Страбон, География – кн. 11 – 2

Втора книга

1 От така разделените части първата е обитавана, в района към север и океана, от скитите номади и живеещи в коли, а на юг от тях от сарматите, които също са скити и от аорсите и сираките15, които стигат на юг до Кавказките планини, кто някои от тях са номади, а други – живеещи в шатри и земеделци. Около езерото Меотида живеят меотите. А на морето лежи азиатската страна на Боспора или Синдика. След нея се стига до ахеите, зюгите и хениохите, а също така до керкетите и макропогоните16. А над тях са разположени тесните проходи на фтейрофагите17, а след хениохите е страната на колхите, която лежи в подножието на Кавказката или Мосхийската планина. Но тъй като приех реката Танаис за граница между Европа и Азия, ще започна оттам подробното си описание.

2 Прочие, Танаис тече от северния район – не, обаче, както мислят повечето хора, в курс диаметрално противоположен на този на Нил, а повече на изток, отколкото Нил – и като Нил изворите й са неизвестни. Все пак значителна част от Нил е добре позната, тъй като тя минава през страна, която навсякъде е лесно достъпна и тъй като е плавателна на голямо разстояние навътре в сушата. Но колкото до Танаис, макар да знаем устията й (те са две и са в най-северната част на езерото Меотида, на шейсет стадия разстояние едно от друго), все пак ни е позната едва малка част, която е отвъд устията й, поради студа и бедността на земята. Тази бедност всъщност може да се преживее от местните хора, които по номадски обичй се препитават с месо и мляко, но хора от други племена не могат да я понесат. А освен това номадите, тъй като не са склонни да общуват с никой друг народ и тъй като превъзхождат както числено, така и в бойна сила, са преградили всички части на страната, които са проходими и всички части на реката, които са плавателни. Това е накарало някои да предположат, че изворите на Танаис са в Кавказките планини, че тече с голям обем на север и след това завива и се оттича в езерото Меотида (Теофан от Митилена18 споделя същото ммение), а други да допуснат, че тя тече от горния район на Истър, макар да не привеждат никакво свидетелство, че тече от толкова голямо разстояние или от други „климата”, сякаш е невъзможно реката да тече от близък извор и от север.

3 На реката и езерото има обитаван град, който носи същото име, Танаис; основан е от елините, които са владеели Боспора. Наскоро обаче той беше опустошен от цар Полемон19, защото не му се е подчинил. Беше общо тържище, отчасти на азиатските и европейските номади, и отчасти на онези, които плават в езерото от Боспора, като първите предлагат роби, кожи и други неща, каквито номадите притежават, а вторите дават в замяна дрехи, вино и други неща, които са присъщи на цивилизования живот. На разстояние от сто стадия от тържището е разположен остров, наречен Алопекия, със смесено население. Близо до него в езерото има и други малки островчета. Танаис20 е на две хиляди и двеста стадия разстояние от устието на езерото Меотида по прав курс на север; но не е много повече по курс покрай брега.

4 По крайбрежния курс първо се стига, на разстояние осемстотин стадия от Танаис, до т. нар. река Голям Ромбитес, където се прави най-големият улов на риба, годна за осоляване. След това, на разстояние от още осемстотин стадия, до Малък Ромбитес и един нос, при който също има места за риболов, макар и по-малки. Хората, които живеят около Голям Ромбитес имат малки островчета за бази за риболов; но тези, които вършат същата работа при Малък Ромбитес са самите меоти, защото меотите живеят покрай целия този бряг; и макар да са земеделци, те са не по-малко войнствени от номадите. Разделени са на няколко племена, като тези, които живеят близо до Танаис са по-диви, а тези, чиито земи граничат с Боспор са по-сговорчиви. От Малък Ромбитес до Тирамбе и река Антикеитес са шестстотин стадия; след това сто и двайсет стадия до селището Кимерикон, място за тръгване за онези, които плават през езерото; и казват, че на този бряг има някои места за наблюдаване21, които са на клазоменците.

5 Кимерикон в по-ранни времена е бил град, разположен на полуостров и затварял провлака с изкоп и земен вал. Кимерийците някога притежавали голяма мощ в Боспора и затова той бил наречен Кимерийски Боспор. Това е народът, който завзел земята на онези, които живеели във вътрешността, от дясната страна на Понта чак до Йония. Но те били прогонени от района от скитите; а след това скитите били прогонени от елините, които основали Пантикапей и други градове на Боспора.

6 След това, на разстояние двайсет стадия, се стига до селото Ахилеон, където е храмът на Ахил. Тук е най-тесният преход през устието на езерото Меотида, около двайсет или повече стадия; а на отсрещния бряг има село, Мирмекион; а близо до него са Хераклеон и Партенион22.

7 Оттам са деветдесет стадия до паметника на Сатирос, който представлява земна могила, вдигната на един нос в памет на един от изтъкнатите царе на Боспора23.

8 Наблизо има село, Патреос, от което разстоянието до село Корокондаме е сто и трийсет стадия; и това село представлява границата на така наречения Кимерийски Боспор. Теснините при устието на Меотида са наречени така от тесния проход при Ахилеон и Мирмекион; Стигат до Корокондаме и малкото село, наречено Акра, което лежи срещу него в земята на пантикапейците, като това село е разделено от него от проток, широк седемдесет стадия; защото ледът също24 стига до толкова, като Меотида е толкова замръзнала по време на студовете, че може да се прекоси пеш. И тези Теснини навсякъде имат хубави пристани.

9 Над Корокондаме е разположено езеро със значителна големина, което извлича името си, Корокондамитида, от това на селото. Излива се в морето на разстояние десет стадия от селото. Един ръкав на Ентикейтес се излива в езерото и оформя нещо като остров, който е обкръжен от това езеро, от Меотида и от реката. Някои прилагат към тази река името Хипанис, както и към реката близо до Бористен.

10 Кто се плава в езерото Корокондамитида, стига се до Фанагория, забележителен град, и до Кепой, и до Хермонаса, и до Апатурон, светилището на Афродита. От тях Фанагория и Кепой са разположени на гореспоменатия остров, на лявата му страна като са плава навътре, но другите градове са отдясно, отвъд Хипанис, в Синдика. В Синдика има и едно място, наречено Горгипия, царската резиденция на синдите, край морето; и също така място, наречено Абораке. Всички хора, които са поданици на владетелите на Боспора, се наричат боспорани; а Пантикапей е метрополията на европейските боспорани, докато Фанагореон (защото градът се произнася и така) е столицата на азиатските боспорани. Фанагория е прочута като тържище за стоките, което се карат от Меотида и варварската страна над нея, а Пантикапей за онези, които се карат там от морето. Във Фанагория също така има забележителен храм на Афродита Апатурос. Извличат етимологията на епитета на богинята, като привеждат един мит, според който гигантите нападнали богинята там; но тя призовала Херакъл на помощ и го скрила в една пещера, а след това, като пускала гигантите един по един, предавала ги на Херакъл, за да ги убие с коварство25.

11 Между меотите са самите синди, дандариите, торетите и агрите, арехите, а също и тарпетите, обидиакените, ситакените, доските и още няколко. Между тях също така са аспургианите, които живеят между Фанагория и Горгипа, на протежение от петстотин стадия; те били нападнати от цар Полемон под претекст за приятелство, но те открили преструвката му, пълководците им го надвили и след като го пленили жив, го убили. Колкото до азиатските меоти като цяло, някои от тях били подчинени на онези, които владеели тържището на Танаис, а други на боспораните; но в онези времена различни народи в различни моменти се вдигали на бунт. И често пъти владетелите на боспораните завладявали района чак до Танаис, и особено последните владетели, Фарнак, Асандър и Полемон. За Фарнак казват, че по някое време прехвърлил реката Хипанис в земята на дандариите през един стар канал, който разчистил, и наводнил земята им.

12 След земята на синдите и Горгипия, на морето, се стига до крайбрежието на ахеите, зюгите и хениохите, което в по-голямата си част е без заливи и планинско, тъй като е част от Кавказ. Тези народи се препитават с морско разбойничество. Лодките им са тънки, тесни и леки, побират само около двайсет и пет души, макар че в редки случаи могат да поберат и до трийсет; елините ги наричат „камари”26. Казват, че ахеите от Фтиотида27 в екипажа на Язон се заселили в тази Ахея, но лаконците в Хениохия, като водачите на вторите били Крекас28 и Амфистрат, „хениохите”29 на Диоскурите30, и че най-вероятно хениохите са наречени на тях. Тъй или иначе, като екипират флоти от „камари” и плават понякога срещу търговски съдове, а понякога срещу страна или дори град, те владеят морето. И понякога им помагат дори тези, които държат Боспора, като им осигуряват места за пристан, пазарище и начини да се освободят от плячката. И тъй като връщайки се в земята си те нямат места за закотвяне, вдигат своите „камари” на раменете си и ги отнасят в горите, където живеят и където обработват бедна почва. И отново свалят „камарите” до брега, когато дойде времето за плаване. Същото правят и в страните на други, защото добре познават гористите места; и в тях първо скриват своите „камари”, а след това бродят пеш нощ и ден, и отвличат хора. Но с готовност предлагат да освободят пленниците си срещу откуп, като съобщават на близките им, след като са отплавали по море. В онези места, които се управляват от местни вождове, владетелите се притичват на помощ на ощетените, като често нападат „камарите”, с мъжете и всичко останало. Но територията, подчинена на римляните предлага малко помощ, заради небрежнесотта на изпратените там управители.

13 Такъв е поминъкът на тези хора. Управляват ги вождове, наречени скептухи31, но самите скептухи са подчинени на тирани или царе. Например, хениохите имаха четирима царе по времето, когато Митридат Евпатор32, в бягството си от земята на своите деди към Боспора, преминал през страната им; и макар да сметнал страната за проходима, отказал се да мине през тази на зюгите, както заради скалистия й характер, така и заради свирепостта на обитателите й; и с трудност успял да мине покрай брега, като повечето време минал в марш покрай самото море, докато стигнал до страната на ахеите; там го посрещнали радушно и довършил пътя си от Фасис, пътуване почти четири хиляди стадия.

14 Плаването от Корокондаме е право на изток. И на разстояние от сто и осемдесет стадия е пристанът и градът на синдите; а после, на разстояние от четиристотин стадия се стига до т. нар. Бата, село и пристан, където за Синопе на юг се смята, че лежи почти точно срещу този бряг, точно както за Карамбис се смята, че е срещу Криуметопон33. След Бата Артемидор34 споменава брега на керкетите, с неговите места за приставане и села, който се простира оттам на около осемстотин и петдесет стадия; а след това брега на афеите, петстотин стадия; после е този на хениохите, хиляда; е след това Голям Питиунт, простиращ се на триста и шейсет стадия до Диоскуриада. По-благонадеждните историци на Митридатовите войни споменават първо ахеите, после зюгите, после хениохите, а след това керкетите, мосхите и колхите, и фтейрофагите, които живеят над тези три народа, и соаните, и други малки племена, които живеят в околностите на Кавказ. Отначало брегът, както казах, се изпъва на изток и срещу юг, но от Бата постепенно се извива и след това гледа на запад и свършва при Питиунт и Диоскуриада; защото тези места граничат с гореспоменатия бряг на Колхида. След Диоскуриада идва останалата част от брега на Колхида и съседния му бряг на Трапезунд, който прави голяма извивка и след това, като се изпъва приблизително в права линия, оформя дясната срана на Понта, с лице на север. Целият бряг на ахеите и другите народи до Диоскурида и местата, които лежат в права линия към вътрешността се падат в подножието на Кавказ.

15 Тази планина е разположена над моретата, както Понта, така и Каспийското, и образува стена през провлака, която отделя двете морета. Тя очертава границата, на юг, на Албания и Иберия, а на север, на равнините на сарматите. Добре обрасла е с гори с всякакъв дървен материал и особено от вида, подходящ за корабостроене. Според Ератостен, Кавказ е наречен „Каспий” от местните, като името е произлязло от „каспиите”. Негови разклонения се протягат на юг; и те не само обхващат средната част на Албания, но също така се сливат с планините на Армения и Мосхийските планини, както ги наричат, както и с планините Скидисес и Париадрес. Всички те са части на Тавър, който оформя южната страна на Армения, части откъснати от планината на север и протягащи се до Кавказ и онази част от брега на Евксин, която се простира от Колхида до Темискира.

16 Прочие, тъй като Диоскуриада е разположена в такъв залив и заема най-източната точка на цялото море, наричат я не само вътрешността на Евксин, но също тъй „най-далечното пъуване”. И пословичният стих „До Фасис, за корабите най-дългия път” трлябва да се разбира не в смисъл, че авторът35 на ямбическия стих е имал предвид реката, още по-малко града със същото име, разположен на реката, но че е имал предвид под част от Колхида цялото, тъй като от реката и града със същото име остава прав участък до вътрешността не по-малко от шестстотин стадия. Същата Диоскуриада е началото на провлака между Каспийско море и Евксин, а също така общото тържище на племената, разположени над нея и в околностите й; във всеки случай в нея се събират седемдесет племена, въпреки че други, които са безгрижни към фактите казват, че били триста. Всички говорят на различни езици поради това, че заради тяхната упоритост и свирепост живеят на разпръснати групи и без общуване помежду си. По-голямата част от тях са сармати, но всички са кавказци. Толкова, впрочем, за Диоскуриада.

17 Повечето от останалата част на Колхида е на морето. През нея тече Фасис, голяма река, чиито извори са в Армения и поема водите на Главк и Хипос, които извират от съседните планини. Тя е плавателна до Сарапана, крепост, която може да побере население дори на цял град. Оттук хората отиват по суша до Кирос за четири дни по коларски път. На Фасис е разположен град със същото име, тържище на колхите, който е защитен от една страна от реката, от друга от езеро, а от трета от морето. Оттам пътуват до Амисос и Синопе по море (път от два или три дни), защото бреговете са меки и заради устията на реките. Страната е великолепна както със своето производство – освен меда, който е обикновено горчив – така и по отношение на всичко, свързано с корабостроенето; защото произвежда не само големи количества дървен материал, но също така и го смъква долу по реките. И хората правят големи количества лен, коноп, восък и смола. Лененото им производсно е прочуто надлъж и шир. А някои писатели, в желанието си да изтъкнат родството между колхите и египтяните, утвърждават убеждението си с това. Над гореспоменатите реки в земята на мосхите е разположен храмът на Левкотея, основан от Фрикс, и оракула на Фрикс, където никога не се принася в жертва овен; някога е бил богат, но по наше време е бил ограбен от Фарнак, а малко по-късно от Митридат от Пергам. Защото когато една страна бъде опустошена, „неща божествени във болест излиняват и никой повече не ще да ги почита”36, казва Еврипид.

18 Голямата слава на тази страна в стари времена е разкрита в митовете, които по смътен начин разказват за похода на Язон, че е достигнал чак до Мидия, и също така, преди това време, на Фрикс. След това, когато царе наследявали властта, а страната се деляла на „скептухии”37, те били само умерено богати; но когато Митридат Евпатор38 усилил мощта си, страната паднала в ръцете му; и той винаги пращал някой от своите приятели като под-управител или надзорник на страната. Между тях бил и Моафернес, чичото на моята майка по бащина линия. И от тази страна царят получил най-много помощ в изграждането на морските си сили. Но когато силата на Митридат бе прекършена, цялата подвластна на него територия също беше разчупена и поделена между много хора. Накрая Полемон получи Колхида; а след неговата смърт на власт беше жена му Питодорида, като царица, като владееше не само над колхите, но и Трапезунд, Фарнакия и варварите, които живеят над тези места, за които ще говоря по-късно39. Мосхийската земя, в която е разположен храмът40, е разделена на три части: една част се владее от колхите, друга от иберите, а третата от арменците. Има и един малък град в Иберия, градът на Фрикс41, днешният Идееса, добре укрепен, на границите на Колхида. [А близо до Диоскурида тече реката Харес.]

19 Между племената, които се събират в Диоскурида са фтейрофагите42, които са получили това име заради своята своята бедност и мръсотия. Близо до тях са соаните, които не са по-малко мръсни, но ги превъзхождат по сила – всъщност може да се каже, че по храброст и сила те са първи. Във всеки случай са господари на народите около тях и владеят височините на Кавказ над Диоскурида. Имат цар и съвет от триста мъже; и събират, според сведенията, армия от двеста хиляди; защото целият народ представлява бойна сила, макар и неорганизирана. Казват, че в тяхната земя златото се смъква долу от планинските потоци и че варварите го добиват с помощта на продупчени нощви и овчи руна, и че това е произходът на мита за златното руно – освен ако ги наричат ибери, със същото име като западните ибери, от златните мини в двете страни. Соаните използват изключителни орови за върховете на стрелите си; и дори хора, които не са ранени от отровните стрели страдат от миризмата. Като цяло, племената в околностите на Кавказ обитават голи и сурови земи, но племената на албаните и иберите, които заемат почти целия гореспоменат провлак, може също да бъдат наречени кавказки племена; а те притежават територия, която е плодородна и годна да осигури изключително добър поминък.

=============================================================

Към бележките

=============================================================

Към глава първа от книга единадесета

Към глава трета от книга единадесета

Published in: on 14. 11. 2008 at 1:09 am  Коментарите са изключени за Страбон, География – кн. 11 – 2  
Tags: