Страбон, География – кн. 4 – 5

Пета глава

1 Британика е триъгълна по форма и дългата й страна138 се изпъва успоредно на Келтика, като нито надвишава, нито отстъпва от дължината на Келтика; защото всяка от тези дължини е около четири хиляди и триста – или четиристотин – стадия, келтската от устията на Ренос до северните краища на Пиренеи, които са близо до Аквитания, и дължината от Кантион, разположен точно срещу устията на Ренос, най-източната точка на Британика, до най-западния край на острова, който лежи срещу аквитанската Пиренеи. Това, разбира се, е най-късото разстояние от Пиренеи до Ренос, тъй като, както вече казах,139 най-голямото разстояние стига до пет хиляди стадия; но е логично да се предположи, че има събиране от успоредното положение на реката и планината една спрямо друга,140 тъй като в краищата им, където се доближават до океана, и в двете има извиване.

2 Има само четири маршрута за прехвърляне от континента на острова, които се използват обичайно – тези, които започват при устията на реките Ренос, Секвана, Лигер и Гарумна. Но тези, които тръгват от местата край Ренос, отплават не от самите устия, а от брега на онези морини, които имат обща граница с менапиите. На техния бряг е и Итион, който Божественият Цезар е използвал за своя морска база, когато е отплавал за острова.141 Отплавал е през нощта и е слязъл на острова в четвъртия час на другия ден,142 изминавайки по този начин в прехвърлянето си триста и двадесет стадия143; и е заварил зърното още по нивите. Повечето от острова е равно и обрасло с гори, макар че много от районите му са хълмисти. Ражда зърно, добитък, злато, сребро и желязо. Тези неща съответно се изнасят от острова, наред с кожи и роби, и кучета, които по природа са пригодни за преследване на дивеч; келтите обаче използват и тях, както и местните кучета и във война. Хората (на острова) са по-високи от келтите и не толкова русокоси, но с по-отпуснати тела. Показателно за ръста им е следното: лично аз видях в Рим почти момчета, които се извисяваха с половин стъпка над най-високите хора в града, макар да бяха кривокраки и никакви други хубави черти да не се забелязваха във фигурите им. Обичаите им отчасти са подобни на келтските, но отчасти са по-прости и варварски144, дотолкова, че поради неопитност някои от тях, макар да разполагат с много мляко, не правят сирене; и нямат опит в градинарството и в други земеделски дейности. Управляват ги династи.145 Във война използват предимно колесници, също като някои от келтите. Горите са техните градове, защото ограждат голямо пространство с дървета, които на насякли146 и в това пространство си правят колиби и кошари за добитъка, но не с цел да остават там задълго.147 Климатът им е повече дъждовен, отколкото снеговит, а в дни с ясно небе мъглата се задържа толкова дъго, че през целия ден слънцето се вижда само три до четири часа около обеда. Същото е при морините и менапиите, както и при всички съседи на вторите.

3 Божественият Цезар два пъти се е прехвърлял на острова, макар да се е връщал набързо без да постигне нещо значително или да навлезе навътре в острова, не само заради размириците, възникнали в земята на келтите, както и между варварите и неговите войници,148 но и поради това, че много от корабите му били изгубени при пълнолунието, тъй като отливите и приливите се усилват по това време.149 Но е спечелил три победи срещу британите, макар да е прехвърлил само два легиона от армията си и е върнал обратно заложници, роби и много още плячка. По настоящем обаче някои от тамошните вождове, след като са се домогнали до приятелството на Цезар Август, пращайки посланичества и ухажвайки го,150 не само са посветили дарове в Капитолия, но и са успели да превърнат целия остров буквално в римско владение. Толкова лесно са се съгласили на тежки такси, както за износа оттам до Келтика, така и за вноса от Келтика [второто включва вериги и огърлици от слонова кост и кехлибарени геми151, стъклени съдове и други подобни дреболии], че не е необходимо са се поставя гарнизон на острова; защото за да им се взима данък, би трябвало да се постави поне един легион и конница, и разходите по войската биха се изравнили с прихода от данъците;152 всъщност, ако се наложи данък, ще трябва и таксите да се намалят, а в същото време ще възникнат и опасности, ако се прилага сила.

4 Има и други малки острови около Британика; а голям остров е Йерне,153 който се протяга успоредно на Британика на север и ширината му е по-голяма от дължината.154 За този остров нищо не мога да кажа със сигурност, освен че обитателите му са по-диви155 от британите, тъй като са човекоядци и лакомници,156 и че освен това смятат за доблестно, когато бащите им умрат да ги изядат, и открито се сношават не само с други жени, но и със своите майки и сестри. Казвам това със съзнанието, че не разполагам с достоверни свидетелства; все пак, колкото до човекоядството казват, че то е обичайно и за скитите, и в случаи на необходимост при обсади казват, че го практикуват и келтите,157 иберите158 и още някои народи.159

5 Колкото до Туле,160 историческата ни информация е още по-несигурна заради крайното му местоположение;161 защото от всички упоменати места той е най на север. Но че нещата, които Питей е казал за Туле, както и за други места в онази част от света всъщност са съчинени от него имаме ясно доказателство от районите, които са ни познати,162 тъй като в повечето случаи той е съчинявал и за тях, както вече казах преди,163 и следователно е още по-лъжлив за районите, които се разполагат извън обитаемия свят. И все пак, ако се отсъди според науката за небесните явления164 и по математическата теория, възможно е донякъде правилно да е описал фактите, свързани с хората, живеещи близо до замръзналата зона,165 когато казва, че от животните и културните растения първите изобщо не виреят, а вторите са в оскъдица, тъй че хората се прехранват с просо и други треви, с (горски) плодове и корени; и че когато има зърно и мед, правят си пиене166 от тях.167 Колкото до зърното, казва той, тъй като нямат ясно слънце, го стриват в големи зърнохранилища, след като са го събрали с класовете;168 защото гумната за вършитба са безполезни, поради липсата на слънце и дъждовете.

==========================================================

Към бележките

==========================================================

Към глава четвърта от книга четвърта

Към глава шеста от книга четвърта

Published in: on 13. 11. 2008 at 10:07 pm  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 4 – 5  
Tags: