Осма глава
1 Аркадия се намира в средата на Пелопонес; и повечето от страната е планинска. Най-голямата планина в нея е Килене; във всеки случай някои твърдят, че отвесната й височина е дванадесет стадия, макар че според други е около петнадесет. За аркадските племена – азаните, парасиите и други – се смята, че са най-древните елински племена. Но поради пълното опустошение на страната би било неуместно да говорим подробно за тези племена; защото градовете, които в по-ранни времена са били прочути, са пометени от продължителните войни, а земеделците са изчезнали от времето, когато повечето градове били обединени в така наречения „Мегалополис” (Велик град)461. Но самият Мегалополис е претърпял съдбата, описана от комическия поет: „Великият град е велика пустиня”462. Но има обилни пасища за добитък, особено за коне и магарета, които се използват за езда. И аркадската порода коне, също като арголидската и епидавърската, е великолепна. И запустелите земи на етолийците и акарнанците също са добре пригодени за коневъдство – не по-малко, отколкото Тесалия.
2 Мантинея станала прочута при Епаминонд, който победил лакедемонците във второто сражение, в което самият той загинал. Но самата Мантинея, както и Орхомен, Херея, Клейтор, Феней, Стимфал, Майналос, Метидрион, Кафиейс и Кинета вече не съществуват; или само следи от тях едва може да се видят. Тегея обаче все още се е запазила добре, както и храмът на Атина Алеа; и храмът на Зевс Ликейски, разположен близо до вр. Ликейон също се почита в малка степен. Но три от градовете, споменати от поета, „в Рипа и Стратия, в малката и ветровита Ениспа”463 не само трудно може да се намерят, но са и безполезни за този, който ги намери, поради това, че са запуснати.
3 Прочути планини, освен Килене, са Фолое, Ликейон, Майналос и Партенион, както се нарича, която се простира от територията на Тегея до аргоската страна.
4 Вече споменах за удивителните неща, свързани с Алфей и Еврот464, както и с Ерасин, който днес тече под земята от Стимфалийското езеро465 и навлиза в земята на аргосци, макар в по-ранни времена да не е имала отток, тъй като „беретра”466, които аркадците наричат „дзеретра” са били запушени и не са пускали водите да се отнасят, тъй че градът на стимфалийците467 сега е на петдесет стадия468 разстояние от езерото, макар тогава да е бил разположен на езерото. Но обратен е бил случаят с Ладон, тъй като потокът му веднъж секнал заради запушването на изворите му; защото „беретра” близо до Феней, през които изтичал, пропаднали заради земетресение и запушили потока чак до дълбините под земята, като жилите, които захранвали извора му. Така го разказват някои автори. Но Ератостен казва, че близо до Феней реката Аниас469, както се нарича, образува езеро в района пред града и се изтича в хлътини, които са наречени „дзеретра”; и когато те се запушат, водаа понякога прелива в равнините, а когато отново се отворят, тя се отлива веднага от равнините и се изпразва в Ладон и Алфей, така че дори около Олимпия земята около храма някога била наводнена, докато езерото се смалило; и Ерасин, който тече покрай Стимфал, потъва и тече под планината470, и отново се появява в земята на аргосците; и по същата причина Ификрат, след като обсаждал Стимфал и не постигнал нищо, се опитал да запуши хлътината с много сюнгери, с които разполагал в изобилие, но се отказал, след като Зевс пратил небесна поличба. А близо до Феней е и водата на Стикс, както я наричат – малък поток с гибелно опасна вода, която се смята за свещена. Толкова може да се каже за Аркадия.
5 Полибий471 твърди, че разстоянието от Малеи на север до Истър е около десет хиляди стадия, но Артемидор поправя твърдението по подходящ начин, като казва, че от Малеи до Егион пътят е хиляда и четиристотин стадия, оттам до Кира е двеста, а оттам през Хераклия доТаумаки е петстотин, а след това до Лариса и Пеней – триста и четиридесет, а после пред Темпе и устията на Пеней двеста и четиридесет, а после до Тесалоникея шестстотин и шестдесет, а оттам през Ейдомене, Стоби и Дардании до Истър три хиляди и двеста. Според Артемидор, следователно, разстоянието от Истър до Малеи е шест хиляди петстотин и четиридесет стадия. Причината за това превишаване472 е, че той не дава мялката на най-късия път, а по случаен маршрут, който поел един от стратезите. И може би не е неуместно да добавим и заселниците, споменати от Ефор, от народите, заселили се в Пелопонес след завръщането на Хераклидите: Алетес, заселникът от Коринт, Фалкес от Сикион, Тисамен от Ахея, Оксил от Елида, Кресхонт от Месена, Евристен и Прокъл от Лакедемон, Темен и Кисос от Аргос и Агайос и Деифонт от района около Акте473.
==============================================================
==============================================================
Антични автори 