7.2 | Антични автори

Страбон, География – кн. 7 – 2

Втора глава

1 Колкото до кимбрите, някои неща, които са разказани за тях са погрешни, докато други са напълно неправдоподобни. Например, човек не би могъл да приеме за причина да са били скитащ и пиратски народ обяснение като това, че са живеели на полуостров, но са били прогонени от обиталищата си от голяма приливна вълна. Защото те всъщност владеят земята, която са обитавали и в по-ранни времена. И са изпратили като подарък на Август най-свещения котел36 в земята им, с молба за приятелството му и за опрощение на предишните им дела, и щом ги получили, отплавали обратно за отечеството си. Нелепо е да се предполага, че са напуснали домовете си, защото са били подтикнати от явление, което е естествено и вечно, и се случва два пъти на ден. На измислица прилича и твърдението, че някога се е случил необикновено голям прилив, защото когато това сполетява океана, той търпи увеличавания и намалявания, но те са редовни и периодични37. И този, който е казал, че кимбрите вдигали оръжия срещу приливните вълни също не е прав. Невярно е и твърдението, че келтите, упражнявайки се в безстрашие, покорно търпели унищожаването на домовете им от приливите и след това ги пресъграждали, и че търпят повече жертви от водата, отколкото от войни, както казва Ефор. Всъщност това, че приливите и фактът, че тази част от страната е предмет на наводнения е нещо известно, би трябвало да опровергае подобни нелепости. Защото след като явлението се случва два пъти дневно, разбира се е невероятно кимбрите да не са разбрали отдавна, че приливите са нещо естествено и безвредно, и че възникват не само в тяхната страна, но и във всяка страна на океана. Не е прав и Клейтарх като разказва за конниците, които видели напора на морските вълни, отстъпили в пълен бяг и въпреки това замалко не били откъснати от водата. Знаем, първо, че настъпването на прилива не става с такава бързина, а че морската вода настъпва незабележимо за окото. И второ, че това става ежедневно и се чува от всички, които се приближат до него, още преди да са го видели, така че не е било вероятно да им вдъхне такъв страх, че да ги накара да побегнат все едно, че е станало неочаквано.

2 Посидоний е прав, като порицава историците за тези твърдения и не е лошо предположението му, че кимбрите, като пиратски и скитащ народ, са направили експедиция чак до района на езерото Меотида, и че също така „Кимерийският” Боспор38 е бил наречен на тях, защото е равно на „Кимбрийски”, след като елините наричат кимбрите „кимери”. По-нататък той казва, че в по-ранни времена боите обитавали Херкинския лес и кимбрите направили набег срещу земята им, но след като били отблъснати от боите, продължили надолу по Истър и в страната на галатите скордиски39, после до земята на тевристите40 и тавриските, които също са галати, а после до страната на хелветите, богати на злато, но мирни хора. Но когато хелветите видели, че богатството, придобито от кимбрите при техните грабежи надвишавало това на страната им, то те, и особено племената им тигерни и тойгени били толкова възбудени, че тръгнали да правят набези с кимбрите. Всички обаче били покорени от римляните, както самите кимбри, така и присъединилите се към техните походи, отчасти след като прехвърлили Алпите и навлезли в Италия, и отчасти докато все още били от другата страна на Алпите.

3 Някои автори съобщават, че кимбрите имали следния обичай: С жените, които ги придружават по време на походите има и жрици, които са ясновидки. Те са сивокоси, облечени в бяло, с ленени пелерини, стегнати с токи, с бронзови колани и босоноги. С мечове в ръце, тези жрици се срещат с военнопленниците из лагера и след като най-напред ги увенчаят с венци, отвеждат ги до един бронзов съд с големина около двадесет амфори41. Имат висока платформа, на която жриците се качват и след като се надвесят над котела42, прерязват гърлото на всеки пленник, след като са го вдигнали. И от кръвта, която се стича в съда някои от жриците извличат пророчество, докато други разпарят тялото и след като огледат вътрешностите, изричат пророчество за победа на своя народ. А по време на битките бият по кожите, изпънати на прътите на покривите на фургоните им и по този начин извличат неземен шум.

4 От германите, както казах43, онези на север живеят по океанския бряг44. И от изворите на Ренос са известни чак до Албис. А от тях най-известни са сугамбрите и кимбрите. Но частите на страната отвъд Албис, които са близо до океана, за нас са напълно неизвестни. Защото от хората от стари времена никой не е правил това пътуване по крайбрежието до източните части, достигащи чак до устието45 на Каспийско море. А римляните все още не са навлезли в тези части, които са отвъд Албис. Също така никой не е предприемал пътуването и по суша. Но е ясно от „климата” и от успоредните разстояния, че ако човек пътува по дължината на изток, стига до районите, които са около Бористен и са на север от Понта. Но какво има отвъд Германия и какво отвъд страните, които са след Германия, дали трябва да се каже, че са бастарните, както подозират повечето писатели, или трябва да се каже, че между тях има други, било то язигите, или роксоланите46, или някои други обитатели на фургони47, не е лесно да се каже. Нито може да се каже дали се простират до океана по цялата му дължина, или дали някоя част е необитаема поради студа или друга причина, или дали между морето и източните германи не обитава някой друг народ. Същото това незнание преобладава и за останалите народи, които са по ред на север. Защото аз не познавам нито бастарните48, нито савроматите, нито, с една дума, който и да е от народите, обитаващи над Понта, нито на какво разстояние са те от Атлантическото море49, нито дали страните им граничат с него.