Епоними – XVI. 25.

Ератостен – XXXIV. 1, 2, 4, 5, 6, 7, 9, 12, 13, 15.

Ератостеново – XXXIV. 7.

Еретрия – XVIII. 20, 45, 47.

Ерибианос – възв. до Кампания: III. 92.

Еридан – поетическото име на река Падос: II. 16.

Ерикина – епитет на Афродита с храм край град Ерикс: I. 55; II. 7.

Ерикс – град и планина в Сицилия: I. 55,56,58,59,60,66,77; II. 7.

Еримант – река в района на Кафия: IV. 70,71.

Еринии – XXIII. 10.

Еритрейско – Е. море: V. 46,48,54; IX. 43; XIII. 9.

Еритрея – XVI. 6; XXI. 45.

Ерюмант – XI. 39.

Есхрион – XXVIII. 5.

Етенеи – племе, населяващо планинска Пизидия, съюзници на Гарсиерид: V. 73.

Етиопия – XXXIV. 16.

Етна – планина в Сицилия: I. 55.

Етоли – населението на Етолия; членовете на Етолийския съюз: I. 3; II. 2-4,6,9,12,37,43-47,49,50,52,57,58; III. 2,3,6,7,11; IV. passim; V. passim; VII. 11; IX. 30-32,34-40,42.

Етолиец – IV. ; V. ; VII. 16; IX. 28; X. 29; XV. 25; XIII. 1; XVIII. 36, 38; XXI. 17; XXXII. 4.

Етолийска – IV. ; V. ; VII. 12; XVIII. 22.

Етолийски – II. 4; IV. ; V. ; VII. 12; IX. 29; IX. 32; XV. 23; XVI. 18, 19; XVIII. 3, 4, 19 54; XX. 9, 11; XXI. 2, 5, 28, 26, 32; XXVIII. 4.

Етолия – област в Елада: IV. passim; V. passim; VII. 12; X. 42; XI. 4; XVIII. 2, 4, 40; XX. 9; XXI. 25, 26, 30, 31; XXVIII. 3, 4; XXX. 11, 13; XXXII. 4, 5.

Етрурия – XXXIV. 11.

Ефес – град в Йония: V. 35; VIII. 15,16; XVIII. 41; XX. 8, 11; XXI. 11, 17, 25, 40, 41, 45; XXXIII. 18.

Ефор – гр. историк: IV. 20; V. 33; VI. 45,46; IX. 1.

Ефори – управници в Спарта: IV. 4,22,23,31,34,35,36,81; V. 29,91; XII. 4, 11, 22, 23, 25, 27, 28; XXIII. 11; XXXIV. 1.

Ефрат – река в Месопотамия: V. 51; VIII. 23; IX. 43; XXXIV. 13.

Ехедем – XXI. 4, 5.

Ехекрат – тесалиец, пълководец при Птолемей IV: V. 63,65,82,85; XII. 10.

Ехетла – град в Сицилия, на границата между картагенските и сиракузките владения: I. 15.

Ехин – град в Етолия: IX. 41,42; XVIII. 3, 38.

Ехинци – гражданите на Ехин: IX. 42.

З

Забдибел – арабски вожд във войската на Антиох III: V. 79.

Загрос – планина в Медия: V. 44,54,55.

Закант – (рим. Сагунт), град в Иберия: III. 6,8,14-17,20,29,30,61,97,99; IV. 28,37,66; XV. 17.

Закантии – гражданите на Закант: III. 8,15,20.

Закинт – остров: V. 4,102.

Залевк – XII. 16.

Зама – XV. 5.

Заракс – град в Арголида: IV. 36.

Зарзас – либийски вожд, един от 12-те наемнически водачи в метежа срещу Картаген: I. 84,85.

Зевксид – пълководец при Антиох III: V. 45-48,51-54,60; XVI. 1; XXI. 16, 17.

Зевксип – XVIII. 43; XXII. 4.

Зевс – (рим. Юпитер), върховен олимпийски бог: II. 39; III. 11,22,25,26; IV. 33; V. 76; VI. 13,16; VII. 9,12; IX. 27; XI. 28; XII. 25; XVI. 12; XVIII. 15; XXI. 21; XXII. 4; XXVI. 1; XXVIII. 14; XXX. 10.

Зелис – З. от Гортюна, пълководец при Антиох III: V. 79.

Зенон – XVI. 14, 15, 16, 17, 20.

Зоип – съветник на Хиероним: VII. 2.

И

Иасийски – XVI. 12.

Иасион – XVI. 12; XVIII. 2, 8.

Ибер – (рим. Ебро), река в Иберия: II. 13; III. 6,14,15,27,29,30,35,39,40,76,95,97; IV. 28; V. 1; X. 7, 35; XI. 32.

Ибери – населението на Иберия: I. 17,67; II. 1; III. 2,33,39,56,72,74,79, 83,84,93,94,98,99,113-115,117.

Ибериец – III. 76,98; XI. 31.

Иберийска – и. конница: III. 113; VI. 23; XI. 31, 33; XII. 5.

Иберийски – и. войници; конници: III. 35,113,115; III. 76; III. 114; X. 8, 16; XXV. 1; XXXIV. 9.

Иберийци – X. 34, 35, 37, 40; XI. 1, 19, 20, 22, 31, 32; XII. 28.

Иберия – Иберийски п-в; Испания: I. 10,13; II. 1,13,22,36; III. 3,8,10,11,13,15-17,20,27,30,33-35,37,39-41,49,56-58,61,64,76-87,89,95-98,100,106,118; IV. 28; V. 1,33; VIII. 1,2; IX. 11,22,24,25; X. 2, 4, 6, 7, 8, 9, 19, 34, 35, 36, 40; XI. 2, 24, 29, 31, 33; XIV. 8, 9; XV. 3, 6, 7, 8; XXI. 4, 11; XXXI. 22; XXXIV. 5, 7, 8; XXXV. 2, 3, 4; XXXVIII. 10.

Идейски – XXVIII. 14.

Изократ – XXXI. 32; XXXII. 2, 3.

Ила – конно подразделение: VI. 25,35; XI. 21; XII. 17.

Иларх,-си – командири в конницата: VI. 25,35,37.

Илеберис – XXXIV. 10.

Илергети – X. 18.

Илиада – XXXVIII. 22.

Илион – град в Троада; Троя: V. 78,111; XII. 4, 5; XXII. 5; XXXVIII. 22.

Илипа – XI. 20.

Илири – населението на Илирия: II. 3,5,6,8-12,65-68,70; III. 16,19,107; IV. 16,25,55; V. 7,13,14,22,23,101,109; VIII. 13; IX. 38; XI. 11, 14; XXIII. 1; XXIX. 13; XXVIII. 8; XXXII. 13.

Илирида – XVIII. 1, 8; XXI. 21.

Илириец – XXVIII. 8.

Илирийска – и. войска: II. 10; XXVIII. 8.

Илирийски – и. царе; вождове; гарнизон; градове: II. 2,8-11; III. 16; V. 101; XVIII. 47.

Илирийско – XXXIV. 6.

Илирия – област на Балканския п-в, населявана от илирийски племена, сродни с траките: I. 13; II. 2,8,11,12,44; III. 16,18,19; IV. 16,29,37,66; V. 4,101,108,110; VIII. 13; IX. 22; XXIX. 13; XXVIII. 8; XXX. 22; XXXII. 9, 13, 14; XXXIV. 7, 12; XXXVIII. 6.

Илургети – иберийско племе: III. 35.

Индия – XXXIV. 13.

Инсобри – най-голямото племе в Цизалпийска Галатида: II. 17,22,23,27,30,32,34,35; III. 40,56,60; XVI. 40.

Инсобрийски – и. вождове: II. 32.

Иробаст – XXII. 17.

Иса – град в Илирия, столица на Тевта: II. 8,11.

Исаи – гражданите на Иса: II. 11.

Исар – река в северна Италия: III. 49,50.

Исей – тиранин на Каринея: II. 41.

Исийски – XVIII. 3, 10; XXI. 25.

Исинда – XXI. 35.

Исинди – XXI. 35.

Исмениас – XXVII. 1, 2.

Исса – XXXII. 9.

Истмийски – И. игри: II. 12; XVIII. 47; XXXIX. 6.

Истмийския – XVIII. 44, 46.

Истмос – XII. 12; XVI. 16; XX. 6; XXXIX. 8.

Истри – XXV. 4.

Истрос – дн. река Дунав: I. 2; IV. 41; XXXIV. 12.

Истъм – провлак при Коринт: II. 52; III. 32; IV. 13,19; V. 101.

Итака – XXXIV. 7.

Италия – passim.

Итома – планина в Коринт: VII. 12; XXV. 3.

Итония – епитет на Атина с храм в Беотия: IV. 25.

Итория – укрепление в Етолия: IV. 64.

Итюка – XIV. 1, 2, 3, 6, 7, 8, 9, 10; XV. 2; XXXVI. 3; XXXVIII. 7.

Ифиад – XVI. 30.

Ификрат – XXXVIII. 6.

Й

Йапидия – XXXIV. 6.

Йасеопол – XVIII. 44.

Йерусалим – XVI. 39.

Йо – любовница на Зевс, превърната от Хера в крава: IV. 43.

Йолай – племенник на Херакъл, в когото се заклеват македоните и картагенците: VII. 9.

Йонийски – Й. проток: II. 14.

Йонийски (залив) – XXXVIII. 3.

Йонийско – Й. море: V. 110; XXXIV. 12.

Йония – XVIII. 41; XXI. 13, 14; XXXII. 11; XXXIII. 12.

К

Кабиле – XIII. 9.

Кавар – цар на галатите в Тракия, близо до Византион: IV. 46,52; VIII. 22.

Кавлониати – гражданите на Кавлония във Велика Гърция: II. 39.

Кавказ – X. 48; XI. 39.

Кавниати – XXX. 5.

Кавниите – XXXI. 5.

Кавън – XXX. 9, 21, 23, 31.

Кадмея – акрата на Тива, завзета с хитрост от Фебид: IV. 27.

Кадусии – племе в Асирия: V. 44,79.

Калабри – X. 1.

Калам – град във Финикия, опожарен от Антиох III: V. 68.

Калами – укрепление на месениите, завзето с предателство от Ликург: V. 92.

Калеас – XXVII. 1.

Калене – височина край Ларин: III. 101.

Калигейтон – баща на Котон: IV. 52.

Калидония – район на Етолия, опустошен от Филип V: IV. 65; V. 95; XVIII. 10.

Калий – XXVIII. 19.

Каликирит – XXII. 4.

Каликрат – XXIV. 8, 10; XXIX. 23, 24, 25; XXX. 13, 29, 32; XXXIII. 16; XXXVI. 13.

Калимах – XII. 25.

Калинда – XXXI. 4, 5.

Калиндии – XXXI. 5.

Калиник – прозвище на Селевк II: II. 71; V. 40.

Калиполис – XX. 11.

Калистен – гръцки историк: IV. 33; VI. 45; XII. 12, 17, 20, 21, 22, 23.

Калистрат – XX. 3.

Калойкини – граждани на Бантия, завзет от Филип V: V. 108.

Калонитис – район в Месопотамия: V. 54.

Калпитос – XXIV. 14.

Калхедон – град в Пропонтида, на устието на Тракийския Боспор: IV. 39,43,44.

Камарина – град в Сицилия: I. 24,37; XII. 25.

Камаринеи – XII. 25.

Камбил – водач на критските наемници във войската на Антиох III: VIII. 15-18,20.

Камертион – (земята на Камерин) в Италия, където галати и самнити побеждават римляните: II. 19.

Каммани – XXXI. 1.

Кампани – II. 24.

Кампани 1. – наемници на Агатокъл, завзели Месена и нарекли себе си мамертини: I. 7,8.

Кампани 2. – населението на Кампания: I. 7.

Кампаниец – I. 69.

Кампания – област в Италия: I. 7; XXXIV. 11.

Кампус – XII. 4.

Камус – град в Палестина, завзет от Антиох III: V. 70.

Кана – град в Апулия, след битката при който по-голямата част на Италия е в ръцете на Картаген: III. 107,115-117; IV. 1; V. 105,110,111; VI. 11,58; XV. 7.

Кандавия – XXXIV. 12.

Кандаса – XVI. 40.

Канизион – град в Апулия в Италия: III. 107.

Каноб – град в Египет: V. 39.

Канопус – XXXIV. 15.

Канулей – XXXI. 10.

Кападокийски – к. цар Ариарат IV: III. 4.

Кападокийци – населението на Кападокия: IV. 2.

Кападокия – К. Понтийска: V. 43; XXIV. 14; XXXI. 3, 7, 8, 32; XXXII. 11.

Капитолий – хълм в центъра на Рим: I. 6; II. 18,31; VI. 19.

Капитолийски – храм на Зевс К.: III. 22,26.

Капрос – река в Асирия: V. 51.

Капуа – град в Тирения: II. 17; III. 90,91; VII. 1; IX. 3-6,9,26; XXIV. 13; XXXIV. 11.

Капуанци – гражданите на Капуа: IX. 5,9.

Кардаки – наемници във войската на Антиох III: V. 79,82.

Кари – населението на Кария: V. 36.

Кариец – V. 41.

Кариец – X. 32.

Карийска – XVI. 12.

Каринея – град в Ахея, член на Ахейския съюз: II. 10,41.

Карнион – местност в Лакония, посветена на Аполон: V. 19.

Кария – област в Мала Азия (дн. Турция), включваща и крайбрежните елински полиси: III. 2; XVI. 24, 40; XXI. 24, 45; XXII. 5; XXX. 5, 31; XXXI. 4.

Кармании – наемници при Антиох III от областта Кармания в Азия: V. 79,82.

Кармания – XI. 39.

Карнеад – XXXIII. 2.

Карпесии – племе в Иберия: III. 14.

Карсеи – племе (или град) в малоазийска Мизия: V. 77.

Картаген – град-държава в северна Африка, основан от финикийците (пуните); Нови К. – колония на К. в Иберия: I. 10,18,20,24,27; II. 1,7,13,36,37,43; III. passim; IV. 66; V. 33,105; V. 1; VI. 43,47,51,52,56; VII. 2,4; VIII. 1,7,35; IX. 11,26; X. 6, 7, 8, 9, 10, 16, 17, 20, 34; XI. 2, 31; XII. 25; XIV. 1, 8, 9, 10; XV. 1, 4, 5, 8, 18, 19, 30; XVIII. 35; XXIX. 12; XXXI. 12, 21; XXXIV. 9, 15; XXXIX. 8; XXXVI. 3, 4, 6, 9; XXXVIII. 1, 5, 8, 9.

Картагенец – XIV. 6; XV. 19; XXI. 17; XXXVIII. 8.

Картагенска – I. 3,24,25,28; II. 36; VI. 51; VIII. 1; X. 18; XI. 21; XV. 12.

Картагенци – гражданите на Картаген: VII. 2-4,9; I. passim; II. 1,7,13,20,22,36,71; III. passim; IV. 1,2; V. 104,111; VI. 51,52; VIII. 1,24,25,28-33; IX. 3-9,11,21,22,25; X. 7, 16, 19, 38, 40; XV. 1, 2, 4, 11, 12, 17; XXXI. 12; XXXVI. 8; XXXVIII. 7, 20; XXXIX. 8.

Картагенски – VII. 2-4,9; I. 11,19,20,23,27,28; II. 36; III. passim; VIII. 28,29; IX. 9,11.

Картагенско – к. господство по море: II. 71; XII. 25.

Картагенци – XXXVI. 3, 4, 9, 10, 11, 16.

Карталон – картагенски пълководец: I. 53,54.

Картея – XVI. 40.

Карпетани – X. 7.

Картагенци – X. 6, 7, 8, 12, 18, 19, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40; XI. 1, 3, 20, 21, 22, 24, 29, 31; XII. 15, 26; XIV. 1, 2, 5, 6, 7, 8, 10; XV. 1, 2, 3, 4, 5, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 16, 18, 35; XXI. 21, 23; XXXI. 12, 21; XXXVIII. 1, 19.

Кархи – племе обитаващо Загрос: V. 44.

Касандър 1. – син на Антипатър, цар на Македония: II. 41; V. 67; IX. 29.

Касандър 2. – К. от Коринт, пленен от илирите в Левкада: V. 95.

Касандър – XII. 13; XXI. 6; XXII. 13, 14.

Касигнат – XXIV. 14.

Касион – планина край Пелузион: V. 80.

Каспийски – К. порти, местност в Мидия: V. 44.

Касталон – X. 38; XI. 20.

Катапулти – обсадни метателни оръжия: I. 53,74; VIII. 7; XI. 11, 12.

Катафракта – XXX. 25.

Катон – XXXI. 25; XXXIX. 1; XXXV. 6; XXXVI. 14.

Каулон – X. 1.

Кафийска – равнината на Кафия: IV. 13.

Кафия – град в Аркадия: II. 52; IV. 11,12,13,68,70.

Квесториум – пространството около палатката на квестора в римския лагер: VI. 31,32,35.

Квестор – висш финансов чиновник в Рим, ковчежник: II. 11.

Квинт – К. Мамилий, вж. Мамилий: I. 17; II. 31; III. 86; XVIII. 10, 35; XXI. 32, 43; XXII. 1, 6, 10; XXIII. 4, 8, 9; XXIV. 9; XXIX. 23, 24, 25; XXVIII. 1, 16, 17; XXXI. 10; XXXIII. 7, 9, 10, 15; XXXV. 4; XXXVI. 5; XXXVIII. 12.

Квинтана – улица в римския лагер: VI. 30.

Квинтий – XVIII. 46.

Кекилий – XXII. 1, 10, 11, 12; XXIII. 2, 4.

Келети – вид кораби: V. 62.

Келт – к. убиец на Хасдрубал: II. 36.

Келти – племе; = галати: I. 6,13,17,43,67; II. 13,17,19,22,23,25-35; III. 2,34,36,39-41,43-45,47-49,60,66-72,74,75,78,79,83-85,93,106,113-115,117,118; VIII. 29; XI. 3, 19; XII. 28; XV. 11.

Келтибери – наимнование на келтските племена в Иберия: III. 5; X. 7; XIV. 7, 8; XI. 31; XXXIV. 9; XXXV. 1, 2, 4.

Келтиберия – земята на келтиберите: III. 17; XXXIV. 9.

Келтика – = Келтия: III. 77.

Келтия – земята на келтите: VII. 9.

Келтска – к. войска: II. 28-30; II. 33; II. 32; III. 113.

Келтски – к. царе: II. 23; II. 30; III. 34,67,68,69,113,115; III. 72; VIII. 29.

Келтско – к. нашествие в Италия: II. 13,31.

Кентений – Гай К. р. стратег: III. 86.

Кентон – XXVIII. 13; XXXIII. 1.

Кенторипа – г. в Сицилия: I. 9.

Кентуриони – (центуриони), подразделение в римската пехота от ок. 100 пехотинци: VI. 24,30.

Кенхреи – емпорион (тържище) край Коринт: II. 59,60; IV. 19; V. 29,101; XVIII. 16.

Кеос – XVI. 26.

Керавнийски – XXXIV. 6.

Керамион – съд за течности: IV. 56.

Кераити – гражданите на Керая на о-в Крит: IV. 53.

Керайас – пълководец при Птолемей IV: V. 70,71.

Кераунос – вж. Птолемей Кераунос: II. 41; IX. 35.

Керкид 2. – К. от Мегалополис, приятел на Арат Стари: II. 48,50,65.

Керкид – XVIII. 14.

Керкина – о-в край Либия: III. 96.

Керкира – XXI. 32; XXXVI. 11.

Керне – XXXIV. 15.

Керсоблепт – XXXVIII. 6.

Кесбедион – епитет на Зевс с храм край Селга: V. 76.

Кестрос – XXVII. 11.

Кефал – XXVII. 15; XXX. 7.

Кефалени – населението на о-в Кефаления: III. 3; IV. 6.

Кефаления – о-в в Йонийско море: V. 3,5,109,110; XXI. 26, 30, 32; XXVII. 7.

Кефаленски – к. морски съдове: IV. 6.

Кефали – XVIII. 22, 28.

Кефалон – близък на Арат I: VIII. 12.

Кефизодор – XVIII. 10.

Кианейските скали – XXXIV. 12.

Киани – XVIII. 4, 5, 44.

Кибюра – XXI. 34; XXX. 5, 9.

Кизик – град в малоазийска Мизия: IV. 44; V. 63; XXII. 20.

Кизикенец – XI. 39.

Кизикенска – XVI. 31.

Кизикенски – XXXIII. 13.

Киклади – група гръцки о-ви ЮИ от Атика, вкл. Парос, Наксос, Делос и Мелос: IV. 16.

Кикладски – К. о-ви: III. 16; XVIII. 54.

Киклиад – XVIII. 1, 34.

Килене – пристанището на Елида: IV. 9; V. 3.

Килики – населението на Киликия: V. 79.

Киликийски – XII. 8, 17.

Киликийци – XXX. 25.

Киликия – област в Мала Азия: V. 59; XII. 17, 19, 20; XXI. 24.

Кимерийски – К. Боспор, пролив между Понта и Меотида (Азовско море), при дн. Керч: IV. 39; XXXIV. 7, 15.

Кинамон – XXX. 26.

Киндиада – XVI. 12.

Кинеас – XVIII. 14; XXVIII. 19.

Кинеди – развратници; педерасти: V. 37.

Кинейски – XXXII. 15.

Кинета – град в Ахея: IV. 16,17,18,19,21,25,29; IX. 17,38.

Кинетяни – гражданите на Кинета: IV. 21.

Кинос – XVIII. 22, 28.

Киноскефале – XVIII. 17.

Киос – XV. 21, 23; XVI. 40.

Киосци – XV. 21, 22, 23; XVI. 34.

Кипарисеи – гражданите на Кипарисия в Месения: V. 92.

Кипарисос – XI. 18.

Кипсела – XXXIV. 12.

Кипър – XII. 25; XVIII. 55; XXIX. 27; XXVII. 13; XXXI. 10, 17, 18; XXXIII. 5, 11; XXXIV. 15.

Кирена (Кирене) – град и област в сев. Либия, елинска колония: VII. 2; X. 22; XXXI. 18.

Киренайка – XV. 25.

Кирене – XV. 33; XXXI. 10, 17, 18, 19, 20.

Киркейон – XXXI. 14, 15.

Кирта – XXXVI. 16.

Киренеи – XXXI. 18.

Киркеити – населението на Киркеон, нос (и град?) в Лациум: III. 22,24.

Кирра – град във Фокида: V. 26.

Киррести – племе в Сирия; наемници к. във войската на Антиох III: V. 50,57.

Киртии – прашкарите на Молон: V. 52.

Кисса – град в Иберия: III. 76.

Киссии – гражданите на Кисса: V. 79,82.

Китера – остров и град; край него етолийски пирати пленяват един македонски кораб: IV. 6.

Кифанта – пристанище в Лакония: IV. 36.

Клавдий 1. – Апий К. Каудекс, римски консул в 264г.: I. 11,12,16.

Клавдий 2. – Публий К. Пулхер, римски консул в 249г.: I. 49,52,59,61.

Клавдий 3. – Марк К. Марцел, римски консул в 222г.: II. 34; VIII. 1,3-7;37.

Клавдий 4. – Апий К. Пулхер, римски пълководец: VII. 3; VIII. 3-7;37; IX. 3-7.

Клавдий – X. 32; XI. 1; XVIII. 8, 10, 42; XXII. 6; XXV. 4; XXX. 13; XXXIII. 1, 13; XXXV. 2.

Клазомене – XXI. 45; XXVIII. 19.

Кларион – укрепление в земята на Мегалополис: IV. 6,25.

Кластидион – град в сев. Италия: II. 34; III. 69.

Клеагор – XXXI. 4.

Клеандър – X. 22.

Клеарх 1. – благородник от Елея: V. 94.

Клеарх – XXXVIII. 6.

Клейно – XIV. 11.

Клейтор – град в Аркадия: IV. 18,19,25,70; IX. 38; XXII. 2.

Клейтории – гражданите на Клейтор: II. 55; IV. 19.

Клейтория – територия на г. Клейтор: IV. 10,11.

Клеобис – XXII. 20.

Клеоксен – X. 45.

Клеомах – К. от Атина, бащата на Ксенофан, пратеника на Филип V при Ханибал: VII. 9.

Клеомброт 1. – К. I, спартански цар: IX. 23.

Клеомброт 2. – К. II, спартански цар, баща на Агесиполид и дядо на Агесиполид III: IV. 35.

Клеомен 1. – К. III, цар на Спарта: II. 45-70; III. 16,32; IV. 1,7,37,69,76,81; V. 9,24,34-39,93; VIII. 35; IX. 18,23,29.

Клеомен 2. – син на Клеомброт II, брат на Агесиполид 1.: IV. 1,7,35,37,69,76,81.

Клеомен – XV. 25; XVIII. 53; XX. 5, 6; XXXIX. 8.

Клеоменова – К. война в Елада (вж. Клеомен 1.): I. 13; II. 46,56; IV. 5,6,9,59.

Клеомнаст – XXXVIII. 14.

Клеон – управител на Атина: IX. 23.

Клеоней – XVI. 9.

Клеони – град в Пелопонес, завзет от Клеомен III: II. 52.

Клеоник – К. от Навпакт, ахейски проксен: V. 95,102; IX. 37.

Клеоним – тиранин на Флиас, град в Ахея: II. 44.

Клеопатра – XXVIII. 20.

Клеострат – XXVIII. 19.

Клетис – XXIII. 18.

Клиномброт – XXIX. 10.

Клитолай – XXXIII. 2.

Клитомах – XXVII. 9.

Клузион – град в северна Италия: II. 25.

Книд – XII. 25; XXX. 8; XXXI. 5.

Книдосци – XXXI. 5.

Кнопиас – К. от Алария, пълководец при Птолемей IV: V. 63,65.

Кносос – град на о-в Крит: IV. 54; V. 65; XXII. 15; XXIX. 8.

Кнососци – гражданите на Кносос: IV. 53-55; XXII. 15; XXX. 23.

Козмет – XXII. 15.

Койле – К. – Сирия, обл. в Сирия: I. 3; II. 71; III. 1,2; IV. 2,37; V. 1,29,31,34,40,42,43,48, 49,58,59,61,63,67,68,80,86,87,105; VIII. 17; XIV. 11; XVI. 18, 22; XXVII. 19; XXVIII. 1, 17, 20.

Кокинтус – нос в Ю. Италия: II. 14.

Коклес – Хораций К., римски гражданин: VI. 55.

Колеон – местност край Мегалополис: II. 55.

Колихант – XI. 20; XXI. 11.

Колобат – XXI. 35.

Колофонии – гражданите на Колофон в Йония: V. 77.

Колхида – царство в Кавказ, дн. Грузия: IV. 39.

Команос – XXVIII. 19; XXXI. 20.

Коме – XVI. 1.

Комонторий – галатски вожд: IV. 45,46.

Компасион – XXII. 3, 7.

Конколитан – цар на галатите (гесати): II. 22,31.

Конопе – град в Етолия: IV. 64; V. 6,7,13.

Контопория – XVI. 16.

Консулска – XXI. 8; XXII. 3.

Консултум – сенатус к. – постановление на римския сенат: VI. 16; XXIX. 27; XXVIII. 13, 16.

Коракс – XX. 11.

Корбило – XXXIV. 10.

Корбрени – племе обитаващо Загрос: V. 44.

Кордакси – XII. 12.

Корибанти – XII. 12.

Коринт – най-големия град в Аркадия: II. 12,43,52,54; IV. 6,13,19,22,24,25,66,67,69,72; V. 2,18,24,27,28,29; XII. 4, 26; XVI. 16; XVIII. 2, 6, 8, 11, 45, 47; XXIII. 9; XXIX. 12, 23; XXX. 10; XXXIII. 16; XXXIX. 2, 3; XXXVIII. 3, 12, 15, 17, 18.

Коринтски – К. залив: IV. 57,65; V. 3.

Коринтяни – гражданите на Коринт: II. 12,51,52; V. 95,102; XVIII. 46.

Коринтянин – VII. 4.

Корифеон – планина между Киликия и Финикия: V. 59.

Коркира – (Керкира), о-в и град в Йонийско море: II. 9,11,12; VII. 9; XXXIV. 6, 7.

Коркири – населението на Коркира: II. 9-11.

Корнелий 2. – Гней К. Сципион Азина, римски консул в 260г.: I. 21,38; VIII. 35.

Корнелий 3. – Гней К. Сципион Калвус, брат на Публий Корнелий 4., римски консул в 222г.: II. 34; III. 49,56,76,95-98; VIII. 1,38; IX. 11.

Корнелий 4. – Публий К. Сципион, брат на Гней Корнелий 3., римски консул в 218г.: III. 40,41,45,56,61,62,64,65,66,70,76,97-99; IV. 66; V. 1; VIII. 1; IX. 11.

Корнелий – XVIII. 48, 50; XXI. 30; XXIII. 14; XXXV. 4.

Коройбос – XII. 4.

Коронея – XX. 7; XXIX. 12; XXVII. 1, 5; XXXII. 5.

Корунканий – Лукий К., римски сенатор: II. 8.

Кос – XXX. 7.

Косеи – племе обитаващо Загрос: V. 44.

Косирос – о-в близо до Сицилия, окупиран от Гней Сервилий Гемин: III. 96.

Космополид – XII. 16.

Костенурка – XXVIII. 11.

Котис – XXVII. 12; XXX. 17.

Котон – хиеромнемон на Византион: IV. 52.

Кохорти – част от римския легион, съставена от 3 манипули; свитата на претора: III. 19; XI. 23, 33.

Кратера – XXXIV. 11.

Кремона – град в Италия на р. Падос: III. 40.

Креонион – град в Дасаретида: V. 108.

Кринон – съюзник на Мегалей в заговора срещу Арат I: V. 15,16.

Крит – о-в: IV. 53,54,56; VI. 43,45,47; VII. 12; XIII. 4; XVIII. 54; XXII. 15; XXIV. 3; XXIX. 10; XXVIII. 14, 15; XXX. 23; XXXI. 17; XXXIV. 15.

Критолай – XV. 26; XXXIII. 2; XXXVIII. 10, 11, 12, 15.

Критска – к. държава: VI. 46,47; XXXIII. 13.

Критски – к. пелтофори: III. 75; V. 72; VIII. 16,19; XIII. 5; XXIX. 6, 15.

Критско – К. море: V. 19; XXXIII. 16.

Критяни – наемници от Крит: II. 66; IV. 8,19,53,55,61,67,68,71,80; V. 3,7,14,36,53,61, 65,79,82; VI. 46; VII. 11,12.

Критянин,-и – VIII. 15,16,19,20; VII. 15; X. 29, 46; XIII. 6, 8; XVI. 37; XX. 3; XXII. 15; XXIV. 3; XXIX. 4, 6, 7, 10; XXXI. 18; XXXIII. 16.

Кронос – X. 10.

Кропиец – XXVII. 16.

Кротон – град във „Велика Гърция” в Ю. Италия: VII. 1; X. 1.

Кротониати – гражданите на Кротон: II. 39.

Ксант – XXIII. 10.

Ксантии – XXV. 4.

Ксантип – лакедедемонски наемник в картагенската войска: I. 32,33,34,36.

Ксенарх – XXIII. 4.

Ксенетас – ахейски пълководец при Антиох III: V. 45-48.

Ксенид – XI. 11.

Ксенофан – атинянин, пратеник на Филип V при Ханибал: VII. 9.

Ксенофант – наварх на Родос: IV. 50.

Ксенофонт – гръцки писател: III. 6; VI. 45; X. 20; XVIII. 1, 10; XXVIII. 19.

Ксеркс 1. – персийски цар: III. 22; VI. 11; IX. 38.

Ксеркс 2. – цар на град (Х)армосата: VIII. 23.

Ксеркс – XXXVIII. 2.

Ксифия – XXXIV. 2.

Ктезифон – град в Халонитида: V. 45.

Курий – Маний К., вж. Маний: II. 19.

Куче – Сириус, съзвездието „Куче”: I. 37; II. 16.

Кюамосор – река в Сицилия: I. 9.

Кюда – XXII. 15.

Кюдас – XXIX. 6, 7.

Кюдониати – гражданите на Кюдония на о-в Крит: IV. 55; XXVIII. 14, 15.

Кюме 1. – град в Кампания: I. 56.

Кюме 2. – град в Еолида: V. 77.

Кюме – XXI. 45; XXXIII. 13.

Кюмеи – гражданите на Кюме в Кампания: III. 91.

Кюрмаса – XXI. 36.

Кюрнос (-и) – XII. 3, 28.

Кюртинион – г. в Тирения: III. 82.

Полибий, Всеобща история – азбучен показалец (А-Д)

А

Абеокрит – XX. 4.

Абидени – XVI. 29, 31, 32, 33, 34.

Абидос – град на Хелеспонта в Мала Азия: IV. 44; V. 111; XVI. 29, 30, 34, 35; XVIII. 2; XXXIV. 7.

Абила – град в Галатида: V. 71; XVI. 39.

Абия – XXIII. 17.

Абиликс – иберийски благородник: III. 98,99.

Абрукале – град на ваккеите в Иберия: III. 14.

Абруполис – XXII. 18.

Абюдос – XVIII. 44.

Авзонско – XXXIV. 15.

Аврелий – XXXI. 2; XXXII. 10; XXXVIII. 9, 10.

Аврункулей – XXXIII. 1, 7.

Автократична – а. власт: VI. 12,14.

Автократор – самодържец: III. 87; V. 46; VI. 15.

Автонус – А. от Тесалия: VII. 5.

Автолик – XVI. 5.

Авъл – А. Атилий Калатин, римски консул с Гай Сулпиций в 258г. и с Гней Корнелий в 254г.: I. 24,38; II. 11; XXV. 6; XXVII. 2, 16; XXVIII. 3; XXXIII. 1, 2, 13; XXXV. 3; XXXVI. 14; XXXVIII. 12, 13; XXXIX. 1.

Агатагет – XXVII. 7; XXVIII. 2.

Агатарх 1. – син на Агатокъл 1, цар на Сиракуза: VII. 2.

Агатарх 2. – син на Хиероним, цар на Сиракуза: VII. 4.

Агатий – коринтски военачалник: V. 95.

Агатирна – град в Сицилия: IX. 27.

Агатоклея – XIV. 11; XV. 25, 26, 31, 32, 33.

Агатокъл 1. – сицилийски грънчар, станал цар на Сиракуза; баща на Агатарх: I. 7,82; VII. 2; VIII. 10; IX. 23; XII. 15; XIV. 11; XV. 25, 26, 27, 30, 31, 32, 33, 35, 36.

Агатокъл 2. – близък на Птолемей IV: V. 63.

Агезий – XXX. 13.

Агезипол – XXIII. 6.

Агелай – А. от Навпакт, етолийски водач: IV. 16; V. 3; V. 104,105,107.

Агема – македонска гвардия от 3000 войници: V. 25,65,84; XXX. 25.

Агеполис – XXIX. 19.

Агесарх – XV. 25.

Агесилай (Агезилай) 1. – лаконски цар: III. 6; IX. 8,23; XXIII. 6.

Агесилай 2. – син на Евдамид и баща на Хипомедонт: IV. 35.

Агесиполид 1. – син на Клеомброт II, баща на Агесиполид III, брат на Клеомен: IV. 35.

Агесиполид 2. – А. III, цар на Спарта: IV. 35.

Агесиполид 3. – А. от Дюме: V. 17.

Агетас – етолийски стратег: V. 91,96.

Агони – келтско племе в Цизалпийска Галатида: II. 15.

Агора – градски площад, (рим.) форум: IV. 58,81; VI. 53; VII. 6; VIII. 25,27,29,31; X. 4, 5; XI. 9; XVI. 31; XXXI. 23, 29; XXXII. 5.

Агораноми – надзиратели на пазара (рим.) едили: III. 26; X. 4, 5.

Аграи – XVIII. 5.

Агриани – тракийско племе, наемници при Антигон II и Антиох III: II. 65; V. 79; X. 42.

Агрии – XXV. 4.

Агригент – = Акрагант: IX. 27.

Агринион – град в Етолия: V. 7.

Агрипа – XXXIV. 15.

Агрон – илирийски цар, син на Плеврат и съпруг на Тевта: II. 2,4.

Адей – XV. 27; XXVIII. 8

Адейгани – т. нар. а. в Селевкия: V. 54.

Адеймант – спартански ефор: IV. 22,23.

Адзанида – област в Аркадия: IV. 70.

Адмет – XXIII. 10.

Адоа – река в Цизалпинска Галатида: II. 32.

Адране – XIII. 9.

Адранодор – съветник на сиракузкия цар Хиероним: VII. 2,4.

Адрианска – а. земя т. е. Адриатика: III. 88.

Адриатика – крайбрежието на А. море: I. 2; II. 14,16,17,19,26; III. 47,86,87; XXIV. 3; XXXII. 13; XXXIV. 6, 7, 12.

Адриатически – А. залив: II. 14; X. 1.

Адриатическо – А. море: II. 14,16; III. 61;86,88,110; XXXIV. 6.

Адрюметон – XV. 5, 15.

Адуа – XXXIV. 10.

Адхербал – (гр.) Атарбас, картагенски вожд: I. 44,46,49,50,52,53.

Адюс – град в околностите на Картаген: I. 30.

Аеропс – XVI. 18.

Азина – XVIII. 42.

Азине – град в Лакония: V. 19.

Азия – passim.

Азовско – XXXIV. 15.

Азорион – XXVIII. 13.

Айгуси – (лат.) Егати, о-ви между Лилибеон и Картаген: I. 44.

Айки – град в Италия: III. 88.

Айне – X. 27.

Айпион – г. в областта Трифилия в Аркадия: IV. 77,80.

Айренозии – иберийски племе между реката Ибер и Пиренеите: III. 35.

Академия – XXXIII. 2.

Акарнанец – IX. 28; XXI. 17.

Акарнани – обитатели на Акарнания: II. 6,10,45,65,66; IV. 5,9,11,25,30,63,80; V. 3,5,13,96; VII. 11; IX. 32,38-40; X. 41; XVI. 32; XXIV. 10; XXVIII. 5.

Акарнания – област в Елада: IV. 6,15,30,63,65,66; V. 3-5; IX. 32,34; XV. 31; XVI. 32; XVIII. 10; XXI. 29; XXVIII. 3, 4, 5; XXX. 13; XXXII. 5.

Акарнанска – а. войска: V. 6.

Акарнански – а. храм: IV. 63; IX. 38.

Акастид – XXXVIII. 14.

Акведукт – (лат.) водопровод: IV. 57.

Аквилея – XXXIV. 10, 11.

Акезимброт – XVIII. 1, 2.

Акмет – бащата на Александър 4: II. 66.

Акра – вътрешно укрепление на град: V. 48,61,76,96,99; VII. 12,16-18; VIII. 16-19,21,30-34; XXI. 35; XXIII. 16; XXXVIII. 19.

Акрагант – град в Сицилия: I. 17,20,23,27; II. 7; IX. 27; XII. 25.

Акрагантини – жителите на Акрагант: I. 17,43.

Акри – град в Етолия: V. 13.

Акрии – град в Лакония: V. 19.

Акрокоринт – акрата на Коринт: II. 45,50-52,54; IV. 8; VII. 12; XVIII. 45.

Акролиссос – акрата на Лиссос: VIII. 13.

Акрофилакт – комендант на акра: V. 50.

Акте – източното крайбрежие на Арголида: V. 91.

Актион – акарнански храм в Амбракийския залив: IV. 63.

Акусилох – XXV. 2.

Алабанди – град в Кария, откъдето е Менедем, водач на тракийски наемници: V. 79; XVI. 24,27; XXX. 5; XXXI. 12, 20.

Алариоти – жителите на Алария: V. 63.

Алария – град на о-в Крит: V. 65.

Алба – град в Италия: II. 19; XXXVI. 10.

Албин – XXXV. 3.

Александрия – II. 69; IV. 51; V. 35,40,63,66,67,79,87; VII. 2; VIII. 16; XII. 25; XIII. 2; XIV. 11; XV. 25, 26, 30; XVI. 22; XVIII. 53; XXII. 9, 17; XXIX. 2, 24, 27; XXVII. 19; XXVIII. 1, 17, 19, 20, 22, 23; XXX. 9, 27; XXXI. 2, 17, 18, 19; XXXIV. 4, 14; XXXIX. 7; XXXVIII. 6.

Александрова – А. империя: III. 58; V. 78,111; VIII. 35; XII. 17.

Александрополис – XXI. 13, 14.

Александър 2. – А. II (Епирецът), цар на Епир: II. 45.

Александър 3. – А. III Велики, синът на Филип II: II. 41,71; III. 6; IV. 23; V. 10; VIII. 10,35; IX. 28,34.

Александър 4. – А. син на Акмет, военачалник при Антигон II: II. 66,68.

Александър 5. – началник на охраната на Антигон II: II. 66,68; IV. 87; V. 28.

Александър 6. – етолийски стратег: IV. 57.

Александър 7. – А. от Трихонион, етолийски стратег: V. 13.

Александър 8. – комендант на Фокида: V. 96.

Александър 9. – брат на Молон, сатрап на Персия: V. 40,43,54,55.

Александър – X. 27; XII. 12, 17, 19, 20, 21, 22, 23; XIII. 1; XVI. 22; XVIII. 3, 4, 10, 36; XXI. 25, 26; XXII. 18; XXIX. 21; XXVII. 5; XXXIII. 18; XXXVIII. 2, 6.

Алкамен – XXXVIII. 17.

Алексис – акрофилакт на Апамея: V. 50.

Алексон – ахеец, спасил Акрагант от галатите: I. 43.

Алетес – X. 10.

Алифейра – град в Аркадия: IV. 78.

Алифейреи – жителите на Алифейра: IV. 77,78.

Алкамен – спартанец, убит при етолийски заговор: IV. 22.

Алкей – XXXII. 2.

Алкест – XXII. 4.

Алкивиад – атинянин, по съвета на когото атиняните завземат Хризопол: IV. 44; XXII. 1, 11; XXIII. 4.

Алкит – XXVIII. 19.

Алобриги – галатско племе между река Родан и Алпите: III. 49,51.

Алпи – планина северно от Италия: II. 14-16,23,28,32,34,35; III. 34,39,47-50,53-56,60-62,64,65; XXXIV. 10, 15.

Алпийски – а. племена: II. 18,21,22.

Алтея – град в земята на племето олкади в Иберия: III. 13.

Алфей – река в Пелопонес, течаща край град Херея: IV. 77,78; XII. 4; XVI. 17.

Алюпос – XXI. 25.

Аман – XII. 17.

Амбрак – град в Етолия: IV. 61-63.

Амбракийски – залива на град Амбрак: V. 5,18.

Амбракиоти – жителите на Амбрак: IV. 61;XXI. 26, 29.

Амбракия – територията на град Амбрак: IV. 61,63,66; XVIII. 10; XXI. 25, 26, 27, 29, 30.

Амбрисос – град във Фокида: IV. 25.

Амике – равнината на А. близо до Антиохия, в която тече река Оронт: V. 59.

Амикли – град в Лакония: V. 18,19,20,23.

Аминас – също Аминандър, цар на атаманите, родственик на Скердилаид: IV. 16.

Аминта – македонски цар, баща на Филип II: II. 48; VIII. 9; IX. 33; XXII. 18.

Амоний – А. от Барке, водач на либийски наемници при Птолемей IV: V. 65.

Амфакситида – област в Македония: V. 97.

Амфидам – стратег на Елея: IV. 75,84,86.

Амфиктиони – градове-държави, членове на религиозно-политически съюз със седалище в Делфи: IV. 25; XXXIX. 1.

Амфилохи – XVIII. 5.

Амфилохийски – XXI. 30.

Амфилохия – XXI. 25.

Амфиполис – XXIX. 6.

Амфиса – XXI. 4.

Амюнандър – XVI. 27; XVIII. 1, 10, 36, 47; XX. 10; XXI. 25, 29.

Амюрис – равнина в Тесалия: V. 99.

Анагнея – XXXI. 13, 14, 15.

Анаклетерия – XXVIII. 12.

Анаксидам – XI. 18; XXX. 30; XXXIII. 3.

Анари – племе край Апенините: II. 17,32,34.

Анас – XXXIV. 9.

Анатис – XXXIV. 15.

Андания – град в Месения: V. 92.

Андобал – ибериец, цар на илергетите, съюзник на Ханон: III. 76; IX. 11; X. 18, 35, 37, 38, 40; XI. 26, 29, 31, 33; XXI. 11.

Андозини – иберийско племе: III. 35.

Андреас – лекар на Птолемей IV: V. 81.

Андролох – благородник от Елея: V. 94.

Андромах 1. – баща на Ахей 2., брат на Лаодика, жената на Селевк II: IV. 51; VIII. 20.

Андромах 2. – А. от Аспенд, военачалник при Птолемей IV: V. 64,65,83,85,87.

Андромах – XXXIII. 11.

Андронид – XXIX. 25; XXX. 29; XXXVIII. 17, 18.

Андроник – XXXII. 16.

Андростен – XI. 39.

Анероест – цар на алпийските галати (гесати): II. 22,26,31.

Аниараки – племе в западна Мидия: V. 44.

Аникий (Аниций)– XXX. 22; XXXII. 5; XXXIII. 7.

Анион – река в Лациум в Италия: IX. 5.

Анталк – XXII. 15.

Анталкидов – А. мир, при който йонийските градове са предадени на Персия: I. 6; IV. 27; VI. 49.

Антенор – XXVII. 4, 14.

Антанор – благородник от Елея: V. 44.

Антигон 1. – А. Едноокия, владетел на Сирия: I. 63; V. 67.

Антигон 2. – А. I Гонат, син на Деметрий, цар на Македония: II. 41,43,45; IX. 34,38.

Антигон 3. – А. II Дозон, настойник на Филип V, цар на Македония: II. 45,47-60,63-66,68-70; III. 16; IV. 1,3,6,9,16,22,34,69,76,82,87; V. 9,16,24,34,35,63,89,93; VII. 12; IX. 29,31,32,36,39.

Антигон – X. 27; XVIII. 6; XX. 5, 6; XXVII. 5; XXVIII. 19, 20.

Антигонии – XXX. 29.

Антигония – град в Епир: II. 5,6.

Антий – град в Лациум в Италия: III. 22,24.

Антикира (Антикюра) – град във Фокида: IX. 39; XVIII. 45; XXVII. 16.

Антиливан – планина срещу Ливан, откъдето извира река Оронт: V. 45,59.

Антимах – XXIX. 6.

Антиноус – XXVII. 15.

Антинус – XXX. 7.

Антиох 3. – А. Хиеракс, син на сирийския цар А. II, загинал в Тракия: V. 74.

Антиох 4. – А. III Велики, цар на Сирия, син на Селевк Калиник (Погон) и брат на Селевк Кераунос: I. 3; II. 71; III. 2,6,7,11,12,32; IV. 2,37,48,51; V. 1,29,31,32,34,40-43,46-52,55-63,66-70,73,79,80,82-87,89,105,107,109; VII. 15,17,18; VIII. 15-18,20,21,23.

Антиох 5. – А. IV Епифан, цар на Сирия, син на А. III, брат на Селевк IV: III. 3.

Антиох – X. 27, 28, 29, 30, 31, 49; XI. 39; XIII. 9; XV. 20, 25, 37; XVI. 18, 19, 22, 27, 39; XVIII. 3, 39, 41, 43, 45, 47, 48, 49, 50; XX. 2, 3, 8, 11; XXI. 4, 6, 8, 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17, 20, 21, 24, 25, 31, 33, 40, 41, 42, 45; XXII. 4, 6; XXIII. 14; XXIV. 10, 11, 13; XXV. 4; XXVI. 1; XXVII. 7, 19; XXIX. 2, 4, 6, 24, 26, 27; XXVIII. 1, 4, 17, 18, 19, 20, 22; XXX. 16, 25, 27, 30, 31; XXXI. 1, 2, 7, 9, 11, 13; XXXIII. 18; XXXIV. 11; XXXIX. 3, 8.

Антиохида – сестра на Антиох III и съпруга на Ксеркс 2.: VIII. 23.

Антиохия – град в Мигдония на река Оронт, резиденция на Антиох III и Деметрий 4.: V. 43,51,59,60; XXXI. 7, 32.

Антиохови – XXI. 10, 40.

Антиохово – XXI. 40.

Антиоховци – XVI. 19.

Антипатрия – град в Дасаретида, завзет от Скердилаид и възстановен от Филип V: V. 108.

Антипатър 1. – приятел на Филип II: V. 10; IX. 29,30.

Антипатър 2. – племенник на Антиох III: V. 79,82,87.

Антипатър – XII. 13; XVI. 18; XXI. 16, 17, 24.

Антиполис – XXXIII. 8.

Антистен – XVI. 14, 15.

Антистратег – (лат.) пропретор, заместник на стратега: III. 106; VIII. 3.

Антифан – XXXIV. 6.

Антифатас – XXXIII. 16.

Антифил – XXXII. 16.

Антоний – XXX. 4.

Аоос – река, течаща покрай илирийска Аполония: V. 110; XXVII. 16.

Апазиаки – X. 48.

Апамея 1. – град в Сирия, сборен пункт на войските на Антиох III: V. 45,50,56,58,59; XXI. 40, 41, 42, 45.

Апатурий – галат, убил Селевк III: IV. 47.

Апега – XIII. 7.

Апелаврон – планина близо до град Стимфала: IV. 69.

Апелес 1. – опекун на Филип V и негов придворен: IV. 76,82,84-87; V. 1,2,4,14,16,26-29.

Апелес – XXII. 14; XXIII. 1.

Апенин,-и – планинска верига в Италия: II. 14,16,17,24; III. 90,110; XXXIII. 10.

Аперантия – XX. 11; XXI. 25.

Апий – А. Клавдий, вж. Клавдий: I. 11,12,16; VIII. 1,3,7; IX. 3,4,7; XVIII. 8, 10; XXII. 12, 13, 14, 15; XXIII. 4; XXVIII. 13; XXXIII. 13.

Апис – XXXI. 18.

Апия – равнина в малоазийска Мизия, опустошена от Атал I: V. 77.

Аподоти – XVIII. 5.

Аполодор 1. – тиранин на Касандрия в Сицилия: VII. 7.

Аполодор 2. – стратег на Сузиана, назначен от Антиох III: V. 54.

Аполодор – XVIII. 1, 8; XXIII. 16.

Аполон – храм на бог А. в Амикли: V. 19; VII. 9; VIII. 28.

Аполон – XI. 7; XVIII. 16; XXXII. 15.

Аполониати – жители на Аполония 1: II. 9; XXVIII. 14.

Аполонида – XXII. 20.

Аполонид – XXII. 8, 11, 12; XXIV. 7; XXVIII. 6; 19.

Аполоний – XXVIII. 19; XXXI. 11, 13.

Аполониатида – земята на Аполония 2: V. 52.

Аполония 1. – град в Илирия край река Аоос: II. 14; V. 109,110; VII. 9.

Аполония 2. – град в Асирия: V. 43,44,51,52.

Аполония – XXXIV. 12.

Аполофан – лекар на Антиох III от Селевкия: V. 56,58.

Апро – XXXIII. 10.

Аптереи – жителите на критския град Аптерея: IV. 55.

Апулей – XXXII. 16.

Апустий – XXXI. 20.

Араваки – XXXV. 2, 3.

Арадии – жителите на финикийския град Арадос: V. 68.

Арадос – град във Финикия: V. 68.

Аракс – планина в Ахея: IV. 59,65.

Арат 1. – А. I (Старши) от Сикион, основател на Ахейския съюз, автор на исторически ‘възпоминания’: I. 3; II. 40,43-52,56,57,59,60; IV. 2,6-12,14,19,24,37,60,67,82; V. 30,91-93,95,102,103; VIII. 12; IX. 17,23.

Арат 2. – А. II (Младши), син на А. I, ахейски пълководец: IV. 70,72,76,82,84-87; V. 1,5,7,12,15,23,27,28; VII. 12.

Арат – X. 22; XVI. 6; XXIV. 6, 8; XXXIV. 1; XXXIX. 3.

Аратовци – А. старши и А. младши: IV. 82.

Араттос – XXI. 26.

Арахозия – XI. 39.

Арбон – г. в Илирия: II. 11.

Аргенон – XVI. 8.

Арголида – територията на Аргос: II. 64; IV. 36; V. 95.

Арголидски – залива на Аргос: V. 91.

Аргос – град в Пелопонес: II. 44,52-54,59,64,70; IV. 82,87; V. 15,18,20,24,64,92,101; VII. 2; IX. 34; X. 26; XII. 11; XVI. 12, 16; XVIII. 2, 6, 14, 17; XXI. 24, 30; XXII. 10; XXIII. 9, 12, 18; XXIV. 1; XXVII. 2; XXXVIII. 15.

Аргосеца – а. Аристомах, вж. Аристомах: II.

Аргосци – жителите на Аргос: II. 53,54,64; IV. 36; V. 91; IX. 28; XVIII. 14; XXX. 10; XXXIV. 2.

Аргюрипане – област в Апулия в Италия, опустошена от Ханибал 5: III. 88,118.

Ардаксан – река край град Лиссос: VIII. 13.

Ардея – град в Лациум в Италия: III. 22,24.

Ардиеи – илирийско племе: II. 12.

Ардия – града на ардиеите: II. 11.

Ардюи – галатско племе край река Родан: III. 47.

Ардюс – пълководец при Антиох III: V. 53,60.

Аревс – XXII. 11, 12; XXIII. 4.

Аредам – XVIII. 21.

Арексидам – XI. 18.

Арес – клетва в бог А.: III. 25; VII. 9; XII. 25.

Аретий – град в Тирения, (лат.) Арециум: II. 16,19; III. 77,80.

Аретуза – XII. 4.

Ареус – XXII. 1.

Ариарат – XXI. 40, 44; XXIV. 1, 14, 15; XXV. 2; XXXI. 3, 7, 16; XXXII. 1, 10, 11, 12; XXXIII. 6, 12.

Ариан – (или Риан), приятел на Болид, участник в заговора срещу Ахей: VIII. 16-20.

Ариарат 1. – А. IV, цар на Кападокия: III. 3; IV. 2.

Ариарат 2. – А. V, син на А. IV, цар на Кападокия, съюзник на Рим: III. 5.

Арибаз – управител на Сарди: VII. 17,18; VIII. 21.

Аридик – посланик на Родос във Византион: IV. 51.

Арий – X. 49.

Аримин – град в Италия: II. 21,23; III. 61,68,75,77,86,88.

Арисба – град в района на Абидос, завладян от егосагите и освободен от Прузий: V. 111.

Аристарх – XXI. 6.

Аристен – XVIII. 1, 7, 13; XXII. 7, 9, 10; XXIV. 11, 12, 13.

Аристид – атински политик: IX. 23; XXVIII. 20; XXXI. 22; XXXIX. 2.

Аристогейтон – благородник от Елея: V. 94.

Аристодам – XXX. 13.

Аристодем – X. 22.

Аристократ – XXXIII. 4.

Аристократическо-а – а. управлене; власт: VI. 8,11,13,51.

Аристомах – тиранин на Аргос: II. 44,59; VII. 4.

Аристомен – цар на Месения: IV. 33; XV. 31; XVIII. 53, 54.

Аристоменова – А. война: IV. 33.

Аристон – етолийски стратег: IV. 5,9,17; XXIX. 25; XXVIII. 6, 16.

Аристоник – XXII. 17, 22; XXVII. 9.

Аристотел – А. от Аргос, предал града на ахеите: II. 53.

Аристотел – XII. 7.

Аристотелово – XII. 9.

Аристофант – акарнански стратег: V. 6.

Аркад – мит. герой, епоним на Аркадия: IV. 77.

Аркади – жителите на Аркадия: IV. 17,20,21,32,33,53,70.

Аркадия – област в Елада: II. 54,56,62; IV. 20,21,33,70,71,74,77; X. 22; XII. 4; XVI. 12, 17; XVIII. 14; XXXVIII. 14.

Аркадска – а. приказка: VII. 12.

Аркадски – а. градове: IV. 21.

Аркадци – XVIII. 14.

Аркезилай – XXIX. 25; XXVIII. 6.

Арменос – XXI. 3.

Армосата – град в Армения: VIII. 23.

Арсак – X. 28, 29.

Арсиное 2 – А. III, дъщеря на Беренике, сестра и съпруга на Птолемей IV: V. 83.

Арсиноя – XV. 25, 26, 33; XVIII. 10; XXX. 11.

Артабa,-и – персийска мярка за обем, малко по-голяма от медимна: V. 89.

Артабазан – цар на т.н. Сатрапии: V. 55,57.

Артаксиас – XXV. 2; XXXI. 16.

Артемида – храм на А.: IV. 18,25; VIII. 37; IX. 34; XVI. 12, 31; XXXI. 9; XXXII. 15.

Артемидор – сиракузки стратег при Хиерон: I. 8; XXXIV. 12, 13.

Артемизион – храм на Артемида: IV. 73.

Архедам – XX. 9; XXVIII. 4.

Архедик – XII. 13.

Архиас – XXXIII. 5.

Архидам 1. – А. V, син на Евдамид, спартански цар: IV. 35; V. 37; VIII. 35.

Архидам 2. – етолиец, син на Панталеонт, завзел Егира с предателство: IV. 57,58.

Архикрат – XXXVIII. 17.

Архимед – сиракузки учен и изобретател: VIII. 3,5,7.

Архип – XXXVIII. 18.

Архон – XXII. 10, 19; XXIX. 23, 25; XXVII. 2; XXVIII. 3, 6, 7, 12.

Архонт – водач, управител: III. 86,88,90,92,94.

Архонти – управители: I. 9; IV. 26,27,72; V. 1,27; VI. 7,21; X. 42; XII. 11, 16; XVI. 25; XX. 6, 7; XXI. 6, 32; XXII. 8, 10, 12; XXIII. 5; XXIX. 24, 25; XXVII. 1, 4; XXXV. 4.

Асклепий – X. 10; XXXII. 15.

Асклепион – храм на Асклепий при Акрагант: I. 18.

Асклепион – XXI. 27.

Аскондас – XX. 5.

Аспарагус – XXXIV. 8.

Аспазиан – А. от Мидия военачалник при Антиох: V. 79.

Аспазий – А., благородник от Елея: V. 94.

Аспенд – град в Памфилия: V. 64,65,73,87.

Аспендии – жителите на Аспенд: V. 73.

Аспис – град в Либия: I. 29,34,36.

Асти – XIII. 9.

Астиада – XVI. 12.

Астимед – XXVII. 7; XXX. 4, 5, 21, 30, 31.

Астюмед – XXXIII. 15.

Атабирий – епитет на Зевс, с храмове в Родос и Акрагант: IX. 27.

Атабирион – град в Галилея, завзет от Антиох III: V. 70.

Атал 1. – А. I, цар на Пергам, баща на Евмен и Атал II.: III. 3; IV. 48,49,65; V. 77,78,105,107,111; IX. 30.

Атал 2. – А. II, син на А. I и Аполонида, цар на Пергам: III. 5.

Атамани – племе в Епир: IV. 16.

Атенеон – храм на Атина, в земята на Мегалополис: II. 46; IV. 37,60,81.

Атика – областта на град Атина: V. 29.

Атилий 1. – Авъл А. Калатин, римски консул с Г. Солпикий в 258г.: I. 24,25,38.

Атилий 2. – Марк А. Регул, римски консул с Л. Манлий в 256г.: I. 26.

Атилий 3. – Гай А. Регул, римски консул в 257г.: I. 39.

Атилий 4. – Гай А. Регул, римски консул с Л. Емилий в 225г.: II. 23,27.

Атина – град: II. 12; V. 27; VI. 43; II. 32; IV. 22,25,35,49,78; IX. 27.

Атинска – а. държава: VI. 44.

Атински – а. стратези: V. 27; VI. 44; IX. 19.

Атинтани – жителите на Атинтания: II. 11.

Атинтания – град в Епир: II. 5; VII. 9.

Атиняни – жителите на Атина: V. 10,106; VI. 44; IX. 8,23,28,29,34.

Атал – X. 42; XI. 7; XVI. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10, 24, 25, 27, 28, 30, 34, 40; XVIII. 1, 2, 6, 8, 10, 16, 17, 41; XXI. 24, 33, 39, 40, 45; XXII. 8, 20; XXIII. 11; XXIV. 5, 14; XXVII. 18; XXVIII. 7, 12; XXX. 1, 2, 3; XXXI. 1; XXXII. 1, 12, 15, 16; XXXIII. 6, 7, 12, 13, 18; XXXVI. 14.

Атамани – XVIII. 36; XX. 10; XXI. 25, 29; XXII. 6; XXIII. 1.

Атамания – XXI. 31.

Атенагор – XVIII. 22.

Атенеий – XXX. 22.

Атеней – XXIII. 1; XXVI. 1; XXX. 25; XXXII. 11, 16; XXXIII. 1, 13, 19; XXXIV. 8, 9, 11.

Атид – XXI. 37.

Атика – XVI. 27.

Атина – XVI. 25; XXVI. 1; XXVIII. 19, 20; XXX. 20; XXXI. 22; XXXII. 7; XXXIII. 2; XXXVI. 9; XXXVIII. 13.

Атинис – XXII. 17.

Атински – XVI. 26; XXI. 29.

Атинско – XVI. 25, 26.

Атиняни – XVI. 34; XVIII. 10; XXI. 4; XXII. 16; XXX. 19, 20.

Атирн – река в Самнитида: III. 92.

Атическа – а. земя (Атика): II. 62.

Атически – а. медимн: VI. 39.

Атическо – XXI. 32, 42.

Атлантическо – XXXIV. 15.

Атлас – XXXIV. 15.

Атрей – XXXIV. 2.

Ауфид – река в Италия, пресичаща Апенините: III. 110; IV. 1.

Африка – XXXIV. 6, 15, 16.

Африкански – XXXV. 4.

Афродита – храм на А., на Ерикс: I. 55; II. 7; III. 97.

Афродита – XVIII. 2, 6.

Афтер – XXXI. 21.

Ахеец – а. Ксенетас; Фоксид: V. 45,65.

Ахеецът – а. Алексон: I. 43.

Ахеи – членове на Ахейския съюз: passim.

Ахей 2. – династ в Азия, женен за Лаодике, дъщерята на Митридат IV: IV. 2,48-51.

Ахей – V. 40-42,57,61,66,67,72,74-78,87,107,111; VII. 15,17; VIII. 15-21,36.

Ахей – XXXIX. 3.

Ахейска – XI. 11; XVIII. 13.

Ахейски (съюз) – passim.

Ахелой – река между Акарнания и Етолия: IV. 63; V. 5-7,13.

Ахера – град на инсобрите, между Падос и Апенините: II. 34.

Ахея – passim.

Ахил – XXXIV. 1.

Ацилий – XXXIII. 2.

Ахрадине – участък в Сиракуза: VIII. 3,4.

Б

Бабирт – нечистоплътен месенец: IV. 4.

Бабрантион – XVI. 40.

Байкюла – X. 38; XI. 20.

Байтиос – XIX. 1.

Бактра – XXIX. 12.

Бактрийска – X. 49.

Бактрийци – X. 49.

Бактрия – X. 48, 49; XI. 39.

Балакрос – XXIX. 4; XXVII. 8.

Балас – XXXIII. 18.

Балеарски – Б. о-ви в зап. Средиземно море, подчинени на Картаген: I. 67.

Балиари – населението на Б. о-ви, наемници в картагенската войска: III. 33,113; XV. 11.

Бантия – град в Илирия в района на Калойкини, завзет от Филип V: V. 108.

Баратра – „Пропастите”, област в Египет: V. 80.

Баргилиети – XVI. 12.

Баргилиетийски – XVI. 12.

Баргузии – племе в Иберия: III. 35.

Баргюлии – XVIII. 8.

Баргюлия – XVIII. 48, 50.

Баргюлион – XVI. 24; XVIII. 2.

Баргюлия – XVIII. 44.

Бардюлис – XXXVIII. 6.

Барка – прозвище на Хамилкар, картагенски пълководец и баща на Ханибал 5.: I. 56,60,62,64,66,68,74,75,78,82,86-88; III. 9; XI. 2.

Барке – град в Киренайка (сев. Африка): V. 65.

Бармокар – картагенец, пратеник на Ханибал 5. при Филип V: VII. 9.

Батак – XXI. 37.

Бебий – XV. 1, 4; XXII. 6.

Белминатида – област в Аркадия, чиито укрепления са завзети от Антигон II и предадени на Мегалополис: II. 54.

Бенакос – XXXIV. 10.

Беотийски – XX. 6; XXVII. 2.

Беотарх – XVIII. 43.

Беоти – гражданите на Беотия: II. 49,65; IV. 9,15,25; VII. 11; IX. 38; XI. 5; XIII. 8; XVIII. 11, 14, 43; XX. 2, 4, 5, 6, 7; XXII. 4; XXIV. 10; XXXVIII. 3.

Беотиец – гражданин на Беотия: V. 63,65; XXVII. 9.

Беотийска – XX. 6.

Беотийски – XX. 7; XXIII. 16; XXVII. 1, 2.

Беотийско – XVIII. 43; XXII. 4.

Беотия – град в Елада: IV. 67; X. 42; XIII. 8; XVIII. 1; XX. 2, 4, 5; XXII. 4, 18; XXVII. 1, 2, 5; XXX. 13, 20, 22; XXXII. 5.

Берга – XXXIV. 5, 6.

Беренике 1. – дъщеря на Птолемей II и съпруга на Антиох II: V. 58.

Беренике 2. – дъщеря на Магас, съпруга на Птолемей III и майка на Магас, Птолемей IV и Арсиноя: V. 36.

Береника – XV. 25.

Берит – град във Финикия, завзет от Антиох III: V. 61,68.

Бероя – XXVII. 8; XXVIII. 8.

Бетика – XXXIV. 15.

Бетис – XXXIV. 9.

Беси – XXIII. 8.

Бизантион – XI. 4; XVI. 2; XXI. 13; XXXIII. 12; XXXIV. 12.

Билий – Гай Б. (Дуилий), римски пълководец: I. 22,23.

Бионид – лаконски благородник, убит от етолийски заговорници: IV. 22.

Бипос – XXIII. 18; XXIV. 1, 2.

Битон – XXII. 20.

Богинята Рома – XXX. 5.

Боденк – местното име на река Падос: II. 16.

Бодмилк – картагенски цар, баща на Ханон 4.: III. 42.

Бои – племе в Цизалпинска Галатида: II. 17,20-24,27,30,31; III. 40,56,67.

Болакс – град в Трифилия, предал се на Филип V: IV. 80.

Болид – критянин, изпратен от Сосибий в Сарди да освободи Ахей, когото предава на Антиох III: VIII. 15-20.

Бомилкар – картагенски наварх: IX. 9.

Боодес – картагенски сенатор: I. 21.

Бореят – борей, сев. вятър: IV. 44.

Боспор – Кимерийски Б.: IV. 39; IV. 39; XXXIV. 7, 15.

Бостар – картагенски пълководец: I. 30,79.

Бостор – картагенски пълководец: III. 98,99.

Ботия – област в Македония: V. 97.

Ботрис – град във Финикия, завзет от Антиох III: V. 68.

Брахюл – XVIII. 1, 43; XX. 5, 7.

Брахюлев – XX. 5.

Брен – вожд на галатите, разбити при Делфи и оттеглили се в Тракия: IV. 46; IX. 30,35.

Брентезини – X. 1.

Брентезион – (Брундизий), град в Калабрия: II. 11; III. 69; XXXII. 5.

Брети – X. 1.

Бретиана – област в Италия: IX. 7,25,27.

Бретианска – Б. земя, = Бретиана: I. 56.

Бретион – XXXVI. 5.

Бретия – XI. 6.

Британия – XXXIV. 5, 15.

Брундизий – XXI. 24; XXIX. 6; XXX. 19.

Брохи – „Примки”, укрепено място в Койле-Сирия: V. 46,61.

Брут – Лукий Юний Б. римски консул, вж. Юний: III. 22.

Бубастос – XV. 27.

Буле – XXIX. 11, 24; XXVII. 4; XXVIII. 3, 17.

Булевтерион – XI. 9.

Булевти – членове на Ахейското „буле” (сенат): II. 37.

Бура – град, член на Ахейския съюз: II. 41.

Бухетос – XXI. 26.

Бюзатис – (също: Бюзакида), област в Либия: III. 23.

Бюлазора – град в Пеония, завладян от Филип V: V. 97.

Бютак – Б. от Македония пълкводец при Антиох III: V. 79,82.

В

Вавилон – град В. в Междуречието: V. 51.

Вавилония – територията на Вавилон: V. 48,52; IX. 43.

Вадмон – езеро в Тирения: II. 20.

Ваккеи – племе в Иберия: III. 5,14.

Валерий – Марк В. Левин, римски стратег: VIII. 1.

Валерий 1. – Маний В. Максимус, римски консул в 263г.: I. 16,17.

Валерий 2. – Лукий В. Флак, римски консул в 261г.: I. 20.

Валерий 3. – Марк В. Левин, римски наварх, сключил договор с етолийците: VIII. 1; IX. 27.

Валерий – XXI. 31.

Велика равнина – XIV. 7.

Велити – род въоръжение в римската пехота: VI. 21.

Веневентана – полето на Беневентум в Италия: III. 90.

Венети – племе в Цизалпинска Галатида: II. 17,18,23,24.

Венузия – град в Апулия в Италия: III. 116.

Вербанос – XXXIV. 10.

Вестини – племе в Италия, съюзници на Рим: II. 24.

Византион – град В.: III. 2; IV. 37,39,42-44,46,47,49,52,53; V. 63,100.

Византиони – гражданите на Византион: IV. 38,47-52; VIII. 22.

Вилий – XVIII. 48, 50.

Витини – тракийско племе в Мала Азия: IV. 50,52; VIII. 22.

Витиния – територията на витините: IV. 50,52; XXX. 30.

Волатерра – XXXIV. 11.

Вулзон – XXI. 34.

Г

Габиний – XXXVIII. 12.

Гадара – град в Галатида, завзет от Антиох III: V. 71; XVI. 39.

Гадейра – XXXIV. 5, 7.

Гадейри – XXXIV. 9.

Гадис – XXXIV. 15.

Газа – XVI. 18; XXIX. 12.

Газаи – XVI. 22.

Гай – Г. Билий вж. Билий: I. 22,23; I. 24; I. 25,39; II. 23,27; I. 39; I. 39; I. 59; III. 40; II. 8; II. 21,32; III. 75,77; III. 86; III. 106,110,112-114,116,117; V. 108; VIII. 25,27,29.

Гай – X. 3, 9, 12, 18, 19, 37; XI. 32, 33; XIV. 4; XV. 9; XXI. 11, 29, 31, 45; XXIX. 2, 27; XXVII. 7; XXVIII. 3, 16, 17; XXX. 13, 16; XXXI. 1, 6, 20; XXXII. 9, 13, 14, 16; XXXIII. 1, 2, 7; XXXVIII. 12.

Гал – XXXI. 6.

Галат – Автарит вж. Автарит: I. 77,79,80; V. 79; VIII. 22.

Галати – = гали; келти: I. 6; II. 7,15,19-23,30,32-35,65; III. 3,16,40,50,54,67; IV. 38,45,46,48; V. 17,53,65,78,82,111; VIII. 22; IX. 34,35.

Галатида – област в Палестина: V. 71.

Галатия – земята на галатите: II. 19,22,24; III. 40,44,59,87,106,118; XVIII. 12; XXIV. 14, 15; XXV. 2; XXX. 30.

Галат – XXI. 37; XXII. 21.

Галати – X. 39; XI. 1; XII. 4; XVIII. 37, 41; XXI. 33, 38, 39, 45; XXII. 21; XXIX. 9, 22; XXV. 2, 6; XXX. 1, 3, 19, 28, 30; XXXI. 1, 8; XXXII. 1.

Галатска – г. помощ: II. 5; III. 3,65,86,114; XXX. 1.

Галатски – г. войници: II. 5; II. 26; II. 30; IV. 52; V. 3; VIII. 22; XXI. 37, 40.

Галатско – г. племе: II. 19,21,33; II. 21; II. 23; III. 3,62; V. 77; XXX. 2.

Галеота – XXXIV. 2.

Галера – XXX. 9.

Галесос – река близо до Тарент: VIII. 33.

Гарда – XXXIV. 10.

Гарсиерид – пълководец при Ахей 2.: V. 57,72-74,76.

Гатал – XXV. 2.

Гезаторих – XXIV. 14.

Гези – XVIII. 18.

Гела – XII. 25.

Гелои – XII. 25.

Гелон – тиранин на Сиракуза: V. 88; VII. 7,8; XII. 25, 26.

Гелонови – XII. 26.

Геминус – XXXIV. 1.

Гентий – XXIX. 3, 4, 9, 11, 13; XXVIII. 8, 9; XXX. 22; XXXII. 9.

Гереи – XIII. 9.

Герра – укрепление в Койле-Сирия: V. 46,61.

Герузия – съвет на старейшини: I. 87; VI. 45; XV. 19; XXXVIII. 13.

Герунион – град в Апулия: III. 100-102,107; V. 108.

Герунт – град в Дасаретида, завзет от Филип V: V. 108; V. 108.

Гесати – галатско племе край р. Родан, „наемници”: II. 22,23,27,30,34.

Гескон – картагенски стратег на Лилибеон, баща на Хасдрубал: I. 66,68,70,79-81; IX. 11; X. 7, 38.

Гефрус – град в Палестина, завзет от Антиох III: V. 70.

Гилимас – XXXVI. 3.

Гимназион – игрище, гимнастическо училище: IV. 62; V. 88; XVI. 31; XXX. 26; XXXI. 6.

Гискон – XXXVI. 3.

Гитана – XXVII. 16.

Гитта – XVI. 40.

Главк – XXVIII. 5.

Главкид – XVI. 33.

Главкий – XXXI. 15.

Гладиаторски – XXX. 26.

Гладиаторско – XXXI. 28.

Глюмпи – укрепено място между Аргос и Лакония: IV. 36; V. 20.

Гней – Г. Корнелий, вж. Корнелий: I. 21,22,38; II. 34; III. 56,76; VIII. 1,35; I. 39; III. 75,77,86,88,95-97,106,107,114,116; II. 11,12; IX. 6; X. 7, 36; XVIII. 48; XXI. 24, 32, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41; XXVIII. 3; XXX. 13; XXXI. 2, 10, 11, 17, 18, 19, 32; XXXII. 2, 3; XXXIII. 11; XXXVIII. 12, 13.

Годитански – XXXIV. 15.

Голосес – XXXVIII. 7.

Гонат – Антигон Г. вж. Антигон: II. 41,43,45; IX. 29; XX. 6.

Гонни – XVIII. 27.

Гономани – племе в Цизалпинска Галатида: II. 17,23,24,32.

Горгил – река в Лакония: II. 66.

Горгос – пратеник на Месена при Филип V: V. 5; VII. 10.

Гордиейон – XXI. 37.

Горза – град в Либия: I. 74.

Гортини – XXII. 15; XXVIII. 15; XXX. 23.

Гортюна – V. 79.

Гортюна 1. – град в Аркадия: IV. 60.

Гортюна 2. – град на о-в Крит: IV. 53,55.

Гортюна – XVIII. 22; XXII. 15; XXXIII. 16.

Гортюнски – на град Гортюна: IV. 55.

Гракх – XXV. 1; XXX. 27; XXXI. 1, 15, 27, 32; XXXV. 2.

Гросфомахи – род въоръжение в римската пехота: VI. 21,24,33,35; XV. 9, 12.

Гросфос – вид копие: VI. 22.

Гулуса – XXXIV. 16.

Гюрид – лаконски благородник, убит от етолийски метежници: IV. 35.

Гютион – пристанището на Спарта: II. 69; V. 19.

Д

Даи – наемници във войската на Антиох III: V. 79.

Далмати – XXXII. 9, 13.

Далматинска – XII. 5.

Далмация – XXXII. 9, 13.

Дамазип – XXXI. 17.

Дамип – лаконец, съветник на Хиероним: VII. 4.

Дамиурзи – XXIII. 5.

Дамокрит – XVIII. 10; XXXVIII. 17.

Дамоксен – XVIII. 42.

Дамокъл – XIII. 5.

Дамон – XXIX. 10; XXVIII. 1.

Дамотелес – XXI. 25, 26, 29, 30.

Дамура – река във Финикия: V. 68.

Данай – XXXIV. 2.

Даная – XV. 27.

Даорси – XXXII. 9.

Даохос – XVIII. 14.

Дардани – племе в Илирия: II. 6; IV. 66; V. 97; XXV. 6; XXVIII. 8.

Дардания – (Дарданика), земята на Дарданите: V. 97.

Дарий 1. – Д. I, цар на Персия: IV. 43; V. 43; XII. 17, 19, 22; XVIII. 3.

Дасаретида – област в Илирия: V. 108.

Даулион – град във Фокида: IV. 25.

Дауни – X. 1.

Даунии – населението на Дауния: III. 88,91.

Дауния – една от трите части на Апулия: III. 88; V. 108; IX. 7.

Дафне – XXX. 25.

Дейгма – Д. на Родос: V. 88.

Дейнарх – XXIII. 16.

Дейнократ – XVI. 3; XXIII. 5.

Дейнон – XV. 26; XXIX. 11; XXVII. 7, 14; XXVIII. 2, 17; XXX. 6, 7, 8, 9.

Декадарси – десятници: VI. 25.

Деканея – XXIV. 6.

Декий – Д. от Кампания: I. 7.

Декера – XVI. 3, 7.

Декиети – XXXIII. 9, 10.

Декуриони – рим. длъжност: VI. 25.

Делос – XXV. 3; XXVI. 1; XXX. 20, 31; XXXII. 7.

Делосци – XXX. 20; XXXII. 7.

Делфи – град във Фокида, седалище на Аполоновия оракул; галатите разбити при Д.: I. 6; II. 20,35; IV. 46; IX. 33,35; XXII. 18; XXV. 3; XXXIX. 6.

Демарат – XXVIII. 19, 20.

Демарх,-си – (рим.) трибуни: III. 87; VI. 12,16; XXX. 4.

Деметра – XV. 27.

Деметриада – град в Тесалия: III. 6; V. 29,99; X. 42; XVIII. 1, 11, 45; XXIX. 6.

Деметрий 1. – Д. I, бащата на Антигон Гонат: I. 63.

Деметрий 2. – Д. II, син на Антигон Гонат и баща на Филип V: I. 3; II. 2,41,44,46,49,60,70; IV. 2.

Деметрий 4. – Д. Сотер, син на Селевк: III. 4.

Деметрий 5. – Д. Фароски: II. 10,11,65,66; III. 16,18,19; IV. 16,19,25,37,66; V. 12,63,101,102,105,108; VII. 9,12; IX. 23,29,34.

Деметрий – X. 24; XI. 39; XII. 13; XVIII. 39; XX. 5; XXII. 3, 14, 18; XXIII. 1, 2, 3, 7; XXIX. 21; XXX. 9; XXXI. 2, 11, 12, 13, 14, 15, 32; XXXII. 2, 3, 10, 13; XXXIII. 5, 12, 18, 19; XXXIX. 8; XXXVI. 2, 17.

Демодок – ахейски хипарх: V. 95; X. 45.

Демократическа, -и – VI. 11,14,46.

Демостен – XII. 12, 13; XVIII. 1, 8, 14, 15, 34.

Демохар – XII. 13, 14, 15, 23.

Дентелети – XXIII. 8.

Диадох, -и – „наследник” – наследниците на царството на Александър Велики: IX. 9,34.

Диакторий – XXIII. 18.

Диатонион – XXII. 15.

Дигери – XIII. 9.

Дидаскалонд – XVI. 37.

Дидимски – Д. стени, укрепление в малоазийска Мизия: V. 77.

Дией – XXXIX. 4; XXXVIII. 10, 14, 15, 16, 17, 18.

Диететика – XII. 25.

Дикеарх – XVIII. 10, 54; XX. 10; XXI. 31; XXXIV. 5, 6, 9.

Дикеархити – гражданите на Дикеархия, град в Кампания: III. 91.

Дикетас – XXVII. 1, 2.

Димале – град в Илирия: III. 18; VII. 9.

Династ,-и – владетел: IV. 2,45,48; IX. 23; XI. 31; XXX. 19; XXXIII. 6; XXXIV. 16.

Династи – X. 18, 34, 35; XVIII. 13, 15; XXI. 11, 21, 34; XXII. 17; XXV. 2; XXVII. 7; XXX. 5; XXXII. 8.

Диоген 1. – управител на Сузиана: V. 46,48,54.

Диоген – X. 29, 30; XXVIII. 5; XXXII. 10; XXXIII. 2.

Диогнет – наварх на Понтийска Кападокия при Антиох III: V. 43,59,60,62,68-70.

Диодор – XXXI. 12.

Диоклет 1. – благородник от Диме: V. 17.

Диоклет 2. – управител на Парапотамия при Антиох III: V. 69.

Диокъл – XXIX. 10.

Диомедонт – началник на охраната на Селевкия: V. 48; XXX. 7.

Дион – град в Македония: IV. 62; V. 9,11; IX. 35; XXIX. 4.

Дионис – XVI. 21; XXXIX. 2.

Дионисиев – XV. 30.

Дионисиеви – Д. празници: IV. 20.

Дионисий 1. – Д. I, тиран на Сиракуза: I. 6; II. 38.

Дионисий 3. – Д. Тракиеца, водач на наемници траки и галати при Птолемей IV: V. 65.

Дионисий 4. – пълководец при Антиох III: VII. 16-18.

Дионисий – XII. 4, 24; XV. 35; XXX. 25.

Дионисодор – XVI. 3, 6, 8; XVIII. 1, 2; XXIX. 23.

Диорикт – канал при Левкада: V. 5.

Диоскури – Кастор и Полидевк, синове на Зевс: IV. 67.

Диоскурион – храм на Диоскурите: IV. 67,73; V. 60.

Диофан – XXI. 9; XXII. 10; XXIII. 17; XXIX. 23; XXVII. 7, 14.

Диоптра – X. 46.

Дипюлон – XVI. 25.

Додона – град в Епир със светилище на Зевс: IV. 67; V. 9,11; IX. 35.

Дозон – Антигон Д., вж. Антигон: II. .

Долен Египет – XXXIV. 15.

Долихе – XXVIII. 13.

Долопи – XVIII. 47.

Долопия – XXI. 31; XXII. 18.

Домеций – XXI. 32; XXX. 13.

Доримах – етолийски стратег: IV. 3-6,9,10,14,16,17,19,57,58,67,77; V. 1,3,5,6,11,17; IX. 42; XIII. 1; XVIII. 54.

Доримен – етолиец, защищавал град Берит срещу Антиох III: V. 61.

Дрангене – XI. 39.

Драхма,-и – сребърна монета: IV. 56; VI. 19,39; IX. 11а; XXI. 42; XXX. 25, 31; XXXI. 25; XXXIV. 8.

Дрепана – град в Сицилия: I. 41,46,49,55,56,58,59,61.

Дрюмуса – XXI. 45.

Дунакс – XXXIV. 10.

Дура 1. – град в Месопотамия, докъдето стига властта на Молон: V. 48.

Дура 2. – град в Аситирия, окупиран от Молон и освободен от Антиох III: V. 52,66.

Дюме – град в Ахея, член на Ахейския съюз: II. 40,41,51; IV. 59,60,66,83,86; V. 17; V. 3,30,91,95.

Дюмеи – гражданите на Дюме: IV. 60.

Полибий, Всеобща история – предговор

ОТКУПЪТ НА ЗАЛОЖНИКА

По­ли­бий, си­нът на Ли­кор­тас, бил на 82 го­ди­ни, ко­га­то пад­нал от кон и по­чи­нал. Та­ко­ва е съ­об­ще­ни­ето на Лу­ки­ан, ко­ето се от­на­ся за го­ди­ни­те след 134-133-та Спо­ред Ма­ну­ил Ма­ла­са, ав­тор на ед­ни спо­ме­ни за Пе­ло­по­нес, тя­ло­то на пи­са­те­ля би­ло на­ме­ре­но не­по­кът­на­то по вре­ме­то на ви­зан­тийс­кия им­пе­ра­тор Ио­ан Ком­нин (1118 – 1143 г.)

Та­ка, със стран­нос­ти, за­вър­ш­ва един жи­вот, кой­то за­поч­ва след 208 г. пр. Хр. в сто­ли­ца­та на пе­ло­по­нес­ка­та Ар­ка­дия Ме­га­ло­по­лис. Зе­мя­та е пла­нин­с­ка и гру­ба, хо­ра­та са ка­то нея. Те се мя­тат меж­ду на­тис­ка на Фи­лип V, цар на Ма­ке­до­ния, с ам­би­ци­ите и енер­ги­ята на ве­ли­кия си пра­дя­до Алек­сан­дър, и зап­ла­ха­та от Рим, ко­ято, след фа­тал­на­та за Ани­бал бит­ка в Аф­ри­ка край За­ма през 202 г. пр. Хр., ре­ал­но над­вис­ва над Бал­кан­с­кия по­лу­ос­т­ров. Те­зи хо­ра, на­че­ло със зна­ме­ни­тия Фи­ло­пи­мен и с Ли­кор­тас, ба­ща­та на ис­то­ри­ка, съз­да­ват Ахейс­ка­та ли­га на пе­ло­по­нес­ки гра­до­ве, ко­ято, след сък­ру­ша­ва­не­то на Ето­лийс­кия съ­юз и на няв­гаш­на­та мощ на Спар­та, се оказ­ва об­ре­че­на да бъ­де пос­лед­ни­ят за­щит­ник на елин­с­ка­та сво­бо­да. По­ли­бий, кой­то през 169/168 г. пр. Хр. е ве­че на­чал­ник на кон­ни­ца­та на Ли­га­та, ще схва­не, мо­же би един­с­т­вен, двойна­та иро­ния на та­зи не­рав­на бор­ба. Тит Квинкт Фла­ми­ний, из­б­ран за кон­сул през 198 г. пр. Хр., раз­г­ро­мя­ва Фи­лип V на след­на­та 197 г. пр. Хр. край Ки­нос­ке­фа­ле в Те­са­лия и на Ис­т­мийс­ки­те все­елин­с­ки иг­ри в Ко­ринт през 196 г. пр. Хр. де­ма­гог­с­ки опо­вес­тя­ва ос­во­бож­де­ни­ето на Ела­да от ма­ке­дон­с­ко­то опе­кун­с­т­во или до­ри роб­с­т­во. Та­зи по­ли­ти­чес­ка, но и нрав­с­т­ве­на дву­лич­ност, ко­ято, по­не за По­ли­бий, опо­ро­ча­ва обе­ди­ни­тел­на­та плат­фор­ма на Ахейс­кия съ­юз, се при­ту­ря към огор­че­ни­ето от ед­но твър­де го­ля­мо за­къс­не­ние. Три сто­ле­тия след въз­х­ва­ла­та на Ту­ки­дид, от­п­ра­ве­на към доб­ро­де­те­ли­те на сво­бод­ния по­ли­сен граж­да­нин на Ати­на, и две след тра­ге­ди­ята на Де­мос­тен, кой­то се от­ка­за да раз­бе­ре, че де­мок­ра­ци­ята е мър­т­ва, в про­вин­ци­ал­на­та Ар­ка­дия се пра­ви опит да се съ­жи­вят сен­ки. До­ка­то бла­го­род­ни­ят Арат, съ­щин­с­ки­ят вдъх­но­ви­тел на Ахейс­ка­та ли­га, т.нар. койнон, си­гур­но, как­то вну­ша­ва за­па­зе­но­то за не­го, е бил об­ла­дан от ду­хов­ния си по­дем да въз­с­та­но­ви ве­ли­чи­ето на Ела­да, По­ли­бий, поз­нат от пи­са­но­то си сло­во, е на­пъл­но и ци­нич­но ос­во­бо­ден от та­ки­ва по­ри­ви. Тек­с­тът му е тол­ко­ва ли­шен от ча­ра на ати­чес­ка­та про­за от кла­си­чес­ка­та епо­ха, че, как­то гла­си ед­но злоб­но съж­де­ние, „той мо­же да бъ­де че­тен на всич­ки ези­ци, ос­вен на своя соб­с­т­вен.”

Ко­га­то през 179 г. пр. Хр. Пер­сей нас­ле­дя­ва ба­ща си Фи­лип V на ма­ке­дон­с­кия трон, за­поч­ва де­се­ти­ле­ти­ето на края. Пос­лед­на­та, тре­та по ред ма­ке­дон­с­ка вой­на Рим под­х­ва­ща в 171 г. пр. Хр. и я за­вър­ш­ва с бит­ка­та при Пид­на през 168 г. пр. Хр., в ко­ято пос­лед­на­та ма­ке­дон­с­ка фа­лан­га е уни­що­же­на. Еми­лий Па­вел, кон­су­лът-по­бе­ди­тел, от­веж­да в Ита­лия Пер­сей, за да го по­ка­же, уни­зен, на три­ум­фа си в Рим, но и 1000 ахейс­ки пър­вен­ци, ко­ито го под­к­ре­пя­ли с ду­ми и де­ла. Меж­ду тях е и си­нът на Ли­кор­тас, кой­то един­с­т­вен по­па­да в са­мия Рим, до­ка­то дру­ги­те би­ли от­ве­де­ни и за­то­че­ни в гра­до­ве­те на Ет­ру­рия. То­зи жест не е обяс­нен ни­то от По­ли­бий, ни­то от друг ав­тор, съв­ре­ме­нен или по-къ­сен, но е обяс­ним. Из­г­леж­да, че от всич­ки за­лож­ни­ци то­зи имен­но бил за рим­ля­ни­те най-це­не­ни­ят, по­не­же по вре­ме на война­та ве­ро­ят­но е вли­я­ел най-сил­но вър­ху ду­хо­ве­те с род, об­ра­зо­ва­ност и по­ве­де­ние. Та­ка ще да е би­ло, за­що­то на­чал­ни­кът на ахейс­ка­та кон­ни­ца бил въ­ве­ден в кръ­га на Кор­не­ли­ите, про­чу­та­та пат­ри­ци­ан­с­ка фа­ми­лия с проз­ви­ще Сци­пи­они.

Пуб­лий Кор­не­лий Сци­пи­он-ба­ща па­да в Ис­па­ния през 211 г. пр. Хр. сре­щу Ани­ба­ло­вия брат Хас­д­ру­бал, Пуб­лий Кор­не­лий Сци­пи­он-син (сра­жа­вал се през Вто­ра­та пу­ни­чес­ка вой­на при Ти­ци­н и Ка­на), през 211 г. пр. Хр. за­ема пос­та на ба­ща си без ни­как­ва пре­диш­на во­ен­на ка­ри­ера, но след раз­г­ро­ма на кар­та­ген­с­ка­та ар­мия там, ста­ва кон­сул през 205 г. пр. Хр., а на след­ва­ща­та де­бар­ки­ра в Аф­ри­ка и прик­люч­ва война­та във 202 г. пр. Хр. сре­щу пъл­ко­во­де­ца-ле­ген­да Ани­бал. Той уми­ра в 183 г. пр. Хр. в уса­мо­те­ние, под­го­нен от про­тив­ни­ци­те си, во­де­ни от Ка­тон Ста­рия, но увен­чан с не­увях­ва­що­то „Аф­ри­кан­с­ки Ста­рия”. Пуб­лий Кор­не­лий Сци­пи­он, ро­ден от Лу­ций Еми­лий Па­вел, ще ста­не не­гов оси­но­вен син с до­ба­ве­но име Еми­ли­ан, но съ­що с пря­кор „Аф­ри­кан­с­ки” (Мла­ди­я), за­що­то ще до­вър­ши се­мейно­то де­ло ка­то кон­сул през 147 г. пр. Хр. и ще раз­ру­ши Кар­та­ген. То­зи е чо­ве­кът, кой­то при­ема с два­де­сет го­ди­ни по-въз­рас­т­ния По­ли­бий за свой при­ятел и нас­тав­ник и об­ра­зу­ва, за­ед­но с фи­ло­со­фа Па­не­ций и с ко­ме­ди­ог­ра­фа Те­рен­ций, мал­ко­то об­щес­т­во на от­лич­ни­те поз­на­ва­чи на ста­рог­ръц­кия език и кул­ту­ра в Рим.

Пред­по­ла­гам, че Рим е нап­ра­вил на по­ли­ти­ка и во­ина от су­ро­ва­та Ар­ка­дия та­ко­ва впе­чат­ле­ние, с как­во­то е по­ра­зил ов­ча­ря на Вер­ги­лий от пър­ва­та пе­сен на „Бу­ко­ли­ки”. За съ­жа­ле­ние, то­зи ше­мет, кол­ко­то и да е пре­ми­нал, все пак е уне­съл По­ли­бий в ед­но съ­зер­ца­ние, ко­ето му пре­чи да проз­ре со­ци­ал­но­то и по­ли­ти­чес­ко­то не­рав­но­ве­сие в Рим меж­ду края на Вто­ра­та пу­ни­чес­ка вой­на и на­ча­ло­то на ре­фор­ми­те на бра­тя­та Грак­хи. Мъ­жът, кой­то гос­под­с­т­ву­вал на по­ли­ти­чес­ка­та сце­на в края на III и на­ча­ло­то на II в. пр. Хр., Ста­рия Сци­пи­он, уми­ра поч­ти под­с­лед­с­т­вен в Ли­тер­нум. Кам­па­ни­ята сре­щу не­го и сре­щу по­бе­ди­те­ля при Ки­нос­ке­фа­ле Фла­ми­ний се во­ди от Ка­тон Ста­рия, обе­ди­нил и на­дъ­хал всич­ки ед­ри зе­мев­ла­дел­ци и твър­дог­ла­ви кон­сер­ва­то­ри. В тех­ни­те очи сци­пи­онов­ци­те са аван­тю­рис­ти, ко­ито ха­зар­т­но хвър­лят си­ли и сред­с­т­ва във во­ен­ни­те де­ла, из­вън и то да­ле­че от Ита­лия. Без­комп­ро­мис­нос­т­та на Ка­тон и блес­тя­щи­те ус­пе­хи на аф­ри­кан­с­ка­та, бал­кан­с­ка­та и си­рийс­ка­та ек­с­пе­ди­ции из­п­ра­вят с ед­нак­во убе­ди­тел­ни ар­гу­мен­ти про­тив­ни­ци­те един сре­щу друг, за да под­х­ва­нат, ма­кар и в на­ча­ло­то все още за­кон­на, теж­ка кон­с­ти­ту­ци­он­на бор­ба за над­мо­щие. Как­во е виж­дал По­ли­бий от нея и как­во е раз­би­рал от оно­ва, ко­ето е виж­дал, не се до­ла­вя от тек­с­та на съ­чи­не­ни­ето му, но как­во­то и да е би­ло то, не е пов­ли­яло на пос­те­пен­но за­раж­да­щия се ос­но­вен въз­г­лед.

В пър­ви­те пет гла­ви на тре­та­та си кни­га По­ли­бий нах­вър­ля обос­нов­ка­та и гра­ни­ци­те на сво­ята ис­то­рия. Той е убе­ден, че тряб­ва да опи­ше най-ос­т­рия пов­рат в съд­ба­та на рим­ля­ни­те, кой­то да­ти­ра меж­ду на­ча­ло­то на Вто­ра­та пу­ни­чес­ка вой­на в 218 г. пр. Хр. и края на Тре­та­та ма­ке­дон­с­ка вой­на в 168 г. пр. Хр., за да по­ка­же, в съ­пос­тав­ка с елин­с­ка­та по­ли­ти­чес­ка дейс­т­ви­тел­ност, как то­зи град под­чи­ни под своя власт поч­ти це­лия оби­та­ем свят. Тък­мо по­ло­же­ни­ето в елин­с­ки­те гра­до­ве и ман­та­ли­те­тът на тех­ни­те во­да­чи е енер­ги­ята с от­ри­ца­те­лен знак – кол­ко по-сил­на е тя по­ня­ко­га от она­зи с по­ло­жи­те­лен! – ко­ято тлас­ка ме­га­ло­по­ли­тя­ни­нът да се зах­ва­не да опис­ва пре­дим­с­т­ва­та на своя про­тив­ник. В шес­та­та кни­га, ко­ято, за жа­лост, не е из­ця­ло за­па­зе­на, той се пос­ве­ща­ва на­пъл­но на ана­ли­за и въз­х­ва­ла­та на рим­с­ко­то дър­жав­но ус­т­ройс­т­во, ко­ето ще на­мес­ти в те­ори­ята на Арис­то­тел – ка­то до­бър елин! – и ко­ето ще пред­ло­жи – ка­то от­куп на приз­на­те­лен за­лож­ник – за при­мер на чет­ци­те си. В пет­де­сет и ос­ма­та гла­ва на шес­та­та кни­га, По­ли­бий вмет­ва с омер­зе­ние към съ­на­род­ни­ци­те си, че то­га­ва, ко­га­то на­ро­дът ня­ма да же­лае да се под­чи­ня­ва на во­да­чи­те си, ни­то да бъ­де ра­вен с тях, а ще по­ис­ка ця­ла­та власт за се­бе си, то­га­ва дър­жа­ва­та ще про­ме­ни на­име­но­ва­ни­ето си с най-доб­ре зву­ча­що­то – сво­бо­да и де­мок­ра­ция, но на прак­ти­ка – с най-ло­ша­та фор­ма на уп­рав­ле­ние, как­ва­то е ох­лок­ра­ци­ята (влас­т­та на тъл­па­та).

Ка­то все­ки из­ку­сен ин­те­лек­ту­алец на сво­ето вре­ме, По­ли­бий об­ра­бот­ва Пла­то­но­во-Арис­то­те­ло­ви­те тер­ми­ни мо­нарх, цар и ти­ран, за да ги раз­г­ра­ни­чи и за да до­ка­же ле­ги­тим­нос­т­та на ца­р/­цар­с­т­во, тъй ка­то та­зи упот­ре­ба е приз­на­та от по­да­ни­ци­те, а не им е на­ло­же­на със страх и на­си­лие. По съ­щия на­чин оли­гар­хи­ята, ка­то власт на мал­ци­на узур­па­то­ри, отс­тои от арис­ток­ра­ци­ята, ко­ято е доб­ро­вол­но при­ета, за­що­то уп­рав­ле­ни­ето е в ръ­це­те на из­б­ра­на част от най-спра­вед­ли­ви­те и бла­го­ра­зум­ни хо­ра. Та­ка и в про­ти­во­по­лож­ност на ох­лок­ра­ци­ята де­мок­ра­ци­ята е там, къ­де­то тра­ди­ци­он­но се по­чи­тат бо­го­ве­те, хра­ни се ува­же­ние към пред­ци­те, из­пит­ва се свян към по-ста­ри­те и се за­чи­тат за­ко­ни­те. Те­зи ус­т­ройс­т­ва не ник­нат ка­то гъ­би тук и там, те се по­раж­дат за­ко­но­мер­но, след ка­то най-нап­ред се по­явя­ва мо­нар­хи­ята, а цар­с­т­во­то я след­ва, из­п­ра­вяй­ки нейни­те не­дос­та­тъ­ци, до­ка­то ти­ра­ни­ята ком­п­ро­ме­ти­ра и две­те на­пъл­но. То­га­ва, от пре­мах­ва­не­то на ед­но­лич­ни­те уп­рав­ле­ния се пре­ми­на­ва към арис­ток­ра­тич­но­то, ко­ето по ес­тес­т­вен път се из­раж­да в оли­гар­хич­но. Ед­ва след ка­то с гняв на­ро­дът пре­мах­не без­за­ко­ни­ето на сво­ите уп­рав­ни­ци, ид­ва вре­ме­то на де­мок­ра­ци­ята, но нейна­та съд­ба е съ­що по­ве­ле­на и тя се пре­об­ра­зу­ва в ох­лок­ра­ция. Пи­са­те­лят не ни съ­об­ща­ва как­во ще ста­не пос­ле в раз­ви­ти­ето на та­зи не­го­ва за­ко­но­мер­ност, но тряб­ва да пред­по­ла­га­ме, че из­хо­дът от ха­оса ще бъ­де ед­но­лич­на­та власт в низ­хо­дя­ща­та й гра­да­ция – цар­с­т­во (дай бо­же, по По­ли­би­ева­та ло­ги­ка!) – мо­нар­хия (по-мал­ко­то зло) – ти­ра­ния.

То­зи кръ­гов­рат не е тол­ко­ва на­ивен, кол­ко­то мо­же би аз го под­на­сям тук, но тъй ка­то е на­ис­ти­на схе­ма­ти­чен и оп­рос­тен, би пре­диз­ви­кал скеп­тич­ни ус­мив­ки у поз­на­ва­чи­те. През пър­ва­та по­ло­ви­на на II в. пр. Хр. оба­че, той е из­г­леж­дал из­вън­ред­но то­чен и мно­го по­учи­те­лен, още по­ве­че, че при­ме­рът на при­ме­ри­те – при­ве­ден с не­об­хо­ди­ма­та ри­то­рич­ност в шес­та­та кни­га – е ми­тич­ни­ят спар­тан­с­ки за­ко­но­да­тел Ли­кург. Ли­кург е из­пол­зу­ван с две не­чис­ти на­ме­ре­ния. Ед­но­то е да се по­лас­ка­ят по­бе­ди­те­ли­те – до­ма­ки­ни на ис­то­ри­ка със спар­тан­с­ка­та ста­рин­ност на дър­жав­на­та им уред­ба, ко­ето им оси­гу­ря­ва за­щи­та­та на тра­ди­ци­ята. Дру­го­то е да не се обез­сър­чат ели­ни­те от срав­не­ни­ето на тех­ния без­на­деж­ден се­па­ра­ти­зъм с мо­но­лит­нос­т­та на рим­с­кия строй и да им се ос­та­ви уте­ха­та на не­го­ви пър­во­от­к­ри­ва­те­ли. Пра­ва­та ли­ния меж­ду Ли­кург и Рим вър­ви по ос­нов­на­та идея на По­ли­бий, кой­то бър­за да из­бег­не те­оре­ти­чес­ки­те ус­лож­не­ния на Арис­то­тел с, да ре­чем, не­го­ви­те пет фор­ми на де­мок­ра­ция в пе­та­та гла­ва на трак­та­та му „По­ли­ти­ка”, и, ка­то взи­ма „три­те пра­вил­ни” за смет­ка на „три­те неп­ра­вил­ни” уп­рав­ле­ния, зак­лю­ча­ва, че рим­с­ка­та уред­ба е съ­че­та­ние. Тя се със­тои от „цар­с­т­во”, пред­с­та­ве­но от два­ма­та кон­су­ли, от „арис­ток­ра­ция”, уп­раж­ня­ва­на от се­на­та, и от „де­мок­ра­ция”, ко­ято се отс­то­ява от (всич­ки ви­до­ве) ко­ми­ции, т.е. на­род­ни­те съб­ра­ния.

Раз­би­ра се, че то­зи иде­ален ба­ланс е ед­на илю­зия, но за По­ли­бий е аб­со­лют­но не­об­хо­ди­ма ме­то­до­ло­ги­чес­ка кон­с­т­рук­ция. Сам той пи­ше в пър­ва­та гла­ва на тре­та­та си кни­га, че умът по­лу­ча­ва го­ля­мо пре­дим­с­т­во чрез за­поз­нан­с­т­во­то си с час­ти­те на не­ща­та пос­ред­с­т­вом ця­ло­то, но съ­що та­ка и чрез изу­ча­ва­не­то на ця­ло­то пос­ред­с­т­вом час­ти­те му; ето за­що най-доб­ра­та по­зи­ция за наб­лю­де­ние би­ла та­зи, ко­ято про­из­ли­за­ла и от две­те. По то­зи свой из­хо­ден пункт По­ли­бий си поз­во­ля­ва да бъ­де до­ри зъл, ко­га­то на­ри­ча пи­са­ни­ята на ня­кои свои пред­шес­т­ве­ни­ци „бръс­нар­с­ко дър­до­ре­не” (III 20,5), а и ка­те­го­ри­чен в дек­ла­ра­ци­ята си, че най-доб­ро­то обу­че­ние за ис­тин­с­ки жи­вот е под­го­тов­ка­та, ко­ято мо­жем да по­лу­чим от по­ли­ти­чес­ка­та ис­то­рия (I 35,9). По­ра­ди то­ва схва­ща­не, чи­та­те­лят ня­ма да раз­лис­ти ни­то сбор­ник с ре­чи на го­ле­ми ора­то­ри, ни­то ед­но сти­лис­ти­чес­ко уп­раж­не­ние, ни­то ис­то­ри­чес­ка про­за, на­си­те­на с дра­ма­ти­зъм. По­ли­би­ева­та „Ис­то­рия” е ли­чен опит – ако ня­кои смя­тат за се­бе си, че са в със­то­яние са­ми да се спра­вят при вся­ко пре­меж­дие, за та­ки­ва хо­ра ис­то­ри­чес­ко­то поз­на­ние е ху­ба­во не­що, но не е не­об­хо­ди­мо (III 31,1). По­ли­би­ева­та „Ис­то­рия” е из­с­т­ра­дан раз­каз – „ед­но мъд­ро ре­ше­ние по­беж­да­ва мно­го ръ­це”, пи­ше той с въз­диш­ка, след­вай­ки тук, а и на мно­го дру­ги мес­та в тек­с­та си Ев­ри­пид (I 35,1-10). По­ли­би­ева­та „Ис­то­рия” е мо­рал­но вну­ше­ние – ка­то раз­г­ра­ни­ча­ва­ме из­вър­ши­те­ли­те от са­ми­те дейс­т­вия, тряб­ва да се от­не­сем към тях с та­ка­ва при­съ­да и с та­ки­ва оп­ре­де­ле­ния, как­ви­то те на­ис­ти­на зас­лу­жа­ват (I 14,8).

Как­во дру­го, впро­чем, мо­же да се очак­ва от един та­лан­т­лив мъж, кой­то от­рас­т­ва при пос­лед­ни­те мо­хи­ка­ни на елин­с­ко­то сво­бо­до­мис­лие, как­ви­то са Арат, Фи­ло­пи­мен и Ли­кор­тас, кой­то се е сра­жа­вал и за елин­с­ка, и за рим­с­ка ка­уза, и кой­то се е за­ло­жил ду­хом и тя­лом на рим­с­ки­те кон­к­вис­та­до­ри? По­не­же е убе­ден в пра­во­та­та на из­ход­на­та си по­зи­ция, той ще на­пи­ше „праг­ма­ти­чес­ка ис­то­рия”. То­зи тер­мин, тол­ко­ва упот­ре­бя­ван в спе­ци­али­зи­ра­на­та и нес­пе­ци­али­зи­ра­на­та ли­те­ра­ту­ра, къ­де­то по­раж­да тре­во­га­та, че мо­жем да се по­на­учим на не­що, ако вни­ма­тел­но че­тем По­ли­бий, оз­на­ча­ва прос­ти и яс­ни пра­ви­ла. Ис­то­ри­кът ис­ка да ос­вет­ли су­ро­ва­та ис­ти­на за фак­ти­те и за ду­ми­те (II, 56), той ще дър­жи смет­ка за пред­шес­т­ву­ва­щи­те, съ­пътс­т­ву­ва­щи­те и пос­лед­ва­ли­те съ­щи­те те­зи фак­ти об­с­то­ятел­с­т­ва (III, 31), за съ­ве­ти­те, ко­ито ка­рат хо­ра­та да дейс­т­ват и за под­роб­нос­ти­те, ко­ито се от­на­сят към нап­рав­ля­ва­не­то на ед­но де­ло (X, 35). „Праг­ма­ти­чес­ка­та ис­то­рия” е за По­ли­бий още и за­да­ча­та да обяс­ни на хо­ра­та и пре­ди всич­ко на ели­ни­те, че гран­ди­оз­ни­ят рим­с­ки ус­пех, осъ­щес­т­вен през из­б­ра­ния от не­го пе­ри­од, не е слу­чайност или бо­жи дар. Той е пос­тиг­нат с ог­ром­ни уси­лия и жер­т­ви, с ре­ши­мост, дис­цип­ли­на и жер­т­во­го­тов­ност. За да се по­ка­же, оба­че, та­зи рим­с­ка пайде­йа, си­реч то­ва изу­ми­ло ели­ни­те рим­с­ко по­ве­де­ние, ав­то­рът не мо­же да се зах­ва­не да опис­ва ис­то­ри­ята на Рим, без да за­сег­не оне­зи на не­го­ви­те вра­го­ве и пар­т­ньо­ри. Та­ка от сво­ята „праг­ма­тич­ност” По­ли­бий дос­ти­га сво­ята „все­об­щ­ност”, за да се пре­вър­не в пър­вия уни­вер­са­лен мис­ли­тел на ис­то­ри­чес­ко­то про­уч­ва­не в Ев­ро­па.

Се­га е лес­но, а и по­вър­х­нос­т­но да ка­жем, че той е бил прав. То­га­ва, ко­га­то той про­пис­ва – във всич­ки слу­чаи пре­ди Еми­ли­ан да раз­ру­ши Кар­та­ген в 146 г. пр. Хр. – проз­ре­ни­ето, че „ис­то­ри­ята за­поч­ва да се свър­з­ва ка­то в ед­но тя­ло… след Ани­ба­ло­ва­та вой­на” (I 3,4) удос­то­ява По­ли­бий с ко­ро­на­та на най-мъч­ния Клио-за­на­ят – то­зи да се пи­ше „ис­то­ри­ята на вре­ме­то, ко­ето жи­ве­ем”. Съд­ба­та, каз­ва пи­са­те­лят, нак­ло­ня­ва всич­ки съ­би­тия по све­та към един и съ­щи жре­бий; щом е та­ка, ис­то­ри­кът ще нап­ра­ви об­зор на съд­бов­ни­те де­ла, чрез ко­ито тя осъ­щес­т­вя­ва об­ща­та си цел (I 4,1). Мо­же би е про­ник­нал по-дъл­бо­ко, от­кол­ко­то ние му вяр­ва­ме, пък и изоб­що вяр­ва­ме днес. Мо­же би на­ис­ти­на ис­то­ри­ята раз­по­ла­га с „цел на са­ма­та се­бе си”, как­ва­то би би­ла все­об­щ­нос­т­та. „Те­зи, ко­ито вяр­ват, че ка­то изу­чат ис­то­ри­ята на час­ти ще до­би­ят пред­с­та­ва за ця­ло­то, спо­ред мен са до го­ля­ма сте­пен в по­ло­же­ни­ето на чо­век, кой­то гле­да раз­х­вър­ля­ни­те чле­но­ве на тя­ло, ня­ко­га оду­хот­во­ре­но и кра­си­во, и смя­та, че е сви­де­тел на не­го­вия жи­вот и на не­го­ва­та кра­со­та (I 4,7). Та­зи фра­за е си­гур­но ста­рог­ръц­ки мно­гос­ло­вен ва­ри­ант на ла­тин­с­ко­то „То­зи, кой­то гле­да един па­мет­ник, ни­що не виж­да, он­зи, кой­то гле­да мно­го па­мет­ни­ци, виж­да един”, – но по­не­же иг­ра­та с да­ти­ров­ка­та на два­та па­са­жа е из­лиш­на, дос­та­тъч­но е тук да се усе­ти сте­пен­та на по­ли­би­ево­то при­об­ща­ва­не към све­та. Той знае, че се раз­ли­ча­ва по то­ва от пред­хож­да­щи­те го ис­то­ри­ци, ко­ито опис­ват ис­то­ри­ята са­мо на един на­род, на ели­ни­те или на пер­си­те (II 37,4-6). Ка­то за­хап­ва тъй сра­меж­ли­во Хе­ро­дот и Ту­ки­дид, По­ли­бий за­явя­ва, че ще на­пи­ше ця­ла­та ис­то­рия на поз­на­та­та част на све­та. При то­ва, по­не­же по „на­ше вре­ме”, от­бе­ляз­ва той, всич­ки час­ти на све­та мо­гат да бъ­дат по­се­те­ни по мо­ре и су­ша, ве­че не по­до­ба­ва за мес­та, ко­ито не поз­на­ва­ме, да при­бяг­ва­ме до сви­де­те­ли, по­ети и ми­тог­ра­фи, „как­то в по­ве­че­то слу­чаи са пос­тъп­ва­ли пи­са­те­ли­те пре­ди нас”, пред­ла­гай­ки „не­дос­то­вер­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за не­си­гур­ни фак­ти”, по ду­ми­те на Хе­рак­лит, „но ще се опи­та­ме раз­ка­зът ни да вдъх­ва сам за се­бе си до­ве­рие за сво­ите чи­та­те­ли” (IV 40, 2-3). Ето за­що, По­ли­бий е пъ­ту­вал мно­го и до­ри се хва­ли, че е ви­дял брон­зо­ва­та таб­лич­ка, ос­та­ве­на от Ани­бал на нос Ла­ки­ни­он (дн. Ка­по Ко­ло­не – на 6 ми­ли от Кро­то­не в Юж­на Ита­ли­я), в ко­ято пъл­ко­во­де­цът упо­ме­на­вал броя на войни­ци­те, ос­та­ве­ни под ко­ман­ду­ва­не­то на брат му Хас­д­ру­бал в Ис­па­ния.

Все­об­щ­нос­т­та, про­чее, про­из­ти­ча от съд­бов­ни­те про­ме­ни, ко­ито на­ла­га Рим в Сре­ди­зем­но­мо­ри­ето. Все­об­щ­ност, оба­че, оз­на­ча­ва още ка­чес­т­ва, ко­ито По­ли­бий при­да­ва на своя труд. Той е убе­ден, че всич­ко в све­та, кой­то е поз­на­ва­ем, се дви­жи от при­чи­ни, скри­ти в на­ме­ре­ния и ре­ше­ния. Те са прес­лед­ва­ни от на­ча­ла – тук точ­но по По­ли­би­ева­та тер­ми­но­ло­гия, за да из­бег­на двус­мис­ле­ност! – а на­ча­ла­та са пър­ви­те опи­ти и на­чи­на­ния за осъ­щес­т­вя­ва­не­то на „при­чи­ни­те”, до­ка­то по­во­ди­те мо­гат да бъ­дат най-раз­лич­ни (III 6,7). „Как­ва е пол­за­та от един по­ли­тик, кой­то не е в със­то­яние да пре­це­ни как, за­що и от­къ­де за­поч­ва вся­ко съ­би­тие?” – пи­та се ре­зон­но По­ли­бий (III 7,5). Та­зи идея се съ­дър­жа в под­тек­с­та на Ту­ки­ди­до­ва­та „Ис­то­рия на Пе­ло­по­нес­ка­та вой­на”, но са­мо ка­то до­гад­ка, ма­кар и ге­ни­ал­на, до­ка­то По­ли­бий, ка­то ви­со­ко на­да­рен ди­адох, я пре­на­ся вър­ху „све­та, кой­то поз­на­ва­ме”. Все­об­щ­ност са още и чо­веш­ки­те пре­дим­с­т­ва и не­дос­та­тъ­ци, тъй ка­то те нав­ся­къ­де вли­я­ят доб­ре или зле на съ­би­ти­ята. Мо­рал­ни­те порт­ре­ти са аб­со­лют­но не­об­хо­ди­ми за По­ли­бий, кой­то смя­та за аб­сур­д­но да се опис­ват „с точ­ност про­из­хо­дът на гра­до­ве­те, ко­га, как и от ко­го са вдиг­на­ти те, със­то­яни­ето, в ко­ето се на­ми­рат и тех­ни­те де­ла, а да се под­ми­на­ват с мъл­ча­ние об­ра­зо­ва­ни­ето и обу­че­ни­ето на по­ли­ти­чес­ки­те мъ­же… ко­ето ще бъ­де по-ефи­кас­но за из­п­ра­вя­не­то на са­ми­те чи­та­те­ли” (X, 2). Ка­то след­ва и в та­зи пис­та Ту­ки­дид, По­ли­бий из­бяг­ва за­бе­ля­за­ни­те в спе­ци­ал­на­та книж­ни­на ув­ле­че­ния на Изок­рат и Те­опомп да за­мъг­ля­ват всич­ки при­чин­ни след­с­т­вия с ха­рак­те­ри­те на дейс­т­ву­ва­щи­те ли­ца, и мъд­ро се ог­ра­ни­ча­ва в своя „праг­ма­ти­зъм”. Най-доб­ри­ят при­мер се съ­дър­жа, спо­ред мен, в гла­ва 81 на Тре­та­та кни­га, ко­ято е пос­ве­те­на на пол­за­та да се поз­на­ва при­ро­да­та на неп­ри­ятел­с­кия ко­ман­дир. Тъй, от­го­вор­нос­т­та за по­ра­же­ни­ята при Тре­бия, Тра­зи­мен­с­ко­то езе­ро и Ка­на, е до го­ля­ма сте­пен при­съ­де­на на им­пул­сив­нос­т­та на во­ена­чал­ни­ци­те Ти­бе­рий, Фла­ми­ний и Ва­рон.

Тряб­ва на­ис­ти­на да си мно­го ин­те­лек­ту­ал­но въз­ви­сен, за да ус­то­иш на из­ку­ше­ни­ето да мра­зиш. По­ли­бий се зав­ръ­ща в Ела­да­,с­лед ка­то Лу­ций Му­мий раз­ру­ша­ва Ко­ринт през 146 г. пр. Хр. и по за­по­вед на се­на­та го опо­жа­ря­ва. Пи­са­те­лят ид­ва с пре­дос­та­ве­ни­те му пъл­но­мо­щия да ус­по­кои ду­хо­ве­те на сво­ите съ­на­род­ни­ци и да ре­ор­га­ни­зи­ра по­бе­де­на­та стра­на. В та­зи ра­бо­та той се про­явя­ва из­г­леж­да доб­ре, и то в очи­те на ели­ни­те, по­не­же ахе­ите из­ди­гат ста­туи в не­го­ва чест. Пав­за­ний си при­пом­ня пет, две от ко­ито, с над­пи­си, би­ли пос­та­ве­ни в род­ния му Ме­га­ло­по­лис. Ве­ро­ят­но там По­ли­бий пре­кар­ва пос­лед­ни­те дни от жи­во­та си, ма­кар че през 134-133 г. пр. Хр. взи­ма учас­тие в Ну­ман­тийс­ка­та вой­на под ко­ман­ду­ва­не­то на Еми­ли­ан. От тек­с­та на тру­да му ли­чи, че въз­рас­т­ни­ят По­ли­бий е ре­дак­ти­рал. Смя­та се, че през пос­лед­ни­те си го­ди­ни е на­пи­сал ед­на мо­ног­ра­фия вър­ху Ну­ман­тийс­ка­та вой­на (ако е вяр­но съ­об­ще­ни­ето на Ци­це­рон), ед­на би­ог­ра­фия на Фи­ло­пи­мен в три кни­ги и един трак­тат по во­ен­на так­ти­ка.

* * *

По­ли­бий на­пис­ва „Все­об­ща ис­то­рия” в 40 кни­ги. В пър­ва­та кни­га се под­х­ва­ща пос­те­пен­но­то ук­реп­ва­не на рим­с­ка­та мощ до Пър­ва­та пу­ни­чес­ка вой­на и де­бар­ки­ра­не­то на рим­ля­ни­те в Си­ци­лия, но две тре­ти от тек­с­та са пос­ве­те­ни на въс­та­ни­ето на кар­та­ген­с­ки­те на­ем­ни­ци в Аф­ри­ка. Вто­ра­та кни­га пред­с­тав­ля­ва три ос­нов­ни те­ми – Пър­ва­та или­рийс­ка война, ко­ято оси­гу­ря­ва кон­т­ро­ла вър­ху Ад­ри­ати­чес­ко мо­ре, Го­ля­ма­та гал­с­ка вой­на в до­ли­на­та на ре­ка По и ис­то­ри­ята на Ахейс­ка­та ли­га до бит­ка­та при Се­ла­сия и ахео-ма­ке­дон­с­ка­та по­бе­да над спар­тан­с­кия цар Кле­омен. Тре­та­та кни­га е, мо­же да се ка­же, Ани­ба­ло­ва. В нея се опис­ват 17-те го­ди­ни на Вто­ра­та пу­ни­чес­ка вой­на с ця­ла­та, след­ва да се приз­нае, гран­ди­оз­ност на уси­ли­ето на ге­ни­ал­ния кон­до­ти­ер да ус­пее. В чет­вър­та­та и в пе­та­та кни­га са опи­са­ни съ­би­ти­ята в Ела­да, Азия и Еги­пет меж­ду 219 и 216 г. пр. Хр. Те­зи съ­би­тия са всъщ­ност и въ­ве­де­ни­ето, съг­лас­но По­ли­би­евия за­ми­съл за спли­та­не­то на съд­би­те на всич­ки учас­т­ни­ци в ис­то­ри­чес­ка­та дра­ма към шес­та­та кни­га, кни­га­та на ана­ли­за на рим­с­кия дър­жа­вен строй. Це­зу­ра­та е си­ту­ира­на ве­ли­ко­леп­но в на­ра­тив­ния текст, тъй ка­то след нея за­поч­ва дъл­ги­ят раз­каз за война­та след Ани­ба­ло­ва­та кам­па­ния в Ита­лия и до нейния край в 202 г. пр. Хр. Раз­ка­зът се про­точ­ва от сед­ма до шес­т­на­де­се­та кни­га. Със се­дем­на­де­се­та­та кни­га за­поч­ва из­ло­же­ни­ето вър­ху Вто­ра­та ма­ке­дон­с­ка война, ко­ято за­вър­ш­ва с фар­са в Ко­ринт, ра­зиг­ран от Фла­ми­ний. Към то­ва из­ло­же­ние, в кни­ги­те от два­де­се­та до два­де­сет и вто­ра, е до­ба­ве­но ес­тес­т­ве­но­то раз­ви­тие на из­точ­на­та рим­с­ка кам­па­ния сре­щу ето­ли­те и Ан­ти­ох Ве­ли­ки, раз­бит в бит­ка­та при Маг­не­зия през 188 г. пр. Хр., с ко­ято по­бе­ди­те­ли­те си от­ва­рят пор­ти­те на Азия. След­ва­щи­те пет кни­ги са пос­ве­те­ни на войни­те на Пер­гам­с­ко­то цар­с­т­во, на Ро­дос и на ек­с­пе­ди­ци­ята на Ан­ти­ох IV Епи­фан, нас­лед­ни­ка на Ан­ти­ох Ве­ли­ки в Еги­пет. На­ча­ло­то на опи­са­ни­ето на Тре­та­та и пос­лед­на ма­ке­дон­с­ка вой­на сре­щу Фи­ли­по­вия син Пер­сей се по­де­ма на два­де­сет и сед­ма­та кни­га, но По­ли­бий над­х­вър­ля пър­во­на­чал­ния си за­ми­съл да за­вър­ши с бит­ка­та при Пид­на, а про­дъл­жа­ва с пред­с­та­вя­не­то на го­ле­ми­те во­ен­ни кам­па­нии, на ко­ито е бил по­ве­че пряк, от­кол­ко­то кос­вен сви­де­тел, за да прик­лю­чи в три­де­сет и де­ве­та­та кни­га с раз­ру­ша­ва­не­то на Кар­та­ген от своя лю­би­мец Еми­ли­ан и с кра­ха на Ко­ринт. Пос­лед­на­та, че­ти­ри­де­се­та­та кни­га, пред­с­тав­ля­ва ре­зю­ме на „Все­об­ща ис­то­рия”, бих­ме ка­за­ли – общ ре­гис­тър.

Тру­дът е ог­ро­мен, сред из­во­ри­те му фи­гу­ри­рат всич­ки из­вес­т­ни име­на на ели­нис­ти­чес­ка­та ис­то­ри­ог­ра­фия от Ефор до Ти­мей, но не­го­ви­те пре­дим­с­т­ва са в ав­то­ро­ва­та аутоп­сия. По­ли­бий пи­ше на ти­пич­но ели­нис­ти­чес­ко койне, с го­ля­мо вни­ма­ние към из­пол­зу­ва­ни­те тер­ми­ни и с доб­ра фра­зи­ров­ка – как­то се по­ла­га на по­ли­тик, дип­ло­мат и во­енен, – но с мно­го дъл­ги, из­кус­т­ве­но под­дър­жа­ни в ри­тъм пе­ри­оди. Ли­те­ра­тур­на­та за­гу­ба, про­чее, е ни­щож­на, но ис­то­ри­ог­раф­с­ка­та е не­из­ме­ри­ма. Го­во­ря за за­гу­ба, за­що­то от тру­да са за­па­зе­ни из­ця­ло са­мо пър­ви­те пет кни­ги, шес­та­та се е съх­ра­ни­ла в зна­чи­тел­ни от­къ­си, ос­та­на­ли­те – са дош­ли във фраг­мен­ти, ци­ти­ра­ни обил­но от дру­ги ав­то­ри. То­ва ци­ти­ра­не за­поч­ва вед­на­га от сле­дов­ни­ци­те на По­ли­бий в ели­нис­ти­чес­ка­та про­за, как­ви­то са По­си­до­ний и Стра­бон. В ла­тин­с­ка­та книж­ни­на съд­ба­та на По­ли­бий е до­ри по-щас­т­ли­ва, тъй ка­то той е из­ця­ло из­в­ле­чен в тек­с­та на Тит Ли­вий, ко­му­то слу­жи ка­то гла­вен и до­ри един­с­т­вен из­вор за пе­ри­оди­те от вре­ме, от­ра­зе­ни във „Все­об­ща Ис­то­рия”. За­ед­но с ци­ти­ра­не­то, за­поч­ват и сък­ра­ще­ни­ята, т. нар. епи­то­ме­та. Из­г­леж­да, че ви­на­ги се сре­щат лю­боз­на­тел­ни хо­ра, ко­ито не оби­чат да гу­бят мно­го си­ли и пред­по­чи­тат сгъс­те­ни­те ва­ри­ан­ти на зна­ни­ето. По­ли­бий, кой­то на­ис­ти­на е пре­ка­лил с пи­са­не­то, е бил чес­то под­ла­ган на ре­дак­ции. От Плу­тарх се знае, че в сре­да­та на I в. ве­че е би­ло раз­п­рос­т­ра­не­но ед­но епи­то­ме на „Все­об­ща Ис­то­рия”, с ко­ето си е слу­жил Марк Юний Брут, уби­ецът на Гай Юлий Це­зар. Пред­по­ла­га се, че По­ли­би­ево­то съ­чи­не­ние се е пре­пис­ва­ло из­ця­ло до края на ан­тич­нос­т­та, но в 10 век то е би­ло ве­че във ви­да, в кой­то днес го зна­ем, съг­лас­но най-ран­ния сред­но­ве­ко­вен ръ­ко­пис, т.нар. Гръц­ки Ва­ти­кан­с­ки ко­декс от ко­лек­ци­ята Ур­би­но № 102 (от X/ в. ), съ­пос­та­вен с го­ле­мия сбор­ник от ек­с­цер­п­ти от ста­рог­ръц­ки ав­то­ри с об­шир­ни по­зо­ва­ва­ния на По­ли­бий, из­гот­вен в Кон­с­тан­ти­но­пол по на­реж­да­не на им­пе­ра­тор Кон­с­тан­тин VII Пор­фи­ро­ге­нет (912-950 г.).

Пет ве­ка след сбор­ни­ка на им­пе­ра­то­ра, По­ли­бий е пуб­ли­ку­ван на ла­тин­с­ки език от Ни­ко­лас Пе­ро­ти в 1473 г. , а в 1530 г. – на ста­рог­ръц­ки. Ос­нов­но­то текст-кри­тич­но из­да­ние, снаб­де­но с реч­ник, е осъ­щес­т­ве­но още през 18 век от Швайг­хойзер, но По­ли­бий фи­гу­ри­ра във вся­ка по­ре­ди­ца на ан­тич­ни ав­то­ри, под­дър­жа­на на го­ле­ми­те ев­ро­пейс­ки ези­ци, до ден дне­шен.

* * *

По­ли­бий не е пре­веж­дан на бъл­гар­с­ки език, ос­вен, съв­сем час­тич­но, за учеб­ни це­ли и за нуж­ди­те на тра­кийс­ко­то из­во­роз­на­ние. Най-доб­ри­ят поз­на­вач на По­ли­бий у нас е Хр. М. Да­нов, кой­то през 1942 г. пуб­ли­ку­ва сту­ди­ята си „По­ли­вий и све­де­ни­ята му за из­точ­на­та по­ло­ви­на на Бал­кан­с­кия по­лу­ос­т­ров”. Не­му дъл­жим и пре­во­ди­те в „Из­во­ри за ста­ра­та ис­то­рия и ге­ог­ра­фия на Тра­кия и Ма­ке­до­ния”, чи­ето вто­ро раз­ши­ре­но из­да­ние бе за­щи­те­но от БАН през 1949 г. В те­зи пре­во­ди, уме­ло под­б­ра­ни, сто­ят па­са­жи­те от чет­вър­та­та кни­га, гла­ви 38-39, 44-48, от пе­та­та кни­га, гла­ва 34, 5-9, от шес­та­та, гла­ва 52, от ос­ма­та, гла­ва 22, от шес­т­на­де­се­та­та, гл. 29,3-13, от два­де­сет и тре­та, гл. 8, от два­де­сет и пе­та­та, от два­де­сет и сед­ма­та, гл. 12, от три­де­се­та­та и от три­де­сет и шес­та­та, гл. 10,2-5. Пре­во­дът на Хр. М. Да­нов е из­вър­шен по ос­нов­но­то за XX в. из­да­ние на По­ли­бий в Лайп­циг­с­ка­та биб­ли­оте­ка „Тойб­не­ри­ана” през 1905 г. под гри­жа­та на Бют­нер-Вобст. Пред­с­та­ве­ни­те на бъл­гар­с­кия чи­та­тел от­къ­си се от­на­сят за по­ло­же­ни­ето на Би­зан­ти­он ка­то град в бли­зост до Тра­кия и за мес­то­по­ло­же­ни­ето на гра­до­ве­те Сес­тос и Аби­дос, за нах­лу­ва­не­то на Фи­лип V в Тра­кия и за тра­кийс­кия цар Ко­тис, как­то и ня­кои дру­ги све­де­ния. Сред пре­ве­де­ни­те то­га­ва тек­с­то­ве се на­ми­ра и най-труд­ни­ят, то­зи за при­със­т­ви­ето на кел­ти­те в Тра­кия през III в. пр. Хр., и то в бли­зост до Би­зан­ти­он, къ­де­то те, сра­зя­вай­ки тра­ки­те, ос­но­ва­ли свое цар­с­т­во със сто­ли­ца Ти­ле (IV 46). Тек­с­тът е, как­то ка­зах, тру­ден, за­що­то пре­диз­вик­ва мно­го про­ти­во­ре­чи­ви мне­ния по ха­рак­те­ра, об­х­ва­та и зна­че­ни­ето на кел­т­с­ко­то при­със­т­вие в Тра­кия и по мес­то­на­хож­де­ни­ето на цен­т­рал­но­то им сре­ди­ще. Те­зи проб­ле­ми на­да­ли ще бъ­дат изяс­не­ни с дан­ни­те на пис­ме­ни­те из­точ­ни­ци, по­ра­ди ко­ето не­ка се на­дя­ва­ме на спо­луч­ли­ви бъ­де­щи ар­хе­оло­ги­чес­ки раз­коп­ки как­то на бъл­гар­с­ка, та­ка и на тур­с­ка те­ри­то­рия.

Пре­во­дът на Ва­ле­рий Ру­си­нов е ед­но от­лич­но пос­ти­же­ние на бъл­гар­с­ка­та кла­си­чес­ка фи­ло­ло­гия, ко­ято през пос­лед­ни­те го­ди­ни дос­той­но и нас­тойчи­во за­щи­ща­ва ви­со­кия си прес­тиж на приз­на­та ев­ро­пейс­ка шко­ла чрез ко­мен­ти­ра­ни пре­во­ди на ста­рог­ръц­ки и ла­тин­с­ки ав­то­ри. Чи­та­те­лят дър­жи в ръ­це­те си и пъл­ния текст на „Все­об­ща ис­то­рия”, под­не­сен на гъв­кав и бо­гат бъл­гар­с­ки език. Хва­ла на пре­во­да­ча!

Не мис­ля, че са не­об­хо­ди­ми по­ве­че ду­ми. Ще до­ба­вя, за да спес­тя на чи­та­те­ля ня­кои не­до­ра­зу­ме­ния, че квад­рат­ни­те ско­би, ко­ито ще срещ­не при про­чи­та на кни­га­та, са вне­се­ни от из­да­те­ля в ан­г­лийс­ко­то из­да­ние „Лойб” за не­го­ви­те кон­ек­ту­ри, а кръг­ли­те ско­би са би­ли пот­реб­ни на пре­во­да­ча за до­пъл­ни­те­лен текст; зна­кът за мно­го­то­чие (…) оз­на­ча­ва ла­ку­на в тек­с­та. В. Ру­си­нов е за­па­зил ста­рог­ръц­ка­та тран­с­к­рип­ция на ори­ги­на­ла, ко­ето е вяр­но­то ре­ше­ние до­ри за поз­на­ти име­на, как­во­то е ла­тин­с­ко­то Са­гунт в Ис­па­ния сре­щу ста­рог­ръц­ко­то За­кан­то­с/­За­кант.

И ако ня­кой за­поч­не да че­те, да­но не вдиг­не гла­ва!

Алек­сан­дър Фол

==============================================

Към книга първа

Полибий, Всеобща история – кн. 1

Съдържание:

ЗА ПОЛЗАТА ОТ ИСТОРИЯТА. СРАВНЕНИЕ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ С ДРУГИ. ДОСТОВЕРНИЯТ ПОДХОД. ИСТОРИЯТА КАТО ЕДИННО ТЯЛО. ПОДГОТВИТЕЛЕН ХАРАКТЕР НА ПЪРВА И ВТОРА КНИГА (1-3). СЪБИТИЯТА В РИМ СЕ СВЪРЗВАТ С ТЕЗИ ПО СВЕТА. ВСЕОБЩАТА ИСТОРИЯ. ИЗБОР НА РАЗПОЗНАВАЕМО НАЧАЛО (4-5). СЪБИТИЯТА ПРЕДИ ПЪРВАТА ПУНИЧЕСКА ВОЙНА. РИМЛЯНИТЕ ПОКОРЯВАТ ИТАЛИЯ (6). МАМЕРТИНИТЕ В МЕСЕНА И РИМЛЯНИТЕ В РЕГИОН. ХИЕРОН – ЦАРЯТ НА СИРАКУЗА (7-9). СЪЮЗЪТ МУ С КАРТАГЕН. АПИЙ КЛАВДИЙ В МЕСЕНА. ПОБЕДАТА МУ НАД КАРТАГЕНЦИТЕ (10-12). СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЪРВА И ВТОРА КНИГА. ПЪРВАТА ПУНИЧЕСКА ВОЙНА (13). ИСТОРИЦИТЕ ФИЛИН И ФАБИЙ. ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА ИСТОРИКА. ГРЕШКИТЕ НА ФИЛИН (14-15). ПОДГОТОВКА ЗА ВОЙНАТА. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РИМСКИЯ ЛЕГИОН. СЪЮЗ МЕЖДУ РИМ И ХИЕРОН (16). КАРТАГЕНЦИТЕ В АГРИГЕНТ. ОБСАДАТА. ХЕРАКЛЕЯ. ХАНИБАЛ. ХАНОН ЗАВЛАДЯВА ХЕРБЕС. РИМЛЯНИТЕ ПРИ АГРИГЕНТ СА ОБКРЪЖЕНИ ОТ ХАНОН. ПРЕВЗЕМАНЕТО НА АГРИГЕНТ (17-19). НАЧАЛО НА РИМСКИЯ ИЗЛАЗ ПО МОРЕ. ПЪРВИЯТ РИМСКИ ФЛОТ. ТРЕНИРОВКАТА НА ГРЕБЦИТЕ. БООДЕС ЗАЛАВЯ ГНЕЙ КОРНЕЛИЙ КРАЙ ЛИПАРА. ПОРАЖЕНИЕТО НА ХАНИБАЛ (20-21). МОРСКАТА БИТКА НА ДУИЛИЙ. УСТРОЙСТВО И УПОТРЕБА НА „ГАРВАНА”. (22-23). ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ЕГЕСТА. ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА МАКЕЛЛА. ХАМИЛКАР ИЗБИВА СЪЮЗНИЦИТЕ НА РИМ. РИМЛЯНИТЕ ПОБЕЖДАВАТ В САРДИНИЯ. ХАНИБАЛ РАЗПЪНАТ НА КРЪСТ. УСПЕХИТЕ НА РИМ В СИЦИЛИЯ (24). МОРСКОТО СРАЖЕНИЕ КРАЙ ТИНДАР. УКРЕПВАНЕ НА ДВЕТЕ ФЛОТИ (25). ТРОЕН БОЕН РЕД НА РИМСКАТА ФЛОТА. БОЙНИЯТ РЕД НА КАРТАГЕНЦИТЕ. ТЕХНИТЕ ВОДАЧИ. МОРСКАТА БИТКА ПРИ ЕКНОМ. ТРИТЕ УЧАСТЪКА НА БИТКАТА. ПОБЕДАТА НА РИМЛЯНИТЕ (26-28). РИМСКИЯТ ДЕСАНТ В ЛИБИЯ (АФРИКА). ПРЕВЗЕМАНЕТО НА АСПИС. МАРК РЕГУЛ В ЛИБИЯ. ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ТУНИС (29-30). ПОРАЖЕНИЯТА НА КАРТАГЕНЦИТЕ. САМОДОВОЛСТВОТО НА МАРК. НАЕМНИКЪТ КСАНТИП. ПОРАЖЕНИЕТО НА МАРК. ПОУКАТА ОТ ТОЗИ СЛУЧАЙ. ПОЛЗАТА ОТ ИСТОРИЯТА (31-35). ОТТЕГЛЯНЕТО НА КСАНТИП. МАРК ЕМИЛИЙ И СЕРВИЙ ФУЛВИЙ ПОТЕГЛЯТ ЗА ЛИБИЯ. ПОБЕДА НАД КАРТАГЕНСКАТА ФЛОТА. КРУШЕНИЕТО. НОВИ НАДЕЖДИ ЗА КАРТАГЕНЦИТЕ В СИЦИЛИЯ. ХАСДРУБАЛ В ЛИЛИБЕОН. НОВИЯТ ФЛОТ НА РИМЛЯНИТЕ. ОБСАДАТА НА ПАНОРМ (36-38). ВТОРО КОРАБОКРУШЕНИЕ НА РИМСКАТА ФЛОТА. РИМЛЯНИТЕ ОТСТЪПВАТ МОРЕТО. СУХОПЪТНИТЕ ИМ СИЛИ В СИЦИЛИЯ. ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ТЕРМА И ЛИПАРА. ГАЙ АТИЛИЙ И ЛУКИЙ МАНЛИЙ (39). ЦЕЦИЛИЙ И ХАСДРУБАЛ ПРИ ПАНОРМ. ПОРАЖЕНИЕТО НА ХАСДРУБАЛ (40). РИМЛЯНИТЕ ПОДГОТВЯТ НОВА ФЛОТА. ОБСАДАТА НА ЛИЛИБЕОН (41). РАЗПОЛОЖЕНИЕ И ФОРМА НА СИЦИЛИЯ. ПАХИН, ПЕЛОРИАДА И ЛИЛИБЕОН ОБСАДЕНИ ОТ РИМЛЯНИТЕ. ХИМИЛКО В ЛИЛИБЕОН (42). ОБСАДАТА НА ЛИЛИБЕОН. ДРЪЗКИТЕ НАБЕЗИ НА ХАНИБАЛ РОДОСКИ. ПОДПАЛВАНЕТО НА ОБСАДНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ. ВАЛЪТ ОКОЛО ЛИЛИБЕОН (43-48). ПУБЛИЙ КЛАВДИЙ НАПАДА ДРЕПАНА. АДХЕРБАЛ. ПОРАЖЕНИЕТО НА ПУБЛИЙ. ГИБЕЛТА НА РИМСКАТА ФЛОТА. ЛУКИЙ ЮНИЙ В СИЦИЛИЯ (49-54). ЛУКИЙ ЗАВЗЕМА ЕРИКС. АФРОДИТА ЕРИКИНА (55). ХАМИЛКАР БАРКА. КРЕПОСТТА ХЕРКТЕ. ХАМИЛКАР И РИМЛЯНИТЕ ПРИ ПАНОРМ И ЕРИКС (56-58). РИМЛЯНИТЕ ПОСТРОЯВАТ НОВА ФЛОТА. ГАЙ ЛУТАЦИЙ ПРИ ДРЕПАНА. (59). КАРТАГЕНСКИЯТ НАВАРХ ХАНОН. ЛУТАЦИЙ И ХАНОН ПРИ ЕГУСА. ЛУТАЦИЙ ПОБЕЖДАВА КАРТАГЕНЦИТЕ. (60-61). КАРТАГЕНЦИТЕ ИСКАТ МИР ЧРЕЗ ХАМИЛКАР БАРКА. ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ХАМИЛКАР. УСЛОВИЯТА НА МИРА. СКЛЮЧЕНИЯТ ДОГОВОР. МАЩАБИТЕ НА ВОЙНАТА. ПРИЧИНИТЕ ЗА МОЩТА НА РИМ (62-63). СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ КАРТАГЕН И РИМ (64). ВОЙНАТА НА РИМ С ФАЛИСКИТЕ. ЖЕСТОКАТА И ПОУЧИТЕЛНА ВОЙНА НА КАРТАГЕН С НАЕМНИЦИТЕ. КАРТАГЕН ОТСТЪПВА САРДИНИЯ НА РИМ. НОВИТЕ ДАНЪЧНИ УТЕЖНЕНИЯ (65-88).

1. Ако летописците преди нас бяха пропуснали да възхвалят самата История, сигурно щеше да е необходимо да насърчим всички за избор и предпочитание към такива записки, защото хората не разполагат с по-резултатно средство за усъвършенстване от знанието за миналото. Но след като не единици и не мимоходом, а така да се каже всички – от начало до край – са държали на това, твърдейки, че най-истинското възпитание и подготовка за политическа дейност е изучаването на историята и че споменът за преживелиците на други е най-действеният и единствен учител на умението да се понасят с благородство превратностите на съдбата, явно никой не би сметнал за свое задължение, най-малко аз, да повтарям неща, казвани толкова често и така добре. Самата необичайност на събитията, които се залових да опиша, е достатъчна, за да подкани и подбуди всекиго, и млад и стар, да се запознае с този труд. Та кой човек е толкова прост и мързелив, че да не поиска да узнае как и чрез какъв род политическо устройство за по-малко от петдесет и три години бе завладян и поставен единствено под властта на римляните почти целият обитаем свят – нещо небивало досега? И кой би бил така увлечен от други зрелища или науки, че да сметне нещо за по-важно от това познание?

2. Колко удивителен и значителен е предметът на нашата тема би могло да се разбере най-добре, ако съпоставим и сравним с властта на римляните най-известните империи от миналото, за които историците са писали най-много. Достойни за съпоставка и сравнение са следните:

Персите за известно време придобиха голяма власт и господство, но колкото пъти се осмелиха да прехвърлят пределите на Азия, излагаха на опасност не само властта си, но и самите себе си1. Лакедемоните дълго време спориха за водачество в Елада, но след като го спечелиха, го задържаха неоспорвано по-малко от дванадесет години2. Македоните установиха власт в Европа от Адриатика до реката Истрос, което би могло да се смята за съвсем незначителна част от споменатия континент. Впоследствие, унищожавайки Персийската империя, си присвоиха господството и над Азия3. Но макар да се смяташе, че властта им е пръсната по най-много места и е най-здрава, те оставиха по-голямата част от обитаемия свят в чужди ръце. Нито веднъж не се опитаха да спорят за Сицилия, за Сарди и Либия, а най-войнствените племена в Западната част на Европа, направо може да се каже, че не познаваха. А римляните подчиниха под свое управление не някакви си части, а почти целия свят, [и осигуриха превъзходство на своята империя, несравнимо с миналите и непреодолимо от настоящите.] …

От този труд ще стане по-ясна [последователността на установяването на тази власт]; ще се види също така колко много и големи предимства са заложени в достоверния подход към историята за тези, които искат да я научат.

3. Началната дата на нашия труд ще бъде 140-та Олимпиада4 със следните събития: при елините – така наречената Съюзническа война, която най-напред поведе Филип, син на Деметрий и баща на Персей, с ахеите срещу етолите; в Азия – войната за Койле-Сирия между Антиох и Птолемей Филопатор; в Италия, Либия и прилежащите им райони – сблъсъкът между римляните и картагенците, наричан от повечето Ханибалова война. Тези събития идат непосредствено след последните, описани в съчинението на Арат от Сикион. Дотогава събитията по света изглеждаха сякаш разпръснати, защото ги отдалечаваха едно от друго, както намеренията, така и целите, и районите, в които се извършваха. Но оттогава историята започва да се свързва като в едно тяло, събитията в Италия и Либия да се преплитат с тези в Азия и Елада и тяхното съотнасяне да води към една крайна цел5. Поради това започнах тяхното систематизирано изложение от тази именно дата. Едва след като римляните победиха картагенците в споменатата война и решиха, че са осъществили най-главната и значителна част от своето намерение – да завладеят света – така и едва тогава се осмелиха да протегнат ръка към останалото и да нахлуят с войска в Елада и Азиатския континент.

Ако за нас (елините – б. пр.) бяха привични и познати тези две политически образувания, които влязоха в спор помежду си за световно владичество, навярно нямаше да е потребно да описвам предварително с каква цел и сила са тръгнали, та да се заловят за такива и толкова значителни дела. Но след като за повечето елини не са известни нито предишната сила на Римската и Картагенската държави, нито тяхната дотогавашна история, сметнах за необходимо да напиша тази и следващата книга преди същинската история, та като навлезе човек в самото изложение на събитията, да не започне тогава да се чуди и пита благодарение на какви решения, сили и средства римляните са се заловили с такива начинания, които ги направиха господари на цялата земя и море около нас; но от тези книги и от подготовката чрез тях да е ясно на читателите, че те са имали добри предпоставки да се заемат с един план за установяване на световно господство и да го осъществят.

4. Особеното за моя труд и удивителното за времето, в което живеем, е това, че съдбата наклони всички събития по света към един и същи жребий и ги насочи към една и съща цел6. Също така и историкът е длъжен да представи на читателите си в обзор съдбовните дела, чрез които тя осъществява своята обща цел. И това беше, което най-много ме прикани и подтикна да се заема с историческия труд. Едновременно с това, и фактът, че никой от моите съвременници не се е заемал да напише всеобща история; иначе аз не бих проявил такова нетърпение да се заловя с точно тази страна на въпроса. Но като виждам, че повечето съвременни автори се занимават с отделни войни и събития, свързани с тях, и че, доколкото знам, никой не се е заел да разследва историческите факти в тяхната цялостна и съвкупна организираност – откога и откъде започва тя и как стига до своя край – реших, че е крайно необходимо да не се пропуска, нито да се позволява да остане незабелязана тази най-хубава и полезна проява на съдбата. Макар тя да поднася много новости и винаги да взема своя дял в човешкия живот, нито веднъж не е извършвала такава работа, нито е спечелвала такава победа, каквато по наше време. Това не би могло да се схване от съчиненията на тия, които описват историята на части, освен ако някой не мисли, че като е обиколил най-прочутите градове един по един, или, кълна се, е разгледал техните единични описания, е разбрал облика на целия свят и неговото цялостно разположение и подредба. Нещо, което никак не е вероятно. Изобщо тези, които вярват, че като изучат историята на части ще добият представа за целостта, според мен са до голяма степен в положението на човек, който гледа разхвърляните членове на тяло, което е било някога одухотворено и красиво, и смята, че е бил свидетел на неговата живост и красота. Но ако например някой успее да възстанови това същество и напълно да му възвърне облика и красотата на одухотвореността, и след това отново му го покаже, мисля, че той веднага ще се съгласи, че преди това е бил твърде далеч от истината, като в сън. Възможно е да добиеш представа за цялото от неговите части, но е невъзможно да го опознаеш и разбереш. Затова трябва да се смята, че фрагментарната история допринася твърде малко за опознаването на цялото и за убеждението в него. Само ако човек разгледа всички неща в тяхната взаимна връзка и съпоставимост, подобието и разликата между тях, би могъл да достигне и извлече от историята и полза, и удоволствие7.

5. Началото на тази книга ще посветим на първия излаз на римляните извън Италия. Това стана веднага след края на Историята на Тимей, през 129-тата Олимпиада8. Следователно, би трябвало да обясня как, кога и с какви средства, след като покориха Италия, те започнаха да се прехвърлят в Сицилия. Впрочем, точно това беше първата страна извън Италия, в която нахлуха. Причината за това нахлуване трябва да оставим незащитена, за да не би в търсене на причината за причината, началото на целия ни труд да остане без твърда основа. Трябва да се предпочете едно начало, чието разположение във времето е разпознаваемо и възприемливо от всички и което е различимо само по себе си от събитията, с които е характерно, и ако се наложи, да се върнем мъничко назад, за да припомним накратко съпътстващите го факти. Защото ако изходният момент е непознат, или, наистина, ако е спорен, то и следващото няма да бъде зачетено с приемане и вяра. Но осигури ли се за него едно единодушно мнение, то и разказът след това се приема с одобрение от слушателите9.

6. И така, беше дванадесетата година след морската битка при Егос потами, шестнадесетата година преди битката при Левктра, когато лакедемоните утвърдиха т. нар. Анталкидов мир10 с персийския цар. Дионисий Стари, побеждавайки италийските елини в битката около реката Елепор, обсади Регион, а галатите превзеха с щурм и овладяха самия Рим с изключение на Капитолий11. С тях римляните сключиха мир и споразумение, изгодно за галатите, неочаквано станаха отново господари на отечеството си, оттук започна тяхното възмогване, след което, в следващите години, поведоха войни със съседите си. Благодарение на своята храброст, както и на това, че в сраженията им вървеше, покориха всички латини, след което поведоха война срещу тирените, после срещу келтите, по-нататък – срещу самнитите, които граничат на север и изток със земята на латините12. След известно време тарентините, обзети от страх заради оскърблението, което бяха нанесли на римските пратеници, привлякоха на своя страна Пир13. Това се случи една година преди нашествието на галатите, които бяха разбити край Делфи и се изтеглиха в Азия. Римляните вече бяха покорили тирените и самнитите, бяха надвили в много сражения италийските келти, и едва тогава се насочиха към останалите части на Италия не като към чужда територия, а с намерение да се сражават като за земя, която принадлежи на самите тях. По това време те вече бяха станали истински майстори във военното изкуство, след битките със самнити и келти. Като удържаха мъжествено тази война и накрая отхвърлиха войската на Пир извън Италия, те продължиха да воюват и да покоряват ония, които бяха застанали на страната на Пир. Така те неочаквано станаха господари на цялата територия, покориха всички италийски народи и след това организираха обсадата на Регион, държан по това време от техните съотечественици.

7. С двата града, построени край пролива, се случи нещо особено и почти еднакво. Това са Месена и Регион. Не много преди събитията, за които сега говоря, някакви кампани, наемници при Агатокъл, хвърлили отдавна алчен поглед на града заради неговата хубост и богатство, се наканиха при първия удобен случай да завладеят града с измама. Приети като приятели, те завзеха града, изгониха част от гражданите, а други избиха. След като сториха това, си присвоиха жените и децата на лишените от собственост граждани, така, както съдбата ги разпредели помежду им в този миг на безчестие. После си поделиха робите и земята. След като бързо и лесно станаха господари на хубава земя и град, скоро си намериха подражатели. Когато Пир нахлу в Италия, жителите на Регион, застрашени от неговото нападение, заплашени и от картагенците, които по това време бяха господари на морето, потърсиха помощ и защита от римляните. Войската, която дойде, на брой четири хиляди, под командването на Декий от Кампания, известно време защищаваше града и съхраняваше вярност. Но впоследствие, съперничейки на мамертините и привличайки ги за свои съратници, престъпиха клетвата си с регините, възбудени от великолепието на града и богатството на неговите граждани. И като изгониха част от гражданите, а други изклаха, завладяха града по същия начин, както кампаните. Римляните много се възмутиха, ала не можеха да сторят нищо, тъй като силите им бяха заети в споменатите войни. Но когато ги приключиха, обкръжиха ги и организираха обсада на Регион, както вече казах. Градът падна и повечето му защитници бяха избити в самия щурм, след като се бяха защищавали отчаяно, предвиждайки какво ги очаква; повече от триста бяха пленени. Изпратиха ги в Рим, стратезите ги изведоха на площада, там бяха публично набити и след това обезглавени, според римския обичай; чрез тяхното наказание римляните възнамеряваха, доколкото е възможно, да си възвърнат доверието сред съюзниците. Земята и града начаса върнаха на регините.14

8. Мамертините (това име си присвоиха кампаните след завладяването на Месена), докато разчитаха на съюз с римляните,15 завладели Регион, не само безнаказано владееха своя град и територия, но създаваха много неприятности на картагенците и сиракузците из съседните земи и облагаха с данък голяма част от Сицилия. След като бяха лишени от споменатата подкрепа, тъй като окупаторите на Регион бяха заградени от обсадата, скоро самите те трябваше да потърсят спасение в града си от сиракузците, повече или по-малко по следните причини. Неотдавна беше възникнал раздор между гражданите и войските на Сиракуза. Разположени около Мергане, те си избраха за водачи Артемидор и Хиерон, бъдещия цар на Сиракуза, тогава съвсем млад, но с потекло, което му осигуряваше качества на цар и държавник. Той прие властта, влезе в града и надви опозицията с помощта на своите близки. В управлението приложи такава умереност и великодушие, че сиракузците, макар никак да не обичат войнишките избори, тогава единодушно решиха техен стратег да бъде Хиерон.16 Още с първите му прояви веднага стана ясно за тези, които умеят правилно да преценяват, че неговите намерения съвсем не се ограничават с военното командване.

9. Като оценява, че винаги, когато пратят войските си извън града, начело с архонтите, сиракузците започват междуособици и въвеждат промени в управлението, и като знаеше, че Лептин е гражданинът, който се ползва с най-голям авторитет и доверие, особено сред народа, се сродява с него, за да го остави като своя опора в града, когато се наложи да излезе начело на войските. След като се оженва за дъщеря му, виждайки, че ветераните-наемници недоволстват и заплашват с бунт, извежда войската и я насочва уж срещу варварите, които бяха завладели Месена. Когато пресрещнал противника при Кенторипа, подредил войската до реката Кюамосор, гражданската конница и пехота оставил под свое командване, уж за да нападне противника от другата страна, пуснал чуждите наемници напред и оставил варварите да ги избият всички. През това време в безопасност се върнал с гражданската войска в Сиракуза. По този начин осъществил целта си, очистил войската от тази нейна част, която била склонна към бунт и неспокойна, сам събрал достатъчно наемници и продължил спокойно да управлява. След това, виждайки, че варварите след своята победа стават все по-смели и по-дръзки, бързо въоръжил и обучил гражданските войски, извел ги и нападнал противника в Милейската равнина, до така наречената река Лонган. Нанесъл им тежко поражение, пленил техните вождове и след като прекратил варварската дързост, върнал се в Сиракуза и бил единодушно обявен за цар от всички съюзници.

10. Мамертините, лишени най-напред от поддръжката на Регион, както казах по-горе, са претърпели пълно поражение в собствената си политика. Поради това, което казах току-що, някои от тях се обърнаха към картагенците с предложение да им се предадат заедно с крепостта, а други изпратиха посланици при римляните, предоставяйки им града си и искайки помощ като от родствен народ. Римляните дълго време се колебаеха, смятайки, че безумието на една такава помощ е очевидно. След като малко преди това бяха наложили най-тежкото наказание на своите съграждани, затова, че бяха измамили жителите на Регион, да изпратят сега помощ на мамертините, които бяха извършили подобни неща не само в Месена, но и в Регион, означаваше да допуснат едно трудно извинимо нарушение на закона. Без да забравят всичко това, те виждаха, че картагенците са станали господари не само в Либия, но и на голяма част от Иберия и на всички острови из Сардинско и Тиренско морета. Обзе ги безпокойство, че ако подчинят и Сицилия ще им станат не само застрашителни и опасни съседи, но ще ги затворят в кръг, обграждайки всички страни на Италия. Очевидно беше и че ако мамертините не получат помощ, Картаген бързо ще овладее Сицилия. Ако успееха да завладеят Месена, щяха за кратко време да покорят и Сиракуза, господствайки вече над почти цялата останала част от Сицилия. Предвиждайки всичко това и смятайки, че е необходимо за самите тях да не изоставят Месена и да не допуснат картагенците да си осигурят мост за нахлуване в Италия, римляните дълго се съвещаваха.

11. До последния момент сенатът не узакони това предложение, по споменатите причини. Смяташе, че вредата от закононарушението при една подкрепа на Месена е равностойна на ползата от същото. Народът, колкото и да беше изтощен от предишните войни и да се нуждаеше от спокойствие на всяка цена, заедно с гореизтъкнатите доводи изслуша и военачалниците, които им доказваха общата полза от войната и явната голяма лична изгода за всеки от тях и реши, че трябва да се окаже помощ. Народното събрание узакони решението, за командващ войските беше избран Апий Клавдий, вторият консул и той бе пратен със задачата да окаже помощ и влезе в Месена.17 Мамертините, къде изплашени, къде измамени, изгониха картагенския военачалник, който вече беше заел крепостта, и поканиха Апий, като повериха града в негови ръце. Картагенците разпънаха на кръст своя пълководец, решавайки, че той е загубил крепостта поради некадърност и слабост. Самите те разположиха флотата си около нос Пелориада, а с пехотата си здраво притиснаха Месена откъм Сунес. Междувременно Хиерон реши, че условията са подходящи да изгони напълно варварите, владеещи Месена, от Сицилия и сключи съюзен договор с картагенците. След това потегли от Сиракуза и се отправи към града. Разположи се на стан от другата страна, до Халкидската планина и по такъв начин затвори и този изход за защитниците на града. Римският консул Апий с риск прекоси пролива през нощта и влезе в Месена. Виждайки, че враговете са го обградили здраво отвсякъде и разбирайки, че е едновременно и недостойно, и опасно да позволи да му бъде наложена обсада, след като враговете господстваха и по море, и по суша, той най-напред се опита да преговаря и с двете страни с намерение да спаси мамертините от война. Но след като никой не се споразумя с него, той се принуди да рискува и най-напред да нападне сиракузците. Изведе войската си и я построи в боен ред, а от другата страна царят на сиракузците с готовност прие предизвикателството. След продължителна битка надви противниците и ги прогони чак до лагера им. Апий събра плячката от избитите неприятелски войници и се върна в Месена. Хиерон, предвиждайки крайния изход, още с настъпването на нощта бързо се отправи за Сиракуза.

12. На следващия ден Апий, научил за тяхното оттегляне, придоби кураж и реши да не се бави, а да нападне картагенците. Съобщи на войниците да бъдат в готовност и с идването на зората потегли. Сблъсквайки се с противниците, повечето изби, а останалите принуди да хукнат в неудържим бяг към близките градове. С тези победи той смъкна обсадата и след това без страх продължи, опустоши земята на сиракузците и на техните съюзници, без никой да му се противопостави по незащитените места. Накрая се разположи близо до Сиракуза и организира обсадата й.

Такъв беше първият излаз на римска войска извън Италия, при такива обстоятелства и поради такива причини. Това смятам за най-подходящо начало на целия си труд, и от него започнах своето изследване, връщайки се малко назад, за да не оставя никакво недоразумение при изясняването на причините. Сметнах, че за всички, които искат да добият обща представа за тяхното сегашно могъщество, е необходимо да проследят как и кога римляните, претърпели поражение в собственото си отечество, започнаха да се въздигат, как и кога завладяха Италия и предприеха действия извън нея. Поради това не трябва да се учудвате, ако и по-нататък, разказвайки за най-известните държави, се връщам назад във времето. Това ще правя, за да могат да се схванат изходните моменти, от което да бъде по-разбираемо от какво, как и кога са тръгнали всички те, за да достигнат до сегашното си положение. Точно това направих и по отношение на римляните.

13. Но стига толкова обяснения. Да се върнем към изложението. Ще направя кратък преглед на най-главните събития, които са тема на тази уводна част. Първи по ред са сраженията между римляните и картагенците във войната за Сицилия. След тях идва Либийската война. Следват акциите на картагенците в Иберия най-напред под водачеството на Хамилкар, а после на Хасдрубал. По същото време римляните осъществиха първия си поход в Илирия и съответните части на Европа и след това – битките с италийските келти. По същото време в Елада се води така наречената Клеоменова война, с която съм приключил своето въведение и втората книга.18

Нито ми е необходимо, нито би било от полза за читателите да изреждам подробно всичко около тези събития. Не съм се заел да пиша история за самите тях, а само смятам да ги спомена обзорно, като въведение към същинската тема на моя исторически разказ. Поради това, засягайки ги накратко в тяхната последователност, ще се опитам да свържа края на своето въведение с началото и темата на моята история. По този начин ще осигуря непрекъснатост на разказа, а за мен ще се приеме, че основателно съм се докоснал до събития, вече описани от други автори и чрез такава организация ще осигуря лесно усвоимо встъпление за обучаемите към това, което се каня да разкажа. Но малко по-грижливо ще се опитам да разгледам първата война между римляните и картагенците, войната за Сицилия. Защото не е лесно да се намери друга война, която да е била по-продължителна от тази, която да е изисквала по-големи приготовления, да е била по-непрекъсната, в която да е имало повече сражения и която да е предлагала по-големи превратности и за двете страни. По това време и в двете държави нравите бяха неопорочени, и двете имаха умерено добра съдба и силите им бяха равностойни. Затова всеки, който би искал да разбере особеностите и възможностите на всяка една от тях, може да си направи преценка не толкова от следващите войни помежду им, колкото от тази.

14. Не по-малко основание да се спра специално на тази война ми дава и фактът, че авторите, за които се смята, че са я описали най-добре, Филин и Фабий, не са успели, по мое мнение, да разкрият истината така, както се полага.19 Като имам предвид техния живот и убеждения не смятам, че тези мъже са лъгали съзнателно. Но ми се струва, че в това отношение те приличат на влюбените. Поради неговите лични убеждения и предпочитания, на Филин му се струва, че картагенците винаги са постъпвали разумно, правилно и храбро, докато римляните – обратно, а пък на Фабий – напротив. В други житейски условия човек не би могъл да изключи едно такова пристрастие. Наистина редно е един добър човек и патриот да обича приятелите си, да споделя тяхната омраза и пристрастие. Но когато човек възприеме етиката на историята, трябва да изостави всички тия неща и често да казва хубави думи и да награждава с най-големи похвали противниците, когато действителността изисква това, както и да вини и да хули с най-срамни думи най-близките си, когато допуснатите от тях грешки го налагат. Защото така, както живото същество, ако е лишено от зрение, все едно, че е лишено от всичките си сетива, така и историята, ако й се отнеме истината, останалото от нея ще бъде едно безполезно сказание. Затова не трябва да се боим нито от критиката срещу приятелите, нито от хвалби по адрес на противниците, нито пък да се пазим понякога да хвалим същите тези, които сме критикували, тъй като е невъзможно в своята дейност хората да бъдат винаги непогрешими, нито пък винаги да грешат. Следователно, разграничавайки извършителите от самите действия, трябва да се отнесем в разказа си към тях с такива присъди и определения, каквито те заслужават.20 Истинността на горните ми твърдения може да се види от следното.

15. Филин, започвайки с въпросните събития още в началото на втората си книга, казва, че воюващите картагенци и сиракузците били обсадили Месена, римляните дошли по море в града и веднага нападнали сиракузците; но след като изяли голям бой, се прибрали в Месена. После веднага се отправили срещу картагенците, при което не само че били набити, но дали и много пленници. След тези си твърдения твърди, че Хиерон, веднага след схватката, дотолкова обезумял, че не само запалил целия лагер и палатките и избягал през нощта в Сиракуза, но опразнил и всички укрепления из земята на месените. По същия начин твърди, че и картагенците, веднага след битката изоставили лагера си и се пръснали из градовете, без дори да посмеят да се противопоставят по незащитените места. Поради това техните водачи, виждайки колко изплашена е войнишката тълпа, предпочели да не взимат решение за по-нататъшни бойни действия. А римляните, докато ги преследвали, не само плячкосали цялата територия на картагенците и сиракузците, но даже организирали обсадата на самата Сиракуза. Това, както ми се струва, е пълно с противоречия и не се нуждае от коментар. За тия, които най-напред представя да обсаждат Месена и да побеждават в сраженията, след това казва, че бягат, че напускат и незащитените места, и накрая, че са обсадени и обезсърчени; а тия, които в началото са представени за победени и обсадени, след това се оказва, че са преследвачи, че овладяват полетата, и накрая – че обсаждат Сиракуза. Да се съгласуват тези две твърдения е невъзможно. Как? Или първото твърдение е лъжливо, или второто. Всъщност, вярно е второто; и наистина, картагенците и сиракузците опразниха полетата, римляните веднага обсадиха Сиракуза, както казва той, та дори и Ехетла, която се намира между владенията на сиракузците и картагенците. Следователно, трябва да се съгласим, че първоначалните твърдения на Филин са лъжливи и че макар римляните явно да са победили в сраженията около Месена, авторът ги е обявил за победени.

Човек може да открие, че в целия си труд Филин допуска такива грешки, също както и Фабий, което ще покажа при подходящ случай. А ние, след като казахме това, което се полага за изопачаванията, ще се върнем към действителното положение на нещата, поставяйки ги в тяхната последователност, за да можем с малко думи да създадем вярна представа за случилото се през тази война.

16. Когато новината за успеха на Апий и войската му стигна до Рим, избраха за консули Маний Отакилий и Маний Валерий и изпратиха всички войски, начело с двама командири, в Сицилия.21 Римляните имат всичко четири римски легиона, без да се броят съюзническите, които попълват ежегодно. Всеки от тях се състои от четири хиляди пехотинци и триста конника. С тяхното пристигане повечето градове се отдръпнаха от картагенците и сиракузците и се присъединиха към римляните. Хиерон, отчитайки както объркването и уплахата на сиракузците, така и броя на тежко въоръжените легиони, съобрази, че предимствата на римляните са много по-големи от тия на картагенците. Ръководен от тези съображения, той изпрати послания на римските пълководци, предлагайки им в тях мир и приятелство. Римляните приеха, най-вече заради продоволствието. Понеже картагенците владееха морето, те се опасяваха да не бъдат лишени от необходимите продукти, защото легионите, които дойдоха преди, бяха изпитали голям недостиг на провизии. Затова предполагайки, че в това отношение Хиерон ще им бъде много полезен, те с радост приеха неговото приятелство. Сключиха договор, според който царят трябваше да пусне пленниците без откуп и освен това да плати на Рим сто таланта сребро, и оттук нататък римляните смятаха сиракузците за свои приятели и съюзници. Самият цар Хиерон, поставяйки се под защитата на Рим, започна да ги снабдява винаги, когато изпадаха в нужда и продължи да управлява сиракузците в безопасност, карайки елините да го почитат и да го награждават с венци. Изглежда, че това е най-забележителният цар, който най-дълго време е вкусвал плодовете на своята мъдрост както в отделните случаи, така и в цялата си политика.

17. Когато в Рим беше донесено за сключения договор и Народното събрание прие и узакони споразумението с Хиерон,22 римляните решиха да не изпращат повече всичките си войски, а да оставят само два легиона, считайки едновременно, че с присъединяването на царя войната е станала по-лесна и че по този начин ще облекчат войските си откъм продоволствие. Картагенците от своя страна, виждайки, че Хиерон им става противник, а римляните се включват все по-пълно в действията за Сицилия, решиха, че се нуждаят от още по-голяма сила, за да могат да се противопоставят на противника и да задържат положението в Сицилия. По тази причина събраха наемници от отсрещните земи, много лигистини, келти и предимно ибери, и ги изпратиха всичките в Сицилия. Отбелязвайки, че градът на акрагантините е с най-добро разположение и едновременно с това е най-важният град в областта, която владееха, те събраха в него продоволствието и войските, смятайки да използват този град като изходен пункт по време на бойните операции.

От страна на римляните консулите, които бяха сключили мир с Хиерон, се оттеглиха и на тяхно място в Сицилия дойдоха с легионите си Лукий Постумий и Квинт Мамилий.23 Разбирайки намеренията на картагенците и приготовленията им около Акрагант, те се решиха на по-смели действия. Изоставиха другите бойни акции и се насочиха с цялата си войска към Акрагант. Разположиха се на лагер на осем стадия от града и затвориха картагенците зад стените му. По това време житото зрееше и тъй като се очакваше дълга обсада, войниците се заеха да жънат с по-голямо увлечение, отколкото беше допустимо. Картагенците видяха, че враговете им са се пръснали из полето, излязоха и нападнаха жънещите. След като лесно ги обърнаха в бяг, част от тях се насочиха към лагера, за да го плячкосат, а другата част – към прикриващите войски. Но особените обичаи, и тогава, както и много често преди това, спасиха положението на римляните. Защото при тях изоставянето на поста и бягството от редиците на прикриващите войски се наказва със смърт. Така и тогава, макар противникът да бе много по-многоброен, те го посрещнаха храбро, загубиха много свои войници, но избиха много повече противници. Накрая заградиха противника в кръг, така че да не може да разбие оградата на лагера и една част от тях избиха, а останалите унищожаваха, гонейки ги чак до града.

18. От този момент картагенците започнаха да обмислят с по-голяма предпазливост нападенията си, а римляните – да събират фуража с по-сигурна охрана. Тъй като картагенците не излизаха на по-голямо разстояние от един хвърлей, римските командири разделиха войската на две части, като едната оставиха около Асклепиона, намиращ се извън града, а другата разположиха пред тази част на града, която е обърната към Хераклеона. Укрепиха пространството между лагерите си от двете страни с ров, за да се предпазят от излазите на противниците извън града, а от външната се оградиха с още един, за да не допуснат външните опити за влизане и проникване в крепостта – нещо, което е обичайно при обсадените градове. На равни интервали между рововете и лагерите поставиха стражи, като на подходящи места изградиха укрепления на известно разстояние едно от друго. Всички останали съюзници им събраха продоволствие и други необходими неща и им ги отнесоха в Хербес, а самите те постоянно ходеха до този град, намиращ се недалече от позициите им, и се снабдяваха с всичко необходимо. Така в продължение на около пет месеца всяка от страните запазваше позициите си, без нито една от тях да получи някакво предимство, като изключим случайните престрелки. Но когато гладът започна да затруднява картагенците, поради голямото количество хора, събрани в крепостта, а те не бяха по-малко от петдесет хиляди, Ханибал, командващ обсадените войски, се оказа в затруднение и започна да изпраща послания до Картаген, в които описваше създалото се положение, като молеше за помощ. Картагенците натовариха събраните войници и слонове на кораби и ги изпратиха в Сицилия при другия техен пълководец – Ханон. Той събра войската и боеприпасите си в Хераклея, след това овладя с изненада Хербес и лиши противниковите лагери от техните снабдителни пунктове и продоволствие. В резултат на това римляните се оказаха едновременно в положението и на обсаждащи, и на обсадени. Изпаднаха в такава оскъдица на храна и продоволствие, че започнаха да се готвят да премахнат обсадата. Щяха и да го направят, ако Хиерон не полагаше всички усилия и не използваше всякакви ходове, за да ги снабдява редовно с необходимото продоволствие.

19. Междувременно споменатият мъж (Ханон – б. пр.) прецени, че позициите на римляните са отслабнали поради глада и епидемията, която беше избухнала в техните редици и че неговите войски са готови за битка, тръгна бързо от Хераклея със слоновете, около петдесет на брой, и с цялата останала войска, като нареди на нумидийската конница да препусне напред и като стигне до укрепленията на противника, да го раздразни, да се опита да изкара конницата му и след това да отстъпи и да се оттегли, докато се присъедини отново към него. Нумидийците изпълниха заповедта, нападнаха един от лагерите и римската конница веднага излезе и смело се хвърли срещу тях. Либите се оттеглиха според заповедта, докато се присъединиха към основния отряд на Ханон. След това заобиколиха противника, обградиха го в кръг и голяма част от него избиха, а другата гониха чак до лагера. След това сражение войската на Ханон се разположи на стан срещу римляните, като зае хълма Тор, намиращ се на десет стадия от противника. В такова положение останаха два месеца, без да се предприемат никакви действия, ако изключим ежедневните престрелки. Но Ханибал продължаваше да сигнализира с огън и да изпраща от града пратеници до Ханон, съобщавайки му, че народът не може да издържи на глада и че мнозина дезертират при врага, подтиквани от нуждата; картагенският военачалник реши да рискува, при все че и римляните бяха не по-малко нетърпеливи, по споменатите причини. Поради това двете страни изведоха войските си в полето между двата лагера и започнаха битка. Сражението продължи дълго, но накрая римляните обърнаха предните редици на картагенските наемници в бяг. Те се натъкнаха на слоновете и на останалите подразделения и във войската на финикийците настъпи пълно объркване. Започнаха да отстъпват и повечето бяха изклани, а само някои се добраха до Хераклея. Римляните заловиха повечето слонове и целия обоз. Но дойде нощта, римляните позанемариха охраната си, къде от радост поради успеха си, къде от умора; Ханибал, отчаян от създалото се положение, сметна, че му се е отдала удобна възможност да се спаси, по споменатите причини, и към полунощ се измъкна от града с наемната си войска. Запълни рововете с кошници, натъпкани с плява и скришом от противника измъкна войската си в безопасност. На следващия ден римляните разбраха какво се е случило, успяха да нанесат незначителни щети на ариергарда на Ханибаловата войска, след което всички се втурнаха към вратите на града. Нямаше кой да им се противопостави, те нахлуха в града и го разграбиха, като спечелиха много роби и всякакво имущество.

20. Когато новината за случилото се в Акрагант стигна до римския сенат, настъпи радост, духът на сенаторите се повдигна и те не останаха на първоначалните си намерения, стори им се недостатъчно това, че са спасили мамертините и това, което бяха спечелили от самата война. Обзе ги надежда, че могат напълно да изгонят картагенците от острова, че ако това стане, ще засилят много позициите си и всичките им разсъждения и планове се насочиха към тази цел. Установиха, че пехотата им напредва задоволително. Изглеждаше, че командирите, назначени след тия, които обсаждаха Акрагант, Лукий Валерий и Тит Отакилий, се справяха добре с положението в Сицилия.24 Но тъй като картагенците без особени трудности владееха морето, изходът от войната все пак изглеждаше спорен. Защото в следващия период, макар да бяха вече завладели Акрагант и много градове от вътрешността да бяха се присъединили към Рим, поради страха от тяхната пехота, много повече крайморски градове ги бяха изоставили, тъй като се опасяваха от флотата на Картаген. Когато видяха, че по тези причини равновесието на силите във войната се нарушава в полза ту на едната, ту на другата страна и че Италия често бива опустошавана от морските сили, а пък Либия остава изцяло невредима, предприеха мерки да излязат по море като картагенците. Това беше и една от немаловажните причини, които ме подтикнаха да разкажа за тази война в по-големи подробности – за да не останат читателите в неведение за това начало: как, кога и по какви причини римляните за пръв път излязоха по море.

Като видяха, че войната се проточва, за пръв път започнаха да си строят кораби – сто пентери и двадесет триери. Тъй като корабостроителите им нямаха никакъв опит в строителството на пентери поради това, че дотогава в Италия такива съдове не бяха използвани, в това отношение се натъкнаха на големи трудности. От това може да се види каква смелост и присъствие на духа проявяват римляните, решат ли да направят нещо. Не само че не разполагаха с подходящи средства, те нямаха никакви средства, при това дотогава и през ум не им беше минавало за морето; но веднага след като взеха решението, толкова дръзко се заловиха с неговото осъществяване, че преди да са придобили какъвто и да е опит, се опълчиха по море срещу Картаген, който от поколения насам държеше неоспоримо първенство по море. Свидетелство за истинността на това, което казвам, и за необикновената им дързост е следното. Когато за пръв път решиха да прехвърлят войски в Месена, нямаха нито един кораб с палуба, нито какъвто и да е голям кораб, но заеха от тарентините, елеатите и неаполитаните петдесет весленици и триери и с тях прехвърлиха войските си при голям риск. Тогава картагенците ги атакуваха в пролива, един от палубните им кораби се увлече, излезе напред и попадна в ръцете на римляните; този кораб сега те използваха за модел и по негов образец построиха цялата си флота; тъй че ако това не беше се случило, явно не биха имали възможност да осъществят своя план поради неопитността си.

21. Но сега тези, на които беше възложено да построят флотата, се заеха усилено с работата, а тези, които трябваше да осигурят екипажи, ги тренираха в гребане на сухо по следния начин. Караха гребците да сядат на пейки, подредени на земята в същия ред, както в корабите, началникът на гребците заставаше между тях, при което ги караха да се накланят назад, придръпвайки ръце към себе си и напред, протягайки ги, и тези движения трябваше да се правят под командата на началника.

След като подготовката на екипажите свършваше и корабите биваха пускани във вода, за кратко време провеждаха обучение в реални условия в морето и след това по нареждане на пълководеца корабите тръгваха покрай Италия. Защото назначеният от римляните началник на флотата, Гней Корнелий,25 няколко дни преди това беше дал нареждане на капитаните на кораби веднага след като флотата бъде готова, да отплават за пролива, а сам той, със седемнадесет кораба, замина преди тях за Месена, бързайки да подсигури флотата с припаси. Там му беше донесено за положението в града Липара и той, въодушевен повече от допустимото, отплава с горе-споменатите кораби и хвърли котва близо до града. Картагенският началник Ханибал, научавайки в Панорм за случилото се, изпрати сенатора Боодес, като му даде двадесет кораба. Той отплава през нощта и обкръжи корабите на Гней в залива. На следващия ден екипажите се втурнаха да търсят спасение на сушата, а самият Гней изпадна в ужас и като нямаше какво да направи, накрая се предаде на враговете. Картагенците веднага се отправиха към Ханибал с пленените противникови кораби и пълководец. Но само след няколко дни, макар поражението на Гней да беше толкова бързо и показателно, Ханибал за малко не направи същата грешка, и то при пълно съзнание. Като чу, че флотата на римляните, която минаваше край Италия се приближава, поиска да види с очите си количеството и цялото разположение на противника и отплава с петдесет кораба. След като заобиколи Италийския нос, той се натъкна на противника, който напредваше в добър ред и строй, загуби повечето си кораби и едва успя да се спаси с останалите, изненадващо и ненадейно.

22. След това римляните достигнаха бреговете на Сицилия. Там научиха за поражението на Гней. Веднага се свързаха с Гай Билий, командващия пехотата и зачакаха неговото идване. Същевременно чуха, че флотата на противника не е голяма и започнаха да се готвят за морска битка. Тъй като корабите им бяха лошо построени и трудно подвижни, някой предложи като помощно бойно средство да бъдат съоръжени с едни съоръжения, наречени „ гарвани „ и чието устройство беше следното. На носа се поставяше кръгъл кол, дълъг четири разтега и широк три длани в диаметър. На върха си той самият имаше скрипец, а около него се поставяше стълба от заковани напречни дъски, широка четири стъпки и дълга шест разтега. В стълбата имаше надлъжен отвор и тя обикаляше кола на два разтега от близкия си край. Стълбата беше снабдена и с ограда от двете си надлъжни страни на височина едно коляно. На края й беше закрепен заострен железен кривак с пръстен откъм единия си край, така че цялото съоръжение приличаше на жътварка. В този пръстен се връзваше въже, с помощта на което при сблъсъка на корабите повдигаха “гарваните” със скрипеца на кола и ги поставяха върху палубата на чуждия кораб, понякога откъм носа, понякога откъм страничния борд, когато корабите се сблъскваха странично. Когато гарваните се закрепваха в дъските на палубата и свързваха двата кораба, ако се бяха съединили борд у борд, щурмуваха отвсякъде, но ако се срещаха нос с нос, минаваха по стълбата на гарвана на два отряда: първите прикриваха фронта с вдигнати щитове, а следващите закриваха фланговете, като поставяха страните на щитовете си върху оградата на стълбата. След като въведоха това съоръжение, зачакаха часа на битката.

23. А Гай Билий, веднага щом разбра за поражението на командващия флотата, предаде пехотата в ръцете на хилиарсите и сам отиде при флотата. Като научи, че противникът опустошава територията на Миле, отплава с всички кораби.26 Картагенците ги видяха и се втурнаха срещу тях със сто и тридесет кораба, изпълнени с радост и нетърпение, с презрение към невежеството на римляните, и заплаваха право срещу противника, без да смятат за необходимо да спазват боен ред, сякаш срещу плячка, която по право им се полагаше. Водеше ги Ханибал – същият, който се измъкна през нощта от Акрагант – на хептера, която преди това е била собственост на царя Пир. Когато се приближиха, видяха поклащащите се гарвани по носовете на всички противникови кораби и малко се пообъркаха, удивени от устройството на тези съоръжения. Но понеже хранеха пълно пренебрежение към противника, първите кораби атакуваха дръзко. Всички сблъскващи се кораби обаче, биваха закачвани с приспособленията, воините се прехвърляха по самите гарвани и влизаха в ръкопашен бой на палубата, така че някои картагенци падаха заклани, а други се предаваха, ужасени от това, което става; защото сражението започна да прилича на сухопътно. В резултат на това бяха пленени първите тридесет атакували кораба, заедно с екипажите им, включително и кораба на стратега; самият Ханибал успя да се спаси с лодка, неочаквано и изненадващо и за самия него. Останалите картагенски кораби напредваха с намерение да атакуват, но когато се приближиха, видяха какво се е случило с първите кораби и се отклониха, за да отбягнат ударите на съоръженията. Разчитайки на своята маневреност, те се надяваха да проведат безопасна атака откъм бордовете или кила на противниковите кораби. Но понеже съоръженията се въртяха и накланяха във всички посоки и страни така, че приближаващите се кораби неминуемо биваха улавяни, накрая картагенците свърнаха и побягнаха, ужасени от новостта на случилото се, като оставиха в ръцете на противника петдесет кораба.

24. А римляните, които въпреки всички очаквания, придобиха надежда за успех по море, усилиха двойно своята решимост да продължат войната. Стъпиха на брега на Сицилия, вдигнаха обсадата на Егеста, която ги беше изтощила до краен предел и след като изоставиха Егеста, превзеха Макелла с щурм.

След морската битка Хамилкар, командващият сухопътните войски на Картаген, който се намираше близо до Панорм, научи, че в лагера на римляните са започнали търкания между тях и съюзниците им по въпроса за заслугите в битките и че съюзниците са се отделили самостоятелно на лагер между града Панорм и топлите извори на Химера. Нападна ги внезапно с цялата си войска, докато те вдигаха лагера си и изби близо четири хиляди. След тази акция Ханибал се прибра с оцелелите кораби в Картаген и не след дълго отплава оттам за Сардиния, като прибра още кораби и взе със себе си някои от най-отличните триерарси. Скоро след това беше обграден от римляните в един залив и след като загуби повечето кораби, беше арестуван от оцелелите картагенци и разпънат на кръст. Така че римляните, от момента, в който се заеха с морето, предприеха военни действия и за Сардиния.

През следващата година римските войски в Сицилия не направиха нищо, достойно за споменаване; а на следващата, след като приеха новоназначените консули Авъл Атилий и Гай Солпикий,27 се насочиха срещу Панорм, поради това че картагенската войска се беше събрала да презимува там. Когато консулите приближиха града, построиха цялата войска в боен ред. Но тъй като противникът не им излезе насреща, изоставиха Панорм и се насочиха към Хипана. Този град те превзеха с щурм, след което завладяха и Митистрат, който беше издържал обсадата дълго време поради укрепеността на терена. Завзеха и града Камарина, който напоследък се беше отцепил от тях, като докараха стенобитни машини и направиха отвор в стената. По същия начин завзеха Ена, както и някои други градчета, съюзни на картагенците. След всичко това организираха обсадата на Липара.

25. На следващата година римският консул Гай Атилий,28 който беше хвърлил котва близо до Тиндар, видя, че картагенската флота преминава наблизо в безредие. Нареди на своите екипажи да следват водачите и сам потегли напред с още десет кораба. Картагенците, на свой ред, като видяха, че някои от противниковите кораби току-що излизат в открито море, а други едва сега тръгват и че първите са се отдалечили много от останалите, се обърнаха срещу тях да ги пресрещнат. Заградиха ги в кръг и потопиха деветте от тях, а кораба на стратега за малко да заловят с целия му екипаж. Но тъй като беше бързоходен и добре управляван от екипажа, неочаквано успя да се изплъзне. Останалите кораби на римляните доплаваха и бързо се построиха. Образуваха фронт, нападнаха неприятеля и заловиха десет кораба с екипажите, а осем потопиха. Останалите картагенци се оттеглиха към така наречените Липарски острови.

След тази морска блокада и двете страни решиха, че загубите са еднакви и се заловиха с още по-голямо усърдие да укрепват морските си сили и да оспорват превъзходството по море. Междувременно сухопътните им войски не извършваха нищо, достойно за упоменаване и прекарваха времето си в маловажни и случайни стълкновения. Поради това римляните, след като извършиха приготовленията, за които казах, за следващото лято, излязоха в открито море с триста бойни кораба и ги установиха в Месена. После отплаваха оттам, държейки Сицилия от дясната си страна и като заобиколиха нос Пахин, се приближиха до нос Екном, тъй като и пехотата им се намираше около това място. Картагенците от своя страна отплаваха с триста и петдесет бойни кораба и след като минаха покрай Лилибеон, хвърлиха котва близо до Хераклея Миноа.

26. Планът на римляните беше да отплават към Либия и да пренесат войната там, така че картагенците да бъдат застрашени не за Сицилия, а на собствената си територия. Картагенците пък предпочитаха обратното: макар да разбираха, че Либия е леснодостъпна и че цялото й население би могло лесно да бъде покорено от тоя, който само да успее да нахлуе в нея, те не бяха склонни да се върнат, а горяха от нетърпение да поемат риска на морската битка. След като едната страна гледаше да избегне сблъсъка, а другата – да го предизвика, бъдещата битка се предопределяше от противоположността на техните съперничещи си интереси. Римляните започнаха да се подготвят и за двете възможности – за сражение в морето и за слизане на територията на противника. Поради това избраха най-добрите войници от пехотата и разделиха цялата войска, която смятаха да прехвърлят, на четири корпуса. Всяка от тия части носеше две имена: Първи легион и първи флот, и останалите – съответно.

Четвъртият имаше в добавка и трето име – наричаха се триарии, според обичая в пехотата. Цялата войска, включена в тази военноморска сила, наброяваше сто и четиридесет хиляди души, а всеки кораб побираше по триста гребци и сто и двадесет моряка. Картагенците пък се приготвяха главно и единствено за морска битка. Според броя на корабите им тяхната обща численост наброяваше сто и петдесет хиляди души. Тези цифри са в състояние да поразят не само свидетеля-очевидец, но и слушателя, с мащабите на битката, с величието на двете държави и с големината на организираните от тях военни сили, ако се съди по броя на корабите и хората.

Римляните, съобразявайки, че им предстои плаване в открито море и че противникът е по-бързоходен, положиха всички усилия да подредят флотата си в такъв ред, че да си осигурят безопасност и недосегаемост. Така те поставиха двете си хексери, на които плаваха главнокомандващите, Марк Атилий и Лукий Манлий,29 в челна позиция, една до друга. Зад всяка от тях подредиха един по един корабите, зад едната – на първи флот, зад другата – на втори, така че разстоянието между всеки следващ чифт кораби непрекъснато се увеличаваше. След като подредиха по такъв начин първите два флота, че да образуват просто един клин, подредиха в една редица третия флот. Така целият им ред придоби вид на триъгълник. След тях подредиха съдовете за транспорт на коне, като ги прикачиха на буксир към корабите от третия флот. За последните подредиха четвъртия флот, т.нар. триарии, един до друг, така че техният ред да обхваща от двата края предната редица кораби. След като подредиха корабите си по така описания начин, целият строй придоби вид на клин, чийто връх беше отворен, а основата – здрава и всичко това беше ефективно, практично и при това – трудно разбиваемо.

27. По същото време главнокомандващите на Картаген се обърнаха към своите войски с кратки слова. Обясниха им, че ако победят по море, оттук нататък ще воюват за Сицилия, но ако паднат, ще трябва да се бият за собствената си родина и домове. След това им наредиха да се качат по корабите. Всички с готовност изпълниха заповедта, разбирайки от думите на своите командири какво ги очаква, и излязоха в морето, уверени и с настървен дух. Като видяха реда на противника, стратезите приспособиха своя към техния, като три четвърти от корабите подредиха в една редица, протягаща дясното си крило към открито море, за да обкръжат враговете, а останалата четвърт оформи лявото крило на целия им ред, което сключваше ъгъл с останалите откъм сушата. Дясното крило се командваше от Ханон, който се беше провалил в сражението при Акрагант. С него бяха най-годните за атака кораби и най-маневрените за странично нападение пентери. За лявото крило пое грижата Хамилкар, който беше командвал в морската битка до Тиндар. Същият се намираше в средата на бойния ред и съобразно с условията на сражението, приложи следната тактика. Сражението започнаха римляните, които забелязаха, че бойният ред на картагенците е изтънен и атакуваха центъра му. Картагенският център бързо заотстъпва по заповед на Хамилкар, с намерение да обърка строя на римляните, а римските кораби ги последваха въодушевено. Първият и вторият флот притиснаха бягащите противникови кораби, а третият и четвъртият се откъснаха от тях, третият – заради конния транспорт, когото влачеше на буксир, а триариите – защото останаха да ги защищават. Когато картагенците решиха, че са отвлекли достатъчно далече първия и втория флот, всички изведнъж по заповед на Хамилкар се обърнаха и пресрещнаха преследвачите. Завърза се яростна битка. Голямото предимство на картагенците идваше от способността на корабите им да плават бързо, да заобикалят, лесно да настъпват и бързо да се оттеглят. Но римляните имаха не по-малко блестящи изгледи за победа, благодарение на силата си в ръкопашни сражения, на възможността да улавят с куките всеки противников кораб още с идването му, както и на факта, че се сражаваха пред очите на двамата командващи, които ръководеха битката.

28. Такава беше картината на битката в този участък. Междувременно Ханон с дясното крило, останало на разстояние в първата атака, се отправи в открито море и се нахвърли срещу триариите, предизвиквайки сред тях голяма бъркотия и паника. Картагенската част, подредена край брега, промени реда си и се построи във фронт, насочи носовете си срещу противниковите кораби, които влачеха на буксир конния обоз, и ги атакува. Те изоставиха обоза и се сплетоха в сражение с противника. Така цялото сражение се раздели на две части и трите морски битки се водеха на голямо разстояние една от друга. Тъй като силите бяха разположени в началото равномерно, и битката се водеше с равен успех. Но краят не беше равностоен, както става обикновено, когато силите на съперниците са почти еднакви. Влезлите първи в схватката първи се разделиха: флотът на Хамилкар беше надвит и обърнат в бягство. Лукий взе на буксир пленените кораби, а Марк, виждайки сражението около триариите и конния транспорт, бързо им се притече на помощ с оцелелите кораби от втория флот. Когато той достигна флота на Ханон и влезе в сражение с него, моряците на триариите бързо набраха кураж, макар вече да бяха се примирили с поражението и бойният им дух се възвърна. А картагенците се оказаха в затруднение, едновременно нападани отпред и улавяни отзад, и след като неочаквано бяха заобиколени от дошлите на помощ кораби, започнаха да отстъпват в открито море. Междувременно и Лукий, който докато отплаваше разбра, че третият флот е притиснат от картагенците към брега, и Марк, който оставяше в безопасност триариите и конния транспорт, се втурнаха да помогнат на изпадналите в беда. Защото това, което ставаше там, приличаше вече на обсада; и те сигурно щяха да бъдат разбити, ако картагенците не се бояха от куките им и заради това ги бяха обкръжили и ги притискаха към брега, но пазейки се от ударите им, не се приближаваха за близка схватка.

Консулите доплаваха бързо, обкръжиха картагенците и заловиха петдесет противникови кораба заедно с екипажите им. Много малка част от тях успяха да се изплъзнат покрай сушата и да избягат. Такъв беше обликът на сражението в неговите части, а накрая цялата морска битка беше спечелена от римляните. Двадесет и четири римски съда бяха разбити, а картагенски – тридесет. Нито един римски кораб не бе пленен с екипажа, а картагенски – шестдесет и четири.

29. След това римляните си осигуриха още провизии, поправиха пленените кораби и след като отделиха на екипажите си подобаващо внимание, потеглиха към Либия. С първите кораби доближиха брега при така наречения нос Хермейон, който лежи пред целия Картагенски залив и е издаден към морето по посока на Сицилия, дочакаха да доплават и останалите, и след като цялата флота се събра, заплава покрай брега и стигна до град Аспис. Тук слязоха, изтеглиха корабите си на суша, оградиха ги с ров и палисада и организираха обсада на града, тъй като неговите защитници не пожелаха доброволно да се предадат. Спасилите се от морската битка картагенци доплаваха до родината си, убедени, че противникът, окуражен от победата, няма да се поколебае да атакува самия Картаген, организираха защитата с пешите си и морски сили по места в околностите на града. Но когато разбраха, че римляните са слезли в безопасност на брега и са обсадили Аспис, отказаха се от защитата по море, обединиха силите си и организираха защитата на самия град и неговата околност.

А римляните, след като завзеха Аспис и оставиха стража в града и след като пратиха посланици в Рим да съобщят за извършеното и да попитат какво да правят по-нататък и как да се възползват от създалото се положение, тръгнаха на поход с цялата войска и започнаха да плячкосват страната. Тъй като не срещнаха никаква съпротива, ограбиха много благоустроени вили и събраха много добитък. Отведоха при корабите си и повече от двадесет хиляди роби. През това време пратениците донесоха от Рим нареждане един от консулите да остане с необходимата войска, а другият – да върне флотата в Рим. Остана Марк, задържайки четиридесет кораба, петнадесет хиляди пехотинци и петстотин конника. А Лукий взе екипажите и всички пленници и след като мина невредим покрай Сицилия, се прибра в Рим.

30. Картагенците разбраха, че римляните се приготвят за дълго оставане, избраха си двама стратези, Хасдрубал, сина на Ханон и Бостар, след което изпратиха нареждане на Хамилкар в Хераклея да се върне веднага. Той се прибра в Картаген с пет хиляди пехотинци. Там беше утвърден за трети стратег, след което се събраха с Хасдрубал и неговите хора да решат какво да правят. Решиха да излязат на помощ на страната, а не да гледат безгрижно как противникът безнаказано я ограбва. В няколко дена Марк напредваше, превземайки с щурм, плячкосвайки неукрепените пунктове и обсаждайки укрепените. Като достигна града Адюс, който заслужаваше внимание, той се разположи на лагер около него и се зае да строи обсадни съоръжения. Картагенците бяха обзети от желание да помогнат на града и, решени да си възвърнат контрола над неукрепената земя, изведоха войската си. Заеха един хълм, който им осигуряваше по-висока позиция спрямо противника, но който беше неизгоден за собствените им войски и се разположиха на него. По този начин, като разчитаха най-вече на конницата и слоновете си, но откъсвайки се от равнината и затваряйки се в стръмни и непроходими позиции, те щяха да разкрият на противниците си по какъв начин да ги нападнат, което и стана. Римските военачалници, със своя боен опит, разбраха, че най-действената и страшна част от картагенската войска е неизползваема, поради своето разположение. Затова без да чакат противникът да се подреди в равнината, се възползваха от изгодната позиция и с идването на утрото потеглиха към хълма от двете му страни. Така конницата и слоновете на картагенците се оказаха съвършено безполезни; наемниците им се втурнаха в набег с голямо благородство и висок боен дух и принудиха първия легион да отстъпи и побегне; но като напреднаха твърде много, бяха оградени и върнати от войската, която нападаше от другата страна. Така цялата картагенска войска се оказа изведнъж откъсната от лагера. Слоновете и конницата, веднага щом се смъкнаха в равнината, успяха да отстъпят в безопасност. Римляните преследваха на късо разстояние пехотата, а после разграбиха лагера и се спуснаха да опустошават безнаказано земята и градовете й. След като завладяха града, наречен Тунис,30 удобен за такива набези и разположен на подходящо място за действия срещу самия Картаген и неговите околности, те се настаниха в него.

31. Картагенците, които бяха загубили малко преди това по море, а сега – и на суша, и не защото на войските им липсваше безстрашие, а заради неумението на своите военачалници, изпаднаха в изключително трудно положение. Защото едновременно с тези неуспехи започнаха и набезите на нумидийците, които им причиняваха не по-малки, ако не и по-големи щети, отколкото самите римляни. Уплашеното от тях население от околностите се стичаше към града, където настъпи пълно отчаяние и глад, гладът – заради струпаното множество хора, а отчаянието – заради опасенията, че предстои обсада. Марк, като разбра, че картагенците са в безизходно положение и по суша, и по море, сметна, че почти е завзел града, и опасявайки се да не стане така, че неговият приемник-консул да дойде от Рим и да си припише заслугите от победата, покани картагенците на преговори. Те изслушаха предложението му с радост и изпратиха най-личните си граждани; но когато посланиците се срещнаха с него, дотолкова не бяха склонни да приемат условията му, че не бяха в състояние дори да изслушат неговите сурови нареждания. Защото Марк си въобразяваше, че е пълен господар на положението и че те трябва да приемат всяко споразумение като проява на великодушие и като подаяние от негова страна. А картагенците, като решиха, че дори да бъдат победени, последиците не биха били по-тежки, отколкото ако приемеха сегашните искания, се върнаха не само разочаровани от предложенията, но и оскърбени от твърдостта на Марк. Картагенският сенат, след като изслуша предложенията на римския консул, макар и да беше се отказал от всякакви надежди за спасение, запази такава мъжествена и благородна позиция, че предпочете да се претърпи всичко и да се понесат всякакви усилия и рискове, но да не се допусне нещо неблагородно и недостойно за тяхното минало.

32. По това време в Картаген се върна един събирач на наемни войници, от тия, които по-рано бяха изпратени в Елада, водейки със себе си много войници, сред които и някой си Ксантип, лакедемонец, мъж, минал през лаконското възпитание и с достатъчно опит във военните дела. Като чу за скорошните поражения, както и по какъв начин са се случили, и като изчисли подготвеността на картагенци, веднага прецени и разгласи сред приятелите си, че картагенците са били надвити не от римляните, а заради самите себе си, заради неумението на своите водачи. Поради опасното положение думите на Ксантип бързо се разчуха сред войската и стигнаха до ушите на военачалниците. Управителите решиха да го извикат и да го разпитат. Той им се представи и им съобщи за своите преценки, защо са загубили и че ако му се доверят и се възползват от равнинните местности, с преходи, устройвания на лагери и сражения, ще могат лесно не само да си осигурят безопасност, но и да победят противника. Водачите приеха съветите му, довериха му се и предадоха в ръцете му управлението на цялата войска. Още когато се разчуха изявленията на Ксантип, сред войската се появиха слухове, изпълнени с умерен възторг; но когато той изведе войската извън града, подреди я в ред и започна учения с нейните части и да издава команди според военните правила, дотолкова пролича разликата между него и неумението на предишните началници, че войската започна с викове да изразява одобрението си към него и да проявява нетърпение да се срещне с противника, убедена, че под командването на Ксантип не биха могли да претърпят поражение. При това положение военачалниците, като забелязаха неочакваното възстановяване на бойния дух сред войската, я окуражиха с подходящи за случая думи и след няколко дни потеглиха на поход с цялата войска. Тя се състоеше от дванадесет хиляди пехотинци, четири хиляди конника, а броят на слоновете беше около сто.

33. Римляните, когато видяха, че картагенците се придвижват по равните места и си устройват лагери в равнината, донякъде бяха изненадани, но като цяло горяха от нетърпение да се срещнат с противника. Пресрещайки ги, на първия ден устроиха стан на около десет стадия от вражеските сили. На следния ден картагенските първенци се събраха на съвет, за да решат какво трябва да се направи и как, в настоящия момент. Но войниците изразиха готовността си да влязат в бой, събирайки се на групи и зовейки името на Ксантип, в желанието си той да ги поведе колкото се може по-бързо. Командващите, отчитайки устрема и порива на войнишката маса, още повече, че Ксантип ги убеждаваше да не изпускат подходящия момент, наредиха на войската да се подготви за влизане в бой и предоставиха на Ксантип да ръководи бойните действия така, както той сметне за най-уместно. Като се възползва от предоставената му власт, той изведе слоновете отпред и ги подреди в една редица във фронт пред цялата войска, а картагенската фаланга подреди на подходящо място на разстояние от тях. Част от наемниците разположи на дясното крило, а по-подвижните, заедно с конницата, постави пред двата фланга. Римляните, като видяха, че противникът се подрежда за бой, излязоха с готовност насреща. Разтревожени от гледката на настъпващите слонове, те поставиха отпред стрелците, зад тях в дълбочина – отделните пехотни части, а конницата разделиха в две крила. Така устроеният им боен ред, по-тесен и по-дълбок отпреди, беше добре съобразен с предстоящия сблъсък със слоновете, но неизгоден от гледна точка на превъзходството на противниковата конница. След като и двете страни разположиха войските си по такъв начин, в цялост и в части, според собствените им планове, застанаха в боен ред, изчаквайки подходящ момент за нападение.

34. Веднага щом Ксантип нареди слоновете да тръгнат напред и да разбият противниковите редици и на конницата – да заобиколят двата фланга и да ударят противника, римската пехота, според техния обичай, заудря с копия по щитовете си и с боен вик се спусна срещу противника. Конницата на римляните от двете страни бързо отстъпи поради численото превъзходство на картагенската. Лявото крило на пехотата, за да отбегне нападението на слоновете и опасявайки се от ударите на наемниците, се насочи срещу дясното крило на картагенците. Разбиха ги, обърнаха ги в бяг и ги преследваха почти до лагера. От тези, които се намираха срещу слоновете, първите, сблъсквайки се с тях, бяха притиснати от силата на животните; стъпкани на куп, изгинаха в ръкопашната схватка, но основната част от бойния ред, поради неговата дълбочина, остана за известно време незасегната. Ала когато задните редици бяха оградени отвсякъде от конницата и принудени да влязат в схватка в нея, а тези, които бяха задължени да проправят проход през слоновете и да се съберат зад гърба им, натъквайки се на свежата и добре подредена картагенска фаланга, започнаха да падат, тогава римляните започнаха да търпят поражение отвсякъде. По-голямата част от тях изгинаха поради прекомерната сила на слоновете, останалите бяха избити от многобройната конница, оставайки в редиците си и накрая едва малцина успяха да се отскубнат и побягнат. Но тъй като теренът, по който трябваше да бягат беше равнинен, и от тях повечето бяха или премазани от слоновете, или изклани от конницата, а петстотин, бягащи заедно с консула Марк, скоро след това бяха пленени заедно със самия него и вързани. От картагенска страна загинаха около осемстотин наемници, сражавали се срещу лявото крило на римляните, а от римска страна успяха да се спасят едва две хиляди души, които преследването на наемниците беше отвлякло далече от полето на битката, а останалата част беше избита, с изключение на Марк и хората, които бяха побегнали с него. Спасилите се римски подразделения като по чудо се добраха до Аспис. А картагенците, след като съблякоха доспехите на убитите, отведоха със себе си консула и пленените с него войници и радостни от успеха си, се прибраха в града.31

35. Ако някой е в състояние да запомни добре този случай, може да извлече много полезни изводи за изправлението на човешкия живот. Че не бива да се доверяваш на съдбата, особено когато имаш успех, най-силно се доказа тогава чрез злополучието на Марк. Той, който малко преди това беше отказал милост и съчувствие на победените, почти веднага бе принуден да моли същите тях за собственото си оцеляване. И думите на Еврипид, отдавна признати за справедливи: „едно мъдро решение побеждава много ръце”, тогава се потвърдиха от самите факти. Защото един човек, един ум, победи войска, смятана за непобедима и действена, възстанови държава, които всички смятаха за напълно унищожена и заболелия дух на нейната войска. Напомних го за поука на тия, които четат моята история. За всички хора съществуват две средства за промяна към по-добро поведение в живота, едното – собствените несполуки, другото – чрез поучаване от несполуките на други. Поуката от собствените преживелици е по-въздействаща, но тази чрез чуждите патила е по-безопасна. При това не би трябвало да предпочитаме първото, защото то ни води до изправянето чрез големи мъки и опасности, а винаги трябва да се търси второто, защото чрез него можем да видим кое е по-добро, като избегнем страданието. Разсъждавайки върху това трябва да приемем, че най-доброто учение за истински живот е подготовката, която можем да получим от политическата история; защото единствено тя ще ни даде истински съвети за това, което е по-добро при всякакви времена и обстоятелства, без да ни навреди. Впрочем, достатъчно по този въпрос.

36. Понеже всички желания на картагенците се сбъднаха, те се отдадоха на пищни празненства, като благодаряха на бога и си честитяха един друг. Ксантип, който толкова допринесе за силата на картагенските операции, не след дълго си замина, проявявайки мъдрост и съобразителност. Забележителните и изключителни подвизи пораждат тежка завист и люта омраза; местните хора, опирайки се на близки приятели, биха могли да удържат за известно време, но чужденците бързо пострадват и от двете и изпадат в опасност. Има и друга версия за оттеглянето на Ксантип, която ще се опитам да разясня при по-подходящ случай.

Римляните, научили за неочакваното поражение в Либия, веднага се заеха да отправят флотата и да измъкнат оцелелите в Либия войници. След битката картагенците се установиха на лагер и обсадиха Аспис, мъчейки се да заловят избягалите от сражението. Но поради мъжеството и храбростта на защитниците не успяха да завладеят града и накрая се отказаха от обсадата. Като научиха, че римляните възстановяват флотата си и се канят да тръгнат отново за Либия, поправиха старите съдове и построиха нови. Бързо снаряжиха флота от двеста кораба, които излязоха в открито море, на стража срещу идващия противник.

В началото на лятото римляните спуснаха във вода триста и петдесет съда и ги отпратиха под командването на Марк Емилий и Сервий Фулвий.32 Те потеглиха покрай Сицилия, по посока за Либия. Близо до Хермейон се сблъскаха с флотата на картагенците, разбиха ги лесно и от движение, като плениха сто и четиридесет кораба заедно с екипажите. След това взеха останалите в Либия момчета и от Аспис веднага отплаваха обратно за Сицилия.

37. Преминаха провлака без произшествия и тъкмо се приближиха до земята на Камарина, когато ги връхлетя такава буря и ги сполетя такова крушение, което поради своя размер не би могло да се опише с подобаващи думи. От триста и шестдесетте кораба оцеляха едва осемдесет, някои от тях потънаха, а останалите бяха разбити от прибоя върху подводните скали и стръмния бряг, и крайбрежието се осея с трупове и отломки. Историята не помни по-голяма катастрофа, станала в един и същи ден.33 За нея следва да се вини не толкова съдбата, колкото командващите; кормчиите непрекъснато ги предупреждаваха да не плават откъм външната страна на Сицилия, обърната към Либийско море, защото тя е скалиста и разполага с малко места за пристан, и освен това един опасен астрален период още не е завършил, а друг тепърва започва: защото плаването се извършваше между Орион и изгрева на Кучето; но без да обърнат внимание на думите им, командващите предпочетоха курс от външната страна, в желанието си да сплашат някои градове, край които щяха да минат, с великолепието на скорошната победа и по този начин да ги спечелят. Но вместо това, заради дребнави намерения, се подложиха на голямо нещастие и по този начин познаха собственото си безразсъдство. Римляните поначало залагат на силата във всички свои начинания, смятат, че винаги е задължително да стане това, което са намислили и че няма нищо невъзможно за тях, след като веднъж са решили; в повечето случаи този техен дух ги довежда до успех, но понякога явно губят, и то особено в морски експедиции. На суша те тръгват срещу хора и неща, сътворени от хора, и в повечето случаи печелят, защото прилагат сила срещу подобна сила, макар че и там, макар и рядко, търпят поражения. Но когато се опитват да пренебрегнат морето и времето, и да им се противопоставят със сила, търпят значителни загуби. Така стана и тогава, ставало е често и ще става, ако не изправят тази своя дързост и упорство, която ги кара да си мислят, че могат да плават и пътуват по всяко време и накъдето пожелаят, независимо от условията.

38. Картагенците, научили за гибелта на римския флот, решиха, че вече са изравнили силите си с тях, заради скорошния си успех по суша, и по море – заради крушението на римляните, и с по-голям кураж се заеха с подготовката на своите сухопътни и морски сили. Веднага изпратиха Хасдрубал в Сицилия, като му дадоха останалата отпреди войска, присъединилите се към тях войници и към тях – сто и четиридесет слона.34

Като ги изпратиха, започнаха да подготвят двеста кораба и всичко останало за морска експедиция. Хасдрубал стигна невредим до Лилибеон, където се залови с тренировка на слоновете и войската и беше явно, че възнамерява да оспорва владението на незащитените места.

Когато римляните научиха подробностите за корабокрушението, бяха дълбоко покрусени; но тъй като не желаеха в никакъв случай да отстъпят, веднага решиха да почнат на доковете строеж на двеста и двадесет кораба. Строежът им завърши само след три месеца, нещо невероятно; веднага за командващи бяха назначени Авъл Атилий и Гней Корнелий.35 Те екипираха флотата и минавайки през пролива, прибраха от Месена оцелелите от корабокрушението кораби. С целия си флот от триста кораба спряха пред Панорм в Сицилия, най-значителния град във владенията на Картаген и се заеха с неговата обсада. Започнаха работа на две места и след като приготвиха всичко останало, изведоха обсадните си съоръжения. Кулата край морето беше разбита лесно, войниците натиснаха през нея и т. нар. „Нов град” беше завзет със сила; при това положение т. нар. „Стар град” изпадна в смъртна опасност; затова и жителите му бързо се предадоха.36 След като ги завладяха, консулите оставиха в града гарнизон и отплаваха за Рим.

39. След това, на следващото лято, новоизбраните консули Гней Сервилий и Гай Семпроний отплаваха с цялата флота и след като минаха през Сицилия, потеглиха за Либия.37 Минавайки покрай брега, извършиха много нападения, с които не постигнаха нищо значително. Накрая стигнаха до острова на лотофагите, който се нарича Менинкс и се намира недалече от малкия Сиртис. Там, поради непознаването на участъка, се натъкнаха на плитчина, с идването на отлива корабите заседнаха и изпаднаха в пълна безизходица. Но неочаквано, след известно време нивото отново се покачи, изхвърлиха всички тежки предмети от корабите и с мъка успяха да ги облекчат. Последвалото изтегляне приличаше по-скоро на бягство. Добраха се до Сицилия и след като заобиколиха нос Лилибеон, хвърлиха котва в Панорм. После поеха рискован път в открито море за Рим и отново ги връхлетя такава страхотна буря, че загубиха повече от сто и петдесет кораба.38

Щом стана това, управниците на Рим, макар и да са изключително честолюбиви, поради обстоятелствата бяха принудени да се откажат от съоръжаването на нова флота – след такива големи и чести катастрофи – и предпочетоха да заложат на сухопътните сили. Изпратиха с няколко легиона в Сицилия консулите Лукий Цецилий и Гай Фурий, като им осигуриха само шестдесет кораба за снабдяване и хранителни припаси.39 След споменатите произшествия влиянието на картагенците започна отново да се усилва. След оттеглянето на римляните те установиха неоспорима власт над морето, а и на сухопътните си сили възлагаха големи надежди. И това не беше лишено от основание: римляните, когато се разнесе мълвата за битката в Либия, как слоновете са изпотъпкали техните редици и са избили повечето им воини, така се наплашиха от слоновете, че в продължение на следващите две години след споменатото събитие, макар и често да се натъкваха на противника било в областта на Лилибеон, било около Селинунт, се спираха на разстояние пет – шест стадия и не се осмеляваха да влязат в бой, нито пък да слязат по равнинните места; дотолкова бяха наплашени от атаките на слоновете. През това време успяха да завладеят с обсада само Терма и Липара,40 придържайки се към планински и труднодостъпни местности. Отчитайки страха и отчаянието на своите сухопътни сили, римляните отново промениха намеренията си и решиха да опитат щастието си по море. Под консулството на Гай Атилий и Лукий Манлий построиха петдесет кораба, като едновременно събираха и екипажи.41

40. Главнокомандващият картагенските сили Хасдрубал, като видя, че римляните проявяват страх, колчем се натъкваха на противника и като научи, че единият консул е заминал обратно за Италия с половината войска, а Цецилий е останал в Панорм с другата половина, с намерението да защити реколтата на съюзниците – беше разгара на жътвата – премести войската си от Лилибеон и се установи на лагер до границата на земята на Панорм.42 От своя страна Цецилий, усетил неговата агресивност, се постара да го примами да нападне и затова задържа войските зад вратите на крепостта. Поощрен от това, Хасдрубал реши, че Цецилий се страхува да излезе, поведе смело цялата войска и през проходите навлезе в територията на Панорм. Докато той опустошаваше реколтата чак до града, Цецилий не отстъпи от първоначалния си план, и дори му позволи да премине реката, течаща пред града. Когато картагенците прехвърлиха слоновете и войската, той започна да ги предизвиква, изпращайки леко въоръжени части, докато не ги принуди да подредят за бой цялата си армия. Като видя, че планът му се осъществява, той постави някои от леките си подразделения пред стената и рова, като им нареди, ако слоновете се приближат към тях, да не пестят стрелите си, а когато бъдат отблъснати, да се укрият в рова, и оттам да продължат да обстрелват нападащите животни. На градското простолюдие нареди да изнесат метателните оръжия и да се подредят при основите на крепостта. Сам той изведе пехотните семеи на позиция пред портата, срещу лявото крило на противника и непрекъснато изпращаше подкрепления на стрелците. Когато по-голямата част от тях се включи в схватката, водачите на слоновете, в желанието си да спечелят похвалите на Хасдрубал, и успеха на боя да бъде приписан на тях, се втурнаха в атака срещу първите редици. Когато римските стрелци побягнаха, преследваха ги до рова без трудности. Но когато слоновете се натъкнаха на рова, започнаха да получават рани от стрелците по крепостната стена и заедно с това ги посрещна облак от копия, хвърляни от пресните сили, подредени край рова. Животните, които получиха много наранявания, се разяриха, сред тях много скоро настъпи объркване, те се обърнаха към собствената си пехота и изпотъпквайки и избивайки своите войници, разбъркаха бойния им ред. Виждайки това, Цецилий бързо поведе тежката пехота; нападна по фланг разбъркания строй на противника със своите пресни и добре подредени сили, доведе противника до пълно поражение, като мнозина от неговите войници изби, а останалите принуди да побегнат неудържимо. Залови и десет слона заедно с техните „индийци”, а останалите, които бяха изхвърлили своите „индийци”, след битката бяха заловени и оградени. След всичко това за него бе единодушно признато, че е възвърнал храбростта на римските сухопътни сили и че е възстановил контрола над незащитената земя.43

41. Когато вестта за тази победа стигна до Рим, тя предизвика силна радост не толкова за това, че силите на врага са намалели поради пленяването на слоновете, колкото че с притежаването им се е възвърнала самоувереността на собствените войски. В следствие на това се окуражиха още повече да осъществят първоначалния си план, да включат в действие флотата и морските сили, под ръководството на консулите, като се стремяха чрез своята мощ най-после да сложат край на войната. След като приключиха всички приготовления за експедицията, консулите отплаваха с двеста кораба за Сицилия. Беше четиринадесетата година на войната. Хвърлиха котва до Лилибеон, където се съединиха със сухопътните сили и се заеха с обсада, смятайки, че след като завладеят този град, ще могат по-лесно да прехвърлят войната в Либия.44 Поне по този въпрос управниците на Картаген бяха съгласни и си правеха същите разчети, като римляните. Поради това оставиха на заден план всички останали проекти и хвърлиха всички сили за спасяването на града, давайки си сметка, че ако загубят и него, не ще им остане никаква опора – римляните владееха цяла Сицилия, с изключение на Дрепана.

За да не остане моят разказ неразбираем за читателите, непознаващи тези места, ще се опитам накратко да им създам представа за тяхното разположение и преимущества.

42. Цялата Сицилия има такова разположение спрямо Италия и нейните предели, каквото има Пелопонес за останалата част на Елада и нейните брегове, но се различава по това, че Пелопонес е полуостров, докато Сицилия е остров; връзката с Пелопонес е по суша, докато със Сицилия – по море. Формата на Сицилия е триъгълна, като върхът на всеки от ъглите е нос. Носът, който гледа на юг и е насочен към Сицилийско море, се нарича Пахин; този на север оформя края на западния бряг на пролива; отстои на около дванадесет стадия от Италия и се нарича Пелориада. Третият е обърнат към самата Либия, разположен е благоприятно за нападения срещу носовете на Картаген, от които отстои на около хиляда стадия, насочен е на югозапад, разделя Либийско и Сардинско море и се нарича Лилибеон. Върху този нос се намира и едноименният град, на който в този момент римляните започнаха обсада. Градът е изключително добре защитен със стени, около които има дълбок ров, а откъм морето е обграден с мочурища, чието преминаване за към залива изисква голямо умение и опит.

Римляните устроиха лагери от двете му страни, а пространството между лагерите укрепиха с р�