Страбон, География – кн. 11 – 2

Втора книга

1 От така разделените части първата е обитавана, в района към север и океана, от скитите номади и живеещи в коли, а на юг от тях от сарматите, които също са скити и от аорсите и сираките15, които стигат на юг до Кавказките планини, кто някои от тях са номади, а други – живеещи в шатри и земеделци. Около езерото Меотида живеят меотите. А на морето лежи азиатската страна на Боспора или Синдика. След нея се стига до ахеите, зюгите и хениохите, а също така до керкетите и макропогоните16. А над тях са разположени тесните проходи на фтейрофагите17, а след хениохите е страната на колхите, която лежи в подножието на Кавказката или Мосхийската планина. Но тъй като приех реката Танаис за граница между Европа и Азия, ще започна оттам подробното си описание.

2 Прочие, Танаис тече от северния район – не, обаче, както мислят повечето хора, в курс диаметрално противоположен на този на Нил, а повече на изток, отколкото Нил – и като Нил изворите й са неизвестни. Все пак значителна част от Нил е добре позната, тъй като тя минава през страна, която навсякъде е лесно достъпна и тъй като е плавателна на голямо разстояние навътре в сушата. Но колкото до Танаис, макар да знаем устията й (те са две и са в най-северната част на езерото Меотида, на шейсет стадия разстояние едно от друго), все пак ни е позната едва малка част, която е отвъд устията й, поради студа и бедността на земята. Тази бедност всъщност може да се преживее от местните хора, които по номадски обичй се препитават с месо и мляко, но хора от други племена не могат да я понесат. А освен това номадите, тъй като не са склонни да общуват с никой друг народ и тъй като превъзхождат както числено, така и в бойна сила, са преградили всички части на страната, които са проходими и всички части на реката, които са плавателни. Това е накарало някои да предположат, че изворите на Танаис са в Кавказките планини, че тече с голям обем на север и след това завива и се оттича в езерото Меотида (Теофан от Митилена18 споделя същото ммение), а други да допуснат, че тя тече от горния район на Истър, макар да не привеждат никакво свидетелство, че тече от толкова голямо разстояние или от други „климата”, сякаш е невъзможно реката да тече от близък извор и от север.

3 На реката и езерото има обитаван град, който носи същото име, Танаис; основан е от елините, които са владеели Боспора. Наскоро обаче той беше опустошен от цар Полемон19, защото не му се е подчинил. Беше общо тържище, отчасти на азиатските и европейските номади, и отчасти на онези, които плават в езерото от Боспора, като първите предлагат роби, кожи и други неща, каквито номадите притежават, а вторите дават в замяна дрехи, вино и други неща, които са присъщи на цивилизования живот. На разстояние от сто стадия от тържището е разположен остров, наречен Алопекия, със смесено население. Близо до него в езерото има и други малки островчета. Танаис20 е на две хиляди и двеста стадия разстояние от устието на езерото Меотида по прав курс на север; но не е много повече по курс покрай брега.

4 По крайбрежния курс първо се стига, на разстояние осемстотин стадия от Танаис, до т. нар. река Голям Ромбитес, където се прави най-големият улов на риба, годна за осоляване. След това, на разстояние от още осемстотин стадия, до Малък Ромбитес и един нос, при който също има места за риболов, макар и по-малки. Хората, които живеят около Голям Ромбитес имат малки островчета за бази за риболов; но тези, които вършат същата работа при Малък Ромбитес са самите меоти, защото меотите живеят покрай целия този бряг; и макар да са земеделци, те са не по-малко войнствени от номадите. Разделени са на няколко племена, като тези, които живеят близо до Танаис са по-диви, а тези, чиито земи граничат с Боспор са по-сговорчиви. От Малък Ромбитес до Тирамбе и река Антикеитес са шестстотин стадия; след това сто и двайсет стадия до селището Кимерикон, място за тръгване за онези, които плават през езерото; и казват, че на този бряг има някои места за наблюдаване21, които са на клазоменците.

5 Кимерикон в по-ранни времена е бил град, разположен на полуостров и затварял провлака с изкоп и земен вал. Кимерийците някога притежавали голяма мощ в Боспора и затова той бил наречен Кимерийски Боспор. Това е народът, който завзел земята на онези, които живеели във вътрешността, от дясната страна на Понта чак до Йония. Но те били прогонени от района от скитите; а след това скитите били прогонени от елините, които основали Пантикапей и други градове на Боспора.

6 След това, на разстояние двайсет стадия, се стига до селото Ахилеон, където е храмът на Ахил. Тук е най-тесният преход през устието на езерото Меотида, около двайсет или повече стадия; а на отсрещния бряг има село, Мирмекион; а близо до него са Хераклеон и Партенион22.

7 Оттам са деветдесет стадия до паметника на Сатирос, който представлява земна могила, вдигната на един нос в памет на един от изтъкнатите царе на Боспора23.

8 Наблизо има село, Патреос, от което разстоянието до село Корокондаме е сто и трийсет стадия; и това село представлява границата на така наречения Кимерийски Боспор. Теснините при устието на Меотида са наречени така от тесния проход при Ахилеон и Мирмекион; Стигат до Корокондаме и малкото село, наречено Акра, което лежи срещу него в земята на пантикапейците, като това село е разделено от него от проток, широк седемдесет стадия; защото ледът също24 стига до толкова, като Меотида е толкова замръзнала по време на студовете, че може да се прекоси пеш. И тези Теснини навсякъде имат хубави пристани.

9 Над Корокондаме е разположено езеро със значителна големина, което извлича името си, Корокондамитида, от това на селото. Излива се в морето на разстояние десет стадия от селото. Един ръкав на Ентикейтес се излива в езерото и оформя нещо като остров, който е обкръжен от това езеро, от Меотида и от реката. Някои прилагат към тази река името Хипанис, както и към реката близо до Бористен.

10 Кто се плава в езерото Корокондамитида, стига се до Фанагория, забележителен град, и до Кепой, и до Хермонаса, и до Апатурон, светилището на Афродита. От тях Фанагория и Кепой са разположени на гореспоменатия остров, на лявата му страна като са плава навътре, но другите градове са отдясно, отвъд Хипанис, в Синдика. В Синдика има и едно място, наречено Горгипия, царската резиденция на синдите, край морето; и също така място, наречено Абораке. Всички хора, които са поданици на владетелите на Боспора, се наричат боспорани; а Пантикапей е метрополията на европейските боспорани, докато Фанагореон (защото градът се произнася и така) е столицата на азиатските боспорани. Фанагория е прочута като тържище за стоките, което се карат от Меотида и варварската страна над нея, а Пантикапей за онези, които се карат там от морето. Във Фанагория също така има забележителен храм на Афродита Апатурос. Извличат етимологията на епитета на богинята, като привеждат един мит, според който гигантите нападнали богинята там; но тя призовала Херакъл на помощ и го скрила в една пещера, а след това, като пускала гигантите един по един, предавала ги на Херакъл, за да ги убие с коварство25.

11 Между меотите са самите синди, дандариите, торетите и агрите, арехите, а също и тарпетите, обидиакените, ситакените, доските и още няколко. Между тях също така са аспургианите, които живеят между Фанагория и Горгипа, на протежение от петстотин стадия; те били нападнати от цар Полемон под претекст за приятелство, но те открили преструвката му, пълководците им го надвили и след като го пленили жив, го убили. Колкото до азиатските меоти като цяло, някои от тях били подчинени на онези, които владеели тържището на Танаис, а други на боспораните; но в онези времена различни народи в различни моменти се вдигали на бунт. И често пъти владетелите на боспораните завладявали района чак до Танаис, и особено последните владетели, Фарнак, Асандър и Полемон. За Фарнак казват, че по някое време прехвърлил реката Хипанис в земята на дандариите през един стар канал, който разчистил, и наводнил земята им.

12 След земята на синдите и Горгипия, на морето, се стига до крайбрежието на ахеите, зюгите и хениохите, което в по-голямата си част е без заливи и планинско, тъй като е част от Кавказ. Тези народи се препитават с морско разбойничество. Лодките им са тънки, тесни и леки, побират само около двайсет и пет души, макар че в редки случаи могат да поберат и до трийсет; елините ги наричат „камари”26. Казват, че ахеите от Фтиотида27 в екипажа на Язон се заселили в тази Ахея, но лаконците в Хениохия, като водачите на вторите били Крекас28 и Амфистрат, „хениохите”29 на Диоскурите30, и че най-вероятно хениохите са наречени на тях. Тъй или иначе, като екипират флоти от „камари” и плават понякога срещу търговски съдове, а понякога срещу страна или дори град, те владеят морето. И понякога им помагат дори тези, които държат Боспора, като им осигуряват места за пристан, пазарище и начини да се освободят от плячката. И тъй като връщайки се в земята си те нямат места за закотвяне, вдигат своите „камари” на раменете си и ги отнасят в горите, където живеят и където обработват бедна почва. И отново свалят „камарите” до брега, когато дойде времето за плаване. Същото правят и в страните на други, защото добре познават гористите места; и в тях първо скриват своите „камари”, а след това бродят пеш нощ и ден, и отвличат хора. Но с готовност предлагат да освободят пленниците си срещу откуп, като съобщават на близките им, след като са отплавали по море. В онези места, които се управляват от местни вождове, владетелите се притичват на помощ на ощетените, като често нападат „камарите”, с мъжете и всичко останало. Но територията, подчинена на римляните предлага малко помощ, заради небрежнесотта на изпратените там управители.

13 Такъв е поминъкът на тези хора. Управляват ги вождове, наречени скептухи31, но самите скептухи са подчинени на тирани или царе. Например, хениохите имаха четирима царе по времето, когато Митридат Евпатор32, в бягството си от земята на своите деди към Боспора, преминал през страната им; и макар да сметнал страната за проходима, отказал се да мине през тази на зюгите, както заради скалистия й характер, така и заради свирепостта на обитателите й; и с трудност успял да мине покрай брега, като повечето време минал в марш покрай самото море, докато стигнал до страната на ахеите; там го посрещнали радушно и довършил пътя си от Фасис, пътуване почти четири хиляди стадия.

14 Плаването от Корокондаме е право на изток. И на разстояние от сто и осемдесет стадия е пристанът и градът на синдите; а после, на разстояние от четиристотин стадия се стига до т. нар. Бата, село и пристан, където за Синопе на юг се смята, че лежи почти точно срещу този бряг, точно както за Карамбис се смята, че е срещу Криуметопон33. След Бата Артемидор34 споменава брега на керкетите, с неговите места за приставане и села, който се простира оттам на около осемстотин и петдесет стадия; а след това брега на афеите, петстотин стадия; после е този на хениохите, хиляда; е след това Голям Питиунт, простиращ се на триста и шейсет стадия до Диоскуриада. По-благонадеждните историци на Митридатовите войни споменават първо ахеите, после зюгите, после хениохите, а след това керкетите, мосхите и колхите, и фтейрофагите, които живеят над тези три народа, и соаните, и други малки племена, които живеят в околностите на Кавказ. Отначало брегът, както казах, се изпъва на изток и срещу юг, но от Бата постепенно се извива и след това гледа на запад и свършва при Питиунт и Диоскуриада; защото тези места граничат с гореспоменатия бряг на Колхида. След Диоскуриада идва останалата част от брега на Колхида и съседния му бряг на Трапезунд, който прави голяма извивка и след това, като се изпъва приблизително в права линия, оформя дясната срана на Понта, с лице на север. Целият бряг на ахеите и другите народи до Диоскурида и местата, които лежат в права линия към вътрешността се падат в подножието на Кавказ.

15 Тази планина е разположена над моретата, както Понта, така и Каспийското, и образува стена през провлака, която отделя двете морета. Тя очертава границата, на юг, на Албания и Иберия, а на север, на равнините на сарматите. Добре обрасла е с гори с всякакъв дървен материал и особено от вида, подходящ за корабостроене. Според Ератостен, Кавказ е наречен „Каспий” от местните, като името е произлязло от „каспиите”. Негови разклонения се протягат на юг; и те не само обхващат средната част на Албания, но също така се сливат с планините на Армения и Мосхийските планини, както ги наричат, както и с планините Скидисес и Париадрес. Всички те са части на Тавър, който оформя южната страна на Армения, части откъснати от планината на север и протягащи се до Кавказ и онази част от брега на Евксин, която се простира от Колхида до Темискира.

16 Прочие, тъй като Диоскуриада е разположена в такъв залив и заема най-източната точка на цялото море, наричат я не само вътрешността на Евксин, но също тъй „най-далечното пъуване”. И пословичният стих „До Фасис, за корабите най-дългия път” трлябва да се разбира не в смисъл, че авторът35 на ямбическия стих е имал предвид реката, още по-малко града със същото име, разположен на реката, но че е имал предвид под част от Колхида цялото, тъй като от реката и града със същото име остава прав участък до вътрешността не по-малко от шестстотин стадия. Същата Диоскуриада е началото на провлака между Каспийско море и Евксин, а също така общото тържище на племената, разположени над нея и в околностите й; във всеки случай в нея се събират седемдесет племена, въпреки че други, които са безгрижни към фактите казват, че били триста. Всички говорят на различни езици поради това, че заради тяхната упоритост и свирепост живеят на разпръснати групи и без общуване помежду си. По-голямата част от тях са сармати, но всички са кавказци. Толкова, впрочем, за Диоскуриада.

17 Повечето от останалата част на Колхида е на морето. През нея тече Фасис, голяма река, чиито извори са в Армения и поема водите на Главк и Хипос, които извират от съседните планини. Тя е плавателна до Сарапана, крепост, която може да побере население дори на цял град. Оттук хората отиват по суша до Кирос за четири дни по коларски път. На Фасис е разположен град със същото име, тържище на колхите, който е защитен от една страна от реката, от друга от езеро, а от трета от морето. Оттам пътуват до Амисос и Синопе по море (път от два или три дни), защото бреговете са меки и заради устията на реките. Страната е великолепна както със своето производство – освен меда, който е обикновено горчив – така и по отношение на всичко, свързано с корабостроенето; защото произвежда не само големи количества дървен материал, но също така и го смъква долу по реките. И хората правят големи количества лен, коноп, восък и смола. Лененото им производсно е прочуто надлъж и шир. А някои писатели, в желанието си да изтъкнат родството между колхите и египтяните, утвърждават убеждението си с това. Над гореспоменатите реки в земята на мосхите е разположен храмът на Левкотея, основан от Фрикс, и оракула на Фрикс, където никога не се принася в жертва овен; някога е бил богат, но по наше време е бил ограбен от Фарнак, а малко по-късно от Митридат от Пергам. Защото когато една страна бъде опустошена, „неща божествени във болест излиняват и никой повече не ще да ги почита”36, казва Еврипид.

18 Голямата слава на тази страна в стари времена е разкрита в митовете, които по смътен начин разказват за похода на Язон, че е достигнал чак до Мидия, и също така, преди това време, на Фрикс. След това, когато царе наследявали властта, а страната се деляла на „скептухии”37, те били само умерено богати; но когато Митридат Евпатор38 усилил мощта си, страната паднала в ръцете му; и той винаги пращал някой от своите приятели като под-управител или надзорник на страната. Между тях бил и Моафернес, чичото на моята майка по бащина линия. И от тази страна царят получил най-много помощ в изграждането на морските си сили. Но когато силата на Митридат бе прекършена, цялата подвластна на него територия също беше разчупена и поделена между много хора. Накрая Полемон получи Колхида; а след неговата смърт на власт беше жена му Питодорида, като царица, като владееше не само над колхите, но и Трапезунд, Фарнакия и варварите, които живеят над тези места, за които ще говоря по-късно39. Мосхийската земя, в която е разположен храмът40, е разделена на три части: една част се владее от колхите, друга от иберите, а третата от арменците. Има и един малък град в Иберия, градът на Фрикс41, днешният Идееса, добре укрепен, на границите на Колхида. [А близо до Диоскурида тече реката Харес.]

19 Между племената, които се събират в Диоскурида са фтейрофагите42, които са получили това име заради своята своята бедност и мръсотия. Близо до тях са соаните, които не са по-малко мръсни, но ги превъзхождат по сила – всъщност може да се каже, че по храброст и сила те са първи. Във всеки случай са господари на народите около тях и владеят височините на Кавказ над Диоскурида. Имат цар и съвет от триста мъже; и събират, според сведенията, армия от двеста хиляди; защото целият народ представлява бойна сила, макар и неорганизирана. Казват, че в тяхната земя златото се смъква долу от планинските потоци и че варварите го добиват с помощта на продупчени нощви и овчи руна, и че това е произходът на мита за златното руно – освен ако ги наричат ибери, със същото име като западните ибери, от златните мини в двете страни. Соаните използват изключителни орови за върховете на стрелите си; и дори хора, които не са ранени от отровните стрели страдат от миризмата. Като цяло, племената в околностите на Кавказ обитават голи и сурови земи, но племената на албаните и иберите, които заемат почти целия гореспоменат провлак, може също да бъдат наречени кавказки племена; а те притежават територия, която е плодородна и годна да осигури изключително добър поминък.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава първа от книга единадесета

Към глава трета от книга единадесета

Published in: on 14. 11. 2008 at 1:09 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – 2  
Tags:

Страбон, География – кн. 11 – бележки

Бележки по единадесета книга

1 Дон.

2 Вж. 2.1.1.

3 Cp. 2. 5. 31.

4 Т.е. към Азия отсам Тавър.

5 Т.е. отвъд Тавър.

6 Т.е. Средиземноморието (вж. 2.1.1).

7 Кимерийския Боспор.

8 Страбон е смятал Каспийско (Хирканско) море за залив на Северното море (2. 5. 14).

9 Клейтарх от Колофон, един от историците на Александър Велики.

10 Срв. 17. 1. 21.

11 В Евксин.

12 Ил. 6.208

13 Отсам Тавър.

14 Т.е. „на запад от”.

15 Пише се и SнrakeЯ. Вж. 11.5.8.

16 „С дълги бради”.

17 „Ядачи на въшки”.

18 Личен приятел на Помпей, написал история за кампаниите му.

19 Полемон I. Той станал цар на Боспора в ок. 16 г. пр. Хр. (Dio Cass. 54.24).

20 Т.е. устието на Танаис.

21 Т.е. за наблюдаването на рибата.

22 Срв. 7. 4. 5.

23 Вж. 7. 4. 4.

24 Т.е. и Теснините.

25 От гр. “apate”.

26 Т.е. „покрити лодки”.

27 Срв. 9. 5. 10.

28 В някои четения Рекас, което е погрешно.

29 „Колесничари”.

30 Кастор и Полидевкт.

31 „Носители на скиптъра”.

32 Изв. още като Митридат Велики и Евпатор Дионисий, цар на Понта (120-63 г. пр. Хр.).

33 Вж. 2. 5. 22 and 7. 4. 3.

34 Артемидор Ефески, географ, ок. 100 г-. пр. Хр.

35 Неизв. траг. поет (Anon. Fr. 559 (Nauck)).

36 Eur. Tro. 27

37 Т.е. деления, съответстващи на ранга на персийските „скептухи”.

38 Вж. бел. 32.

39 12. 3. 28 ff.

40 От Левкотея.

41 Фриксополис.

42 Вж. бел. 17.

43 11. 2. 15.

44 Триумвирът Крас.

45 Т.е. както и четири прохода, водещи в страната.

46 Т.е. голямото количество нанос от Кирос компенсира малкото от Араксес.

47 Од. 9.109

48 Особено Теофан от Митилена (вече споменат в 11. 2. 2).

49 Т.е. на всеки четири години.

50 Виж § 8 сл.

51 За описанието на тази тежка броня виж Tac. Hist. 1.79.

52 Срв. 11. 14. 9.

53 Plut. Pompey 35, казва дванайсет хиляди.

54 Най-вероятно тарантули.

55 Слънцето.

56 Луната.

57 Срв. 12. 3. 31.

58 Както при лузитаните (3. 3. 6) и галите (4. 4. 5).

59 Т.е. храмове, посветени на Язон (вж. 11. 14. 12).

60 Гней Помпей Теофан от Митилена.

61 Вж. 13. 1. 55.

62 Вж. 11. 4. 1.

63 Т.е. 10 месеца в годината.

64 Двуостра секира.

65 Явно същата река като Мермадалис в предния параграф.

66 Виж бел. 9

67 11. 2. 16.

68 Т.е. хора, които спят на земята.

69 Т.е. „които ядат много”.

70 Т.е. южните племена. Племената на аорсите и сираките достигали на юг до Кавказките планини (11. 2. 1).

71 Т.е. от първия дял (вж. 11. 1. 5).

72 Вж. бел. за „Каспийско море ” (11. 1. 5).

73 Вж. 11. 2. 1.

74 11. 2. 1.

75 Кир Стари. За описание та тази война, вж. Херодот (Hdt. l.201ff.).

76 Хеланик от Лесбос, логограф от втората половина на V в. пр. Хр.

77 Т.е. хора, получавали оракули на сън, докато спят в храма (срв. 16. 2. 35).

78 Патрокъл (ок. 312 -261 г. пр. Хр.) бил гръцки пълководец и географ. Служил на Селевк и Антиох и проучвал Каспийско море, като стигнал до извода, че е залив и че е възможно да се влезе в него по море откъм Индийския океан. Единствените сведения за руда му са от Страбон.

79 Ок. 36 л.

80 Един медимн е ок. 52 л.

81 Срв. 2. 1. 14.

82 Pinus maritima.

83 Pinus picea.

84 Pinus pinea.

85 Срв. 11. 13. 7.

86 Този Аристобул придружил Александър в похода му. Заглавието на труда му е неизвестно.

87 Вж. бел. 78.

88 На Артемита.

89 Вж. 11. 5. 5.

90 Евдокс от Книд, гр. учен и ученик на Платон от IV в. пр. Хр.

91 11. 7. 1.

92 Т.е. “местните”, упоменати в 15.1.11.

93 Т.е. най-външните части на Тавър.

94 Иранско племе, завладяло Бактрия към края на II в. пр. Хр.

95 Вж. 11. 9. 2.

96 Срв. 1. 3. 21, 12. 3. 24, 12. 8. 7, 13. 1. 8, 13. 4. 8, 14. 1. 40.

97 Северния океан.

98 Слънцето.

99 Вж. бел. на 11. 5. 1.

100 7. 3. 7-8.

101 За похода на Александър вж. Ариан, 3.28.16, 29.12, 30.1.

102 Цар на Патрия.

103 Цар на Сирия, 246-226 г. пр. Хр.

104 Сборът от дадените тук разстояния е 15 200 стадия, а не 15 300.

105 Тези трудове на Страбон не са запазени.

106 Т.е. на царя.

107 Изглежда царете са били избирани от първата група от членовете на втората.

108 Текстът е повреден.

109 Цар на Сирия, 280-261 г. пр. Хр.

110 Т.е. ок. 3,4 м. обиколка.

111 Т.е. ок. 90 см; явно на дължина, а не обиколка.

112 Гръцки историк (ок. 360 – 290 г. пр. Хр.), придружавал Александър в кампаниите му в Азия.

113 Срв. 10. 5. 6.

114 Кир Стари.

115 Вж. 11. 7. 3 и бел.

116 Вж. 11. 14. 8 и бел.

117 Т.е. когато някой ги намери.

118 За различията в мярката схойнос, вж. 17. 1. 24.

119 Т.е. северно от Тавър (вж. 11. 1. 2).

120 Сатрап на Бактрия при Дарий III.

121 Спор. представите от вр. на Ератостен.

122 Вж. 2. 1. 3 ff.

123 Срв. 1. 4. 5, 2. 1. 35, 2. 4. 3, и 11. 1. 3.

124 Обсъдено в кн. 1

125 Шест хиляди (2. 1. 17).

126 Eur. Cresphontes 449 (Nauck)

127 Вж. 11. 1. 1-5.

128 Обсъдено в кн. 1.

129 Срв. 11. 12. 3.

130 Вж. 2. 1. 35

131 Вж. бел. 128.

132 „продължават на изток” изглежда по-късна вметка.

133 В битката при Арбела, 331 г. пр. Хр.

134 Малко е известно за този Аполонид. Според схолиаста на Аполоний Родоски (4.983, 1175), той е написал географски труд, озаглавен „Периплус на Европа”.

135 Дн. ез. Урми (вж 11. 14. 8).

136 Явно грешка на кописта, вм. лятна или царска резиденция.

137 Наварх на армията на Александър (360 – 300 г. пр. Хр.)

138 Хераклея (вж. 11. 9. 1).

139 Името се изписва в мн. и в ед. Число.

140 Селевк Никатор, цар на Сирия 312-280 г. пр. Хр.

141 „Хипобот”, омиров епитет за Аргос (Од. 4.99).

142 Т.е. „халат”, срв. лат. «stola».

143 Царската тиара била висока, изправена и обкръжена с диадема, докато тази на простолюдието била мека и падала на една страна.

144 Вид персийска прическа.

145 Плъстена къса шапка, подобна на фес.

146 Вж. 11. 4. 8.

147 Някои издатели поправят текста така, че да гласи: „техните съпрузи да имат колкото може повече жени и смятали по-малко от пет за нещастие.”

148 Текстът намеква, че Армения е защитена на юг от Тавър.

149 Обсъдено в кн. 1.

150 Срв. 11. 12. 4.

151 Срв. 11. 12. 4.

152 Вж. бел. 134.

153 „Червеи” или „ларви”.

154 Вж. 11. 2. 2.

155 Дървесни червеи.

156 Цар на Сирия (223-187 г. пр. Хр.).

157 Картагенецът.

158 Баща и син, царе на Армения.

159 Мантиане или Матиане е (11. 8. 8 and 11. 13. 2) е езерото, наречено Капаута в 11. 13. 2, което означава „синьо” и вер. съответства на староарменското име Kapoit-azow (Синьо езеро).

160 Предполага се, че е дн. ез. Ван.

161 Гр. дума „нитрон” означава карбонатна сода, използвана за пране.

162 Вж. 11. 13. 2.

163 Трябва да е имало втора Халонитида, недалече от Гордиея (вж. 16. 1. 21), за разлика от тази в източна Асирия, или е грешка в името.

164 2. 1. 27.

165 Или просто „убит”; думата в кодексите е несигурна.

166 Руда, съдържаща арсеник с яркочеррвен цвят.

167 Т.е. пурпурна боя.

168 Вж. 11. 13. 7.

169 Ежегодния празник в чест на бога-слънце Митра.

170 Вж. 11. 13. 4.

171 11. 2. 2.

172 За различията в мярката „схойнос” вж. 17. 1. 24.

173 11. 4. 8.

174 “Ap-arax-ae” на гр.

175 “Cat-arax-ae.”

176 Отново игра с корена „аракс”.

177 „Араксес се излива през четирийсет устия, от които всички, освен едно, се опразват в блата и плитчини… Единственото останало се излива през чист канал в Каспийско море” (Hdt. 1. 202).

178 11. 13. 10.

179 Вж. Hdt. 3.70.

180 Спор. Kramer „Nisibis” (cp. 11. 12. 4); спор. Muller „Carrhae”. Cp. 16. 2. 23.

181 69 г. пр. Хр.

182 Вж. 11. 13. 4.

183 1. 93, 199.


==============================================================

Към глава първа от книга единадесета

Към глава втора от книга единадесета

Към глава трета от книга единадесета

Към глава четвърта от книга единадесета

Към глава пета от книга единадесета

Към глава шеста от книга единадесета

Към глава седма от книга единадесета

Към глава осма от книга единадесета

Към глава девета от книга единадесета

Към глава десета от книга единадесета

Към глава единадесета от книга единадесета

Към глава дванадесета от книга единадесета

Към глава тринадесета от книга единадесета

Към глава четиринадесета от книга единадесета

Published in: on 14. 11. 2008 at 1:03 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – бележки  
Tags:

Страбон, География – кн. 11 – 14

Четиринадесета глава

1 Колкото до Армения, пред южните й части148 е разположен Тавър, който ги отделя от цялата страна между Ефрат и Тигър, страната наречена Месопотамия; а източните части граничат с Голяма Армения и Атропатене; а на север са планините Парахоатрас, които лежат над Каспийско море, и Албания, Иберия и Кавказ, като последната обкръжава тези народи и граничи с Армения, и граничи също така с Мосхийската и Колхийската планини чак до така наречените тибарани; а на запад са тези народи и планините Париадрес и Скидисес до Малка Армения и речната земя на Ефрат, като последната отделя Армения от Кападокия и Комагене.

2 Защото Ефрат започва от северната страна на Тавър и тече първо на запад през Армения, а след това завива на юг и прорязва през Тавър между Армения, Кападокия и Комагене, а след това, след като се спусне извън Тавър и стигне до границите на Сирия, завива към зимния изгрев слънце149 доВавилон и с Тигър оформя Месопотамия; и двете реки свършват в Персийския залив. Такава, прочие, е нашата обиколка на Армения, като почти всички части са планински и скалисти, освен малкото, които клонят към Мидия. Но тъй като гореспоменатият Тавър150 започва отново от другата страна на Ефрат срещу Комагене и Мелитене, страни, оформени от тази река, пл. Масиос е тази, която ограничава мигдоните на Месопотамия на юг, в чиято страна е Нисибис, докато Софене е разположена в северните части, между Масиос и Антитавър. Антитавър започва при Ефрат и Тавър, и свършва към източните части на Армения, тъй че от едната страна ограничава средата на Софене151, на Ефрат, преди тази река да завие на юг. Царският град на Софене е Каркатиокерта. Над пл. Масиос, далече на изток срещу Гордиене, лежи пл. Нофатес; а след това идва пл. Абос, откъдето текат Ефрат и Араксес, първата на запад, а втората на изток; а после е пл. Нибарос, която достига до Мидия.

3 Вече описах как тече Ефрат. Колкото до Араксес, отначало тя тече на изток до Атропатене, а после завива на северозапад и тече покрай Азара и след това покрай Артаксата, арменски градове, а след това минава през равнината Араксене и се излива в Каспийско море.

4 В самата Армения има много планини и много плата, в които може леко да расте не само лозата; а също тъй и много долини, някои от които са умерено плодородни, други много плодородни, например равнината Араксене, през която тече река Араксес до крайните точки на Албания и след това се оттича в Каспийско море. След тях идва Сакасене, която също граничи с Албания и река Кирос. А след това е Гогарене. Всъщност цялата тази страна изобилства с плодове и култивирани дървета и вечнозелени, и понася маслината. Има и Фауене, провинция на Армения, и Комисене, и Орхистене, като последната снаряжава най-много конница. Хорсене и Камбисене са най-северните и най-подложените на снегове, като граничат с Кавказките планини и с Иберия и Колхида. Казват, че тук, на проходите през планините, цели кервани често потъват в снеговете, когато се разразят необичайно силни бури и че срещу такива опасности хората носят пръти, които вдигат до повърхността на снега, за да могат да дишат и да обозначат какво ги е сполетяло на минаващите хора, за да получат помощ, да ги изровят и да ги спасят. Казват, че цели грамади от лед се образуват от снега, които съдържат добра вода, както е стегната в лед; а също и че в снега се въдят живи същества (Аполонид152 ги нарича „сколеки”153, а Теофан154 – „трипи”155); и че в тези кухи грамади е затворена хубава вода, която хората пият, като счупят ледената обвивка; и че произходът на тези твари се предполага, че е като на мушиците, които изскачат от пламъците и искрите в мините.

5 Според сведенията, Армения, макар да е била малка страна в предишни времена, е била разширена от Артаксий и Зариадрис, които първоначално били пълководци на Антиох Велики156, но по-късно, след неговото поражение, управлявали като царе (първият като цар на Софене, Акисене, Одомантида и някои други страни, а вторият като цар на земята около Артаксата), и в съюз разширили царствата си, като си откъсвали дялове от съседните народи – имам предвид, откъснали Каспиане, Фаунитида и Басопореда от страната на мидийците; а земята покрай пл. Париадрес и Хорсене и Гогарене, като последната е на отвъдната страна на река Кирос, от иберите; а Каренитида и Ксерксене, които граничат с Малка Армения или са части от нея, от владението на халибианите и мосинеките; а Акилисене и страната около Антитавър от това на катаониите; а Таронитида от тази на сирийците; и поради това всички говорят на един и същи език, както ни съобщават.

6 Градовете на Армения са Артаксата, наречен още Артаксиасата, който е основан от Ханибал157 за цар Артаксиас, и Арксата, и двата на река Араксес, като Арксата е близо до границите на Атропатия, докато Артаксата е близо до равнината Араксене, красиво селище и царска резиденция на страната. Разположен е на подобна на полуостров извивка земя и стените му са защитени от реката, която тече около тях, освен при провлака, който е затворен с ров и палисада. Недалече от града са съкровищата на Тигран и Артавазд158, силните крепости Бабирса и Олане. А на Ефрат е имало и други крепости. От тях Артагерас въстанала под водачеството на своя комендант Адор, но стратезите на Цезар я завзели след дълга обсада и съборили стените й.

7 В страната има няколко реки, но най-известните са Фасис и Ликос, които се изливат в Понтика (Ератостен глешно пише Термодонт вместо Ликос), докато Кирос и Араксес се изливат в Каспийско море, а Ефрат и Тигър в Червено море.

8 В Армения има и големи езера, едно от тях е Мантиане, което в превод означава „Синьо”159; то е най-голямото солено езеро близо до езерото Меотида, както казват, и се простира до Атропатия, там има и солници. Друго е Арсене, наричано също Топитис160. Съдържа сода161 и прочиства и възстановява дрехи162; но заради съставката водата също така е негодна за пиене. Тигър тече през това езеро, след като се влее от планинската земя близо до Нифатес; и заради сладостта си запазва течението си несмесено с езерото; оттам и името Тигър, защото мидийската дума за „стрела” е „тигрис”. И макар реката да има многобройни видове риба, рибата в езерото е само от един вид. Близо до вътрешността на езерото реката пропада в яма и след като тече под земята на значително разстояние, издига се близо до Халонитида163. Оттам реката започва да тече към Опис и така наречената стена на Семирамида, като оставя гордиеите и цяла Месопотамия отдясно, докато Ефрат напротив, оставя същата земя отляво. След като се доближат и очертаят Месопотамия, първата тече през Селевкия до Персийския залив, а втората през Вавилон, както вече казах някъде в аргументите си против Ератостен и Хипарх164.

9 Има златни мини в Сиспиритида близо до Кабала, при които Александър изпратил Менон с войници и бил обесен от местните165. Има и други мини, особено тези на сандикс166, както го наричат, казват му също „арменски цвят”, като халцедон167. Страната е толкова добра за конска паша, без да отстъпва дори на Мидия168, че несейските коне, които били използвани от персийските царе, също се отглеждат там. Сатрапът на Армения изпращал на персийските царе двайсет хиляди жребчета всяка година по времето на Митракините169. Артавазд170, когато завладял Мидия с Антоний му показал, освен останалата конница шест хиляди коня, строени в боен строй, в пълно снаряжение. Не само мидийците и арменците се гордеят с такъв вид конница, но и албаните, защото и те използват коне в пълна броня.

10 Колкото до богатството и мощта на страната, следното е не малък знак за нея, че когато Помпей наложил на Тигран, бащата на Артавазд, да заплати шест хиляди таланта сребро, след това разпределил на римските сили както следва: на всеки войник по петдесет драхми, на всеки центурион хиляда драхми, а на всеки хипарх и хилиарх по талант.

11 Големината на страната е дадена от Теофан171: ширина сто схойни, а дължината – два пъти повече, като смята един схойнос за четиридесет стадия172, но тази сметка е твърде завишена; по-близо до истината е да поставим за дължина това, което той дава за ширината, а за ширина половината на това, което дава за ширина. Такива, прочие, са природата и силата на Армения.

12 Има една древна история за арменския народ: че Арменос от Арменион, тесалийски град, който е разположен между Фери и Лариса на езерото Бойбе, както вече казах173, придружил Язон в Армения; и фарсалиецът Кирсилос и ларисецът Медий, които придружавали Александър твърдят, че Армения била наречена на него и че от спътниците на Арменос някои се заселили в Акилисене, която в стари времена била подчинена на софените, докато други се заселили в Сиспиритида, чак до Калахене и Адиабене, извън арменските планини. Казват също, че облеклото на арменците е тесалийско, например дългите хитони, които в трагедиите се наричат тесалийски и се стягат около гърдите; а също и наметалата, които се стягат с токи, друго, в което трагиците подражават на тесалийците, защото им е трябвало едно такова особено облекло; а тъй като тесалийците най-вече носели дълги хитони, може би защото те от всички елини живеели в най-северната и студена област, те се оказали най-подходящите обекти за подражание за артистите в театралното им облекло. И казват, че техният стил на водене на конен бой е тесалийски, както техния, така и на мидийците. За този поход на Язон свидетелстват и язоновите паметници, някои от които са били построени от господарите на страната, също както храмът на Язон в Абдера е построен от Парменион.

13 Смята се, че Арменос и спътниците му са дали на Араксес същото име като на Пеней, поради приликата с тази река, защото тази река също, казват, била наричана Араксес, поради това, че „отцепвала”174 Оса от Олимп, като цепнатината е наречена Темпе. И се казва, че в древни времена Араксес в Армения, след като се спусне от планините, се разливала и оформяла море в равнините долу, тъй като нямала устие, но Язон, за да я направи като Темпе, направил цепнатината, през която реката сега се сгромолясва175 в Каспийско море, и че в следствие на това равнината Араксене, през която реката тече до своето стръмно176 пропадане, била освободена от морето. В това описание на Аракс има нещо правдоподобно, но в това на Херодот – никакво; защото той твърди, че след като изтече от страната на матиените, тя се разделя на четирийсет реки177 и отделя скитите от бактрианите. Калистен също следва Херодот.

14 Разказват и че някои от енианите се засилили във Вития, а други над арменците, отвъд Абос и Нибарос. Тези две планини са части от Тавър, а от тях Абос е близо до пътя, който води до Екбатана покрай храма на Барид. И казват също, че някои траки, наречени „сарапари”, сиреч главорези, се заселили отвъд Армения близо до гураниите и мидийците, диви и необуздани хора, планинци, режещи скалпове и глави; защото това означава „сарапари”. Вече обсъдих Медея в описанието ми на мидийците178; и ето защо, от всичко това се предполаг, че мидийците и арменците са донякъде родственици на тесалийците и потомци на Язон и Медея.

15 Такова, прочие, е древното описание. Но по-новото и това, което започва с персийските времена и продължава до днешно време, може подобаващо да се разкаже накратко по следния начин: Персите и македоните владеели Армения; след това онези, които господствали над Сирия и Мидия; а последните били оронтите, потомците на Хидарн, един от седемте перси179; а след това страната им била разделена на две части от Артаксиас и Зариадрис, пълководците на Антиох Велики, който воювал против римляните; и тези пълководци управлявали страната, тъй като им била дадена от царя; но когато царят бил победен, те минали на страната на римляните и ги оставили да управляват независимо, с титлата цар. Тигран бил потомък на Артаксиас и владеел така наречената същинска Армения, която лежи до Мидия, Албания и Иберия, и се простира до Колхида и Кападокия на Евксин, докато софениецът Артанес, който владеел южните дялове и тези, които са по на запад от тях, бил потомък на Зариадрис. Но той бил победен от Тигран, който се наложил като господар на всичко. Тигран го сполетели всевъзможни обрати на съдбата, защото отначало бил заложник при партите; а после от тях получил правото да се завърне в отечеството си, като те получили в отплата седемдесет долини в Армения; но когато силата му нарастнала, той не само си върнал тези места, но също така опустошил страната им, както около Нинос, така и около Арбела; и подчинил владетелите на Атропатене и Гордиеон, а заедно с тях и останалото от Месопотамия, и също така прехвърлил Ефрат и с главната си сила завзел самата Сирия и Финикия; а след като мощта му нарастнала толкова, основал и град близо до Иберия180, между нея и Зевгмата на Ефрат; и като събрал хора там от дванайсет елински града, които сринал, нарекъл го Тигранокерта; но Лукул, който водил война срещу Митридат, дошъл преди Тигран да довърши начинанието си и не само върнал жителите в различните им родни земи, но също така нападнал и сринал града, който все още бил довършен едва наполовина, и оставил малко село181; и прогонил Тигран от Сирия и Финикия. Неговият наследник Артавазд182 всъщност се радвал на благополучие, докато бил приятел на римляните, но когато предал Антоний на партите във войната му срещу тях, платил наказанието за това, защото бил отведен от Антоний като пленник в Александрия и бил преведен във вериги през града; и останал известно време затворник, но след това бил убит, когато избухнала Актийската война. След него царуваха няколко царе, които бяха поданици на Цезар и римляните; и до днес страната се управлява по същия начин.

16 Всички свещени ритуали на персите се тачат както от мидийците, така и от арменците; но тези на Анаитида се тачат изключително от арменците, които са построили храмове в нейна чест на различни места и особено в Акилисене. Тук те посвещават в нейна служба роби – и мъже, и жени. Това всъщност не е удивително; но повечето изтъкнати мъже й посвещават дъщерите си, докато са девици; и за тях е обичай първо да проституират в храма на богинята дълго време, а след това да бъдат омъжвани; и никой не смята за унизително да живее в брак с такава жена. Нещо подобно е разказано и от Херодот183 в описанието му на лидийските жени, които всички, според него, проституират. И са толкова благоразположени към своите любовници, че не само ги забавляват гостоприемно, но също така си разменят дарове с тях, като често дават повече, отколкото получават, доколкото момичетата са от богати домове и добре осигурени. Но не допускат всеки мъж, който дойде, а най-вече тези, които са им равни по ранг.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава тринадесета от книга единадесета

Published in: on 14. 11. 2008 at 1:03 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – 14  
Tags:

Страбон, География – кн. 11 – 13

Тринадесета глава

1 Мидия е разделена на две части. Едната част се нарича Голяма Мидия, на която метрополията е Екбатана, голям град, в който е царската резиденция на Мидийската империя (партите продължават да я използват за царска резиденция и сега, и царете им прекарват там поне летата си, защото Мидия е студена страна; но зимната им резиденция е в Селевкия, на Тигър, близо до Вавилон). Другата част е Мидия Атропатиос, която е получила името си от пълководеца133 Атропатес, който попречил и тази страна, която била част от Голяма Мидия, да бъде покорена от македоните. Нещо повече, след като бил провъзгласен за цар, той превърнал тази страна в отделна държава и потомците му са се запазили до ден днешен, и наследниците му сключвали бракове с царете на арменците и сирийците, а в по-късни времена – с царете на партите.

2 Тази страна лежи на изток от Армения, на запад от Голяма Мидия и на север от двете; и е съседна на района около вътрешността на Хирканско море и Матиане на юг. Страната не е малка, предвид силата й, както казва Аполонид134, след като може да събере десет хиляди конника и четиридесет хиляди пехотинци. Има залив, Спаута135, в който разцъфтяват и се втвърдяват соли. Тези соли причиняват сърбеж и са болезнени, но въздействието се облекчава от зехтин; а водата е мека за втвърдени дрехи, ако човек случайно от незнание ги натопи, за да ги изпере. Имат силни съседи в лицето на арменците и партите, които често ги ограбват. Но все пак устояват срещу тях и си възвръщат каквото им е отнето, както, например, са си върнали Симбаки от арменците, когато последните станаха поданици на римляните; а те самите си спечелиха прятелство с Цезар. Но в същото време ухажват и партите.

3 Царският им летен дворец се намира в една равнина при Газака, а зимният им дворец представлява крепост, наречена Вера, която била обсадена от Антоний при похода му срещу партите. Тази крепост е отдалечена от Аракс, която оформя границата между Армения и Атропатене, на две хиляди и четиристотин стадия според Делиос, приятеля на Антоний, който написал описание на похода на Антоний срещу партите, в който той придружавал Антоний и бил негов пълководец. Всички райони на тази страна са плодородни, освен частта на север, която е планинска, скалиста и студена, обитавана от племената, наречени кадусии, амарди, тапири, кюртии и други такива народи, което са скитници и разбойници; защото изворите на Загрос и Нифатес държат тези племена разпръснати; а кюртиите в Персида и мардите (защото амардите се наричат и така), и тези в Армения, които до ден днешен се наричат със същото име, са от същия вид.

4 Кадусиите обаче малко отстъпват на арианите по броя на своите пехотинци; а копиехвъргачите им са отлични; и на скалисти места се сражават пехотинци, вместо конници. Не обликът на страната направил похода труден за Антоний, а неговият водач Артавазд, царя на арменците, когото, макар да заговорничил срещу него, Антоний припряно направил свой съветник и главен във взимането на решения за войната. Антоний всъщност го наказал, но твърде късно, когато за последния се доказало, че е виновен за многобройни злини срещу римляните, не само той, но и другият водач, който направил пътуването от Зевгма на Ефрат до границите на Атропатене дълго осем хиляди стадия, над два пъти повече от прекия път, като превеждал армията през планини и области без пътища, и по обиколни маршрути.

5 В древни времена Голяма Армения властвала над цяла Азия, след като разбила империята на сирийците, но по-късно, по времето на Астиаг, тя била лишена от тази голяма власт от Кир и персите, макар да продължила да поддържа много от древното си достойнство; а Екбатана била зимна резиденция136 за персийските царе, както и за македонските, които след като отхвърлили персите завладяли Сирия; и до днес тя предлага на царете на партите същите предимства и сигурност.

6 Голяма Мидия е ограничена на изток от Партия и планините на косеите, разбойнически народ, който някога снабдил елимеите, с които били съюзници във войната срещу сузианите и вавилонците, с тринайсет хиляди стрелци с лъкове. Неарх137 казва, че имало четири разбойнически племена и че от тях тези на мардите били разположени до персите; уксиите и елимеите до мардите и сузианите; а косеите до мидийците; и че докато и четирите плащали данък на царете, косеите също и получавали дарове във времена, когато царят, след като е прекарал лятото в Екбатана, слизал във Вавилония; но че Александър сложил край на тяхната голяма дързост, като ги нападнал през зимата. Тъй че Голяма Мидия е ограничена на изток от тези племена, както и от парайтакените, които граничат с персите и самите те също са планинци и разбойници; на север от кадусиите, които живеят над Хирканското море, и от други племена, които вече описах; на юг от Аполониатида, която древните са наричали Ситакене, и от планината Загрос, при мястото, където е разположена Масабатике, която е на Мидия, макар някои да твърдят, че е на Елимея; и на запад от атропатиите и някои от арменците. В Мидия има и няколко елински града, основани от македоните, между които са Лаодикея, Апамея и града138 близо до Раги, както и самата Рага139, която е основана от Никатор140. От него градът е наречен Европос, но партите го наричат Арсакия; лежи на около петстотин стадия южно от Каспийските порти, според Аполодор от Артемита.

7 По-голямата част от страната е висока и студена; такива са също и планините над Екбатана и тези в съседство с Раги и Каспийските порти, и като цяло северните райони, простиращи се оттам до Матиане и Армения; но районът под Каспийските порти, който се състои от низини и падини, е много плодороден и произвежда всичко, освен маслината; а дори и да се ражда някъде маслина, тя е суха и не дава зехтин. Това, както и Армения, е изключително добра страна за „конска паша”141, и една определена ливада там я наричат „Конско пасище” и тези, които пътуват от Персида и Вавилон до Каспийските порти минават през нея; а по времето на персите се разправя, че в нея са се пасяли петдесет хиляди кобили и че тези табуни били на царете. Колкото до несейските коне, които царете използвали, тъй като били най-добрите и едрите, според някои писатели породата им дошла оттук, докато други твърдят, че е от Армения. Различават се по форма, както и така наречените партски коне, в сравнение с еладските и други коне в нашата страна. Освен това ние наричаме тревата, от която става най-добрата храна за коне с особеното име „мидийска” поради това, че тя изобилства там. Страната също произвежда силфион, откъдето и „мидийския” сок, както се нарича, който като цяло не е много по-лош от „киренайския” сок, но понякога дори го превъзхожда, било заради местните различия или заради разликата във вида на растението, или дори заради хората, които извличат и приготвят сока по такъв начин, че да съхранят силата му за запасяване и използване.

8 Такъв, прочие, е обликът на страната. Колкото до големината й, дължината и ширината й са приблизиелно равни. Най-голямата ширина на Мидия изглежда е тази от прохода, водещ през Загрос, който наричат Мидийска порта, до Каспийско море през Сигриане, четири хиляди и сто стадия. Съобщенията за плащаните данъци се съгласуват с големината и силта на страната; защото Кападокия плащала на персите годишно, в добавка към сребърния данък, хиляда и петстотин коне, две хиляди мулета и петдесет хиляди овци, докато Мидия плащала почти два пъти повече.

9 Колкото до обичаите, повечето техни са същите като тези на арменците или подобни. Мидийците обаче, както казват, са основателите на арменските обичаи, както и на тези на персите, които са били техни господари и наследници във върховната власт над Азия. Например, тяхната „персийка” столе142, както я наричат, и тяхната страст към стрелбата с лък и ездачеството, и тяхното ласкателство към царете им, и украшенията им, и божествената почит, която поданиците отдават на царете, са дошли при персите от мидийците. А че това е така е особено ясно от облеклото им; защото тиарата143, китаридата144, пилоса145, хитоните, които стигат до дланите и шалварите всъщност са удобни неща за обличане в студените и северни райони, каквито носят мидийците, но съвсем не в южните райони; а повечето селища, притежавани от персите са били на Червено море, по на юг от страната на вавилонците и сузианите. Но след събарянето на мидийците персите са придобили и някои части от страната, стигащи до Мидия. Но обичаите макар и на завладяните се се сторили на завоевателите толкова възвишени и подобаващи за царско великолепие, че те отстъпили да носят женствени халати, вместо да ходят голи или леко облечени и да покриват телата си от горе до долу с дрехи.

10 Според някои, Медея е въвела това облекло, когато тя с Язон господствали в този район, като дори криела лицето си, когато излизала сред хората вместо царя; а язонските хероони, които много се почитат от варварите, са паметници на Язон (и над Каспийските порти отляво има голяма планина, наречена Язонион), докато облеклото и името на страната са паметници на Медея. Казват също, че нейният син Медос наследил империята и оставил името си на страната. В съгласие с това са Язония на Армения и името на тази страна146, и още няколко неща, които ще обсъдя.

11 Това също е мидийски обичай – да избират най-храбрия мъж за цар; не сред всички мидийци, обаче, а само сред планинците. По-общ е обичаят царете да имат много жени; това е обичаят на планинците мидийци, както на всички мидийци и не е разрешено да имат по-малко от пет; по същия начин, казват, жените смятат за достойно да имат колкото е възможно повече мъже и да смятат по-малко от пет за нещастие147. Но макар останалата част от Мидия да е изключително плодородна, северната планинска част има бедна почва; във всеки случай хората там преживяват от плодовете на дърветата, като правят питки от ябълки и след това ги нарязват и сушат, а хляб от печени бадеми; и изстискват вино от някои корени; и използват месото на диви животни, но не гледат питомни. Толкова добавям за мидийците. Колкото до законите, общи за цяла Мидия, тъй като те се оказват същите като на персите заради завоеванието на персите, ще ги обсъдя по-късно в описанието си.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава дванадесета от книга единадесета

Към глава четиринадесета от книга единадесета

Published in: on 14. 11. 2008 at 1:02 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – 13  
Tags:

Страбон, География – кн. 11 – 12

Дванадесета глава

1 След като северните части на Азия са оформени от Тавър – имам предвид частите, които се наричат още Азия отсам Тавър127, избрах да опиша първо тях. Те включват всички или повечето райони в самите планини. Всичко, което попада на изток от Каспийските порти, позволява по-просто описание заради дивотата на обитателите им; и няма да е от значение дали ше се каже, че принадлежат към тази „клима”128 или онази, докато всичко, което лежи на запад предлага изобилен материал за описание и следователно трябва да продължа до частите, които са съседни на Каспийските порти. Прилежаща към Каспийските порти на запад е Мидия, страна, която е и просторна, и могъща, и разположена в средата на Тавър, който е разцепен на много части в района на Мидия и има големи долини, както е и с Армения.

2 Защото началото на тази планина е в Кария и Ликия; там всъщност тя няма нито значителна ширина, нито височина, но най-напред се издига на значителна височина срещу Хелидонии, които са острови в началото на крайбрежието на Памфилия, после се протяга на изток и затваря дълги долини, тези в Киликия, а след това от едната страна планината Аманос се отцепва от нея, а от другата – планината Антитавър, като във втората е разположена Комана, в така наречената Горна Кападокия. Антитавър свършва в Катаония, докато планината Аманос продължава до реката Ефрат и Мелитина, където лежи Комагене, съседна на Кападокия. И тя на свой ред е продължена от планините от другата страна на Ефрат, които са непрекъснати с гореспоменатите, освен че са прорязани от реката, която тече през средата им. Тук височината и ширината се увеличават много и разклоненията са по-многобройни. Най-южната част е самият Тавър, който разделя Армения от Месопотамия.

3 Оттам текат двете реки, имам предвид Ефрат и Тигър, които обкръжават Месопотамия и се събират една към друга във Вавилония, а след това се оттичат в Персийското море. Ефрат е не само по-голямата от двете реки, но също така лъкатушещото й русло минава през повече земя, като изворите й са в северния район на Тавър, и тече на запад през така наречената Голяма Армения, до Малка Армения, като втората й остава отдясно, а Акилисене отляво. След това възвива на юг и при завоя си стига до границите на Кападокия; а след като остави тях и района на Комагене отдясно, а Акисилене и Софене в Голяма Армения отляво, продължава към Сирия и отново прави друг завой към Вавилония и Персийския залив. Тигър, която тече от южната част на същата планина до Селевкия, се приближава до Ефрат и с нея оформя Месопотамия, а след това изтича в същия залив като Ефрат. Изворите на Ефрат и на Тигър са на около две хиляди и петстотин стадия разстояние един от друг.

4 Тавър има много разклонения на север, едно от които е това на така наречения Антитавър, защото така е наречена и планината, която затваря Софене в долина, разположена между нея самата и Тавър. На отсрещната страна на Ефрат, близо до Малка Армения и до Антитавър на север, се простира голяма планина с много разклонения, едно от които е наречено Париадрес, друго Мосхийските планини, а друго го назовават с различни имена; и те обхващат цяла Армения до Иберия и Албания. След това на изток се издигат други планини, имам предвид тези, които лежат над Каспийското море, като стигат до Мидия, не само Мидия Атропатийска, но също и Голяма Мидия. Не само всички тези части на планините са наречени Парахоатрас, но и онези, които стигат до Кавказките порти и онези, които продължават още по на изток, имам предвид граничещите с Ария. Планините на север, прочие, носят тези имена, докато планините на юг, от другата страна на Ефрат, в своето протежение на изток от Кападокия и Комагене са, в началото им, наречени същински129 Тавър, която разделя Софене и останалото от Армения от Месопотамия; някои, обаче, са ги нарекли Гордиейски планини, а между тях също така са Масий, планината, която е разположена над Нисибис и Тигранокерти. След това Тавър се издига по-високо и носи името Нифатес; а там някъде са изворите на Тигър, на южната страна на планинската земя. После от Нифатес планинската верига се протяга още по-надалеч и по-надалеч, и оформя планината Загрос, която разделя Мидия и Вавилония. След Загрос следва, над Вавилония, планинската земя на елимеите и тази на парайтакените, а също тъй, над Мидия, тази на косеите. В средата са Мидия и Армения, които обхващат много планини, много плата и също така много ниски равнини и големи долини, и също многобройни племена, които живеят сред планините и са малобройни, бродят из планините и са отдадени най-вече на разбойничество. Така, прочие, поставям в Тавър и Мидия, на която са Каспийските порти, и Армения.

5 Според начина, по който ги поставям, тези племена ще се падат на север, тъй като са вътре в Тавъра, но Ератостен, който е авторът на делението на Азия на „Южна Азия” и „Северна Азия” и на „Сфрагиди”130, както ги нарича, като назовава някои сфрагиди северни, а други южни, представя логично Каспийските порти като граница между двата „климата”131 е могъл да представи за южни частите, които са по на юг и продължават на изток132, от Каспийските порти, сред които са Мидия и Армения, а по-северните като „северни”, защото е така, независимо на какви части иначе ще бъде разделена страната. Но вероятно на Ератостен не му е хрумнало, че нито една част на Армения или на Мидия не лежи извън Тавъра.


=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава единадесета от книга единадесета

Към глава тринадесета от книга единадесета

Published in: on 14. 11. 2008 at 1:01 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – 12  
Tags:

Страбон, География – кн. 11 – 11

Единадесета глава

1 Колкото до Бактрия, част от нея е успоредна на Ария на север, въпреки че по-голямата й част е над Ария и на изток от нея. И повечето от нея произвежда всичко, освен зехтин. Елините, които вдигнали Бактрия на бунт, придобили такава мощ, заради плодородието на страната, че станали господари не само на Ариана, но и на Индия, както казва Аполодор от Артамита: и от тях били покорени повече племена, отколкото от Александър – особено от Менандър (поне ако той наистина е прехвърлил Хипанис на изток и е стигнал чак до Имаос), защото някои били покорени лично от него, а други от Деметрий, сина на Евтидем, царя на бактрийците; и завладяли не само Паталена, но също, на останалата част по крайбрежието, тъй нареченото царство на Сараост и Сигердид. Накратко, според Аполодор Бактриана е украшението на Ариана като цяло; и нещо повече, властта им се разширила чак до серите и фрините.

2 Градовете им били Бактра (наричана още Зариаспа, през която тече река, носеща същото име, която се влива в Оксос), и Адрапса, и няколко други. Между тях са Евкратидия, наречена така на своя владетел. Елините я завладяли и разделили на сатрапии, от които сатрапията Тапирия и тази на Аспионос били отнети от Евкратид от партите. Владеели и Согдиана, разположена над Бактриана на изток, между река Оксос, която очертава границите между бактрианите и согдианите, и река Яксарт. А Яксарт очертава също границите между согдианите и номадите.

3 В древни времена согдианите и бактрианите не се различавали много от номадите по начин на живот и обичаи, макар бактрианите да били малко по-цивилизовани; Онесикрит112 обаче не съобщава нищо за най-добрите им черти, нито техните, нито на другите, като казва, например, че онези, които ставали безпомощни поради старост или болест ги хвърляли живи за храна на кучетата, които гледали специално за тази цел и ги наричали на родния им език „гробари”, и че докато земята извън стените на метрополията на бактрианите изглежда чиста, то тази в земята отвътре стените е пълна с човешки кости; но че Александър премахнал този обичай. И съобщава, че каспиите са подобни, например, че когато родителите живеят над седемдесет години, затварят ги и ги оставят да умрат от глад. Впрочем, последният обичй е по-поносим; и е подобен на този на кеите113, макар да е от скитски произход; този на бактрианите обаче е още повече като на скитите. И тъй, ако е редно да се съмняваме за фактите от времето, когато Александър заварил там такива обичаи, какво трябва да каже човек за обичаите, които вероятно са били разпространени между тях по времето на по-ранните персийски владетели и на още по-предишните владетели?

4 Прочие, казват, че Александър основал осем града в Бактриана и Согдиана, и че някои градове сринал до основи, между които са Кариати в Бактриана, в който Калистен бил заловен и пленен, и Мараканда и Кира в Согдиана, като Кира бил последният град, основан от Кир114 и бил разположен на река Яксарт, която била границата на Персийската империя; и че макар това селище да било основано от Кир, той го сринал до основи заради честите въстания; и че с предателство завзел също така две силно укрепени скали, една в Бактриана, тази на Сисимитрес, където Оксиарт държал дъщеря си Роксана, а другата в Согдиана, на Оксос, макар някои да я наричат скалата на Ариамазес. Някои писатели съобщават, че тази на Сисимитрес е петнайсет стадия на височина и осемдесет на обиколка, и че върхът й е плосък и има плодородна почва, и може да поддържа петстотин души, и че Александър бил посрещнат с щедро гостоприемство и се оженил за Роксана, дъщерята на Оксиарт; но скалата в Согдиана, казват, е два пъти по-висока от тази в Бактриана. И близо до тези места, казват, Александър унищожил и града на бранхидите, които Ксеркс заселил там – хора, които доброволно го придружили от родината си – поради това, че му предали богатствата и съкровищата на бога в Дидими. Александър унищожил града им, добавят те, защото ненавиждал светотатството и предателството.

5 Аристобул115 нарича реката, която тече през Согдиана Политиметос, име наложено от македоните (така, както са наложили имена на много други места, давайки нови имена на някои и леко променяйки произношението на имената на други); с след като напои страната, тя се излива в една пустинна и песъчлива земя, и бива погълната от пясъка, като Арий, която тече през страната на ариите. Казват, че едни хора, като копаели близо до реката Охос, намерили извор на масло. Логично е да се допусне, че както през земята текат нитрозни116, стипчиви, асфалтидни и сернисти течности, така се намират и мазни течности; но редкостта предизвиква изненада117. Според някои, Охос тече през Бактриана; според други – покрай нея. А според някои тя е различна река от Оксос чак до устията им, като е по на юг от Оксос, макар устията и на двете да са в Каспийско море в Хиркания, докато други твърдят, че в началото е различна, но се слива с Оксос, като на много места достига до шест или седем стадия ширина. Яксарт, обаче, от началото до края, е различна река от Оксос и макар да свършва в същото море, устията на двете, според Патрокъл, са на около осемдесет парасанги едно от друго. Персийската парасанга, според някои, е шейсет стадия, но според други е трийсет или четирийсет. Когато плавах нагоре по Нил, използваха различни мерки, когато казваха разстоянието в „схойни” от град на град, тъй че на някои места един същи брой „схойни” означаваше по-дълъг път, а на други по-къс118, и различията са запазени до ден днешен така, както са били предадени от началото.

6 Племената, които човек среща на път от Хиркания към изгрев слънце до Согдиана са станали известни първо на персите – имам предвид племената отсам119 Тавър – а след това на македоните и партите; а за племената, разположени от другата страна на тези племена и в права линия с тях се предполага, поради еднаквия им облик, че са скитски, макар че не знам да са правени военни походи срещу тях повече, отколкото срещу най-северните номади. Александър всъщност се е опитал да поведе поход срещу тях, когато гонел Бесос120 и Спитамен, но когато Бесос бил пленен жив и върнат, а Спитамен бил убит от варварите, той се отказал от начинанието си. Не всички приемат, че хора са плавали от Индия до Хиркания, но Патрокъл заявява, че това е възможно.

7 Казват, че последната част на Тавър, която се нарича Имайос и граничи с Индийския океан, нито продължава на изток извън Индия, нито вътре в нея121; но че след като човек мине на северната страна, морето постепенно смалява дължината и ширината на стграната и по този начин изтънява на изток частта на Азия, която сега очертаваме, която е заградена между Тавър и океана, който запълва Каспийското море. Максималната дължина на тази част от Хирканско море до океана, който е срещу Имайос, е около трийсет хиляди стадия, като трасето е през планинската шир на Тавър, а ширината е по-малко от десет хиляди; защото, както беше казано122, разстоянието от Залива на Исос до източното море при Индия е около четирийсет хиляди стадия, а до Исос от най-западния край на Херакловите стълбове, още трийсет хиляди123. Вътрешноста на Залива на Исос е съвсем леко, ако изобщо, на изток от Амисос, а разстоянието от Амисос до хирканската земя е около десет хиляди стадия, успоредно на гореспоменатото разстояние от Исос до Индия. Съответно, остават трийсет хиляди стадия като гореспоменатата дължина на изток от сега описания дял. Отново, след като максималната ширина на обитаемия свят, който е с форма на хламида124, е около трийсет хиляди стадия, това разстояние би се измерило близо до меридианната линия през Хирканското и Персийското морета, ако е вярно, че дължината на обитаемия свят е седемдесет хиляди стадия. Съответно, ако разстоянието от Хиркания до Артемита във Вавилония е осем хиляди стадия, както е заявено от Аполодор от Артемита, а разстоянието от там до устието на Персийско море е други осем хиляди, и отново осем хиляди или малко по-малко, до местата, които лежат на същия паралел до крайните точки на Етиопия, то би останало от гореспоменатата ширина на обитаемия свят разстоянието, което вече дадох125, от вътрешността на Хирканско море до устието на това море. Тъй като този дял от земята се стеснява към източните части, формата му би била като кухненски нож, като планината е в права линия и възприемана като съответстваща на ръба на ножа, а брегът от устието на Хирканско море до Тамарон като съответстващ на другата страна на ножа, която завършва в линия, извиваща се рязко към върха.

8 Трябва също така да спомена някои странни обичаи, обсъждани навсякъде, на напълно варварските племена; например, племената около Кавказ и планинската земя като цяло. Това, за което говори Еврипид, казват, че е обичай сред някои от тях: „да оплакват новороденото заради всички скърби, които ще срещне в живота, но от друга страна да изнасят от домовете си с радост и благословии онези, които са умрели и отдъхнали от грижите си”126; и казват, че при други имало обичай да не убиват никой от най-големите престъпници, а само да ги изхвърлят с децата им от границите си – обичай противоположен на този на дербиките, защото те убиват хора дори за дребни прегрешения. Дербиките почитат Майката Земя; и те не принасят в жертва, нито ядат нещо, което е женско; а когато мъжете станат над седемдесет години, ги убиват и плътта им се изяжда от най-близките родственици; но стариците ги удушват и след това ги погребват. Но мъжете, които умрат под седемдесет години не ги изяждат, само ги погребват. Сигините подражават на персите във всичките им обичаи, освен в това, че използват дребни и рунтави кончета, които макар да не могат да носят конник, ги впрягат в четворен впряг и ги карат жени, обучени на това от детство; а жената, която кара най-добре живее с когото си пожелае. За други казват, че се упражняват да правят главите си да изглеждат колкото може по-дълги и челата им да се издават над брадичката. При тапирите има обичай мъжете да се обличат в черно и да пускат косите си дълги, а жените да се обличат в бяло и да носят косата си къса. Те живеят между дербиките и хирканите. А този, когото оценят като най-храбър се жени за която пожелае. Каспийците оставят хората над седемдесет години да умрат от глад и поставят труповете им навън в пустинята; и наблюдават от разстояние, и ако видят, че птици ги измъкват от гробовете им, смятат, че това им носи късмет, ако ги извлекат диви зверове или кучета – не толкова, но ако не бъдат измъкнати от нищо, смятат, че са прокълнати с лош късмет.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава десета от книга единадесета

Към глава дванадесета от книга единадесета

Published in: on 14. 11. 2008 at 1:01 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – 11  
Tags:

Страбон, География – кн. 11 – 10

Десета глава

1 Ария и Маргиана са най-силните области в тази част на Азия, като тези области са отчасти затворени от планините, а отчасти обиталищата им са в равнините. Прочие, планините се обитават от скенити (живеещи в шатри), а равнините са прорязани от реки, които ги напояват, отчасти от Арий, а отчасти от Маргос. Ария граничи с Маргиана и… Бактриана108; тя е на около шест хиляди стадия от Хиркания. А Дрангиана, до Кармания, е била свързана с Ария в плащането на данък – като Дрангиана в по-голямата си част лежи под южните части на планините и достига до реката Инд, като е част от Ариана. Дължината на Ария е около две хиляди стадия, а ширината на равнината – около триста. Градовете й са Артакаена, Александрия и Ахея, наречени така на своите основатели. Земята произвежда много вино, което се запазва добро за три поколения в съдове, ненамазани със смола.

2 Маргиана е подобна на тази страна, макар че равнината й е обкръжена от пустини. Възхитен от плодородието й, Антиох Сотер109 затворил кръг от хиляда и петстотин стадия със стена и основал град Антиохия. Почвата на страната е много подходяща за лозя; във всеки случай казват, че там често се намира сорт лоза, за която са нужни двама мъже, за да я обхванат110, и че гроздовете са по два лакътя111.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава девета от книга единадесета

Към глава единадесета от книга единадесета

Published in: on 14. 11. 2008 at 1:01 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – 10  
Tags:

Страбон, География – кн. 11 – 9

Девета глава

1 Колкото до страната на партите, тя не е голяма; във всеки случай, в персийски времена е плащала данък, заедно с хирканите, а също тъй и след това, когато дълго време македоните господстваха над нея. А в добавка към това, че е малка, тя е гъсто залесена и планинска, и също така и бедна, тъй че заради това царете превеждали войските си през нея много бързо, след като страната не можела да ги издържа дори за кратко време. Но в днешно време се е възмогнала. Части на партската страна са Комисене и Хорене, и, би могло почти да се каже, целият район, който се простира до Каспийските порти, Раги и тапирите, които първоначално са били към Мидия. А в съседство с рагите са градовете Апамея и Хераклея. Разстоянието от Каспийските порти до Раги е петстотин стадия според Аполодор, а до Хекатомпилос, царското седалище на партите, хиляда двеста и шейсет. За Раги казват, че е получила името си от земетресенията в тази страна, от които според Посидоний били унищожени многобройни градове и две хиляди села. За тапирите казват, че живеят между дербиките и хирканите. За тапирите се съобщава, че имат обичай да дават жените си да се омъжват за други съпрузи, след като са им родили две или три деца; също както в наше време, в съгласие с един древен римски обичай, Катон даде Марсия да се омъжи за Хортензий по молба на последния.

2 Но когато страните извън Тавър се вдигнали на бунтове, заради това, че царете на Сирия и Мидия, които владеели и тези страни, били ангажирани с други, първи онези, на които им било доверено управлението, предизвикали въстанието на Бактриана и на цялата страна около нея, имам предвид Евтидем и последователите му; а след това Арсак, скит, с някои от даите (имам предвид така наречените апартиани, номади, които са живеели покрай Охос), нахлул в Партия и я завладял. В началото Арсак бил слаб, защото непрекъснато воювал с онези, които го лишили от територията си, както той, така и наследниците му, но по-късно те натрупали такава мощ, като непрекъснато завзимали съседна териория с последователни военни действия, че накрая се наложили като господари на цялата страна отсам Ефрат. И също така завзели част от Бактриана, като принудили скитите, а преди тях Евкратид и хората му, да им се подчинят; и в днешно време те властват над толкова много земя и толкова много племена, че по големина на империята им са станали донякъде съперници на римляните. Причината за това е в техния начин на живот, както и в обичаите им, които съдържат много от онова, което е варварско и скитско, но повече от онова, което е полезно за господство и успех във война.

3 Казват, че парнийските даи били изселници от даите над езерото Меотида, които наричат ксандии или парии. Но изобщо не се възприема възгледът, че даите са част от скитите, живеещи около Меотида. Във всеки случай, според някои Арсак извлича произхода си от скитите, докато други твърдят, че той бил бактриец, и че когато бягал от нарасналата сила на Диодот и хората му, той вдигнал Партия на бунт. Но тъй като вече казах много за партските обичаи в шестата книга на моите „Исторически възпоминания” и във втората книга на моята „История” на събитията след Полибий105, ще пропусна тук обсъждането на тази тема, за да не изглежда, че повтарям нещо, което вече съм казал, чакар че ще спомена само това, че Съветът на партите, според Посидоний, се състои от две групи, едната на роднините106, другата – на мъдреци и маги, като царят се избира от двете групи107.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава осма от книга единадесета

Към глава десета от книга единадесета

Published in: on 14. 11. 2008 at 1:00 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – 9  
Tags:

Страбон, География – кн. 11 – 8

Осма глава

1 Като се продължи от Хирканско море на изток, отдясно се виждат планините, простиращи се чак до Индийското море, които са наречени от елините Тавър. Започвайки от Памфилия и Киликия, те се изпъват чак до там в непрекъсната линия от запад и носят всевъзможни имена. В северните части на веригата обитават първо гелите, кадусиите и амардите, както казах91, и някои от хирканите, а след тях племето на партите и това на маргиниите и ариите; а после се стига до пустинята, която е отделена от Хиркания от реката Сарниос, когато се продължи на изток към реката Охос. Планината, която се простира от Армения дотук, или почти до тази точка, е наречена Парахоатрас. Разстоянието от Хирканското море до страната на ариите е около шест хиляди стадия. После идват Бактриана и Согдиана, а накрая са скитските номади. Впрочем, македоните са дали името Кавказ на всички планини, които следват по ред до страната на ариите; но варварите92 са дали на крайните93 северни участъци отделните имена Паропамисос, Емода и Имаос; и други такива имена се дават на отделните части.

2 Отляво и срещу тези народи са разположени скотските или номадските племена, които покриват цялата северна страна. По-голямата част от скитите, като се започне при Каспийско море, се наричат даи, но разположените по на изток от тях са наречени масагети и саки, докато на всички останали е дадено общото название скити, въпреки че всеки народ си има свое отделно име. Всички те в по-голямата си част са номади. Но най-известни от номадите са онези, които са отнели Бактриана от елините, имам предвид азиите, пасианите, тохарите94 и сакаравлите, които първоначално дошли от земята от другата страна на река Яксарт, която е съседна на саките и согдианите и е била заселена от саките. Колкото до даите, някои от тях са наричани апарни, други ксантии, а някои – писури. От тях апарните са разположени най-близо до Хиркания и граничната с нея част от морето, но останалите се простират чак до земята, която лежи успоредно на Ария.

3 Между тях95 и Хиркания и Партия, и достигайки чак до арианите, има голяма безводна пустиня, която са прехвърляли на дълги маршове, след което са навлизали в Хиркания, Несея и равнините на партите. И тези хора се съгласявали да плащат данък, а данъкът трябвало да позволява на нашествениците в определено време да нахлуват в страната и да отнасят плячка. Но когато нашествениците навлизали в страната им повече от договореното, избухвала война, после споровете им отново се уреждали с договор и след това започвали нови войни. Такъв е животът и на другите номади, които винаги ту нападат съседите си, ту се споразумяват с тях.

4 Саките обаче са извършвали набези като тези на кимерийците и трерите96, някои – в райони, близо до тяхната страна, други – в по-далечни. Например, завзели са Бактриана и са заграбили най-добрата земя на Армения, която оставили назована на тях, Сакасене; и настъпили чак до страната на кападокийците, особено онези, които са близо до Евксин, които днес се наричат понтики. Но когато устроили всеобщо празненство и се радвали на плячката си, били нападнати през нощта от персийските пълководци, които по това време били в района и ги унищожили напълно. И тези пълководци натрупали пръст над една скала в равнината и я оформили на хълм, и вдигнали на него стена, и основали храма на Анаитида и боговете, които делят олтара й – Оман и Анадат, персийски божества, и учредили ежегоден свещен празник, Сакея, който обитателите на Зела (така се нарича мястото) продължили да празнуват до ден днешен. Това е малък град, обитаван предимно от храмовите роби. Но Помпей добавил към него значителна територия, преместил жителите й в крепостните стени и го направил един от градовете, които основал след свалянето на Митридат.

5 Това е описанието, което дават някои писатели за саките. Според други, Кир направил военен поход срещу саките, бил разбит в сражение и избягал; но вдигнал лагер в мястото, където оставил обоза си, в който имало изобилие от всичко и особено вино, армията му отпочинала за кратко и тръгнала през нощта, уж че бягат, като оставили шатрите пълни с продоволствие; продължил колкото сметнал, че е най-добре и спрял; а саките го преследвали и намерили лагера опразнен от хора, но пълен с неща, предразполагащи към забавление и се наяли и напили до насита; а Кир се върнал и ги заварил полудели от пиянство, тъй че някои били изклани докато лежали замаяни и заспали, а други паднали жертва на вражеските оръжия, докато танцували и се веселяли голи, и почти всички загинали; а Кир сметнал, че щастливият изход е с божествена намеса и посветил този ден на богинята на бащите си, и го нарекъл Сакея; и където има храм на тази богиня, там празненството на Сакея, нещо като вакхически празник, е обичайно, на което мъже, облечени в скитско облекло, прекарват деня и нощта като пият и лудуват безразборно едни с други, а също и с жените, които пият с тях.

6 Масагетите са показали своята доблест във войната си с Кир, за която говорят много автори; и от тях трябва да вземем своите сведения. За масагетите са казани следните неща: че някои от тях обитават планини, някои равнини, други блата, образувани около реките, а други – островите в блатата. Но страната е наводнена най-много, казват, от реката Араксес, която се разделя на много ръкави и се оттича през другите си устия в другото море97, на север, а само през едно устие стига до Хирканския залив. За бог признават само Хелиос98 и му принасят в жертва коне. Всеки мъж се жени само за една жена, но използват и жените на другите; не тайно, обаче, защото мъжът, който ще се сношава с жената на друг, окача колчана си на колата и се сношава с нея открито. И смятат, че най-добрата смърт когато остарееш е да те накълцат с месото на добитък и да бъдеш изяден, смесен с това месо. Но онези, които умрат от болест ги изхвърлят като нечестиви и годни да бъдат изядени само от диви зверове. Те са добри конници и пешаци; използват лъкове, къси мечове, гръдни брони и сагари99, направени от пиринч; а в битките си носят ленти на главите и колани, направени от злато. И конете им имат юздечки и такъми, направени от злато. Среброто не се намира в страната им, и само малко желязо, но пиринчът и златото са в изобилие.

7 Тези, които живеят на островите, тъй като нямат зърно за сеене, използват за храна корени и диви плодове, и се обличат с дървесна кора (защото и добитък нямат), и пият сока, изстискан от плодовете на дърветата. Тези, които живеят в блатата ядат риба и се обличат в кожите на тюлени, които стигат там от морето. Планинците също преживяват от диви плодове; но те имат и овце, макар и малко и поради това не ги колят, а ги щадят заради вълната и млякото им; и разнообразяват цвета на дрехите си, като ги боядисват с бои, чиито цветове не избледняват лесно. Обитателите на равнините, макар да притежават земя, не я обработват, но според номадския или скитски обичай преживяват от овце и риба. Впрочем, съществува не само определен стил на живот, общ за всички такива народи, за които говоря често100, но и техните погребения, обичаи и начин на живот като цяло са подобни, сиреч те са самоуверени, груби, диви и войнствени, но в деловите си отношения са праволинейни и не се поддават лесно на измама.

8 Към племето на масагетите и саките са също така атасиите и хоразмиите, при които Спитамен101 избягал от страната на бактрианите и согдианите. Той бил един от персите, избягали от Александър, както и Бесос; а по-късно Арсак102, когато избягал от Селевк Калиник103, се оттеглил в страната на апасиаките. Ератостен казва, че арахотите и масагетите са разположени покрай бактрианите на запад, по реката Оксос, и че саките и согдианите, с всичките техни земи, са разположени срещу Индия, но бактрианите само на малко разстояние; защото, казва той, те са разположени в по-голямата си част покрай Паропамисос, а саките и согдианите са отделени едни от други от реката Яксарт, а согдианите и бактрите – само от реката Оксос; и че тапирите живеят между хирканите и ариите; а като се обиколи покрай морето след хирканите, стига се до амардите, анариаките, кадусиите, албаните, каспиите, витиите и може би други народи също така, докато се стигне до скитите; а от другата страна на хирканите са дербиките; а кадусиите граничат с мидийците и матианите под Парахоатрас.

9 Ератостен дава следните разстояния: от пл. Каспий до р. Кирос, около хиляда и осемстотин стадия; оттам до Каспийските порти, пет хиляди и шестстотин; после до Александрия и страната на ариите, шест хиляди и четиристотин; оттам до град Бактрия, наречен също Зариаспа, три хиляди осемстотин и седемдесет; после до реката Яксарт, до която стигнал Александър, около пет хиляди; разстояние общо от двайсет и две хиляди шесттотин и седемдесет стадия. Дава също така разстояниятта от Каспийските порти до Индия както следва: до Хекатомпилос, хиляда деветстотин и шейсет стадия; до Александрия в страната на ариите, четири хиляди петстотин и трийсет; после до Профтасия в Дранге, хиляда и шесттотин (според други хиляда и петстотин); после до града на арахотите, четири хиляди сто и двайсет; после до Ортоспана, до събирането на трите пътища, водещи от Бакрия, две хиляди; след това до границите на Индия, хиляда; разстояние всичко петнайсет хиляди и триста стадия104. Трябва да си представим дължината на Индия, смятана от реката Инд до източното море, за продължаваща с това разстояние по права линия. Толкова за саките.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава седма от книга единадесета

Към глава девета от книга единадесета

Published in: on 14. 11. 2008 at 1:00 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – 8  
Tags:

Страбон, География – кн. 11 – 7

Седма глава

1 Онези номади, обаче, които живеят по крайбрежието отляво на влизане в Каспийско море, са наречени от днешните автори даи, имам предвид така наричаните още парни; след това, пред тях се изпъва пустинна земя; а след това идва Хиркания, където Каспийско море прилича на отворено дотам, където граничи с Мидийската и Арменската планини. Формата на тези планини е сърпообразна покрай подножията им, които свършват при морето и очертават вътрешната част на залива. Тази страна на планините, като се започне от морето, се обитава до височините в един по-малък участък от албаните и арменците, но в по-голямата си част от гели, кадусии, амарди, витии и анариаки. Казват, че част от парасиите са се заселили с анариаките, които, според същите автори, днес се наричат парсии; и че Ениан построил укрепен със стена град в земята на Вития, който, казват, е наречен Ениана; и че там може да се види елинско въоръжение, бронзови съдове и гробници; и че там има и град Анариаке, в който, казват, може да се види оракул за спящи77, и че някои други племена там предпочитат разбойничеството и войната пред земеделието; но това е заради суровия характер на района. По-голямата част от крайбрежието около планинската област е заето обаче от кадусиите, на протежение от близо пет хиляди стадия, според Патрокъл78, който смята това море за почти равно на Понтийското. Тези райони прочие са с бедна почва.

2 Но Хиркания е изключително плодородна, обширна и като цяло равнинна; отличава се със забележителни градове, между които са Талаброке, Самариане, Карта и царската резиденция Тапе, която, казват, е разположена леко над морето и на разстояние от хиляда и четиристотин стадия от Каспийските порти. Доказателства за благополучието й: лозата дава по една метрета вино79, а смокинята по шейсет медимни80; житото израства от зърното, което пада от стръка; пчелните кошери са в дърветата, а медът капе от листата; същото е и в Матиане в Мидия, както и в Сакасене и Араксене в Армения81. Но нито самата страна, нито морето, наречено на нея не са си спечелили подобаващо внимание, като морето е без кораби и неизползвано. В това море има острови, които биха могли да предложат поминък и според някои писатели имат златна руда. Причината за тази липса на внимание е обстоятелството, че владетелите на хирканците, имам предвид мидийците и персите, както и последните, сиреч партите, които отстъпваха на предишните, бяха варвари, както и заради това, че цялата съседна страна е била пълна с разбойници, номади и запустели области. Всъщност македоните владееха тази земя за кратък период, но бяха толкова заети с войни, че не можеха да се грижат за отдалечените си владения. Според Аристобул, Хиркания, която е обрасла с гори, има бук, но не произвежда бор за факли82, или чам83, или борика84, макар че в Индия тези дървета са в изобилие. Несея също принадлежи на Хиркания, макар някои писатели да я определят като независим район85.

3 Хиркания се пресича от реките Охос и Оксос до устията им в морето; а от тях Охос тече също през Несея, но според някои Охос се влива в Оксос. Аристобул86 твърди, че Оксос е най-голямата от реките, които е виждал в Азия, освен тези в Индия. А по-нататък казва, че тя е плавателна (и той, както и Ератостен взимат това сведение от Патрокъл87) и че големи количества от индийските стоки се докарват по нея до Хирканското море, а оттам по онова море се превозват до Албания и пренасят по реката Кирос и през района след нея до Евксин. Охос не е спомената изобщо от древните писатели. Аполодор88 обаче, който е написал „Партика”, я упоменава непрекъснато, като намеква, че тя тече много близо до страната на партите.

4 Много лъжливи представи са добавени и към описанията на това море, заради89 любовта на Александър към славата; защото, след като имало единодушие от всички, че Танаис отделя Азия от Европа, и че районът, който е между морето и Танаис, макар да представлява значителна част от Азия не е паднал под властта на македоните, решили са да изопачат описанието на похода на Александър, та да може поне на приказки да му се признае, че е завладял и тези части на Азия. Ето защо те са свързали езерото Меотида, в което се влива Танаис, с Каспийското море, като и него наричат езеро и твърдят, че двете били свързани едно с друго чрез подземен проход и че всяко от двете е част от другото. Поликлейт продължава още по-далече, като привежда доказателства във връзка с убеждението си, че морето е езеро (например казва, че в него виреят влечуги и че водата му е сладка); а че не е друго освен Меотида съди от факта, че в него се излива Танаис. От същите Индийски планини, където извират Охос, Оксос и няколко други реки, изтича и Яксарт, която също като тези реки се влива в Каспийското море и най на север от всички тях. Тази река съответно те наричат Танаис; и освен че са я назовали така, са привели като доказателство, че е споменатата от Поликлейт Танаис това, че земята от другата страна на реката ражда ела и че скитите в този район използват стрели, направени от елово дърво; и казват, че това също било доказателство, че отсрещната страна принадлежи на Европа, а не на Азия, защото, добавят те, Горна и Източна Азия не раждат елово дърво. Но Ератостен казва, че еловото дърво расте също и в Индия, и че Александър построил флотата си от елово дърво оттам. Ератостен се опитва да помири много такива различия, но колкото до мен, нека това, което казах да е достатъчно.

5 Между удивителните неща, писани за Хиркания, Евдокс90 и други автори разказват това: че има някакви скални стръмнини, обърнати към морето, с пещери под тях, а между тях и морето, под стръмнините има ниска плажна ивица; и че реките, които текат от стръмнините горе напират с такава сила, че когато стигнат до скалите изхвърлят водите си в морето без да мокрят брега, тъй че армии могат да преминат отдолу, заслонени от падащия отгоре поток; и местните хора често идват там за да пируват и да поднасят жертви, понякога преспиват в пещерите долу и понякога се забавляват, като се греят на слънчевата светлина под самия поток, разните хора се забавляват по различен начин, като пред очите им е едновременно морето и брега, който заради влагата е тревист и обрасъл с цветя.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава шеста от книга единадесета

Към глава осма от книга единадесета


Published in: on 14. 11. 2008 at 1:00 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – 7  
Tags: